„За да подчиниш един народ – първо го обезоръжи“
Властимащите се стремят да централизират властта си от десетилетия насам и това включва обезоръжаването на народа, за да не представлява заплаха. В българското законодателство има чл. касаещ неизбежната самоотбрана, но именно с фактора „е ли превишил пределите на самоотбрана“ се злоупотребява и всеки дръзнал да се защити бива третиран като престъпник. Хронологията не веднъж ни е убедила в това. За да не стават подобни хора пример за останалите те също излежават присъди.
Американския пример
Американците са едни от народите, където личното оръжие и самозащита са нещо обичайно за гражданите. Използвайки умело някои трагични събития в последните години властимащите там се опитват да променят положението и да обезоръжат американците, чието право да имат лично оръжие е гарантирано в конституцията чрез Втората поправка, където ясно се казва:
„Правото на гражданите да притежават и носят огнестрелно оръжие, няма да бъде ограничавано”
Днес особено след последните случаи на младежи, които откриват безразборна стрелба по цивилни, политическия елит се опитва да убеди доброволно американците да се обезоръжат. В действителност след последните трагични случаи американците не се отказват от оръжията, а започват да купуват още повече притеснени от евентуална бъдеща забрана, а и виждайки, че би им се наложило да го използват в случай, че трябва да се защитят. Истината е съвсем различна, 60% от американците, които притежават лично оръжие не са го използвали никога, но просто им дава допълнително спокойствие. Смъртността в Америка свързана с лекарска небрежност е 2,450% по-висока от всички смъртни случаи от оръжия (в това число инциденти и самоубийства).
България:
ПО-ДОБРЕ НА ТОПЛО, ОТКОЛКОТО МЪРТЪВ
Официално едва 50хил. българи притежават лично оръжие. Народа е обезоръжен, а десетки примери показват, че на практика личната самозащита може да те вкара зад решетките. Злоупотребява се с термина „превишаване на самоотбраната“. Ето какво пише в НК:
Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тези случаи защитата причинява вреди, които чувствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване не е обществено оправдано.
И тук се намесват странични фактори – как всеки един съдия би тълкувал определен случай; ако адвокатът на нападателя е по-добър веднага би атакувал по този параграф реалната жертва. Какво се случва, ако някой се опита да те намушка, а ти го застреляш? Как ще докажеш в съдебната зала, че си чувствал „уплаха и смущение“ докато сячески адвокатът на нападателя ти поставя всичко това под съмнение. Как изобщо се доказва, че си се чувствал по този начин? В случая ти използваш по-силно оръжие от това на нападателя, докато се отбраняваш и макар да е ясно, че ти си защитил животът си в съдебната зала нещата могат да бъдат извъртяни по съвсем друг начин. Материята е много финна и сложна, но и умели юристи винаги могат да се възползват от тълкуванието на едно нападение и термина „превишена самоотбрана“. Не веднъж хронологията е показала, че хора дръзнали да се защитят след като са били подложени на смъртна опасност са излежали присъди, макар и не толкова високи, колкото при умишлено убийство.
В действителност ние не можем да сме спокойни, че ако застреляме със законно притежаваното ни оръжие някой, който е влязъл с взлом в домът ни няма да получим ефективна присъда, защото оръжието ни не е отговаряло по сила на това на нападателя. У нас, както в Русия практиката е идентична и именно в Русия се заражда израза „по-добре на топло, отколкото мъртъв“. Тези ситуации се наричат „действай или умри“ и изборът ти е да не се защитиш и да бъдеш убит, или да се защитиш и да се подготвиш да полежиш в затвора. Не е ли това лишаване от право на самозащита?
В момента в България правото на лично оръжие е не по-малко ограничено от времето на Турското робство, когато българите и др. християни не са имали право на лично оръжие за самозащита. Днес държавата е направила всичко възможно законното притежание на оръжие да е ограничено и трудно достъпно за обикновенния човек;
И какво се случва докато под носът ни Националната служба за охрана получава право да бие малолетни и бременни жени, чрез тихомълком прокаран закон? Получава се един дисбаланс на един безащитен народ и една централизирана власт използваща силовите звена, за да потуши всеки опит за съпротива на обикновенния гражданин в зародиш, дори той просто да е отишъл на площада, за да протестира.
Какво се случва? През 2009г. хиляди гневни граждани от управлението на Тройната Коалиция се събраха пред Народното събрание. Не след дълго провокатори са спуснати в редиците на протестиращите граждани, а няколко анонимни сигнала за „бомба“ отвързват ръцете на жандармерията да пребие всеки пред очите й. Налице е „масова безредица“ и по закон те имат това право.
В кои държави е имало ограничение за правото на лично оръжие?
Нацистка Германия, Съветския съюз, Режима на Пол Пот, Режима на Кадафи в Либия, Северна Корея, Куба, Китай и др.
През 1857г. Абдул Меджид издава ферман, който забранява на всички българи и християни да носят оръжие.
През 1886г. Абдул Азис Хан въвежда и съдено преследване на българите, които притежават оръжие.
И ако през турското робство обезоръжаването ни не е нещо странно, то трябва да се замислим защо и сега ни лишават от правото на самозащита. Може би защото сме в ново, МОДЕРНО РОБСТВО!
Автор:
ALTER INFORMATION
Alter Information 