Личности: Джулиан Асандж

Кратка биография на създателят на Уикилийкс

interpool-julian-assange-arrestedДжулиан Асанж е журналист и интернет-активист, основател на Wikileaks.

Асанж е австралиец и наследник по майчина линия на шотландски и ирландски имигранти, които пристигат в Австралия в средата на XIX век. През 1972 г. майка му Клер се жени за директор на пътуващ театър и Джулиан прекарва детството си в непрекъснати снимки. През 1979 г. тя се разделя с директора на театъра, започвайки да се среща с музикант, от когото има друг син.

Впоследствие се оказава, че новият избраник на майка му е член на сектата „Семейството“ на Енно Хамилтън Бърн. Членовете на тази секта дават новородените на основателя й. Майка му, страхувайки се за съдбата на сина си, избира свободата, като Асанж между 11 и 16-годишна възраст отново е на път.

 

Джулиан Асанж изпраща на „Гардиън“, „Шпигел“ и „Ню Йорк Таймс“ около 100 000 документа с класифицирана информация завойната в Афганистан от 2001 г. Част от документите разкриват убийството на цивилни от американската армия. След публикуването на тези документи избухва международен скандал. В отговор Асанж казва, че на негово разположение са още около 15 хиляди документа с класифицирана информация на Пентагона.

През октомври 2010 г. на страниците на Уикиликс излизат и компромитиращи армията на САЩ документи за приключилата през август 2010 г. война в Ирак (2003).

За лична сигурност Асанж кандидатства за убежище в Швеция. През август 2010 г. е обвинен от шведската прокуратура в нападение и изнасилване на 2 шведки, скоро обвинението в изнасилване е оттеглено, но по обвинението за нападение разследването продължава. Той смята, че е възможно Пентагонът да стои зад обвиненията в нападение и изнасилване, отправени за кратко срещу него с цел да се унищожи сайтът, поставящ американската армия в затруднено положение заради публикуването на поверителни документи. Това Асанж изтъква в интервю за шведския таблоид „Афтонбладет“. Той разказва, че е бил предупреден да е нащрек за сексуални капани, без да уточнява дали смята, че е станал жертва именно на този тип машинации. В своето интервю Асанж отрича твърденията на шведките за нападение и изнасилване срещу тях от негова страна и ги определя като злонамерена маневра срещу Уикиликс.

През декември 2010 Асанж, тогава в Британия, научава, че Швеция е поискала екстрадирането му.

На 19 юни 2012 той поисква политическо убежище от правителството на Еквадор и се установява в посолството на тази страна в Лондон. На 16 август 2012, външният министър на Еквадор обяви, че еквадорското правителство дава на Асанж дипломатическо убежище поради загриженост, че Асанж може да бъде екстрадиран в САЩ. Британското външно министерство, заяви, че е „разочаровано“ и че няма да позволи Асанж да напусне страната. Еквадосркият президент Рафаел Кореа обяви, че Асанж може да остане в еквадорското посолство „неограничено дълго време“.

 

Интервю

УикиЛийкс започна Кейбългейт (Cablegate – скандала с американските дипломатически грами) в партньорство с пет водещи международни медии. Доволен ли сте от този модел? С какви ограничения е свързан този подход?

Когато създадох УикиЛийкс, намерението ми беше ние да публикуваме документи, като обществеността и журналистите имат достъп до тях за анализ и разследвания във връзка с тях и да пишат блогове или статии за тях. За съжаление не се получи така, както първоначално очаквах. По-скоро доста от нашите документи останаха по същество пренебрегнати. Вярвам, че причината за това беше необходимостта да се инвестира време, за да се извлече смисълът от тези документи. За медийните организации това породи икономически проблем: ами ако друга организация също обработва тези документи, но с помощта на повече хора, в резултат на което изпревари с публикуването на историята. Тогава времето и усилията на твоята организация биха били напразно инвестирани. При блогърите има и друг проблем, наред с необходимите време и усилия: повечето блогъри коментират въпроси, вече повдигнати в техните социални групи. Като отделят време за обработване на нашите документи, докато тяхната социална група все още не е заела позиция по породените от документите въпроси, те рискуват неволно да коментират информацията в противоречие на мнението, около което останалата част от групата в крайна сметка ще се обедини. Те не искат да отделят от ограниченото време, с което разполагат извън другата си работа, за материал, за който не знаят какво мнение да изкажат. Ето защо осъзнах, че по тези причини ние би следвало да работим с институции, за да гарантираме, че документите, които оповестяваме, ще получат вниманието и ще имат ефекта, който заслужават. Чрез споразумения, даващи на определени медии някои изключителни права: за определен срок, пазар и т.н., ние осигурихме публикуване на документите. Според нас този модел работи добре, особено предвид това, че разширяваме прилагането му към все повече медийни организации в целия свят. В момента работим с над 63 медийни организации, които осигуряват възможност грамите да предизвикат промени в техните страни. За съжаление това означава, че обществото и други организации, които биха искали да имат достъп до документите, са ограничени от графика на избраните медийни организации. Въпреки това обаче ние публикуваме всичко, след като медийните организации в конкретната страна са подбрали най-интересните грами, анализирали са ги и са писали за тях. Ние винаги публикуваме основния изворов материал в момента на публикациите на нашите партньори, така че читателите да могат да се уверят, че историите отразяват истинското съдържание на грамите.

Какво ще кажете за манипулирането на грамите? Доказателство за това е грамата за българската организирана престъпност, силно редактирана от редакторите на вестник Гардиън, по думите им, за да не бъдат обвинени в клевета.

УикиЛийкс има строга политика по отношение на редактирането, с която нашите медийни парнтьори са се съгласили. Според тази политика единствените имена, които подлежат на редакция, са тези на хора, за които има риск от преследване или несправедливо повдигане на обвинения и които не са в състояние да се защитят чрез финансова или политическа власт. Нашето споразумение с всеки от медийните ни партньори по Кейбългейт е те да ни връщат грамите, за които имат желание да публикуват истории, така че те да бъдат публикувани на нашия сайт едновременно с появяването им заедно със съответния материал на партньорския сайт. Механизмът, при който ние получаваме обратно грамите, цели да осигури стриктно съблюдаване на нашата политика по отношение на редактирането. Разбира се, нашите партньори са в състояние да публикуват грамите на своите сайтове в каквато форма желаят, въпреки че ние естествено бихме желали те да не ги редактират например от страх да не бъдат обвинени в клевета. Ние обаче не им влияем по този начин. При все това има редица случаи като публикациите на Гардиан, които споменавате, при които версията на грама, която ни е изпратена, е неправилно редактирана в нарушение на нашата редакторска политика. Там, където сами сме забелязали или сме били уведомени за такава намеса, ние поправяме грамите, но не винаги ни се е удавало да установим такова разминаване преди първоначалната публикация. В края на Кейбългейт ние ще проверим всяка една редакция, извършена от нашите медийни партньори, и ще ги държим отговорни за тях.

Планирате ли да прегледате публикувания от големите медии материал за подобни манипулации? Ще има ли Кейбългейт 2.0?

В края на този процес, от който все още ни делят месеци, ние ще прегледаме всяка грама, за да установим дали не е манипулирана по подобен или друг начин. Щом този процес приключи и след като намесата във всяка грама е ограничена единствено в рамките на нашата редакторска политика, ние ще публикуваме всяка една от грамите.

Има ли „вторичен пазар” на грамите? Афтенпостен съобщи, че имат достъп до грамите независимо от УикиЛийкс, след което даде достъп на медии в Дания, Нидерландия, Гърция… като те публикуваха редактирани версии на грамите. Това разпространение под контрол ли е?

От Афтенпостен осигуряват достъп на различни европейски медийни организации, които вършат добра работа. Много от тях ни изпращат обратно техните грами. Освен това ние проверяваме за всякакви грами, публикувани от медиите в целия свят, като няколкото, оповестени от Ню Йорк Таймс, както и грами, които не са били изпратени обратно до нас, като вкарваме тези грами в нашата система. Това все пак отнема известно време и предвид ограничените ни ресурси процесът не е толкова бърз, колкото би ни се искало, но има напредък.

За колко време ще се пубикуват всички грами? Месеци, години?

Все още не сме сигурни колко точно ще продължи публикуването на всички грами. Нашият подход е да влезем в контакт с поне една медийна организация във всяка страна, от която произхождат грамите, и им предоставим грами, към които техният пазар би имал интерес. След това те четат, анализират и пишат за тези грами, като ни изпращат обратно редактирани версии на обработените грами. След като сме работили с медии във всяка страна и с различни неправителствени организации и всички те са открили толкова интересни според тях истории, колкото могат и за колкото имат ресурс, тогава ние ще свършим работата по публикуването на всяка една грама. Това може да продължи шест месеца, а може и повече от година. Ние не знаем, защото зависи от това, колко истории медиите ще разкрият. Понастоящем ние създаваме заглавия в различни точки на света всеки ден, така че със сигурност няма да е скоро.

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s