Войната за ресурси: САЩ и българския шистов газ

САЩ отдавна са хвърлили око над запасите ни от 17трлн. кубични фута шистов газ и 200млн.барела шистов нефт

Около 90 дни преди ГЕРБ да подаде оставка под натиска на протестиращи из цялата страна щатния посланик на САЩ у нас – Марси Рийс заяви в прав текст, че „Америка е готова да помогне на България да развие добива на значителните си запаси от шистов газ“, аргументирайки се с няколко лъжи и полу-истини за предимствата, които ще получим, ако разрешим добива на шистов газ.

Това изказване Марси Рийс направи на публична лекция за развитието на българо-американските отношения на 30 януари тази година. Беше отдавна и затова ще ви припомня, че тя беше инициирана от Български Атлантически Клуб с шеф Соломон Паси, който стоеше до нейно превъзходителство посланика на САЩ и се усмихваше ехидно, докато тя ръсеше откровенни лъжи и полуистини.

Първо – какво кара официално САЩ да предложат „любезната си помощ“ за добив на „значителните ни запаси“ (тоест, те знаят какво и колко имаме и са хвърлили око над това) от шистов газ, след като над добивът му бе наложен (под натиска на обществеността) мораториум и американската компания Шеврон беше възпрепядствана да започне фракинга и добива на шисти? Ясно е, че става дума за гео-политическите интереси на САЩ. По-късно ще ви изложа някои истини за „безопасния добив на шистов газ“, който самите американци лъжливо-рекламират и пред собствения си народ.

Американите са добре запознати, че България има залежи от шистов газ достатъчни за 100-годишно потребление. Залежите възлизат на над 17 трилиона кубични фута и 200 млн. барела шистов нефт!

Това отбелязват самите американци в свой доклад.

Марси Рийс – посланик на САЩ в България и Соломон Паси

Правят впечатление два аргумента на Марси Рийс:

1.Добив на шистов газ има и в Америка и най-вече в Тексас;

2. американската фирма Westinghouse вече проучвала вариянтите за изграждане на допълнителен реактор в „АЕЦ Козлудуй“. Westinghouse към момента поддържа информационните и контролните системи в „АЕЦ Козлудуй“. 

Така поднесени „сухо“ в медиите аргументите на американския посланик звучат убедително, а по втора точка навярно дори не знаете защо я изтъквам, ще разберете.

1. Добив на шистов газ има в Америка – това е вярно. Но там той се извършва на стотици километри от населените места, тъй като фракинга е опасен /за рисковете от него четете по-долу/. А тук, в България, добива на шистов газ ще е в изключително опасна близост до населени места. Виждате ли каква важна подробност спестяват американците, които чрез посланика си лобират за Шеврон и се опитват да ни накарат да махне мораториума за добив на шистов газ?

2. Марси Рийс дава почти директно обяснение кой мъти водите около „АЕЦ Белене“ – конкурентен за американците руски проект. Винаги като алтернатива на „Белене“ се посочваше възможност за изграждане на нов блок в „Козлудуй“ Посланик Рийс дори посочва, че именно американска фирма стои зад предложения проект, алтернатива на „Белене“ – американската компания Westinghouse. 

Държави като Франция и Германия също са наложили мораториум над добива на шистов газ. Нека американските превъзходителства-посланици лобират в тези две държави за падане на мораториума и да обясняват „ползите“ от добива на шистов газ. Това, разбира се, няма никога да се случи, защото Франция и Германия са две суверенни държави. Именно тази разлика е притеснителна. В България днес има мораториум – утре може да няма, зависи доколко правителството, което в даден момент е на власт е склонно да услужи на американските гео-политически интереси. Не дай си боже да става дума за някаква  сделка. Например „Падане на визите срещу добив на шистов газ“, или нещо друго, това е само възможен пример.

Също така „Български атлантически клуб“ се появява на сцената у нас броени месеци след падането на комунизма през 1989г. Това означава, че Соломон Паси, неговия шеф, и самия проект са били подготвяни отдавна и след първата отдала се възможност той е публично оповестен. На практика Соломон Паси лобира за американските интереси и той и неговия атлантически клуб са функция на дългата ръка на САЩ.

Tom Giesen: Защо фракинга трябва да бъде незаконен?

Тъй като американците дават самите себе си за пример, опитвайки се да сложат ръка и върху нашия шистов газ ще ви запозная с позицията на Том Гийсен, който обяснява как стоят нещата в САЩ и какви рискове крие добива на шистов газ и за самите американци. Пак ви напомням, че в САЩ въпреки всичко добива става далеч от населени места, докато у нас ще бъде в опасна близост до тях. 

„Докато запасите ни от газ и нефт намаляват ние се опитваме да си ги набавим от скални образувания 10,000 метра под повърхността на Мексиканския залив, например. Тези геоложки образования, в които има нефт или газ обаче са прекалено здрави, а процепите в тях са прекалено тесни, за да се извлекат суровините. За това се използва опасния метод наречен „Фракинг“. Той представлява просто казано „дупчене на земята“, използване на подземни взривове. 

Друг проблем е, че добитият чрез фракинг газ има кратък живот. До 3-4г. от добиването му между 80 и 90% от него вече са негодни за използване. Това принуждава компаниите да дупчат непрестанно и продължително, което увеличава рисковете още повече.

Доказано е, че фракинга причинява замърсявания на водата, а тъй като при използването на технологията са нужни тонове вода – замърсената такава просто се „изхвърля“ под земята, което я натравя. Също е доказано, че химикалите, използвани от компаниите за добив на шистов газ, които ги крият като „търговска тайна“ причиняват рак и за това свидетелстват много научни анализи.

От фракинга печелят само шепа компании и губят всички останали. Единствената причина той да е печеливш, е защото се възползва от много пропуски в законите за околната среда /някои премахнати от лобисти/ и е неустойчива и опасна процедура, която трябва да бъде забранена навсякъде. Франция и Германия са пример за държави, наложили мораториум над добива.

 

Едно е сигурно: Натиска над България тепърва ще се увеличава от страна на американците, а българските власти по традиция е трудно да казват „не“ на САЩ. Ние видяхме какво се случи в Ирак и Либия, а сега и в Сирия заради войната за ресурси.

Автор: Уго Чан

 

Етикети: ЛЪЖИ, българия, газ, добив, сащ, шистов