Българите трябва да разберат, че политиците не крадат

Болшинството от българите считат политиците за крадци, но те не са такива

sprete da kradete

Няма как да не сте се сблъсквали с общоприетото у нас мнение, че политик и крадец това е едно и също нещо. Фразите като „ей’ не се накрадоха“ често можем да чуем в заведенията, където пийвайки си българите обичат да коментират политическия живот в страната, в рейса и въобще навсякъде. Това обаче е едно много, много невярно клише! 

Знам, чудите се дали сте в Alter Information, а редовните читатели на моите статии се питат какво ми се е случило. Нищо. Просто искам да ви обясня, или по-скоро да ви провокирам да се замислите над най-разпространеното и невярно клише у нас: Политиците са крадци.

Не, драги, те не са крадци. Те са нещо по-страшно. Те продават – нас, държавата, интересите, земите, водите. Продават ни на банки и чужди корпорации, вкарват България в алианси и действат според заповедите на своите господари. 

Кои са господарите на политиците? Навсякъде те имат господар. В САЩ, например, корпорацията „Х“, която е дала сума в порядъка на 200 млн. щатски долара не ги дава, защото много харесва Барак Обама. Дава ги, защото разбира се, очаква нещо в замяна. Този, който финансира един политик или партия е неговия господар. Всеки е господар на политика, който е корумпиран. Да, те са корумпирани, но корупцията им не се изразява в кражби, а в продаване на общия интерес на народа за сметка на чужди държави, корпорации, алианси и прочее. 

Все едно да кажеш, че робовладелеца краде от теб. Не, той не краде от теб, той те продава. Ние всички сме роби – господарите ни се менят – турци, руснаци,американци, но не и робския ни статут. Привидно сме свободни, но свободата ни се изразява в това да изберем кое лице да ни управлява, а след това трябва просто да се отдръпнем. Това е американското разбиране за демокрацията, която със сила или, както при нас, доброволно налагат. 

Народа е беден. Какво да крадеш от него? Тези, с парите си ги имат и са обвързани с властта. Човека, който се гъчка със семейството си в панелния си апартамент вече е гласувал, или още по-добре – не е и вече не е от значение.

Корумпираността се изразява в това да прибираш големи комисионни по неизгодни за целия народ сделки, да пращаш български военни в държави като Ирак и Афганистан, а в замяна да получиш „едно рамо“ от Големия брат в предстоящите избори. Да ти лъснат малко образа в Западната преса. Евтини са българските политици и евтино продават България. За една статийка в западния печат, която обяснява, че ти си голям пич, а политическия ти опонент е злодей живи ще ни продадат. Политиците търгуват нас, държавата и интересите ни. Те не крадат от нас, защото няма какво да откраднат от нас самите. Ние сме тяхната валута. 

Корумпираността не значи непременно „кражба“. Дори обикновенния пътен полицай не е крадец, защото взима пари на ръка от теб, които ти му даваш срещу това той да си затвори очите, че си нарушил закона. А в много отношения май и ние самите сме корумпирани.

За това има един термин в политиката – „търговия с интереси“, „търговия с влияние“. Какъв интерес си ти, с твоята заплатка от 450 лева. Те искат долари, евра и ги получават от чуждите корпорации и правителства. За това от времето на социализма имаме един народен термин – „рубладжия“ , човек който срещу крупни суми в руски рубли работи вместо интересите на страната си, за руските.

Тъй че вместо „Спрете да крадете“ призивите ни трябва да са „Спрете да ни продавате“.

Автор: Уго Чан

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s