Кариеристите от провинцията и ключовата им роля в българската политика

 България има голям проблем и дефицит на качествени кадри. Кадровите проблеми са очевидни навсякъде: от политиката до бавноразвиващата се касиерка в “Била”.

politik_prase

Някои наричат политиците, които се вливат в други партии и формации „политически номади“. И в това има смисъл, номадите са хора, които се движели постоянно от място на място, за да осигурят препитанието си. Депутата, който приема да смени партията си, някои го правят многократно, се води от същия интерес. Но разликата между него и „номада“ е, че „номадът“ никога не е изменял своята принадлежност към „своите“ и винаги е бил заедно с тях. За това правилното определение е „политическа проститутка“.

Най-значимите политици на България от началото на прехода до днес са продажни кариеристи

Може би това заключение звучи крайно, но резултатите са на лице. Половината българи, по данни на европейската статистическа агенция Евростат, са застрашени от бедност, живеят в трайни лишения и са изложени на риск от тотално социално изключване. И тези цифри са от 2011-2012г., не от 1989г.

Все пак, не искам да омаловажавам труда на достойните експерти, които са участвали в управлението на България. Говоря за специалисти в поверените им ресори, хора които често са далеч от политиката. Именно за това обаче, не те решават какво ще се случва, дори и в техния ресор. Решават го група хора, истинския „елит на малцинството“, който управлява. За да си в този клуб, обаче, се искат качества, контакти и връзки, които един честен и обикновен човек не притежава. Защото същите тези утре реашават, че ти ставаш изкупителна жертва, за да претупат собствените си далавери и ти казват: „До 1 час съобщението за оставката ти ще е готово.“ – точка по въпроса.

Мутри, калинки, пребоядисани чеда на номенклатурата

В България е нещо съвсем обичайно всичко да става „с връзки“. Нямаш диплома? Това не е проблем, тя лесно се фалшифицира, по-важното е да си „човек на някой“. В главата ми се е запечатал един разговор, записан със СРС, между Искра Фидосова (И.Ф.) и тогавашният шеф на митниците Ваньо Танов.

Искра Фидосова звъни на Танов, за да го попита какво става с някакво момче, което тя му препоръчала да назначи на работа в митниците. Ваньо Танов отговаря:

– Ми, това момче, което ми го пращаш…ми той гащите не може да си вдигне, на изпита е изкарал двойка…не двойка, две и нещо, аз не мога да взема такъв човек.

Да не говорим за „намерените на завоя“ министри и дузината други обновили славата на т.нар. съсловие на „калинките“  – некадърни кариеристи, уредени на държавна служба в и без това разплутата и ненаситна бюрократична кочина.

Е, да не говорим за хора като Бойко Борисов, човека е прочел една единствена книга – „Винету“. И пак имам чувството, че освен в африканските държави и  то най-размирните, е възможно от охранител на Тодор Живков, след това на шефа на руската ком.партия, от човек обвързан с престъпна групировка като СИК, за който данни на ЦРУ сочат, че е обвързан с „мащабен трафик на метамфетамини и съмнителни сделки в комбинация с ЛУКойл за източване на гориво“ да бъде премиер на България и то да се нарича „десен“ политик. 

Още по-страшни от „политическите проститутки“ са тези, които след 1989г. осъмнахаа като западно настроени, върли десни политици, готови да поемат управлението на държавата и да „унищожат комунистите“. Същите тези, бивши кандидат-секретари на БКП, бивши партийци, бивши агенти (да не се бъркат доносниците с разузнавачите!) оглавиха сините партии след 1989г., изведнъж станаха „дисиденти“. Удариха по една синя четка и докато караха народа да подскача екзалтиран и обнадежден на площадите вече се подготвяха да разграбят каквото могат и накрая да кажат „Е, то държавата и без това беше фалирала…кво’ мислите, че имаше много или въобще за крадене ли? Не-е-е.“

А какво става, когато един, дошъл от провинцията човек трябва да се изправи пред американски дипломати и да преговаря с тях за неща като членството ни в евро-съюза или НАТО, за неща които касаят пряко националния ни суверинитет. Как ще се справят такива хора, те са поставени на позиции умишлено, въпреки липсата им на качества…да не кажа и акъл, защото са зависими, послушни, предсказуеми и контролируеми. Но още по-тъжната констатация е, че тези некадърници, решили да стават политици биват избирани от самото „стадо“, което управляват, а то дори не е адекватно да реагира на безумиците им и безпардонното им поведение. И това е така, защото все пак, преди всичко, делим една страна, с един и същ манталитет. „Я ми кажи, честно, ти ако си на тоа на местото нема ли да краднеш,а?“ – трудно е да си накривиш душата, нали?

Въобще, в България има голям проблем и дефицит на качествени кадри. Кадровите проблеми са очевидни навсякъде: от политиката до бавноразвиващата се касиерка в „Била“.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s