Защо цикли нашата Цветна революция?

Ще успее ли доктрината на Цветната революция и нейните 198 метода, създадена от  американския учен Джийн Шарп в България?

1461172_661897727174753_1570206157_n

Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски по предварителен замисъл би трябвало да текат по всички правила на цветните революции от Югославия, Украйна, Грузия, арабските страни. Но колкото и да се стараят да изпълняват стъпките за неагресивна съпротива, предписани от д-р Джийн Шарп, които свалиха Милошевич, Кучма и Шеварднадзе, лидерите им допуснаха доста грешки, които упорито отказват да признаят и стават агресивни към всеки, който се опита да им ги посочи добронамерено.

Основополагащият труд на американския учен Джийн Шарп

„От диктатура
към демокрация“

е помогнал на много опозиционни движения в страни с диктаторски режими. Той формулира 198 метода, чрез които да се разклати и свали мракобесно управление. Досега у нас видяхме повечето от обичайните форми на съпротива, които той препоръчва, практикувани и при други протести – петиции, подписки, завземане на улици, студентски стачки, бдения и т.н. Видяхме и някои от по-екзотичните: №12 „Писане с тела по земята“ (изписването на „Оставка“ на платното на ул. „Раковски“ с телата на студентите от НАТФИЗ), №22 „Протестно събличане“ (голата гръд на Таня Илиева), №28 „Символични звуци“ (вувузелите и барабаните на площад „Независимост“), №31 „Преследване и досаждане на властимащи“ (гоненето на колите на премиера и депутатите и препречването на пътя им по улиците), №90 „Отказ за плащане на данъци“ (за което призоваха „Ранобудните студенти“ в началото на окупацията), №195 „Нарочно търсене на арест“ (прескачането на загражденията пред НС от страна на Найо Тицин и боядисването на паметника пред централата на БСП). Аз лично очаквам да видя и моите персонални любимци сред методите – №57 „Пасивност на Лизистрата“ (отказ на жените да правят секс с мъже, от които зависи изпълнението на определено политическо искане), №93 „Черен списък на бизнесмени“, №112 „Отказ да се ходи на работа под предлог, че си болен“, №193 „Претоварване на административната система“.

Само че когато д-р Шарп казва „неагресивно препречване на пътя“, той има предвид човека пред танка на площад „Тянънмън“, а не младежа, който скочи върху колата на Антон Кутев във вторник. А когато казва „претоварване на системата“, има предвид онзи случай, в който хората запазили обречена на закриване библиотека, като заели всички книги от нея, за да покажат, че я ползват; а не труда на огромен брой полицаи и жандармеристи, които да бранят напълно празен парламент от хора, дърпащи ограждения и хвърлящи бомбички и домати преди две вечери.

Къде сбъркаха протестиращите?
1. Нямат диктатор, когото да борят. Пламен Орешарски е доста по-различен от старите кримки на комунизма Слободан Милошевич, Леонид Кучма и Едуард Шеварднадзе. Това правителство може да бъде наречено некадърно, некомпетентно, мързеливо, зависимо, но в никакъв случай не може да бъде наречено диктатура. И затова огромна част от енергията на протеста отива в доказването на това, че бори диктатура. Иначе методиката няма да сработи.

Лошото е, че го прави със заклинания

– „червени боклуци“, „мафия“, „тук не е Москва“, а не с ясни и конкретни доказателства. И очевидно няма умения да ги събира, отказва и помощ за това. В Украйна имаха запис, в който се чува как Леонид Кучма нарежда убийството на журналист. В Сърбия имаха свидетелствата от Сребреница. А у нас протестиращите са си нарочили един бизнесмен за „капо ди тути капи“ и не мърдат ни на йота. А сигурно през това време много други нечестно забогатели и много по-влиятелни хора продължават да трупат някъде мръсни печалби и да купуват политици, ама никой не ги закача и не им търси отговорност. Дори не им знае имената. Даже се появиха добри олигарси и политици с тотални индулгенции. Та нямат диктатор. И няма как да имат, защото България за разлика от другите страни, пометени от цветни революции, е член на ЕС и НАТО от доста години вече, а те не биха допуснали диктатура у нас.

2. Изпуснаха момента. В Украйна и Грузия съответно Оранжевата и Розовата революция се случиха на другия ден след избори, за които имаше съмнение, че са манипулирани. Студентските окупации у нас от 1990 г. бяха на другия ден след първото гласуване за Велико народно събрание, даже преди втория тур. Вотът на 12 май т.г. бе признат от всички политически партии, че и от чуждестранните наблюдатели. Протестът почна месец по-късно заради наистина огромна грешка на правителството. И постигна успех – назначението бе спряно. И тук спонтанният всенароден гняв свърши и започна нескопосаното менажиране на протестна енергия. И вече твърде дълго след 12 май 42-рият парламент бе обявен за нелегитимен – не представлявал огромна част от населението. А кой знае как биха се развили нещата и дали щеше да има протест, ако примерно ГЕРБ бяха успели да се споразумеят с другите политически сили в НС и да не минават в опозиция.

3. Позволиха политизиране. Самоназначи се ръководство на протеста, което не бе прието еднакво от всички недоволни и което се оказа доста уязвимо на компромати.

Въпросните лидери
се капсулираха

и започнаха да гонят, вместо да привличат привърженици. Държат се агресивно с всички, които не слагат знак за равенство между протеста и лидерите му. И започнаха да работят в тясна връзка с няколко политически сили, изолирайки всички, които не подкрепят техните партии. Сръбският „Отпор“, който катурна Милошевич, също бе подводно политизиран, но успя да опази тази тайна до постигане на крайната цел. Освен това двете политически сили, чиито членове се вляха в гражданското движение, даваха нареждания „Отпор“ да привлича колкото се може повече и различни хора, а не да ги гони, като ги клейми като врагове. „Отпор“ докрай си остана свеж, забавен, присмехулен отговор на диктатурата, никога не се озъби на никого, а беше истински репресиран от властта с всичките му боеве, арести и разгонвания.

4. Няма крайна цел. Оставката на правителството не може да се квалифицира така, защото очевидно е само стъпка към това, което лидерите на протеста искат, но те отказват да го заявят на глас. В Украйна искаха преиграването на мача с манипулираните избори и скандираха името на Виктор Юшченко, който и спечели вота за президент при повторния опит. В Грузия си искаха Михаил Саакашвили и си го получиха. „Отпор“ дори се превърнаха в партия и участваха в избори. У нас са тайнствени и от това губят подкрепа, защото на хората наистина им е писнало от задкулисие и не искат да го виждат и в протеста.

И накрая няколко извода от цветните революции по света. След падането на Милошевич лидерите на „Отпор“ се изпокараха и

започнаха да се обвиняват взаимно

че са откраднали налетите от чужди спонсори милиони долари в движението. За половината от тях няма отчети. Оказа се дори, че един от лидерите, обвинен в присвояването, Слободан Хомен, е давал под наем имот на семейството си за централа на движението.

След като Оранжевата революция победи в Украйна и Виктор Юшченко стана президент, а Юлия Тимошенко – премиер, двамата се изпокараха и Юшченко нарече Тимошенко „най-голямата си грешка“. Днес тя е в затвора за злоупотреби, но твърди, че е репресирана чрез неверни криминални обвинения. А предишният им противник, който спечели манипулираните избори и бе лично посочен от Леонид Кучма за негов наследник – Виктор Янукович, днес е президент и при неговото управление започна наказателно преследване срещу бившия му патрон Кучма. А доверието в Михаил Саакашвили в Грузия е така спаднало, че срещу него се е надигнала нова протестна вълна.
Просто да си знаем.

 

Автор: Елена Кодинова
Източник: в. “Преса”

2 Коментари to “Защо цикли нашата Цветна революция?”

  1. Интернационална театрална пасмина, която обслужва интересите на Сорос и нему подобни чифути – това е „протеста“, кратко и ясно

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s