„Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.“
Често Иван Славков – Батето произнасяше подобни забавни и захапливи коментари по адрес на световната суперсила. Памететен ще остане и начинът, по който прекръсти бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю – „Пръдльо“.
“Кока-Кола” е гола вода, Иван Славков е марка
– Г-н Славков, как е животът, когато прожекторите не ви преследват денонощно? Харесва ли ви спокойствието?
– Великолепно е. Но нито прожекторите, нито факлите, нито затъмненията, когато нямаше ток, са ме притеснявали. Лошото е, че от време на време населението не ме вижда. На мен ми е мъчно за хората. Как живеят без моето присъствие, не ми е ясно(смее се). Като не съм в тяхното семейство, в тяхното легло, на някой от съпрузите, просто се чудя как издържат.
– Добре ли се чувствате далече от интригите, или те винаги ще живеят близо до вас?
– Аз никога не съм бил в интригите, защото аз съм ги създавал. Това е нещастието на тоя народ, който чака аз да му създавам веселбата и интригите. Затова нека сега след тези промени в правителството нещата да си отидат на мястото, макар че компанията, като изключа един двама от новите министри, е същата. Мен ми е много смешно и в най-скоро време ще го кажа нашироко и обосновано – защо трябваше да гонят Румен Петков за една среща с двама бандити, когато той всяка седмица се среща с Министерския съвет? Това са парадоксите на днешния ден. Айде да видим кой може да създаде по-големи интриги.
– Стандартизира ли се ежедневието ви, или това няма как да се случи на Иван Славков?
– Моето ежедневие е толкова бурно, че наистина се чудя как хората могат да живеят скучно и това им тежи, онова им тежи. Какво може да ви тежи, живи ли сте – живи сте. Борете се и толкова.
– Как са враговете ви, наизскачаха ли от дупките си, когато вие вече не оглавявате различни обществени организации?
– Първо аз не мога да си представя кой може да ми бъде враг и каква е характеристиката на врага. Това го има в цялата теория на моята партия. Аз съм комунист. Нека първо определим врага с партиен билет (смее се).Така че още не сме го определили. Тези, които се опитват от БКП да стават БСП, от НДСВ да стават НДПТПТТ и така нататък от всичките умрели партии, само доказват – то няма фундаменти, за да има врагове
– Може би не личност, а любимите ви Съединени американски щати да са най-големият ви враг…
– Няма такива, аз отдавна съм ги зачертал. Смятам, че човечеството върви към единодушното решение да ги забрави, защото те са единствените комплексари, които непрекъснато си измислят враг. Тъй като не могат да си определят собствен път на живот и да кажат – това сме ние, казват – това сте вие, враговете. Днес са едни, утре са други. Както сега Китай им е враг във връзка с олимпийските игри. Защо не организираха миналата година протестите срещу олимпиадата или след като минат игрите? Непрекъснато трябва да подбуждат света към студена война. И го правят. И то доста успешно, независимо че с нашите пари. Но това е друг въпрос.
– Така нареченият Пръдлю (б.а. – бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю, когото Иван Славков обяви за „жив Пръдлю“) ли е виновен за шапката, която ви скроиха от Би Би Си? Подозирате ли изобщо някого, защото подобна мащабна акция се нуждае от информатор и поръчител?
– Никой не ми е виновен. Там стои този чекиджия, хомосексуалистът Джъркинс (б.а. – журналистът Андрю Дженингс, чийто образ Славков обобщава като смесица от тъпанар, боклук и наркоман).Ако прегледаш още веднъж видеозаписа внимателно, ще се убедиш, че никъде не става дума за пари. Никъде не казвам „дайте ми толкова, ще направя еди-какво си“. Макар че сто пъти ще повторя – ако ми бяха предложили един милион долара, щях да ги взема с такава лекота…като от европейски фонд И сега щях да си ходя в Швейцарските Алпи, а не да стоя тук да гледам глупостите.
– Това ли е най-голямата мръсотия, в която успяха да ви забъркат?
– Не. Най-голямата мръсотия е, че продължавам да търпя мръсотията в България. И вместо да си извадя оръжието и да се захвана, тъй както мога и както трябва, аз си живея живота. Леко съм се обуржоазил съгласно промените в морала в България. Нали сега вече трябва да сме пазарен икономизъм и да крадем. И аз ще се опитам да крада.
– Преоткрихте ли истинските си приятели сега и разкрихте ли псевдодругари?
– Първо, никога не съм имал фалшиви приятели. Бил съм в различни компании, но между присъствие в моя кръг на контакти и между приятели разликата е гигантска. Никой от приятелите ми не е станал мой неприятел. Приятелите са си приятели, другото е присъствие. Като турците в България. Нали знаеш, че не е било робство, а присъствие. Трябва да ги търпиш. Кой им е виновен, че са идиоти?
– Откъде извират бисерите ви? Някои хора цял живот четат, плагиатстват и имитират, за да са оригинални, и пак повтарят заучените си реплики, а вашата спонтанна оригиналност не секва.
– Не са чели. Това е белята на тези, които се опитват да ме подиграват. Едно момиче, журналистка, казва – Иван Славков цитира. Аз казвам така – цитира този, който е чел. Който не е чел, е Господ – идеален в първосъздаването. Само той може да бъде неповторим.
– Преподавате ли уроци по оригиналност и колко скъпи са те?
– Такива не. От време на време чета лекции в спортната академия и се опитвам да втълпя в главите на тези прекрасни млади хора обществен цинизъм към преходното. Дано успея.
– Разбрахте ли навремето дали съдиите вземат рушвети и съответно заповядахте ли веднага да започнат да ги делят с вас?
– Естествено, че вземаха рушвети, защото те минаваха през мен. Благодарение на моето чувство за справедливост знаех на кого колко да дам.
– А сега с Боби дали делят?
– Ааа, не. Сега всичко е кристално ясно, няма скандали, виждаш как върви спокойно първенството, няма наказани отбори, няма наказани съдии, картоните са много по-малко и изобщо всичко цъфти.
– Опозицията като че ли надигна глава и се надява Васил Божков или Гриша Ганчев да я поведат към преврат. Възможен ли е той?
– Това не са преврати, защото не са в името на нищо. Няма формирани цели, няма програми. Стани ти да седна аз, или защо моят отбор да не е шампион. Това е абсолютно махленска неразбория. Няма опозиция. Защото, ако имаше, се спира първенството и това е. Нали и на мен на два пъти се пробваха да ми излизат с този номер някои от така наречените водещи отбори, че няма да играят и щели да напуснат преди първенството. Казах им – съобщете ми го навреме, за да направя програмата.
– Какво ще посъветвате Борислав Михайлов като най-изпитания конгресен боец в българския футбол?
– Не вярвам сега да му предстои подобно нещо. Нито той е грешен, нито другите са умни. Всички истории са вестникарски неразбории. Иначе правим алтернативно първенство примерно. Но не сме готови за драстични мерки, нито в една област, та камо ли във футбола. Профсъюзите и те какво правят – нищо. Аз защо подкрепям Асоциацията на професионалните футболисти – те си защитават личните интереси. Но и там нищо не става, макар че Дончо Донев и другите момчета се борят. Това е част от общата мъгла.
– Съдията Ангел Бекяров се подложи на детектор на лъжата, препоръчвате ли на всички съдии да го направят?
– Доколкото разбрах, защото аз ги внесох тия двата, най-сериозните апарати, та този, на който Бекяров се е подложил, още при първия му отговор се е разпаднал (смее се). Казах им да не продължават, защото и вторият ще ни трябва за ремонта на правителството. Пълен кретенизъм. Каквото и да каже той и който и да е, да не говорим само за Бекяров, все е лъжа. Но е важно да се види и друго – дали е дрогиран или не, дали е подготвен да лъже. Ванга почина. В момента няма съвършена машина или човек, не виждам кой може да познае на сто процента.
– Въпреки това би ли се изпотил Андрю Дженингс, ако седне на стола?
– Не, защото англичаните са един подвид от хомо сапиенс и са на измиране. Те са износена нация. Нали знаеш – ние сме осмата степен в класификацията на човечеството. Деветите вече са между нас. Хомо сапиенс, питеците, първобитните хора са част от историята. Идват следващите. Предните си измират. И Джъркинс вече е на отпътуване към отвъдното.
– Къде са най-големите успехи на Иван Славков – във футбола, в телевизията, в политиката или в женския сектор?
– Най-големите ми успехи са в името ми, в моята фамилия – Славков. Това е най-големият успех, който съм постигнал – Иван Славков. Всичко си е на мястото, защото това е запазена марка. “Кока-Кола” е гола вода. Или “Макдоналдс”. Иван Славков си е Иван Славков. За да се занимават с него Англия, Лозана, Щатите – това малко ли е?
– Бившият служител на Шесто управление Георги Сотиров твърди, че БНТ е била много силна по ваше време, но сте крали от нея със същата сила. Големи фигури на националната телевизия обаче още не могат да забравят 11-те ви години като генерален директор. На кого да вярваме?
– Ще вярваш на тия от Държавна сигурност. Аз им бях началник и им нареждах какво да говорят. Така че вярвай на тоя Гошко Сотиров, който беше висок един и петдесет и осем. Ти колко точно си висок?
– Един и осемдесет…
– А такааа… иди с него да се сравняваш. Където и да влезете, само у тебе ще гледат, не у Гошко.
– В нашия футбол се носят всякакви легенди за покупко-продажби, включително и на ниво национален отбор, кой е най-странният или най-страшният слух, който е минавал покрай ушите ви?
– Няма такива неща. Всичко е въпрос на епитети. А истината е простичка. Това го има в литературата – да убиеш присмехулник. Децата се връщат от училище и баща им ги пита – какво учихте днес? Учихме за египтяните, отговарят те. И какво научихте – че са измислили вечното балсамиране и тоалетната хартия, пак пита той и казва – като махнете прилагателните, остава истината. Та и във футболните легенди е така – истината е относителна. Моята е една, твоята е друга.
– Как приемате обвинението, че сте прокарали групировките в българския футбол и едва ли не сте били футболният баща на борците?
– Аз ги създадох. Прокарах пет различни шампиони и трима носители на купата. Тоест аз разбих всичко в българския футбол.
– И в афери с тотото и хазарта ви забъркаха, въобще има ли област, в която не са се пробвали да ви оклепат?
– Да. Аз провалих и полета на Георги Иванов в Космоса. Бях последният, който на стълбата от Байконур му пожела щастлив път, и видяхте какво стана.
НАЙДЕН ТОДОРОВ
Alter Information 