Приватизираха България, ликвидираха бъдещето на децата ни – 24г. по-късно

Поставяйки себе си на висок морален пиедестал, участниците в т.нар „преход“, течащ от 1989г. до днес, вече повече от две десетилетия смятат, че не са длъжни да носят отговорност за собствените си грешки и откровенните си предателства

photo_verybig_22605

Те възкачиха себе си на висок пиедестал, издигащ се много над хората, които управляваха България преди тях. Понеже хората имаха големи надежди за това, което ги очаква след 1989г. те самите ги поставиха на този висок пиедестал, защото видяха в лицата на Прехода хората, които ще работят за една демократична България. За една нормална държава. Това, което се случи обаче не е точно това. Даже въобще. Всички положителни неща, които имахме през социалистическата епоха изчезнаха, същевременно не беше построено нищо за повече от две десетилетия, а тук-таме още има по нещо за приватизиране.

Никой човек не отрича, че България беше тоталитарна държава – нямаше свобода на словото, на политическите възгледи, управляваше се с твърда ръка. Но имаше и неща, които бяха добри за народа и тяхното унищожаване и разграбване в последните 24г. беше извършено от „вестителите“ на про-западна, демократична, капиталистическа и евро-атлантическа България. И техните имена са всеизвестни. Защо унищожиха безплания достъп до здравеопазване и образование, както и много други основни нужди на хората? И докато това се случваше, хората заслепени от вярата, че ги очаква по-добро бъдеще, въобще не се усъмниха и за миг в своите нови управници. Разбира се, сега години по-късно вече всички тези нови герои ги няма. Поне повечето. Народа се разочарова от тях, наведе глава и няма желание, а и не вижда смисъл да търси сметка на който и да е. Защото те разграбиха България докато ни повтаряха, че „който не скача е червен“. И ние подскачахме, дадохме им пълната си вяра, а те, разбира се, водейки се не от демократична, комунистическа или каква да е идеология, а от чисто човешкия си инстинкт и природа, в които всеки иска да е по-нагоре в „хранителната верига“ се подсигуриха добре.

Подсигуриха бъдещето на децата си, които вече учат в елитните университети на Запад, а нашето бъдеще изглежда ликвидирано. Не, защото през 2020г. всеки четвърти гражданин ще бъде циганин, а защото, какъвто и да е, ако живее в България едва ли ще живее нормално. Под носа ни предприятията бяха предварително фалирани, а след това продадени на новоизлюпилите се и добре подготвени капиталисти. Предприятия се продаваха на символични цени от рода на 1$. Знаем, обаче, че и за това си има обяснение! „Комунистите ги фалираха!“. Но не е така, защото ние гледаме много „на дребно“ и само в собствената си колибка. След 1989г. още след няколко месеца тук вече бяха „емисарите“ на новите ни „господари“ (попринцип наричани „партньори“). Разни еднооки и други американски и европейски люде, силно „загрижени“ за „освободената“ България. 

Някой от тях преди да заспи вечер има ли угризения и искрен пред себе си, прави ли си равносметка на ум какво е направил той за тези две десетилетия и дали то е било добре за народа? Или това са отживелици – на кой ли политик му пука за народа му? Джордж Буш изпрати милиони американски мъже и жени, лъжейки ги че отиват да защитават Америка. Използват се и до днес парите на всички американци, за да се финансират войни, да се сменят режими и прочее. Пък на нашия Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, или Пламен Орешарски ще им дреме за българите. Нашата роля, както и на упраляващите е да слушаме новите си „партньори“ – НАТО, ЕС и САЩ. Това е.

Сега виждаме, че работници са работили в някои предприятия месеци и дори повече от година без да получават заплати. Те са новите роби на капиталистическа България. А кои са техните „феодали“ ? 

Когато виждаш, че някой обяснява на народа как той е направил много добро за него, а всички негативи преписва на някой друг и то вече в продължение на повече от 20г. няма как да не се възмутиш. Защото сега държавната граница просто я няма. За толкова години „демокрация“ още разчитаме на това, което именно предишните са оставили. Дори нещо повече – „голяма работа, че са го оставили – то не е хубаво!“. И няма как да е иначе, след като цялата държава върви по инерция от 1989г. насам. Возим се в старите рейсове, които пак са ни „наследство“ от социализма. Детските площадки вече са обрасли в бурени, децата се катерят по раждясали катерушки и хвърлят камъни, за да досчупят пързалките, защото няма кой да построи нови вече 20 г. А около тях се шляят тези, които са се възползвали от „свободата си на личен избор“ и събират капачки от шишета, за да си приготвят дозата с хероин – важен продукт в демократичните държави, който заля и България, за да не остане и тя по-назад. А сега в Афганистан под „шапката“ на НАТО и САЩ държавата произвежда 98% от всички световен хероин. И ние имаме контингенти в Ирак и Афганистан. Гордейте се!

Сега комините на заводите и фабриките не димят. Вътре работници няма. Край изоставените машини, които някога със своите верни приятели – честните и трудещи се българи произвеждаха какво ли не, може да видите дющеци, кашони, спринцовки, отпадъци и цялата тази атмосфера е придружена от мириса на фекалии и урина. Това навярно ще е „вятъра на промяната“ за нас българите? А тези, които спят в изоставените заводи и фабрики, или под някой мост са тези, на които явно не им е провървяло най-много през годините на Прехода. Всеки втори българин пък живее в застрашеност от социално изключване, бедност или трайни лишения – това констатира Евростат. И в ЕС ни очакваше дъжд от пари по еврофондовете, защита и просперитет…

Оказа се, че българите и румънците не са особено желани, но са приети, за да засили Запада своето влияние в Източна Европа и да спечели важни позиции срещу Русия. Сега убеждават украинците, че много държат „украинския народ“ да се развива според ценностите и възможностите на ЕС. Те не искат огромната украинска земя и пазар. Само някой „зъл комунист, руснак, червен боклук“ би казал такова нещо! 

А сега накъде? Какво ще направим ние? Пак ли ще тръгнем да компенсираме глупостта на управниците си със собствената си кръв? Някога царската власт избиваше партизани, партизани действаха нелегално, но всички, като народ имахме самочувствието да се борим за идеали като Обединението на България. Сега се борим само за хляба. А, когато се качваме в градският транспорт не си купуваме билетче. Пазим го, за да си купим хляб! Мълчим пред колонизаторите, на които работим за 2-3 лв. на час, защото за нашето място чакат още стотици хора, пришълци от провинцията, в която няма работа, няма живот и единствената алтернатива е София или най-добре – Терминал 2. 

Не вярвайте, че „чуждия инвеститор“ е по-добър ‘стопанин’ от държавата. Погледнете всички чужди компании, които усилено се възползват от евтината работна ръка на България, плащат символично, реализират огромни печалби, но не оставят нищо в нашата икономика. Погледнете енергийните монополи. Ток, вода, земи – всичко това е в частни ръце. И колкото и да ни казват, че е нормално те да бъдат „приватизирани“ това не е така. Това са основни човешки нужди. А виждаме и какво се разбира под „нормално“ – 1% богати чужденци, 1% богати техни български продажници, съставляващи „елита“ и 98% бедни и разграбени българи. С разграбено бъдеще и достойнство. 

20 г. след началото на приватизацията – Назад към държавата

 в-к „Стандарт“, 16 декември, 2013

20 години след като в България започна приватизацията, се появиха първите „лястовици“ на обратната тенденция – държавата отново да прибира под крилото си предприятията. Първо се заговори за рестарт на „Химко“. Гигантът, който изхранваше цяла Враца и бе затворен след няколко продажби с криминален дъх, може отново да заработи, съобщиха първо червени депутати. В последствие стана ясно, че държавата е готова да участва в рестарта с 50 млн. лева. А пък експерти заявиха, че възстановяването на производството ще е възможно, ако торовият завод мине под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

1456087_684630414903307_916766563_n

В края на миналата седмица пък стана ясно, че държавата е готова да си вземе закъсалото предприятие „Ремотекс“. Министерството на икономиката и енергетиката вече води преговори със собствениците, за да придобие мажоритарния дял чрез БЕХ, съобщи зам.-министър Красин Димитров. Мотивите са, че предприятието е необходимо за нормалната работа на държавните „Мини Марица изток“. В момента в „Ремотекс“ работят 561 души, а задълженията на дружеството само за заплати е 3,5 млн. лева. Десетки милиони са и дълговете към държавата, банки и партньори. Работниците стачкуват от месеци, а парите, които идват като разплащане от държавните мини, потъват. От прокуратурата вече са разпоредили проверка дали дружеството не е източвано умишлено.

В началото на декември стана ясно, че нов шанс е възможен и за друг соцгигант, който също бе затворен след десетки години агония в частни ръце. „Има инвеститорски интерес към леярната за стомана в „Кремиковци“, обяви премиерът Пламен Орешарски. Той обаче бе категоричен, че държавата няма да похарчи нито лев повече за завода. „Ще подкрепим инвеститора, като облекчим административните процедури“, обеща премиерът.

Всъщност стъпките към връщане на собствеността на държавата или помощта й към инвеститорите за съживяване на затворени предприятия е част от курса към реиндустриализация, който бе заложен в Плана „Орешарски“. Наред със социалните мерки, стартирането на 10-годишна програма за възстановяване на индустрията бе сред приоритетите на това правителство, обявени още при встъпването му във властта.

„Фискалната стабилност е необходима, но не е достатъчна. Трябва да се насърчават икономиката и растежът. Това е в интерес на фискалната стабилност“, коментира Орешарски наскоро, когато се срещна със зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по промишленост и предприемачество Антонио Таяни.

Реиндустриализацията е стратегия и за целия Европейски съюз. Тя се роди като една от поуките от глобалната криза, която удари света, след като се спукаха балоните от изкуствен икономически растеж, постигнат от търговия, услуги и надуване на цените. Западът се стресна и от възхода на Китай, основан на мощно индустриално производство.

Затова повечето държави полагат усилия в тази насока. Брюксел също се е заел сериозно да сложи икономиката на ЕС на здрави основи. Една от стъпките е инициативата на комисар Антонио Таяни – да се организират мисии по целия свят, които да търсят възможности за инвестиции, за да подкрепят европейската индустрия.

Но докато българската държава прави първите стъпки за съживяване на затънали предприятия, пробойните се множат. Само през декември гръмнаха няколко скандала. Освен „Ремотекс“, където протестите на гладни работници не стихват, в края на миналата седмица стана горещо в „Бургаски корабостроителници“, където бяха уволнени всички служители. ОЦК Кърджали бе обявен във фалит от съда. Берковишкото предприятие „Ком“ пък буквално бе сринато със земята.

4 Коментари to “Приватизираха България, ликвидираха бъдещето на децата ни – 24г. по-късно”

  1. Съгласен съм, че 24г. в България не е “ Демокрация“. Това е грабеж, унищожаване и най-тъжнотое, че
    тези предатели в Парламента желаят окончателно да изтрият българите от собствената им родна жемя.
    Спасение има.

    • Кои са тъпанари мил малоумнико! Тези които говорят истината и не са ЗОМБИТА на НЕОЛИБЕРАЛИЗМА и НЕОКОЛОНИАЛИЗМА ли ! Информирай се ТЪПАКО и тогава пиши коментари ! А може да се научиш и на Български да пишеш ЗОМБИРАН КРЕТЕНОИД такъв!

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s