Оръжието – гарант за личната и национална сигурност

Отдавна бе доказано, че строгия режим, или пълната забрана за притежание на огнестрелно оръжие не само не намалява престъпността и убийствата, но дори напротив

untitled 

Какво ще направите, когато секундите са важни, а полицията е на минути разстояние? Полицията не може да е навсякъде, няма съвършен държавен апарат, който да оказва 100% защита на гражданите. Средното време за реакция на полицията в САЩ е между 9-12 минути, идеалното време за някои градове (пак в САЩ) е между 3-6 минути. Естествено, за да реагира полицията някой трябва да се обади, което е невъзможно за жертвите в първите минути на нападението. Защитата на живота, семейството и имуществото са изцяло ваша отговорност и дори при най-голямо желание държавата и обществото не могат да ви я гарантират.

 В психологията на нападателите е те да нападат при сигурно превъзходство над жертвите си (числено, физическо или притежаващи оръжие) и това е установено в редица изследвания между затворници в различни американски затвори. Единственото, което може да уравновеси везните между жертвата и нападателя в такива ситуации е огнестрелното оръжие.

 Криминалната хроника е богата и всеки, при желание, може да разгледа много примери и съответно сам да направи изводите си за ролята на огнестрелните оръжия в отбраната на гражданите. За това, нека говорим с цифри от международния опит.

 В Люксембург, където оръжията са тотално забранени, има 10 пъти по-висок процент на убийствата отколкото в Норвегия и Германия, където огнестрелните оръжия са легални и процента на притежателите им като цяло е много голям. Финландия и Естония. Финландия има 14 пъти повече огнестрелни оръжия в населението от Естония и същевременно 10 пъти по-малко убийства с огнестрелни или с не огнестрелни оръжия. Русия и САЩ.  Русия още през 1929 забранява КНО (късото нарезно оръжие) и въвежда стриктен контрол върху гладкоцевните и нарезни ловни карабини, но същевременно поддържа нива на повече от 20 убийства на 100 000 души население, докато САЩ, като страна с най-много оръжия на глава от населението, поддържа данни от по-малко от 5 убийства на 100 000 души. Тези данни са трайни и се запазват,  в периода между 1998 и 2004. Процента на убийствата в Русия остава до 4 пъти по-висок от САЩ. Съпоставяйки Англия след приемането на стриктния оръжеен контрол и изземването на оръжията и САЩ, виждаме, че на 100 000 души в Англия се извършват 2 000 обира, докато в САЩ те са едва 600. В изнасилванията Англия отново води повече от 3 пъти на САЩ. Като автора напомня, че през изминалия век и липсата на стриктен оръжеен контрол в Англия, тя е държала едни от най-ниските нива на престъпност в света. Съпоставяйки данните за тежките престъпление, те са 2 034 за Англия и 466 за САЩ на 100 000 души население. Англия сама по себе си е едно от най-големите доказателства за подкрепящите либералните оръжейни закони, тъй като в момента „повече от всякога се използват огнестрелни оръжие за извършване на престъпления” по думите на английски криминалист, а на гражданите е отнето реалното право за защита.

Малко по-добра, но не особено различна е и ситуацията в Австралия, която наскоро прие стриктен контрол върху оръжията и в момента статистиките за всички престъпления растат.

За да сме още по-достоверни, нека разгледаме и данни за отделните щати на САЩ, базирайки се на събраните в период от 25 години статистически данни от над 3 000 американски общини се заключва, че в щатите приели либерални закони за притежание и носене на оръжие не само убийствата, но и битовата престъпност намалява драстично, сравнение с тези с по-стриктните оръжейни закони. В щатите, разрешили носенето на оръжие, по данни на ФБР убийствата са намалели с 8.5% , изнасилванията с 5%, нападенията с 7% а обирите с 3%. Същевременно в градове като Чикаго, където има сериозен контрол върху оръжията, престъпността е в пикови нива в сравнение с останалата част от страната.

Извода, до който следва да стигнем и до който са стигнали и учените от „U.S National Academy of Sciences” базирайки се на 253 журнала, 99 книги, 43 правителствени доклади и собствени проучвания е:
няма оръжеен контрол който да е намалил престъпленията, самоубийствата или инцидентите с оръжие. До същото заключение стигат и криминолозите от Харвард, доктор Г. Маузер и адвокат Д. Кейтс в техния труд „Ще намали ли убийствата и самоубийствата забраната на оръжията? Поглед върху международни и локални данни”.

 Автора предлага и следния експеримент за всички които вярват в ефективния контрол върху оръжията. Намерете си оръжие „на черно” и си намерете оръжие законно! В личните изследвания на автора, той е заключил, че на черно пистолетите/револверите се намират в  суми от 50 до 200 лева.., включително и всички останали забранени от закона – заглушители, много зарядни пълнители за автомати и т.н. Ако сте българин и живеете в България, би трябвало над 150-те показни разстрели с всичко от преправено газово-сигнално оръжие до гранатомети и автомати да ви е направило впечатление в последните години. Естествено, ако решите да ги притежавате законно ще се сблъскате с корупцията в КОС (породена поради изискването на „причина за притежание на оръжие”, което позволява на КОС да тълкува вашето право както си иска или както си платите. Нека напомня, че през 2005 известни престъпници в България притежаваха законно оръжие за 10 000лв. бр. на разрешително, а последните месеци бе разкрит и скандал за монопол с разрешителни в един от по-големите ни градове.), с непосилно големите за нашата действителност такси и курсове и ако трябва да говорим за пари и пистолети ще ви струва близо 1200лв. с касата, документите и оръжието.  Най-големия абсурд обаче остава реалната употреба на вашето законно притежавано оръжие.

De jure законът ви гарантира право да го използвате, De facto вие сте подсъдим защото сте се защитили. В този материал реалността в България ще засегна бегло, но съдебната практика в случаите на неизбежна отбрана в България работи против правовите граждани и това насажда страх в обществото (напомням, че насаждането на страх в обществото от политически мотивирана група се нарича терор). Не по-различно е и за силовите служители, не са малко случаите, в които служители на МВР биват нападани, а когато използват законното си оръжие биват съдени, какъвто е и последния случай с полицая Иван Лулеов. Разковничето в случая е „превишаване пределите на отбраната”, което гласи, че жертвата на нападението трябва да използва сила достатъчна да спре нападението, но не и повече. Това естествено позволява на магистратите и съдиите да тълкуват всичко както си искат и решат, без да има реални правила и граници – просто защото такива няма, няма как да знам кой с каква цел и средства ме напада в два през ноща и как и какви средства да използвам за да спра нападението му и да запазя живота му. С какво и как полицая И. Лулеов е превишил защитата си, когато срещу него е имало две въоръжени с хладни оръжия лица, извършващи вече едно престъпления? Нима е трябвало да ги обезвреди, тръшне и закопчае като на холивудски филм? Случаите са наистина много. Това, което трябва да се направи е защитата да получи пълното право да използва максималния капацитет на силата си в отбрана. Това е – толкова е просто. Щом някой ме напада – аз следва да имам пълното право да използвам абсолютния капацитет на силата, с която разполагам (включително и смъртоносна), за да защитя себе си, живота си, семейството и имуществото си.

 

Как огнестрелното оръжие ни гарантира националната сигурност?

 

Нека разгледаме Швейцария. Швейцария е третата страна с най-много оръжие на глава от населението – на всеки трима швейцарци се падат по две единици оръжие. Освен това Швейцария има и задължителна, наборна военна служба и резерв, които гарантират, че всеки неин гражданин може да използва оръжие и притежава нужната екипировка у дома, за да може във всеки един момент да се яви по служба. Държавата осигурява и нужната свобода и възможност за притежание и използване на оръжие, като например прави отстъпки и намаления за хората желаещи да притежават повече оръжия. В последните два референдума по темата, швейцарците категорично отказаха падането на наборната служба и затягане на оръжейните закони. Каква е целта на това? Освен въпроса за личната сигурност, във всеки един момент, който и да нападне Швейцария ще се сблъска освен с наборната й армия и с най-голямата „партизанска” армия в историята. Дори Швейцария да бъде окупирана, нейната армия и държавен апарат елиминирани, всеки двама от трима Швейцарци ще разполагат с оръжие и с капацитета да го използват срещу агресора. Реално, на практика, Швейцария може да реализира термина „тотална война” и да впусне почти цялото си население в бой. Цената на една такава кампания за всеки агресор ще бъде прекалено висока и ще обезсмисли всяка инвазия, а в дългосрочен план почти невъзможно би било и страната да се задържи окупирана. Единствения по-добър вариант за швейцарците и всяка малка държава за защита срещу агресори от всякакво естествено е – ядреното оръжие. То гарантира, че при сериозна стъпка от агресора, ще последва толкова сериозен контра-удар, който обезсмисля цената  на всяка негова кампания в територията на защитаващата се страна. Ситуацията е същата както и с хората., ако заменим ядрено оръжие с огнестрелно, Вие може да сте десет мъже, да сте много високи и тежки, а аз да съм млада дама, но притежаваща капацитета да предоставя сигурна смърт поне на 4 от вас(при шест-заряден револвер и фактора стрес и външни условия), което естествено ще ви накара да си помислите струва ли си цената да ме нападнете.

 

Същият принцип за чуждите окупатори важи и за собствените тиранични правителства, работещи против собствените си народи. Оръжията са гарант, че народът винаги има възможността, а ако условията са толкова лоши ще има и желанието,  да извоюва свободата си и да изгони върхушката, която е окупирала властта и го мачка.

Оръжейният контрол е изцяло политически акт, целящ да ограничи правата и свободите на гражданите и обществото и да облагодетелства определени политически или социални кръгове. В заключение, следва да кажем, че възможността за притежание и използване на огнестрелни оръжия от правовите граждани ще намали значително престъпността и ще гарантира както личната, така и националната сигурност на гражданите, държавата и обществото. Престъпниците и хората, желаещи да притежават и използват смъртоносни средства винаги ще намерят начин да се снабдят и да ги използват, всеки акт на ограничаване на достъпа на оръжие до правовите граждани е пряко нарушаване на техните свободи и право на защита и отбрана. Акта на оръжеен контрол е изцяло политически и той не се основава на научни зависимости, целящи реалното ограничаване на престъпността.

 

Автор: Александър Атанасов

3 Коментари to “Оръжието – гарант за личната и национална сигурност”

  1. alterinformation, защо считате, че целта е да има сигурност? Може би целта е да няма сигурност за обикновените овце, пардон, хора-туземци?!
    Какъвто резултатът, такава и целта!

  2. Демон Кратий

    Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четири редици, всяка една километър и половина широка – от каменоделците до местото, където почваше строителството на града-крепост, – бяха охранявани от стражници. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха на това възвишение, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата – поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинавяйки й всички хора по Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

    Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците – до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
    Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. „Значи, той мъти някакъв план“ – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
    Два дни Кратий наблюдав? Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата „Спете!“, Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: „Майка му стара, така ли ще го влачим до края на живота?!“
    Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха! Те святкаха даже при мъжделивия зрак на светилниците в голямата барака.
    – Това няма да продължава вечно! Аз премислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие – прошепна младият роб.
    Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
    Нард разгорещено и уверено почна да обяснява:
    – И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един стражник. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, отговаря само един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим! Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Разоръжаваме всички пазачи, връзваме ги – и им взимаме оръжието!
    – Ех, момко… – пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: – Твоят план е недомислен: тия, близките стражници, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови – сигурно цяла армия – и ще убие въстаналите роби.
    – Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестотосците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за нуждата от незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
    – Да, момко, ти с тоя план и замисъл наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да удържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: – Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
    – Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва едно на ум само едно: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
    – А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към неробите ще причислиш жреците, когато победиш?
    – Жреците? – За това въобще не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем…
    – Като по-добро, това е хубаво(?) (Как лушче – это хорошо) – отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
    Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. „Разбира се – мислеше си той, – най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля и да хване юношата-роб – явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явяват все нови водачи, ще се разработват нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще иде отвътре“.
    Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира – да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
    Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като едновластен господар на света.
    Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: „Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.
    Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!“
    На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
    – Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, как да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охоо, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат къде къде по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: “ От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!“
    Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
    Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
    – Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше „демокрация“…

    На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , „щастлив“ живот.
    На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот…
    Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и – като ги натоварваха догоре с камъни и обляни в пот -почваха да ги бутат.
    „Те още много приспособления ще наизмайсторят… – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносители на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение – също за монети!.. И регулировчици на движението си избраха… Скоро ще си изберат и началници, съдии… Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни…“

    Така и продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни… И до днес потомците на същите роби са също роби и продължават безсмисления си бяг….

  3. На робите не се полага да имат оръжие, защото ще го насочат срещу надзирателите.
    Живеем в робовладелския период, РАБ-отим, Роб-отим, ходим на РАБ-ота , роботирахме се вече, но си мислим, че сме свободни, защото веригите са заменени с парите.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s