Отдавна бе доказано, че строгия режим, или пълната забрана за притежание на огнестрелно оръжие не само не намалява престъпността и убийствата, но дори напротив
Какво ще направите, когато секундите са важни, а полицията е на минути разстояние? Полицията не може да е навсякъде, няма съвършен държавен апарат, който да оказва 100% защита на гражданите. Средното време за реакция на полицията в САЩ е между 9-12 минути, идеалното време за някои градове (пак в САЩ) е между 3-6 минути. Естествено, за да реагира полицията някой трябва да се обади, което е невъзможно за жертвите в първите минути на нападението. Защитата на живота, семейството и имуществото са изцяло ваша отговорност и дори при най-голямо желание държавата и обществото не могат да ви я гарантират.
В психологията на нападателите е те да нападат при сигурно превъзходство над жертвите си (числено, физическо или притежаващи оръжие) и това е установено в редица изследвания между затворници в различни американски затвори. Единственото, което може да уравновеси везните между жертвата и нападателя в такива ситуации е огнестрелното оръжие.
Криминалната хроника е богата и всеки, при желание, може да разгледа много примери и съответно сам да направи изводите си за ролята на огнестрелните оръжия в отбраната на гражданите. За това, нека говорим с цифри от международния опит.
В Люксембург, където оръжията са тотално забранени, има 10 пъти по-висок процент на убийствата отколкото в Норвегия и Германия, където огнестрелните оръжия са легални и процента на притежателите им като цяло е много голям. Финландия и Естония. Финландия има 14 пъти повече огнестрелни оръжия в населението от Естония и същевременно 10 пъти по-малко убийства с огнестрелни или с не огнестрелни оръжия. Русия и САЩ. Русия още през 1929 забранява КНО (късото нарезно оръжие) и въвежда стриктен контрол върху гладкоцевните и нарезни ловни карабини, но същевременно поддържа нива на повече от 20 убийства на 100 000 души население, докато САЩ, като страна с най-много оръжия на глава от населението, поддържа данни от по-малко от 5 убийства на 100 000 души. Тези данни са трайни и се запазват, в периода между 1998 и 2004. Процента на убийствата в Русия остава до 4 пъти по-висок от САЩ. Съпоставяйки Англия след приемането на стриктния оръжеен контрол и изземването на оръжията и САЩ, виждаме, че на 100 000 души в Англия се извършват 2 000 обира, докато в САЩ те са едва 600. В изнасилванията Англия отново води повече от 3 пъти на САЩ. Като автора напомня, че през изминалия век и липсата на стриктен оръжеен контрол в Англия, тя е държала едни от най-ниските нива на престъпност в света. Съпоставяйки данните за тежките престъпление, те са 2 034 за Англия и 466 за САЩ на 100 000 души население. Англия сама по себе си е едно от най-големите доказателства за подкрепящите либералните оръжейни закони, тъй като в момента „повече от всякога се използват огнестрелни оръжие за извършване на престъпления” по думите на английски криминалист, а на гражданите е отнето реалното право за защита.
Малко по-добра, но не особено различна е и ситуацията в Австралия, която наскоро прие стриктен контрол върху оръжията и в момента статистиките за всички престъпления растат.
За да сме още по-достоверни, нека разгледаме и данни за отделните щати на САЩ, базирайки се на събраните в период от 25 години статистически данни от над 3 000 американски общини се заключва, че в щатите приели либерални закони за притежание и носене на оръжие не само убийствата, но и битовата престъпност намалява драстично, сравнение с тези с по-стриктните оръжейни закони. В щатите, разрешили носенето на оръжие, по данни на ФБР убийствата са намалели с 8.5% , изнасилванията с 5%, нападенията с 7% а обирите с 3%. Същевременно в градове като Чикаго, където има сериозен контрол върху оръжията, престъпността е в пикови нива в сравнение с останалата част от страната.
Извода, до който следва да стигнем и до който са стигнали и учените от „U.S National Academy of Sciences” базирайки се на 253 журнала, 99 книги, 43 правителствени доклади и собствени проучвания е:
няма оръжеен контрол който да е намалил престъпленията, самоубийствата или инцидентите с оръжие. До същото заключение стигат и криминолозите от Харвард, доктор Г. Маузер и адвокат Д. Кейтс в техния труд „Ще намали ли убийствата и самоубийствата забраната на оръжията? Поглед върху международни и локални данни”.
Автора предлага и следния експеримент за всички които вярват в ефективния контрол върху оръжията. Намерете си оръжие „на черно” и си намерете оръжие законно! В личните изследвания на автора, той е заключил, че на черно пистолетите/револверите се намират в суми от 50 до 200 лева.., включително и всички останали забранени от закона – заглушители, много зарядни пълнители за автомати и т.н. Ако сте българин и живеете в България, би трябвало над 150-те показни разстрели с всичко от преправено газово-сигнално оръжие до гранатомети и автомати да ви е направило впечатление в последните години. Естествено, ако решите да ги притежавате законно ще се сблъскате с корупцията в КОС (породена поради изискването на „причина за притежание на оръжие”, което позволява на КОС да тълкува вашето право както си иска или както си платите. Нека напомня, че през 2005 известни престъпници в България притежаваха законно оръжие за 10 000лв. бр. на разрешително, а последните месеци бе разкрит и скандал за монопол с разрешителни в един от по-големите ни градове.), с непосилно големите за нашата действителност такси и курсове и ако трябва да говорим за пари и пистолети ще ви струва близо 1200лв. с касата, документите и оръжието. Най-големия абсурд обаче остава реалната употреба на вашето законно притежавано оръжие.
De jure законът ви гарантира право да го използвате, De facto вие сте подсъдим защото сте се защитили. В този материал реалността в България ще засегна бегло, но съдебната практика в случаите на неизбежна отбрана в България работи против правовите граждани и това насажда страх в обществото (напомням, че насаждането на страх в обществото от политически мотивирана група се нарича терор). Не по-различно е и за силовите служители, не са малко случаите, в които служители на МВР биват нападани, а когато използват законното си оръжие биват съдени, какъвто е и последния случай с полицая Иван Лулеов. Разковничето в случая е „превишаване пределите на отбраната”, което гласи, че жертвата на нападението трябва да използва сила достатъчна да спре нападението, но не и повече. Това естествено позволява на магистратите и съдиите да тълкуват всичко както си искат и решат, без да има реални правила и граници – просто защото такива няма, няма как да знам кой с каква цел и средства ме напада в два през ноща и как и какви средства да използвам за да спра нападението му и да запазя живота му. С какво и как полицая И. Лулеов е превишил защитата си, когато срещу него е имало две въоръжени с хладни оръжия лица, извършващи вече едно престъпления? Нима е трябвало да ги обезвреди, тръшне и закопчае като на холивудски филм? Случаите са наистина много. Това, което трябва да се направи е защитата да получи пълното право да използва максималния капацитет на силата си в отбрана. Това е – толкова е просто. Щом някой ме напада – аз следва да имам пълното право да използвам абсолютния капацитет на силата, с която разполагам (включително и смъртоносна), за да защитя себе си, живота си, семейството и имуществото си.
Как огнестрелното оръжие ни гарантира националната сигурност?
Нека разгледаме Швейцария. Швейцария е третата страна с най-много оръжие на глава от населението – на всеки трима швейцарци се падат по две единици оръжие. Освен това Швейцария има и задължителна, наборна военна служба и резерв, които гарантират, че всеки неин гражданин може да използва оръжие и притежава нужната екипировка у дома, за да може във всеки един момент да се яви по служба. Държавата осигурява и нужната свобода и възможност за притежание и използване на оръжие, като например прави отстъпки и намаления за хората желаещи да притежават повече оръжия. В последните два референдума по темата, швейцарците категорично отказаха падането на наборната служба и затягане на оръжейните закони. Каква е целта на това? Освен въпроса за личната сигурност, във всеки един момент, който и да нападне Швейцария ще се сблъска освен с наборната й армия и с най-голямата „партизанска” армия в историята. Дори Швейцария да бъде окупирана, нейната армия и държавен апарат елиминирани, всеки двама от трима Швейцарци ще разполагат с оръжие и с капацитета да го използват срещу агресора. Реално, на практика, Швейцария може да реализира термина „тотална война” и да впусне почти цялото си население в бой. Цената на една такава кампания за всеки агресор ще бъде прекалено висока и ще обезсмисли всяка инвазия, а в дългосрочен план почти невъзможно би било и страната да се задържи окупирана. Единствения по-добър вариант за швейцарците и всяка малка държава за защита срещу агресори от всякакво естествено е – ядреното оръжие. То гарантира, че при сериозна стъпка от агресора, ще последва толкова сериозен контра-удар, който обезсмисля цената на всяка негова кампания в територията на защитаващата се страна. Ситуацията е същата както и с хората., ако заменим ядрено оръжие с огнестрелно, Вие може да сте десет мъже, да сте много високи и тежки, а аз да съм млада дама, но притежаваща капацитета да предоставя сигурна смърт поне на 4 от вас(при шест-заряден револвер и фактора стрес и външни условия), което естествено ще ви накара да си помислите струва ли си цената да ме нападнете.
Същият принцип за чуждите окупатори важи и за собствените тиранични правителства, работещи против собствените си народи. Оръжията са гарант, че народът винаги има възможността, а ако условията са толкова лоши ще има и желанието, да извоюва свободата си и да изгони върхушката, която е окупирала властта и го мачка.
Оръжейният контрол е изцяло политически акт, целящ да ограничи правата и свободите на гражданите и обществото и да облагодетелства определени политически или социални кръгове. В заключение, следва да кажем, че възможността за притежание и използване на огнестрелни оръжия от правовите граждани ще намали значително престъпността и ще гарантира както личната, така и националната сигурност на гражданите, държавата и обществото. Престъпниците и хората, желаещи да притежават и използват смъртоносни средства винаги ще намерят начин да се снабдят и да ги използват, всеки акт на ограничаване на достъпа на оръжие до правовите граждани е пряко нарушаване на техните свободи и право на защита и отбрана. Акта на оръжеен контрол е изцяло политически и той не се основава на научни зависимости, целящи реалното ограничаване на престъпността.
Автор: Александър Атанасов
Alter Information 