Образование или образувание?

Образователната ни система ражда безработни висшисти

freedom

 „Учи, за да не работиш!“- в буквалният си смисъл, тази максима намира широкото си приложение в България.

Дали ние грешно я разбрахме или умишлено влагаме удобен нам смисъл, на това ще отговорят поколенията, но достатъчно е само да погледнем статистиката.

Повече от 40% от българите се оказват функционално неграмотни. Всяко 7 дете отпада от образователната система. Ние родихме работещия-беден и сложихме парадоксални критерии пред 19-годишните младежи, като унищожихме възможността за намиране на препитание. Диплома, стаж, препоръки, възраст до 35г! Ако някой все пак е успял да вземе лелейната диплома, следващото ограничение, което трябва да преодолее е стаж, или поне препоръки. Деветнайсет годишният младеж, не отговаря на тези изисквания, следва Бюрото по труда и „Очаквайте обаждане..“.Парадоксите продължават, защото, когато 19-годишният младеж придобие стаж (или изучи университет) и вземе препоръки, той вече е на 35,.Никой не обръща внимание на лични качества и придобити умения. И така, образователната ни система, всеки път ражда ново поколение безработни, които в последствие тежат, като воденичен камък, на врата на държавата.

Запитваме се, защо караме децата си да изучават системата, от която ние самите сме толкова недоволни? Защо умишлено ги вкарваме, в коловозите на собственото си мислене, караме ги да осъществяват нереализираните ни мечти, когато ние самите не постигнахме нищо, освен „работещия беден“. Защо у нас не изневеряваме на принципа, че някой трябва да ни(ми) намери работа, а отхвърляме възможността ние самите да станем работодатели. Но само се запитваме, почти никога не действаме! Всъщност, нещата в България не винаги са били такива. Имали сме Златен век, имали сме Кирил и Методий, имали сме загубени войни, но нито една загубена битка, има ли сме три морета и достойни пълководци, имали сме специалисти и инженери, чиито трудове се използват и до ден днешен в целия свят, създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация. Какво се промени и защо, кой е отговорен-това историята ще напише. Това, което ние сме длъжни да напишем е, какво постлахме на следващото поколение и когато поискаме нещо от бъдещето, какво минало оставихме и имаме ли право на желания! Може би грешката на системата е неправилно поднесената информация(или въобще нейната липса) „Информация- понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.. Информацията представлява налично, използваемо знание. но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.“

Как ви се струва това обяснение? Сигурна съм , че го разбрахте, но колко пъти трябваше да го прочетете?.Обаче „Купих си флашка с 8ГБ памет“- се разбира мигновено и съдържа в себе си горното обяснение! Все пак, най-скъпото нещо на този свят е информацията. Светът е толкова динамичен и променлив, че реабилитирането ни и оцеляването в него зависят от това, колко бързо и как разбрахме поднесената информация.(но това е тема на друг разговор). Всъщност, интернет кoмуникациите, направиха хартиения носител почти безсмислен, в т.ч. и учебниците.(Ако родителите учеха с децата си,щяха да разберат, че в България няма АЕЦ“ Козлодуй“ и че задача по математика за 2-клас, затруднява с решението си вишисти).

По настоящем образователните институции в доминиращата система са места за пропаганда и налагане на ценностите и идеологиите на тази система, които подготвят кадри за пазара или държавната администрация, а не стимулират развитието на личността..

Поради тази причина:

2% са хората, които управляват ресурсите, 18% е администрацията, 80% – работещи-бедни

„Държавата отне златен медал на дете, защото не е посещавало училище!“

Това загласие шокира българите повече от колкото „хулиганинът“ Волен Сидеров. 15-годишният Лъчезар Маринов от Смолян, е печелил всички възможни турнири по информатика, с максимален брой точки. Миналата година, печели златен медал от национално състезание под егидата на МОН. Само след няколко дни обаче, държавата си взима медала, т.к. момчето никога не е ходило на училище, а се е образовало, вкъщи с майка си! Според Закона за народната просвета родителите, чиито деца не посещават задължителна детска градина и училище, плащат глоба от 20 до 100 лв., а при повторно нарушение – 50 до 250 лв. Според майката на момчето обаче, днешните училища не само деморализират, но и провокират агресията у децата и убиват всички гордости и национални ценности. Държавата отне медала на дете, което посочи „бъгове в системата“. Но роди следващия хакер, който утре ще работи против нея, а не за нея!

Да си припомним някои примери на Запад. Уилям Хенри Гейтс III (Бил Гейтс), прекъсва обучението си в „Харвард“ и на 19г. създава „Майкрософт“, Марк Зукърбърг казва „Хубаво е да нарушаваш някои неща, за да ги направиш по-добри“. Напуска Харвардския университет, защото лекциите били прекалено скучни, искал повече практика, а не теория. Създава Фейсбук-социалната мрежа, която спокойно можем да наречем свой виртуален дом. След години се връща в Харвард, но не за да завърши, а за да търси нови таланти. Стив Джобс, осиновен още като пеленаче, изкарва само един семестър в Станфорд, но създава Епъл (любимият му плод е ябълка). Брат Пит, Опра Уинфри, Ал Пачино, Уолт Дисни,  Коко Шанел, Джон Ленън. Тези личности никога не са глобявани заради това, че са отхвърлили системата, а напротив-удостоявани са с дипломи. Образователната система в България е неадекватна на реалността. Някой трябва да поправи това, ако искаме нашите деца да са активни участници в живота и да намират начини да се оправят в него.

Редно е всяко поколение да осигури минимални условия и да даде шанс на следващото, не само да оцелява, но и да съгражда. Системата трябва да морализира, да обединява, да открива таланта и да го стимулира. Но преди всички да се втурнем вкупом да виним учители и министри, да преброим до десет(ако можем) и да се замислим-държавата, това сме ние, системата ние си я избрахме.Ние лично я гласувахме за кебапчета, кюфтета и едни мизерни 20лв.Нямаме право да съдим децата си-те пушат, пият, слушат чалга или рок, карат с 200 и не учат. Те са нашия кошмар, защото са извън закона( нашия закон), защото не осъществиха мечтите ни( а ние никога не ги попитахме за техните), защото неразбират системата, защото им е скучно, защото всъщност са по-умни, защото са извън статуквото, защото ние още живеем в миналото, а те поставиха основите на бъдещето. Те са всичко онова, което ние само сме си представяли, но никога не сме докосвали. И понеже сме държавата на таксите и глобите, ще се опитаме да ги осъдим, но късно, за сжалост късно ще разберем, че законите са направени за да се нарушават. Системата всъщност ние си я създадохме и ако има недоволни желателно е да предприемат мерки. Училището и семейството градят обществото.Ако откриеш бъг-оправи го, както оправяш разваленото кранче вкъщи или изгорялата печка. Бъди тухлата в стената, бъди градивната единица. Длъжни сме да бъдем адаптивни, длъжни сме да изучаваме децата си, длъжни сме да бъдем социални. Всъщност кога за последно говорихте с детето си? Честваме Ден на будителите. Ще отправя към себе си и вас едно предизвикателство. Вместо да охулим поредния учител, вместо да виним системата за нашата несгода, вместо вяло да изпратим детето на поредната манифестация, на първи ноември да се замислим. Да се запитаме, колко хора около себе си събудихме, колко пъти говорихме с децата си, какво им казахме и какво разбраха те, колко пъти решихме проблема им, какви умения им предадохме Защото знанието без умението е нищо. Защото в природата не оцелява нито най-умния, нито най-силния, а най-приспособимия.

 

Автор: Джи

 

 

 

Статията е добавена от наш читател и не е задължително да отговаря на позициите на редакцията. 

Можете да добавите и Ваша статия оттук.

2 Коментари to “Образование или образувание?”

  1. Как се става интелектуалец?

    Според масовата снобска представа – като се добереш до висшОто. Жалката истина, е че нашите университети даваха по-реални знания през Социалистическо, а от 10-15 години са превърнати във фабрики за псевдо-интелектуалщина, производство на снобария, извратен манталитет и промиване на мозъци. В много специалности отдавна почти не се преподават някакви сериозни науки – те от години са обърнати на псевдонаука. Че днес се преподават фалшиви познания и безсмислици, в един момент се усещат и повечето студенти и всички по-нормални го коментират. Това, което най-вече се преподава е интелектуалното високомерие. А има ли то някакво покритие? Разбира се, че не.
    Фабриката на фалшивата интелектуалщина
    Това което най-вече се усвоява в университетите е съответния жаргон на специалността, зад който се скрива липсата на познания. Свои жаргони си въведоха повечето специалности – колкото може по-отдалечени от нормалния език, изчанчени и заплетени. Да станеш „интелектуалец“ днес при много хора означава да усвоиш един жаргон и да можеш да говориш така, че простосмъртните да не успеят да схванат, какво точно приказваш. От 10-15 години от катедрите се преподава словоблудство. Преподавателите от ВУЗ-овете и титулованите „величия“ от институтите отдавна са по-скоро бюрократи, отколкото учени и изследователи. Ако през Социалистическо глупостите бяха ограничени до определени дисциплини, днес глупостите са навсякъде и във всичко. Още тогава хората бяха забелязали, че „Алкохола и висшето образование на никого не прощават“, а днес съвсем трябва да признаем тази трагикомична истина, ако не искаме да си кривим душата.

    Заразата на снобарията е може би най-опасното явления в днешна България. Тя отродява от всичко българско, учи на презрение към него и налага една празна фалшива култура – чуждопоклонство, еврооптимизъм, чифутопоклонничество, глобализъм и всякакви други измислени „ценности“. Всъщност зад днешната „интелектуална“ култура стоят съвсем прозаични неща – интересчийството, грубия материализъм, избиването на комплекси, безкрупулността, парвенющината, кариеризма и натегачеството. Има и още една жестока истина за днешните кандидат-интелектуалци. Тя е, че не всички от тях, след като си вземат диппломата ще се вредят там, за където мечтаят. Всъщност огромното мнозинство няма да се вредят никъде. Дори и за предварителните връзкари със здравите връзки, шансовете да се доберат до сладка служба или друга елитарна позиция са несигурни. А за останалите са почти никакви. Защото позициите са малко, а натегачите са много. Това ражда още по-диво натегачество, но полза от него няма. И така замаяния млад кандидат-интелектуалец превзема някой ВУЗ, там умишлено му напомпват главата с глупости, а високомерието – до небето, но щастливото време на големите надежди свършва, когато си вземе заветната диплома и … се окаже, че на нея не пише „Сезам, отвори се!“ и тя не води заникъде. Изтрезняването от миража не е внезапно – то идва бавно и сигурно като тежък валяк на „победилите реалности“ – с всеки следващ неуспех на младия оптимист да се вреди на някое по-„елитно“ място. След година-две от завършването, мъглата на „еврооптимизма“ се разсейва и той установява, че е бил жестоко изигран – дал е много за нищо. Продал се е на интелектуалното блудство заради напразни надежди за успех в живота.

    Съвсем едно е, човек да влезе да учи с конкретна осъзната цел и след това да използва знанията, които все пак предлагат университетите, за нещо смислено, а съвсем друго е да влезе просто за да се сдобие с висшО, за „престиж“, да се води „интелигенция“, да избива комплекси, да не остане по-назад от други, да угажда на родителски амбиции или да се надява, че без реални познания, а с натегачество ще прави кариера или ще се уреди на някоя удобна ниша. Поддалите се на снобарията си плащат за глупостта години след това, ако не и цял живот.

    Кой тласка новата генерация натам?

    Зад сбърканите „идеи за реализация“ и висше заради самото висше обикновено стоят мама и татко – доскоро това беше недоволното поколение на социализма – поколението, което стигна и живя зрялата си вързаст през блажените социалистически времена – разглезено и вечно капризно – на което никой не можа да угоди. Това е поколението, което беше задоволено с всичко – след борбата на неговите родители, които изградиха Нова България, именно за да го осигурят. Същото поколение, което цяла младост си развяваше байрака без никакви отговорности и получи всичко наготово от по-старото – апартаменти, вили, спестявания и всякаква собственост. Точно от него тръгна и масовата мода на снобарията. Казано е, че в историята едно поколение събира, а следващото разпилява. Може би само ние, които сме междинното поколение и израстнахме преди и на
    границата между двата свята
    – предишния и сегашния – можем да видим истинската ирония на това, което се случва. За разлика от предното, разглезено през социализма поколение, което отказва да види какъв е истинския живот днес – и за разлика от най-новото, което не знае, че на света може да има нещо друго, освен вълчата джунгла на капитализма. Но сега юздите преминават в нас, вече ние сме зрялото поколение и трябва да решим, какво ще правим с нашите деца – дали по инерция още ще ги тикаме към сбъркания път на „Учи мама, за да не работиш“ или ще спрем този фарс. За да вземем решение, трябва хубаво да огледаме, какво се случва с днешните „учещи, за да не работят“. На практика, тези студенти, които не са си направили както трябва сметката, какво правят и защо го правят, се оказват доста ощетени, заради 5-6те години прекарани в новите снобски сборища, наречени гръмко „университети“. През това време – точно в тези ключови години – техните връстници, които са пощадени от болни родителски амбиции, успяват да преминат шока на излизането от осигурените ученически години във въртопа на истинския живот – във вълчия свят на дивите капиталистически реалности. И успяват да се научат да плуват в него, да научат РЕАЛЕН занаят, с който да си изкарват хляба и да се борят за пробив в живота и за просперитет. А кандидат-интелектуалците през това време успяват … да станат завършени „интелектуалци“. Психиката им е деформирана от университетската машина за побъркване на хората, характера им е извратен от псевдоинтелектуално високомерие, а на всичко отгоре тепърва трябва да излизат от ученическите години и да скачат във въртопа – щат-не щат. Не ги спасява това, че живеят в розови облаци и не вярват във въртопа, защото въртопа вярва в тях. Това, което капризното по-голямо от нас поколение ехидно крие от най-младото, е че принципа

    „Учи, за да не работиш“
    имаше някакъв смисъл за условията на социализма – един свят, в който всички имахме нормален жизнен стандарт, не знаехме що е мизерия, във ВУЗ-овете се преподава реални познания и от там излизаха истински качествени специалисти, които не само се реализираха в живота, а и постигаха реални успехи в различни области на науката и наистина движеха научно-техническия прогрес на страната. И за тогава принципа беше малко глупав, защото работника на физическия труд имаше възможности да изкарва по-добри пари от изучилия се за дребен чиновник, но за неамбициозните вършеше работа. А и не се налагаше да бъдеш амбициозен, както днес. Това е другата разлика, която по-големите крият от най-малките – че амбициите в тогавашното общество без мизерия, не бяха борба за оцеляване, както сега, а бяха борба за повече имоти, вили и пр. Една тайна, която днешната младеж не знае, защото никой не иска да й каже, а и да й каже някой, не може да го повярва, е че в предишния свят нямаше борба за оцеляване. Така че, тогавашния принцип „Учи, да не работиш“ е съвсем неадекватен днес.
    Разбира се, ако зависи от нашето гранично поколение, първото нещо което е ясно, че ще направим, е да си върнем социализма (даже и с неговите глупости, които много добре знаем, че са хиляди пъти по-малко от безумията на демокрацията). Дали ще имаме възможност да си върнем социализма под някаква форма, още не се знае, но е много вероятно, особено ако външните кукловоди на днешната ни власт глобално изтърват конците – накъдето са тръгнали нещата. Но и когато вземе нещата в страната си в свои ръце, пак в мого случаи самите ние няма да признаваме една част от дипломите издавани през сегашния период – най-малкото от самоуважение, да не говорим за практичната гледна точка.

    Доста хора не си дават сметка, какви деформации на психиката се получават от днешното следване – едни, защото не са минали през него (или са го минали в съвсем различно време при съвсем други условия и не са наясно, за каква порнография става въпрос днес), а други – именно, защото са го минали и са деформирани от него. Естествено идеята не е, че изобщо няма смисъл да се следва днес – напротив смисъл има в много случаи. Както за всичко в живота, така и тук проблема не е в самото висше, а в начина по който човек подходи към него. Това, от което един може да извлече полза, друг може да използва във вреда за себе си, както често става.

    Истината е, че днешното управление съвсем умишлено превърна висшето образование в училище за „глобалисти“ – роби и натегачи.
    На едно управление, което не смята да води България нанякъде по собствен път, а се осланя на снизхождението на външни господари, просто за да се задържа покрай хазната, не му и трябват специалисти и мислещи независими хора, а именно роби, натегачи, некадърници, и интелектуални неграмотници – защото са по-безопасни. Оттам нататък е ясно, че се използват всякакви методи и средства, за да се промиват мозъците на днешните студенти.

    Но с нас българите, както винаги, пак не са си направили сметката. Балканската почва не ще да ражда глобалисти.

    Фалшивата „глобална култура“ у нас се проваля
    Повечето от днешните млади българи просто не прихващат това чудо, а и тези, които го прихващат, като минат 25-те го отхвърлят.

    Появи се само едно малцинство безкритични хора, които възприеха този фалш – както и преди 150 г. е имало гъркомани. Къде са те днес? След Освобождението просто „изчезват“. И на тези, които сме от гъркомански родове, днес ни е смешно това залитане на предците ни. Всъщност, никой не е изчезнал – просто инертните хора, които приемат фалшивите моди и стават чуждопоклонници, си остават … инертни – и щом духне вятъра на другаде, се пренастройват. Нищо ново под слънцето…

    Колкото и да работи пропагандната машина на новата „глобална култура“ – чрез медии, университети, американски филми, платени журналисти, чиновници, платен показен „хайлайф“ от жреци на „изкуството и културата“ и набедени „звезди“ – резултатът е масово неприемане. За нас, които сме възпитани през Социалистическо, е ясно, че тези глупости не ни минават. Онези от нас, които се правят, че са я възприели, са просто тарикати, които имат някаква конкретна полза, а не че се връзват.
    Затова ударът на пропагандната машина беше насочен към по-малките, които нямат познанието на другата гледна точка. Но и те инстинктивно усетиха фалша и го отхвърлят, въпреки, че и не знаят, с какво точно да го заменят. Това, което минава при американците, които са сбор от хора без традиции и при западноевропейските племена, при нашия народ, с хилядогодишни корени, не действа.

    Резултатът е, че се появи контра-реакция и бързо си намерихме
    противоотровата срещу „европейските ценности“ и „глобалната култура“ – родната култура на чалгата

    Веселбата на балканската музика и приятната гледка на хубавите жени се оказаха сигурно средство, срещу натрапваната ни „западна култура“ – която толкова е и западна, и толкова е култура, а просто е една изкуствена измислица за обезличаване на народите, в мечтаното от глобалистите „глобално село“. (Всъщност глобално обединение наистина се получи, само че даде обратен ефект – антиглобалистки настроения на народите и антиглобалистко движение. Наистина всички глобално се обединяваме … срещу глобализма. И много стари вражди ще се забравят пред омразата към общия враг.)

    Един ден, когато циркът свърши, ще се обърнем назад и ще си дадем сметка, колко трябва да сме благодарни на чалгата и от каква бездушна бездна е отървала младите поколения българи.
    Ако си направим един малък опит – да погледаме 20 минути MTV и после – 20 минути някоя наша фолктелевизия – от тази гледна точка – ще си дадем сметка, за каква бездна и каква разлика става дума. От едната страна е веселбата и човешкото веселие – най-естественото човешко състояние. От другата страна са извратените видения на античовешка бездушност в широка гама – от мрачни кошмари, до панаир на суетата. От веселба още никой не се е повредил, но от гледане на MTV човек наистина може да мръдне. Не ви ли прилича на пряко включване от лудницата? Наистина погледайте я 20-30 минути, дори и насила, за да си дадете сметка, каква трябваше да бъде културата на българските деца, ако не я нямаше чалгата… Ако не ви стига, послушайте и джаз (запазената марка на хард-снобарите) – да се депресирате още малко. След 40 минути на такова „културно мероприятие“, никой не може да ви обвини, ако посегнете към ракията от хладилника и дистанционното, за да си пуснете фолкканала. Кошмарите и извратените психопатии на MTV са нагледната илюстрация на „новата глобална култура“. Естествено е, че никой нормален човек не иска да има нищо общо с нея. Тези на които чалгата им е крива, не си дават сметка, че ако не беше тя, щяхме да си намерим нещо друго подобно – нямаше как да няма контрареакция на лудостите. И у нас пропагандата на глобализма навъди извратени „творци на изкуството“, бездарни музиканти, луди театрали, луди художници и всякакви луди, които плачат за китайска кулурна революция, но слава Богу никой не им се връзва, освен най-дивите снобари.

    Смешното в цялата история,

    е че младите ни „националисти“ в интернет нападат точно двете главни прегради срещу лудостта на глобалната култура – спомена за Социалистическо (идеята за по-справедливо социално общество, каквото е било старото българско обществено устройство от хилядолетия) и чалгата (балканското веселие, което винаги е отличавало балканските народи от останалите). Че и двете съвременни форми на тези прегради, които ни пазят, си имат своите кусури е нормално. Такива форми се намерили, такива използва народа. По-странното е, откъде се получи тоя куриоз с нашите днешни

    виртуални националисти,

    които са си въобразили, че трябва да „превъзпитат“ народа и да го отърват точно от тези две прегради срещу глобалните „ценности“. Отговорът е пак в снобарията – в псевдоинтелектуалното високомерие. Трудно е човек да е снобар и да е националист едновременно. Интелектуалщината и родолюбието не могат да се сдобрят. Те са две противоположности и който се опитва да държи и двете, винаги ще си остане раздвоен. Най-малкото интелектуално високомерният никога няма да може докрай да разбере собствения си народ, нито характера му, нито манталитета му, нито душата му. Затова и тези нови виртуални националисти излизат с шаблонни лозунги, а не с идеи на мислещи хора. (От там идва и позата: „аз съм истински осъзнат националист, а вий сте идиоти“.) По тази причина те пропагандират, колко бил тъп и крив българския народ и как трябвало да се превъзпита и така влизат в пълен синхрон с пропагандата на днешното ни антибългарско управление.

    От чалга никой няма да затъпее (тя не е за затъпяване, а за разпускане) и от MTV никой няма да се побърка (защото никой не го гледа, освен такива, които отпреди това са си мръднали). Но най-опасния враг на българската народопсихология днес, си остава най-старото оръжие на дявола срещу човешкия род и основния библейски грях – (интелектуалната) гордост. Срещу нея логични доводи не помагат, защото тя не се основава нито на логика, нито на нещо смислено, а се състои от предрасъдъци.

    Днес снобарията се развихри в невиждани размери и тя е едно горнило през което трябва да преминем. Тя ще пречисти днешните поколения и ще отдели здравото от нездравото. Които останат чисти от нея или се очистят навреме, ще продължат напред като българи, а които я приемат и флиртуват с дявола, ще останат нови гъркомани и или ще се „глобализират“ и ще станат врагове на народа си, или ще отпаднат от характера му като чуждо тяло. От това България няма да пострада, защото не е важно количеството, а качеството. Тя ще оцелее, както е оцелявала и през предишните изпитания на хилядолетията, защото кръвта вода не става и Господ така й е дал. Не ние пазим българския дух, а той пази нас. Ние трябва да пазим себе си, да останем част от него.
    Тези, които сме били изкушени от интелектуалщината можем разберем това. На тези, които не са – да им даде Господ никога и да не им се налага да разбират. А тези, които гордо крачат под знамето на интелектуалщината – те и не искат да разбират нищо извън техния изкуствен свят.

    ????

  2. Констативното кухо говорене…..

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s