Българската делегация в Сирия

Румен Дечев, председател на Народно социално движение и участник в българската делегация, която посети Сирия коментира изфабрикувания от медиите скандал след посещението в Сирия, поведението на българската държава и впечатленията на българските делегати от видяното в Сирия

5cbdeabd0a4778db6b25af69c1422679

Кадър от срещата между Ангелов (вдясно) и председателя на сирийския парламент Мохамад Аллахам.

Глупавият скандал. Между 17 и 21 януари 2014 г. делегация от представители на българската общественост посети Сирия. Имахме срещи с министри, депутати и общественици, приеха ни министър-председателят и председателят на народното събрание. С нас беше и депутатът от БСП, Страхил Ангелов, председател на парламентарната група за българо-сирийско приятелство. Заради участието му Кристиян Вигенин поиска Ангелов да бъде сменен от парламентарния му пост… Външният министър да забранява на председателя на групата за българо-сирийско приятелство да посети Сирия, страна член на ООН, с която поддържаме дипломатически отношения!? Какво се учудвам, нали предишният – Н. Младенов – водеше разговори с терористите, обезглавяващи жени и деца. Чу се и че ги въоръжаваме. За кой ли път българските правителства разкриват неспособността си да водят самостоятелна политика в интерес на България.

България и Сирия. Сирия е приятелска държава с близка съдба. Османците са ги владели 400 години и са оставили същите спомени, както и в България. При някакво движение за реформи (даже не въстание) през 1860 г. (4 г. след фермана за реформи – Хатихумаюна!) били изклани 12 хиляди сирийци. В Сирия живеят и много православни християни, това също ни свързва. През социалистическия период сме имали интензивно сътрудничество. Десет хиляди сирийски студенти са завършили в България, голяма част от инфраструктурата и много предприятия в Сирия са построени от български специалисти. Имаме близо 4000 смесени брака. Огромен потенциал за взаимно сътрудничество, а желанието за такова сътрудничество бе декларирано на всички нива в сирийското правителство. Защо България да не го използва в момент, когато сме в толкова тежка криза?!

Как живеят в Сирия? В медийна кампания след завръщането ни се избягваше основният въпрос: Какво е положението в Сирия? В Дамаск видяхме един спокоен живот. Улиците бяха пълни с хора, потокът от коли не спираше. Около кофите за смет нямаше клошари. Хлябът струва 10 ст., на по 1/10 от стойността им се продават олиото, захарта и оризът. Цената на петролните продукти е 35% от пазарната. Всичко това се дотира от държавата. Милиони държавни служители получават заплатите си без закъснение. Здравеопазването и образованието са напълно безплатни. Студентите плащат по 10 долара на … година. Как се получава това? Никаква концесия не е дадена на чужда фирма, забранен е вносът на хранителни продукти и Сирия, страна с 23 млн. население и 3 пъти по-малко земеделска земя от нас, се изхранва сама. Няма ги чуждите търговски вериги, банките са си техни. Ето как Сирия осигурява живота на своето население и поддържа 500 хилядна армия, която гарантира нейната сигурност. И няма един долар външен дълг. За сравнение нашето „демократично” правителство за няма година изтегли над 4 млрд. лв. кредит, а природните ни богатства се ограбват разбойнически. Как няма да мразят корпорациите и банкерите сирийския народ и законното му правителство?! В тяхното извратено съзнание сирийците  „ядат” печалбите им… Искат да им наложат „пазарна” икономика и парламентарна „демокрация”, да ги направят като нас. Ето корените на агресията срещу Сирия. Това, което бих посъветвал всеки сириец, е: „Стойте по-далеч и от пазарната им икономика, и от парламентарната им демокрация! Борете се до край!”

Армия и народ. В Дамаск военните постове са по всички важни кръстовища. Така е осигурено спокойствието по улиците и животът на сирийските граждани. На армията помага въоръжено опълчение от граждани. Армията държи под контрол районите, които са определени за стратегически. Сред тях са и тези, населени с християни. Без защита, терористите биха ги изклали. Примери безброй, пълно е с документални филми в интернет. „Сирийските ужаси”, така ги наричат. И народът се отнася с любов към своята армия. Виждахме как граждани оставят подаръци на войниците по постовете. Не „армията на Асад”, както я наричат на Запад, а сирийската народна армия опердаши агресора.

Ужаси и пропаганда. Цялата мощ на информационната пропаганда (90% от световните медии) е хвърлена срещу Сирия. Лъжи, клевети, фалшификации. Любимият им метод – зверствата на терористите се снимат и излъчват по Ал Джазира или сродна централа като „злодеяния на армията на Асад”. Българка, живееща в Сирия, ни разказа за малко селище на работници от летището, нападнато от 800 въоръжени с минохвъргачки терористи. Имало много убити, убили и двете деца на съседката й. Два часа мъжете, организирани в народното опълчение, отбранявали отчаяно семействата си, докато дойде армията. В джобовете на убитите джихадисти намерили по един малък коран и пакетче с амфетамини… Всички са били дрогирани. На другия ден изумената жена видяла съобщение по Ал Джазира, че „сирийската свободна армия” (така се наричат бандитите) освободила градчето от „армията на Асад”. „Ако бяха успели да влязат преди армията, щяха да ни изколят всичките”, трепереше при спомена жената. Точно от този тип пропаганда са разпространените сега в Женева снимки за „правителствен терор”. Но вече никой не им вярва. Може би най-голямото поражение, което империализмът понесе в сирийската кампания, беше загубата на идеологическото и пропагандно превъзходство.

Правителство и национален елит. След гордия дух на сирийците, най-много ме впечатлиха срещите с представителите на правителството и университета. Интелигентни, скромни, отдадени на работата си хора. Никаква поза, никаква грандомания. В България соросоидите разпространяват мита, че всеки, добрал се до властта, краде, че спасението е в пряката демокрация и непартийното управление. Искат да се върви към анархия, да се разруши националната държава, а след това и разединения народ. Сирия ни показва, че националният елит не е мит, а може да бъде изграден. Постигнали са го с големи усилия. Френските колониалисти не са разрешавали на сирийците да учат след 2-и клас. В бързото образоване на страната и формирането на националния елит е огромният принос на партия БААС, истинска социалистическа партия, за разлика от други с това име. България може да се гордее, че е помогнала в този процес.

Президентът Башар Асад. Президентът на Сирия, д-р Башар Асад, въплъщава в най-голяма степен тези характеристики на сирийския национален елит. Той е скромен, непосредствен, сърдечен, интелигентен и образован човек. Но зад скромните обноски и смутената усмивка се крие непоколебима воля за борба и победа. Точно за тези му качества сирийците го обичат, точно заради тях го мразят на Запад. Гледал съм впечатляващи кадри, разкриващи огромната му популярност: В една зала, където президентът говори, хората спонтанно се втурнаха на трибуната, да се ръкуват с него. Направо пометоха охраната, всеки искаше да го докосне. А той стои смутен и усмихнат подава ръка на колкото може повече хора. Подобно нещо в по-новата история съм виждал само по старите ленти от срещите на Джон Кенеди. През 2012 г. в подкрепа на президента и правителството на площадите в Сирия излязоха милиони хора. Западните (и нашите) медии скриха всичко, а сирийските сателитни канали бяха забранени. Права на човека и свобода на информацията?! Не, демагогия на агресори! Магията в личността на Башар Асад се крие в личните му качества, както и в самия ход на сирийската история, която го превърна в символ на вярата, борбата и победата. Затова въпросът за „оставката” на Башар Асад е смешен въпрос. Правителството на Сирия отдавна е декларирало съгласието си за провеждането на президентски и парламентарни избори под контрола на ООН. Но Западът се плаши от тях. Западът иска просто Башар да си отиде. Е, няма да стане. Силата на Сирия, обобщи изказването си зам. председателят на партия БААС, г-н Хилал Хилал, се основава на три фактора – народът на Сирия, сирийската народна армия и държавното ръководство, начело с президента Башар Асад.

За Женева, опозицията и борбата на международната арена. Разтръбиха очакването на Женева-2 да се стигне до компромис между правителството и опозицията. Опозицията… Най-авторитетна групировка е Сирийски национален съвет (СНС), признат от Запада за „легитимен представител на сирийския народ”?! Там изпъква личността на Басма Кадмани, обявяваща се за военна намеса в Сирия. Кадмани ръководи програмата „Инициатива за арабски реформи”, която подготви „арабската пролет” и е пусната в действие от мощната американска лобистка група –  „Съвет за международни отношения” Пряко свързани с инициативата са  бившия съветник по националната сигурност ген. Брент Скуокфорт, Збигнев Бжежински и Питър Сазерленд, председател на „Голдман Сакс интернешънъл” и член на Билдербергската група, известна още като световно правителство. Кадмани също е привлечена в Билдербергската група през 2008 и 2012 г. В аналогично положение, макар и на по-ниско ниво са и другите от СНС. Радван Зианде работи в „Американския институт за мир”, финансиран от правителството на САЩ. През 2012 г. Зианде заедно с бившия директор на ЦРУ Дж. Вулси, съветника на Буш, Кара Роув и бившата ръководителка на групата за Иран и Сирия в Пентагона Елизабет Чейни написаха откритото писмо до Обама, настоявайки за военна намеса в Сирия. Видно е, че СНС е легитимен представител единствено на американския истаблишмънт. Те нямат собствена воля, за да водят преговори. Конференцията в Женева дойде, за да скрие поражението на американската олигархия в Сирия и връзките им с главорезите от Ал Кайда. Под предлога  за „компромис” се иска отстраняването на Башар Асад и разбиване единството на сирийския народ, като стъпка към унищожението му. В Дамаск зам. министърът на външните работи ни заяви, че в Женева Сирия няма да направи компромис единствено за своя суверенитет, териториалната си цялост и светския характер на страната, което означава, че сирийското правителство и президент се избират от сирийския народ, а не се определят на международна конференция. Главна цел на конференцията трябва да бъде борбата с тероризма. До каквито и решения да се стигне на Женева-2, борбата между силите на доброто и злото ще продължи в целия свят, както се вижда от събитията в Украйна, а и в България. Мобилизирането на световното обществено мнение срещу агресорите и изграждането на световна антиимпериалистическа солидарност ще бъде едно от най-важните средства на тази борба.

Източник: 

Антиглобалисткое движении России

2 коментара to “Българската делегация в Сирия”

  1. Нашият „Асад“ – може би… ама… надали…

  2. Не би могло всичко, което се случва напоследък в света, да се изрази по по–ясен начин ! Браво на авторите !
    Бих искал само да допълня, че от средите на международното чифутство, упоменато тук като „световно правителство на Билдербергите“, беше издадена навремето заповедта за ликвидирането на американския президент Джон Кенеди, чието име също е споменато. И неговите „провинения“ бяха като тези на Асад.
    Къде е сега нашият премиер, който е толкова различен от предишния, да връчи оставката на Вагинин за антинационалното му поведение ?! То е ясно,че на него други му дърпат конците, но става ясно и че тези „други“ не са такива, за каквито се представят.
    За България остава само надеждата, че и тя някога ще намери своя „Асад“, който да ѝ омие очите. Ще го доживеем ли ???

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s