Сирия и Украйна – обичайна част от отношенията между САЩ и Русия

Западните лидери и чиновници, които кацаха в Киев, за да се прегръщат с опозиционни лидери – техни протежета и да заемат позицията на протестиращите сега носят отговорност за това, че Киев потъна в кръв

usa-russia-diplomacy-hagel-kerry

Сергей Лавров (ляво), Джон Кери

За обикновенният наблюдател, който се информира от новинарските емисии (и то по „българските“ телевизии)  основния сблъсък в Украйна е между Запада и Изтока. Между Западна Украйна и Източна Украйна. Между Запада и Русия. 

Основния сблъсък в Украйна обаче е съвсем друг. Икономически. Няма „цивилизационен избор“ пред украинския народ, те нямат избор, защото ЕС никога не е канил Украйна да стане част от така нареченото „европейско семейство“ – членувайки в ЕС. Никога и Украйна няма да бъде поканена да се присъедини, просто защото на европейските лидери не им трябват още 50 млн. източноевропейци, идващи от една бедна и нестабилна държава. Нали си имат българи и румънци? Достатъчно бе Украйна да се присъедини към НАТО – тогава Европа щеше да постигне това, което всъщност реално цели – икономическо и чисто стратегическо влияние и контрол над Украйна (териториално) – за сметка на Русия.

Всички приказки за солидарността на цяла Европа с борбата за „европейско бъдеще“ на Украйна са просто до болка познати лицемерни фрази, зад които стоят тънките сметки на ЕС и САЩ. Впрочем – съдейки по последните събития (и не, въобще не визирам изказването на госпожа Нюланд, че „ЕС може да си го нач*ка“) САЩ реши да разкара въобще европейските папагали от събитията в Украйна и да поеме изцяло инициативата. Украйна никога не е канена да започне преговори за присъединяване в евросъюза, защото реално тя не е желана в него.  Или поне никой, който е запознат със събитията в Украйна – поне от преди 7-8г. назад и след инициирането от Полша (главно) на „Източно Партньорство“ не си спомня някой да е канил Украйна да стане член на ЕС, нито пък би го приел за възможен сценарий. 

За тези, които отказват да „скъсат“ със старите рамки и парадигми от отминалата епоха на Съветски и Западен лагер имам два принципни въпроса:

1. Наистина ли смятате, че един чужд посланик, дипломат или политик ще хване самолета, за да се срещне с протестиращите в една суверенна държава и да изкаже своята „загриженост“ и подкрепа за тях, защото много му пука за тях? Освен това, чували ли сте, че подобни действия са недопустими от дипломатична гледна точка, от гледна точка на коректността и зачитането на суверинитета на държавата и ненамесата във вътрешните работи на тази суверенна държава, политическите и обществените процеси и най-вече – зачитането на легитимната власт в тази страна?

2.Какво щеше да стане, ако миналата седмица българският посланик в Париж беше отишъл при тези половин милион парижани, които протестираха срещу еднополовия брак и беше казал „Аз ви подкрепям“ или пък се беше „притеснил за демокрацията във Франция“, понеже половин милион души изказват своята открита нетолерантност спрямо гей-двойките. Дипломатически скандал – това е, незабавно отзоваване. Същото ще стане и в САЩ и във всяка европейска държава, в която в центъра на столицата безчинстват крайно-десни или просто озверели орди, които САЩ и Европа наричаше „борци за европейски ценности и демокрация“, а вече излизаж въоръжени и убиват служители на реда, „превземат“ обществени сгради и прочее. Във Вашингтон те щяха да бъдат отдавна неутрализирани от военните. Както и във всяка друга европейска столица. Но, когато са в Украйна и ни „вършат работа“ са „справедливо протестиращ народ“ (любимото обобщение).

Американските сенатори и секретари много обичат да се срещат къде, щото има опозиция в държава, чието легитимно правителство не им е удобно (разбирай – достатъчно послушно) или пък просто са „врагове на моя враг“. Съветника по сигурността на президента Джими Картър – Збигнев Бжежински с гордост ходеше в Афганистан, за да се среща и да демонстрира подкрепата си за…Осама Бин Ладен и неговите муджехедини, които тогава се биеха срещу Съветския окупатор в Афганистан и западната преса наричаше „борци за демокрация“. Сега се срещаха с протестиращите на Майдана, изказваха се колко много ги подкрепят. Ясно е, че както винаги обикновенните хора са просто безгласни участници в една геополитическа , икономическа и информационна война межу Запада и Русия. 

Европа и САЩ не могат да скрият своята ярост и озлобление, приемайки, че „Източно партньорство“ от колосален удар – навлизане в териториите на бившия Съветски съюз се превърна в един колосален гаф – и това, което най-много ги озлобява е, че вината в голяма степен е в самите тях – заради собственото им скъперничество и сметкаджийство и илюзията, че могат да откъснат корена на руската империя – Киев без да изхарчат онези пикливи 15 млрд.щатски долара, които Путин просто извади и даде на Янукович. 

И съвсем умишлено и с пълното си съзнание подклаждаха много внимателно напрежението и конфликта в Украйна след онази жалка вечер във Вилнюс, която иначе трябваше да е церемония на триумфа над Русия.

В техните болни съзнания да бомбардираш една държава и да избиеш хиляди цивилни (запазена марка на НАТО) е наказание за „лошите политици“. По същия начин сега да разцепят Украйна и да хвърлят самите украинци в братоубийствена война означава, че наказват „лошия Янукович“, който (логично) отказа асоциацията на Украйна с ЕС след опитите на МВФ да извива ръце, а евросъюза „да мине тънко“.

Русия и САЩ въобще не се притесняват почти едно към едно да наричат нещата такива, каквито са. Всичко друго са идеологически рамки или клишета, които отдавна са прашлясали и лично аз съм оставил в един сандък, пълен със стари книги от периода на Студената война в морската ми вила. 

Направи ми впечатление, че непосредствено след избухването на „гражданската“ война в Сирия външния м-р на Русия Сергей Лавров съвсем откровенно се обърна към САЩ с думите: „Няма да допуснем либийския ви сценарий и в Сирия“. 

Вчера пак Лавров пък се обърна към западните лидери призовавайки ги „да използват връзките си с опозицията, за да вразумят опозиционните лидери“. Тоест – „осмирете си хората“. Отговора на Обама дойде днес – американския президент осъждал насилието в Украйна, но „предупреждава и че, ако армията се намеси ще има последици за страната“. Тоест – Обама най-нагло забранява на легитимната власт в Украйна да предприеме мерки, за да се противопостави на „демонстрантите“ с маскирани лица и оръжия в ръцете. Разбира се – както отбелязох в болното съзнание на тези лидери по този начин те наказват Виктор Янукович, който замрази асоциацията на Украйна с ЕС. 

Жестока наказателна акция срещу цяла Украйна. Сега Сирия и Украйна са две различни бойни полета, на които е сблъскват две еднакви враждуващи суперсили и техните съюзници. 

Студената война няма да свърши докато не се намери по-голям компромис между великите сили, а той може да бъде установен, само когато има подходящ инструмент, който да обезпечава зачитането суверинитета на държавите и международното право, защото повече от очевидно е, че ООН е една фиктивна и безпомощна организация, която не може вече да се справи с тези си цели. А ние можем само да броим труповете, както моят колега, фотограф от Ройтерс днес е броял в центъра на Киев. 

Но наблюдавайки събитията в Украйна, която трябваше да е последния и най-ценен „трофей“ в колекцията от бивши соц.държави или руски-сателити на НАТО и отчитайки, че все пак цяла Източна Украйна въобще не е на мнението на демонстрантите в Киев, се питам какво щеше да стане с нас, българите, ако не бяхме доброволно станали послушници на новия ни Голям брат, неговите корпорации, банки и желания? Дали нямаше и ние сега да сме бойно поле, на което се сблъскват българи, подкрепящи американския империализъм срещу българи, подкрепящи руския, впрегнати от двете суперсили, които се борят да установят протекторат тук. Едно обаче винаги ще бъде на лице – информационната война.

 

 

Автор: Александър Медведев

2 Коментари to “Сирия и Украйна – обичайна част от отношенията между САЩ и Русия”

  1. Крайно време е гърлото на тази жидовска власт да бъде затъкнато ней-после!

  2. По принцип анализът на събитията е точен. Единствено трябва да отчетем, че „суперсилата“ САЩ по същество е жалка марионетка на световната чифутска власт на банките. А на Русия ѝ писна да търпи пасивно безпардонния произвол на тази власт в международен аспект.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s