България и Украйна – прилики и разлики

В очакване на Фортинбрас*…

ukraine-vs-europe_7

МВФ потвърди, че е готов да кредитира Украйна още в края на февруари, единствената необходима стъпка бе ръководството на страната да се обърне към организацията. Малко преди това Жозе Мануел Барозу, председателят на Еврокомисията, съобщи, че е предвиден финансов пакет за Украйна в размер на 610 млн. евро. Специално бяха подчертани думите му, че това не са пари, с които се плаща за политически отстъпки.Странното бе, че миналата есен ЕС отказа да отпусне аналогична помощ за Украйна. Тогава правителството на Николай Азаров поиска 20 млрд. евро, с които да компенсира загубите от подписването на договора за асоцииране в ЕС. От Брюксел отговориха, че евроинтеграцията не е търговия.

Руският политолог Владимир Жарихин коментира последните събития в Украйна по следния начин:

„По-рано Янукович пречеше на европейците да дадат пари на Украйна. Той започна да задава неудобни въпроси, като например „А как ще преживява Украйна?”. Тогава все още никой не планираше финансови помощи, и решиха да го отстранят. „Искаха да откъснат Украйна от Русия, но с минимум загуби. Опитаха и едва не докараха страната до гражданска война. После германците разбраха, че разорена Украйна ще им излезе по-скъпо и решиха да поразпуснат кесията…” 

Така че решиха да обещаят помощ, но както се казва, да обещаваш, не значи, че ще се жениш.

На 5 март т.г. бившият сътрудник на американското разузнаване Скот Рикард бе интервюиран по „Press TV”. Рикард посочва, че преките държавни разходи на САЩ за организиране на протестите надхвърлят 5 млрд. долара.

Рикард назовава основните спонсори на държавния преврат в Украйна – основателят на интернет аукциона eBay (търговия по интернет) Пиер Омидияр, и американския финансист Джордж Сорос. Според Рикард ситуацията в Украйна отдавна се развива по свирката на САЩ. Той твърди, че действията им са мотивирани чисто икономически и геополитически. Западът се опитва да впримчи Украйна и други бивши съветски републики в НАТО.

 „В страната живеят около 50 милилона души, 60 % от тях са руснаци, има и около 15 % татари в Крим. Така че зад протестите стои малка група хора от Украйна. А протестите бяха твърде жестоки”, твърди Скот Рикард.

Вероятно в следващите дни ще се отворят и други “тайни”информационни прозорци и ще се види истинската същност на драматичните събития на Изток.

vagin

По време на двудневното си посещение в Украйна министър Кристиан Вигенин разговаря с изпълняващия длъжността президент на Украйна Александър Турчинов (снимка: БНР)

Поанта на всички световни новини днес е случващото се в Украйна. Но безпристрастните аналитични анализи са рядкост, особено в България. В момента страната ни е залята от русофобия не защото мнозинството българи са русофоби, а защото световното задкулисие и адептите на глобалния проект са добре организирани и финансирани – също както бандеровците в Украйна. Принципът е прост: прав е онзи, който крещи по-силно и размахва ръце, и се тресе… като при земетресение в Япония. А крещят, размахват ръце и се тресат „скелетите от гардероба”, адептите и креатурите „на новия световен ред” от ранните години на българската „демокрация”.

Въпреки цялата олелия може да се разпознаят очертанията на геополитическия процес, проектиран върху Украйна. Главното в него никой не може да отрече: наблюдаваме война срещу Русия на територията на Украйна! Важното в случая е, че това не е класическа война, макар че има вероятност и да стане такава. Това е многоаспектна съвременна война, вплела в неразплитаемо кълбо исторически осцилации, етническо противопоставяне, цивилизационни елементи и сурови геополитически и геостратегически мотиви. Това е война, в която е потисната социално-икономическата компонента и доминират абстрактните надежди и предпочитания, превърнати в абсурдни масови мечти без всякаква връзка с реалността. И на базата на установения факт възниква основният въпрос: не какво ще стане с Украйна, а какво ще стане с Русия? Всъщност това е главното, което занимава българския политически „бомонд”, а не съдбата на българите в Украйна.

Ако искаме да бъдем обективни, трябва да признаем, че сме свидетели на сблъсък на интересите на две капиталистически, олигархични и империалистически групировки – западната групировка, начело със САЩ и нейните сателити по света, и източната групировка, включваща Русия, Китай и още двадесетина по-големи или по-малки страни по света. И двете групировки не желаят война. И двете групировки се стремят да се измъкнат от „блатото” Украйна с най-големи ползи за себе си.

Защо говорим за „блатото Украйна”?

Защото това, което днес се нарича Украйна, никога в историята не е било държава, а само територия. Някакво подобие на държава Украйна е станала след Октомврийската революция от 1917 г., т.е. тя като държава е „съветско производство”. Това го потвърди публично и бившият вътрешен министър на Юшченко Юрий Луценко:

„В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна” („Независимая газета”, 2.12.2013 г.).

Като територия Украйна е неотменна част от руското етническо пространсто (Велика Русия): собствено руснаци (великоруси), малоруси (Малорусия) и белоруси (Белорусия). Следователно въпросът е ще се запази ли единно това голямо етническо пространство, или ще рухне под огромния натиск на глобалния проект, за реализацията на който това пространство е огромна пречка?

Ако се вслушаме в дрънканиците на важния в собствените си очи български „скелет” – Иво Инджев, – „Русия се държи все едно се намира в 19 век” (FAKTOR.BG – 4.03.2014) (макар г-н Инджев да е объркал прогимназията с гимназията), и последваме вектора на убогата му мисъл, трябва да кажем, че Украйна се държи все едно, че е в 17-и век и на площадите в Киев някави бандеровци пишат поредното писмо на Султана. Онези запорожци бяха православни и волни хора, сред тях наемници нямаше.

Но да се върнем на темата. Спорността на държавата Украйна започва от нейната днешна гордост – Майдана. От векове територията Украйна не може да изживееполитическата култура на Майдана – този врящ котел на украинския волунтаризъм. И докато котелът ври в Киев и тълпата определя параметрите на държавната политика, никакъв политически компромис, без какъвто няма държавност, е невъзможен.

Но Майдана нагледно показва къде е центъра на тежестта на украинския проблем, този център, за който практически никой не се наема да говори, нито да анализира. Става дума за младоукраинската (западноукраинска) етническа идентичност. Тя не трябва да се бърка с бандеровщината, от която в момента, практически, няма живи представители.Това е ехото и наследството на зова на историята по западните украински земи, които – нека подчертаем това, – са кръвно свързани и подчинени на западната менталност. Това са хилядолетните исторически осцилаци на противоборството на католическия Запад и православния Изток. За двадесет години в „независима Украйна” точно това наследство, обилно поливано и отглеждано от Запада, бурно избуя и неконтролирано от никого, възмъжа и укрепна. Тази нова младоукраинска идентичност набра такава мощ, че днес триумфира в Киев – нещо невиждано от 1000 години, и се готви да глътне цялата Украйна. И не е чудно. Да се утвърди, тя може само върху руската идентичност. По този въпрос не може да има и няма да има никакъв компромис: „

това е междуетническа война, а такива войни винаги са кървави. И победителят е един” (Игорь Бойков, 26.03.2014, „Завтра”).

В момента новата младоукраинска държава е далеч от фазата на създаване. Пречките са много: съпротивата на останалите жители на Украйна, общият упадък на националните държави, слабостта на Европейския съюз, ислямският свят, користните цели на американските геополитици. Но това няма да отслаби яростния стремеж на западните украинци за своя, очистена от руснаци и от руския дух държава със странното име Украйна.

Опциите за Русия са само две. И са слаби – етническа война може да се спечели или чрез разделянето на воюващите етноси, или като единият от двата изчезне. Трета възможност няма!

Съдбата на Украйна е предопределена от постулатите на геополитиката отдавна (виж З. Бжежински „Голямата шахматна дъска”). И за тази съдба цели двадесет години се готвеха световното задкулисие и архитектите на глобалния проект. Беше чакан и дочакан най-подходящия момент, когато Русия е най-уязвима! Олимпиадата! Да напомним, че и войната срещу Грузия започна също при Олимпиада, когато Путин беше в Пекин, а президент беше Медведев. И се задейства най-перспективният фактор от планираните: етническият. Целите са поливариантни, планирането е завидно. Останалото е работа на историческия процес. Светът е притихнал в очакване на Фортинбрас. Предстои труповете да бъдат изнесени. Но кои ще бъдат те?!

Ако Русия има някакво предимство, то е, че войната се води на нейна територия. Изглежда парадоксално, но е вярно. Защото се знае от историята как завършват тези войни за агресора. Така че не всичко е предопределено.

Почти огледален образ на украинската ситуация намираме до нас – в Македония. Почти 2300 години на територията Македония няма самостоятелна държава на „македонци”. И днешните македонци толкова са македонците на Александър Македонски, колкото българите са ескимоси. Но като всяка измислена нация, и днешна Македония не може да съществува, ако не е българофобска. Някои исторически чистофайници си дерат гърлата, че с тази истина се настройва брат срещу брата. В това обаче няма нищо ново. От Библията знаем, че Каин е убил Авел, а те са били братя.

Нека си признаем. Сто години Македония е под сръбско управление и за това време са израснали и са се състояли три поколения македонци със сръбско самосъзнание. Това не е пренебрежим исторически период. И през целия този период българщината в Македония е била в нелегалност. И срещу нея са били могъщи европейски западни сили. И е била подривана от политиката на некадърната българска монархия и още по-некадърната българска буржоазия. И стара, и нова. Историческият шанс е проигран. Ако си въобразим, че Македония се присъедини към България, това утре означава още една етническа война на българска територия. А две етнически войни България не може да се позволи. Виждаме, че даже с една тя не се справя. И се провали. Но нека не се притесняваме – Македония не е единствената изконна българска земя, откъсната от Майка България. Така е, когато са ни управлявали и ни управляват невежи и деградирали политици. Така е, когато всички нас вкупом не ни интересува нищо извън онова, което се яде, пие и т.н.

Геополитиката е отредила на България тежка съдба. И тази съдба е в разрез с модерните парадигми на политкоректност и толерантност. България няма никога да реши своите национални задачи чрез консенсус със своите съседи. Тя може да ги реши единствено срещу тях. Това не означава, че трябва да се бием, но че ще чувстваме осезателно тяхното неодобрение и ръмжене и че ще получаваме удари в гърба, няма как. Светът е такъв, какъвто е. Той не търпи слабите и неспособни нации.

Няма ваши и наши земи. Има отвоювани и завоювани земи!

 

 

*Фортинбрас – персонажа на норвежки принц от известната трагедия „Хамлет“ на известния английски драматург Уилям Шекспир

Автор: Проф. Евгений Гиндев

3 Коментари to “България и Украйна – прилики и разлики”

  1. Дрън-дрън, че пляс! Ако авторът се отказва от братята и сестрите ни в Македония, това си е негов проблем.

  2. Направо – „Без коментар“…:)
    Благодаря Професоре!!!

  3. Perfekten analiz! „Така е, когато са ни управлявали и ни управляват невежи и деградирали политици. Така е, когато всички нас вкупом не ни интересува нищо извън онова, което се яде, пие и т.н.“

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s