Мълчанието на агнетата

За заличаването на българското селско стопанство и корпоративното робство

Lambs-2-Slaughter

Всяка година покрай Великден и Гергьовден живеещия в условията на див капитализъм българин едвам смогва да осигури поне по мръвка агне за всеки на празничната трапеза. Причината е високата цена на месото. Но тя е висока само в големите хипермаркети, които го изкупуват от родните животновъди на изключително ниска цена.

И тук, както за останалите стоки и услуги, „големите“ предварително на картелен принцип се договарят за изкупната цена, която ще предложат. Нека оставим приказките за „свободен пазар и конкуренция“, които уж са най-важните условия. Тук говорим за корпоративен капитализъм, изродил се в най-дивашката и хищническа фаза и налагането на корпоративно робство. За мнозина темата за същността на системата, в която живеем и това, че за поредна година се чудим дали ще има поне малко агне на празничната ни трапеза са в различни категории – първата е сложна, философска, втората по-скоро битова. Но не бива да се изпуска важната нишка – именно системата определя битието на обикновенните хора. А икономиката на една държава и икономическото състояние на нейните поданици се определят от фактори именно като покупателната способност и съответно активност на пазара на потребителите, цените на стоките и услугите, поведението на инвеститорите и тн.

И тази година големите чуждестранни вериги изкупуват 1 кг. агнешко месо в порядъка на 4-5 лв. и го продават в своите магазини на цена в порядъка 15 лв. – тоест на три пъти по-висока цена. Това каза Бойко Синапов, председател на Национална асоциация на животновъдите в България, който заяви че е „интересно“, че животновъдите са били притиснати с тези ниски изкупни цени, а потребителя е получил подобна висока цена.

 

Най-големия потенциал на България е именно земеделието и животновъдството. Ние сме аграрна държава. Но в последните две десетилетия след смяната на икономическата система българите бяха икономически поробени от големите корпорации и чужди тъй наречени „инвеститори“. Селското стопанство, наред с енергетиката, производството и много други неща бяха ликвидирани. Никой българин не може да надмогне конкуренцията на чуждите компании и монополи. Със всяка изминала година чуждестранните вериги отчитат все по-голям оборот. Около тях всички дребни и средни обекти фалират – разбира се, това е „нормално“, защото живеем в условията на свободен пазар, при който конкуренцията определя кой да оцелее и кой не. Но как туко-що сме преминали в „свободния“ пазар и сме сменили икономическата система и ще стартираме срещу чуждите интернационални корпорации? Самата българска държава губи, точно толкова, колкото и дребния фалирал български предприемач, който е бил „изяден“ от поредната чужда корпорация. Това е корпоративно робство, което не  дава никакъв шанс на българската държава.

Наскоро един от редовните ми читатели съвсем приятелски ме поправи – в златното находище в Крумовград, което е най-богато в цяла Европа, канадската компания „Дънди прешъс“ вече е договорила следните условия с българската държава – преди България е получавала 1% от добитото злато, а канадците останалите 99%. Сега вече получаваме по-малко: 0,7%. Но мисля, че уточних още в началото – това е див, корпоративен капитализъм.

Преди влизането ни в ЕС имахме големи очаквания. Първо ни описваха как милиарди евро ще завалят над България. След края на първия програмен период разликата между това, което сме внесли в евробюджета и това, което сме получили е почти нулева. Е, не е точно нулева…внесли сме малко повече. И за това са виновни българските политици, които много добре знаят, че европейските бюрократи трябва да пестят всяко възможно евро, защото евробюджета е на червено и винаги ще могат да ни ползват за боксова круша и да си намират причина да бавят средствата. Не може, когато сме получили едва 30% от предварително договорените средства ние да продължаваме да мълчим с наведени глави.

Може би ви прави впечатление, че навсякъде е пълно с брошури и обяви „Изкупува земеделска земя“. Неотдавна „Дойче Веле“ излезе с една публикация, в която заяви, че Европа започва да прилича на Латинска Америка, тъй като огромните корпоративни-колонизатори изкупуват земи в европейските държави. Знаете ли колко са били малките селски стопанства в Германия през 2010 година? Близо 300 000 – това звучи доста добре, но не и ако знаем, че през 60-те години на миналия век е имало четири пъти повече – 1,25 милиона.

За България това също важи. От години насам чужди „инвеститори“ изкупуват земеделската земя, която не пустее, както ни заявяват, защото сме „мързеливи“, а защото единствения начин да живееш що-годе нормално в България е, ако живееш и работиш в София и още един-два града. Как се отразяват аграрните субсидии от Брюксел, може да се види много добре в Източна Европа, където уедряването на земеделски земи се засили много през последните години. Когато бившите социалистически страни влязоха в ЕС, тамошните селски стопани бързо фалираха, тъй като нямаха никакви шансове срещу субсидираната от Запада конкуренция. Фактът, че европейските субсидии бяха изплащани предимно на големите ферми, допълнително засили тази концентрация на земи.

А интересен факт е, че държавната политика на България е в полза на чуждите корпорации, които изкупуват земята ни – държавата е определила, че най-много средства от европейската субсидия за земеделие трябва да получават най-големите производители. И така 6% от всички производители получават 80% от цялата годишна субсидия. Опасявам се, че повечето „големи производители“ не са български.

Неотдавна професор Норбеков заяви, че когато е дошъл в България е „дошъл на погребение“.

„Европейците решиха да убият вашето селско стопанство, а вие им помагате с радост“, заяви професора.

Но няма какво да се изненадваме, все пак говорим за България. Тук агнетата мълчат, а най-голямата им мечта да ядат банани всеки ден вече е реалност. Във веригите на колонизаторите всеки ден има банани. Понякога ги пускат на промоция и хората се блъскат и надпреварват за тях. Честито, вече сме бананова република!

 

 

Автор: Уго Чан

3 Коментари to “Мълчанието на агнетата”

  1. Samo 4e, tozi, koito e pisal i ti samiat, niamate nikakva informacia za agne6koto meso po vreme na komynizma, koito tolkova vi lipsva. Togava agne6ko meso, vaob6te niama6e, daje i s dosta pari, trydno moje6e da si kypi6. Trydno mojeha da yadat, daje tezi, koito gi otglejdaha. Agnetata se opisvaha ot samoto im rajdane za iznos. Selianite gorkite gi gledaha v dvorovete si i nemojeha da otdeliat za sebe si.

    • Никога не съм казвал, че ми липсва комунизма, защото неговата крайна цел – налагането на една световна диктатура – в момента се осъществява чрез глобализма. Способна ли си да го асимилираш ? …

  2. На световната чифутска мафия са нужни роби, а не независими селскостопански производители !

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s