Всичко е заради нефта (войната за ресурси: епизод „Украйна“)

Събитията в Украйна са заради газа и нефта. Заради тях бяха и Първата, и Втората световни войни

econ_war_oil_gr1b

Заради това в края на март експертите с голямо внимание следяха визитата на президента на САЩ Барак Обама в Саудитска Арабия. Това беше първото посещение след охлаждането ме двете страни през последния период. Множаха се и слуховете, че Вашингтон ще окаже натиск върху Риад да увеличи добива и износа на нефт, като по този начин свали цените му и Русия ще бъде отново наказана, както в средата на 80-те години. Тогава САЩ и Саудитска Арабия свалиха задружно цените на петрола, което оказа негативно влияние върху бюджета на СССР и беше считано за една от причините за неговия последвал крах.</span

Но визитата на Обама не стана нито „историческа“, нито пък е възможно повторение на трика с цените на петрола. Още повече, че в него не е заинтересована нито Саудитска Арабия. Самите САЩ и Русия може, поне засега, спокойно да наблюдава тяхното суетене и поредно блъфиране.

За какво става дума?

На първо място е основният въпрос дали САЩ и въобще Западът, заедно със Саудитска Арабия, могат да накажат Русия заради присъединяването на Крим с понижаване на цените на нефта. Дали е възможен отговор на тези страни, който ще постави под заплаха съдбата на руския нефтен износ, основният донор на бюджета на Русия. Западните експерти вече обсъждат сценариите със сваляне на цените на барела до 60-50 и даже до 20 долара. Възможно ли е това?

Веднага отговаряме – не е възможно.

На първо място ще обясним един отдавнашен мит – че именно Саудитска Арабия с ниските цени на своя петрол свали СССР. Митът, че САЩ с Риад унищожиха СССР и в наши дни се поддържа, за да държи под напрежение Русия. Още повече, че цените на нефта в дългосрочна перспектива са почти невъзможни за манипулиране.

До края на 1973 г. световният нефтен пазар се делеше между 7-те крупни нефтени компании, западните „седем сестри“. Добивът на нефт обаче идваше основно от арабския район – 73 процента, а потреблението идваше от западните развити държави – 72 процента.

Но монополното положение на „седемте сестри“ им позволяваше да държат цените на стабилно и ниско равнище – 3 долара за барел.

В тези условия производството на нефт беше рентабилно само в най-конкурентните страни, т. е. в страните от Близкия Изток, където добивът му е най-евтин. В резултат, страните–производителки създадоха ОПЕК и след това национализираха добива на своите територии. Това доведе до първата нефтена криза и през следващите 2 години цените се увеличиха 5 пъти, което съвпадна с общата суровинна и валутно-финансова криза, обхванала цялата световна икономика и с първия реален фалит на САЩ през 1972 – 1973 г., когато при Никсън те се отказаха от златния стандарт на долара. Последва израелско-арабската война и проблемите в Иран и до 1982 г. цените на нефта нараснаха още 5,5 пъти.

Развиваха се и паралелни процеси в обратната посока – широкото развитие на технологиите за енергоспестяване и възходът на атомната енергетика като само в Япония от 1974 г. до 1985 г. бяха въведени 20 ядрени реактора с мощност 19 775 мегавата. В един момент всичко това доведе до рязко снижаване на потреблението на нефт и цените полетяха надолу.

Митът, че Саудитска Арабия съзнателно е свалила цените на петрола, за да ускори краха на СССР е само частично верен и се опровергава от цифрите. Цените рухнаха през 1985 г. и останаха около 20 долара за барел до 1996 г. и 10 долара през 1998 г. и започнаха да растат чак през 2001 г., т.е. 10 години след краха на СССР.

Сега, по същество.

Дали е възможно САЩ и Саудитска Арабия да свалят цените на нефта и по този начин да унищожат бюджета на Русия, който се попълва предимно от износа на нефт и газ. Не само е невъзможно, но е и напълно изключено.

1. Несъществено снижаване на цените на нефта няма да нанесе големи щети на Русия. Бюджетът на страната за 2014 г. беше формиран при разчет 92 долара за барел. В момента цената на нефта „Уралс“, основна марка руски нефт, изнасян на Запад, е около 106 долара за барел. За разлика от газа нефтопреработвателните заводи много трудно могат да преминат на друга марка нефт. Това е свързано с много скъпо преустройство на оборудването и на технологичните процеси. Много европейски нефтопреработващи заводи са построени за руските марки нефт и трудно ще преминат на друга марка, освен ако не очакват тотален срив на доставките в средносрочна и дългосрочна перспектива.

2. За да може Саудитска Арабия да увеличи съществено своя добив трябва да направи сондиране на нови залежи и да създаде необходимата инфраструктура. Това ще й заеме най-малко една година, което ще се съпровожда със сериозни финансови разходи. Но освен инвестирането в увеличението на нефтодобива Саудитска Арабия ще получи и спадащи доходи от нефта заради по-ниските му цени.

3. Увеличение на добива на нефт от Саудитска Арабия е невъзможно без одобрението на такова решение от ОПЕК и Саудитска Арабия е заинтересована в поддържането на живота на тази структура и няма да предприеме несъгласувани действия с другите страни—членки. Самоволните й действия ще доведат до разпадане на ОПЕК и анархия на нефтения пазар. Заради това, ако Саудитска Арабия е заинтересована в увеличение на добива на нефт ще трябва да се договори с 12 държави, сред които са и Венецуела, Либия, Нигерия, Ирак, Иран, Еквадор и т.н.

4. Русия наистина зависи от износа на нефт. Една трета от руския износ е именно нефт, а ако се добавят и нефтопродуктите – около 45 на сто. Но върху Саудитска Арабия падането на цените ще удари много по-силно. Нейният износ на нефт й дават 93 процента от всички доходи. Освен това Русия все пак има и промишленост, военнопромишлен комплекс, селско стопанство, които също дават доход. А Саудитска Арабия няма нищо, освен нефта. При това в тази страна има огромни промени в социален план с радикалния ислям и регионални проблеми с Ирак, Йемен, Иран, Катар…

5. САЩ не могат да предложат нищо на Саудитска Арабия като компенсация за свалянето на цените на нефта. Освен това падането на цените на нефта е крайно неизгодно за финансовите групировки в САЩ, които продължават да разчитат на нефтодолара.

6. От евентуалното падане на цените на нефта ще спечели само Китай, който обаче е не само основен вносител на нефт от Саудитска Арабия, но и основен конкурент на САЩ. Едва ли САЩ ще искат чрез по-ниски цени на подпомагат икономиката на Китай.

7. Саудитска Арабия въобще не е готова за съществено и бързо снижаване на цените на своя нефт. Тя има балансиран бюджет при цена около 90 долара за барел, но за 2014 г. прие рекорден за страната бюджет от 228 милиарда долара, планирайки да получи от износа на нефт допълнително 10 – 12 млрд. долара. Ако подкрепи американското предложение за по-ниски цени Риад трябва сам да се накаже. Украйна за тази монархия не значи нищо в сравнение със Сирия или Иран, а дружбата със САЩ може да бъде изгодна за саудите, само в случай, ако тя е насочена срещу Иран и Сирия.

Иранската тема стана „червена линия“, след която вече се вижда преход към конфронтация. Новата политика на Вашингтон спрямо Иран може да доведе до кардинално изменение на регионалния баланс на силите в полза на Техеран и във вреда на Саудитска Арабия. Да се предполага на този фон, че Обама е успял да съгласува обща антируска стратегия и по-ниски цени на нефта няма основания.

С Техеран за Саудитска Арабия назрява енергийна война, която няма връзка с Русия. Прогнозите стигат до абсурда. Иран би могъл да продава своя нефт даже по 50 долара на барел до 4 милиона барела дневно и като минимум да си върне своя дял в глобалния пазар на нефта. След подписаните в Женева през ноември 2013 г. договорености за иранската ядрена програма клиентите на иранския нефт се увеличават – Китай, Индия, Япония, Южна Корея. Освен това Иран се чувства дотолкова силен, че наложи износно ембарго за страните от ЕС заради техните санкции срещу Иран. Връщането на Иран на енергийния пазар пряко не засяга Русия, но засяга Саудитска Арабия. Заради проблемите със санкциите срещу Иран голяма част от иранските износни квоти в ОПЕК бяха прехванати от Саудитска Арабия и сега Техеран постави въпроса пред ОПЕК за връщане към първоначалния ред. Няма и никакви намерения да се откаже от своите планове за увеличаване на добива. Риад ще трябва да се съгласи с исканията на Иран и да намали собствения добив минимум с 33 на сто. Това ще удари по бюджета даже при сегашните цени, а ако се съгласи да ги намали това ще е за Риад самоубийство. В тази ситуация Риад ще се опитва да спира отмяната на нефтеното ембарго срещу Иран и да провали успешното завършване на преговорите за иранската ядрена програма.

Визитата на Обама в Риад не донесе нищо.

Действат и други пазарни фактори, а именно, че днес цените на нефта не се определят от предлагането. След втория нефтен шок заради революцията в Иран при Хомейни, когато цените на нефта скочиха над 100 долара по съвременния курс, САЩ осъзнаха, че не могат да бъдат до такава степен зависими от Саудитска Арабия и другите близкоизточни производители. През 1983 г. пуснаха системата на борсовата търговия на нефта. Постепенно цените започнаха да се определят на борсата, където дойдоха огромните финансови ресурси на инвестиционните, пенсионните и всякакви други американски фондове.

Заради това днес главната особеност на нефтения пазар е доминирането на нефтените фючърси, т.е. бъдещи сделки. А това са сделки, до чиято реализация въобще не се стига. Това означава, че цената се определя от търсенето на хартиен нефт, а не на физически, т.е. предлагането не влияе пряко върху цените на нефта. Обърнете внимание – днес никой не следи заседанията на ОПЕК както през 90-те години. Днес въобще никой не се интересува какво става в ОПЕК, в който Русия въобще не членува.

Заради това на въпроса могат ли САЩ да свалят цените на нефта отговорът е – разбира се, че могат, но за това не им е нужна Саудитска Арабия. Трябва да си изтеглят парите от нефтените фючърси и да ги насочат на други пазари и нефтът ще падне моментално. Но как да направят това, щом като техният долар изцяло се крепи върху нефта и изтеглянето му от нефта ще е смърт на долара. Освен това, ако цените на нефта паднат, те ще погребат и надеждите за нефтен шистов бум, който е разчетен при по-високи цени. Ако няма нефтен бум в САЩ, те отново ще са зависими от вноса и от високите нефтени цени. И само когато станат напълно независими енергийно, тогава ще могат да мислят за някакви ценови игри. Но не днес, и не утре. Дали въобще, също не е ясно.

Друг момент е, че сега от високите цени на нефта най-много страда Китай, който е основният геополитически противник на САЩ.

Въобще нефтеният пазар вече не е онзи, който беше преди 20 или преди 50 години. Изтощени бяха много достъпни залежи, в това число в Близкия Изток. Появи се перспективата за добив на нефт от дълбоководни залежи. Но добивът на нефт е бизнес, който трябва да носи печалба, а такъв нефт има висока себестойност. При шистовия нефт тя започва от около 60 долара за барел нагоре, а при дълбоководния – от около 90 долара за барел.

Голямо значение има и обемът на пазара. През 2013 г. общият световен обем на доставките на суров нефт беше 90,33 млн. барела дневно. През 2014 г. се очакват 91,67 милиона барела, а през 2015 г. – 93 милиона, при общо потребление 92,97 милиона. Предлагането е малко над потреблението.

Русия през последните години добива около 10 милиона барела дневно и изнася около 7,5 милиона барела. От тях около 5 млн. се падат на суровия нефт, а останалите – на нефтопродукти. В ЕС през 2013 г. Русия изнасяше средно 3,1 милиона барела дневно. Най-големият вносител на нефт неотдавна стана Китай – 6,3 млн. барела, изпреварвайки САЩ, които внасят 6,24 милиона барела дневно. В перспектива до 2020 г. Китай ще увеличи вноса на нефт до 9,2 млн. барела.

Какво може да предложи Иран, ако се върне на пазара. Самите иранци в края на 2013 г. говореха за 4 милиона барела, но според експертите по-реални са 2,5 млн. барела. Това е сериозна величина, но тя не може да промени положението на пазара. Както се вижда от прогнозите, устойчивият ръст на търсенето и потреблението на нефт ще се запази и през 2015 г., а заедно с това и цените на нефта.

Значителни обеми може да изкара на пазара Ирак, но икономиката на тази страна се държи само от нефтените доходи, даващи 93 процента от всичкия доход и да играе на понижение на цените е невъзможно. В средата на януари стана ясно, че Ирак се нуждае от средна цена на нефта от 106,1 долара, за да балансира своя бюджет. Да реже клона, на който седи, едва ли ще стане.

Това означава, че действат тенденции, които нито един играч на нефтения пазар, в това число и САЩ, не могат да променят.

На този фон идеята на Джордж Сорос да накаже Русия с цени под 100 долара за барел е налудничава. Това всъщност не е негова идея. В началото на март в САЩ се появи предложение да се пуснат от резерва на САЩ на пазара 700 милиона барела, като „въздействие срещу Русия“. Но разчетите показаха, че бюджетът на Русия за 2014 г. е вързан при 93 долара за барел, те.. даже те няма да са катастрофа, да не говорим за 100 долара.

Всичко това означава, че Западът не може да удари по Русия с изменение на цените, защото: 1/ няма такава възможност; и 2/ защото ще удари самия себе си. Даже, ако се напъват много едва ли ще падне под 90 долара, а те все още устройват Русия.

Украинската криза, която беше разпалена от САЩ като основание за разработка на нова стратегия и енергийна война срещу Русия, е провал още преди да е започнала. Съдбата на Украйна е напълно безразлична на американците. За тях е важно, че през украинска територия преминават 40 000 км газопроводи, чието пресичане ще блокира доставките на руски газ за Европа.

На този фон дойде още една важна новина – за бартерната сделка между Иран и Русия, според която Иран ще доставя свой нефт от около 500 000 барела дневно на Русия в течение на няколко години, срещу които ще получава на бартерна основа стоки, машиностроене и продоволствие от Русия. Сега Иран изнася около 1,2 милиона барела на денонощие и допълнителното 0,5 млн. ще му помогнат да си върне нивото отпреди санкциите. Насрещните руски доставки също са интересни. В средата на март беше съобщено, че Росатом ще строи две нови атомни централи. Общо се получават три ядрени обекта, от които могат да се съберат половината от контрактната сума на горната сделка от страна на Русия. Тази схема може да стане базова за крупни междудържавни проекти и контракти, особено в рамките на БРИКС. С тази сделка Иран фактически излиза от западното ембарго, а Русия може направо да изнася ирански нефт, например за Китай.

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

One Comment to “Всичко е заради нефта (войната за ресурси: епизод „Украйна“)”

  1. И за пореден път категоричността бива осмяна от “притегателните сили“. Авторът знае.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s