Капиталът на 21 век

Според експерти Томас Пикети ще промени начина, по който осмисляме обществото и по който се занимаваме с икономика

piketty

Томас Пикети

Какво е общото между папа Франциск, американския президент Барак Обама, лидерката на крайната френска десница Марин льо Пен, германската канцлерка Ангела Меркел, китайския президент Си Дзинпин и шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард?

Ами всички те са чели появилата се само преди половин година из парижките книжарници книга на Томас Пикети „Капиталът в ХХІ век”. Ако не вярвате, питайте френско–германския евродепутат Даниел Кон-Бендит, който също е фен на труда на сдобилия се за нула време със световна слава икономист. И Кон-Бендит го рекламира наляво и дясно като настолно четиво за всеки мислещ съвременник. Нищо че не става дума за томче, а за том от 1000 страници в оригинала на френски. Издателят в САЩ е успял да го вмести в малко над 700 страници, без да му попречи да отприщи отвъд Океана истинска Питеки мания. Англосаксонският триумф на 43-годишния професор в “Ecole d’economie de Paris” започва от Великобритания, където винаги са склонни да величаят кроасаните на Франция, но не и икономическите й теории. Да, но сега в Лондон на Томас Пикети му се поклониха дори постоянните буквари на успелите бизнесмени и политици –  в.„Financial Times” и сп. „Economist”. Когато пък „Капиталът в ХХІ век” лъсна по витрините отвъд Океана, авторът му бе на кориците на престижни издания като „New Yorker”, „Nation”, „New Republic”. А влиятелният всекидневник „New York Times” му посвети цял “Piketty Day” – така определи броя от по-миналия четвъртък нобеловият лауреат по икономика проф. Пол Кругман. Той написа уводната статия със заглавие „The Piketty Panic”като в нея подчерта, че Томас Пикети ще промени начина, по който осмисляме обществото и по който се занимаваме с икономика.

На пръв поглед страхотният интерес към „Капиталът в ХХІ век” в меката на капитализма е малко необясним. Просто защото Томас Пикети го прави на пух и прах, при това в неговия последен и приет присърце в САЩ елитарен нюанс – неолиберализма. Парижкият професор проследява историята на социалното неравенство от три века насам, пагубните последствия от него върху човечеството и внушителният му том на практика се превръща в обвинителен акт срещу съвременния капитализъм. Който за французина вече гради съществуването и възхода си предимно върху наследеното или натрупано без много труд огромно благосъстояние, а не върху печалбата – плод на лични заслуги и предприемачески талант, която би трябвало да бъде истинската движеща сила на пазарната икономика. Следвайки този път обаче, капитализмът започва да се проваля, защото рентата от натрупания капитал расте едва ли не в геометрична прогресия, а доходите от елементарната трудова дейност на предприемача или на наемния работник въобще не се увеличават.И естествено масовото потребление намалява, развитието се стопира, неравенствата се увеличават. В края на краищата се нагнетява социално напрежение. Тоест според Пикети съвременната икономическа система повтаря миналото или се връща поне два века назад. Парижкият професор, който е известен и като шеметен бонвиван, предизвиква сериозно главоболие най-вече сред икономистите от неолибералната школа, тъй като опровергава тяхната основна теза. А именно – безмерната им вяра в саморегулирането на свободния пазар. Пикети я зачерква чрез сравнителен анализ и чрез невиждана досега статистика на 41ASis1P3hL._SX170_еволюцията на доходите в течение на цели триста години.

Така „Капиталът в ХХІ век” показва как в хода на времето се е променяло преразпределението на богатството. Изводът, който може да си направи всеки непредубеден читател, е, че съвременните демокрации не изглеждат много по-различни от обществата по времето на първата индустриална революция.Обяснението, което френският икономист дава на този феномен, е просто: „Ако получа някакво наследство от 10 милиона евро – пише професорът, – мога да разчитам, че те ще ми донесат поне 5% годишна лихва, а нито една заплата никъде не може да се увеличи със същия ритъм”. Но когато рентата превишава доходите от обичайната трудова дейност, цялата икономика се насочва по наклонената плоскост на упадъка, защото дори склонността към риск и към инвестиции се свива значително. Съответно предприятията стават финансово по-крехки, а перспективите за икономически растеж – нищожни. И се извива насочена надолу спирала, по която в края на краищата се пускат дори честните предприемачи, като и те започват да се занимават с финансови спекулации и с такива с недвижими имоти, превръщайки се в рентиери. Тогава да забравим думи като социална мобилност и лозунги от рода на „всекиму според заслугите”, приканва френският икономист.

Защото повече от личното усърдие, таланта и компетентността, меродавни както по времето на Карл Маркс стават наследството, семейното благосъстояние, натрупаното с банкови или други спекулации богатство. „Навикът” е характерен за самата същност на капитала, отбелязва Пикети, лошото обаче е, че именно той увеличава опасно неравенствата в нашето общество и подкопава устоите му. Но все пак между края на Втората световна война и 1970 г. се случва обратното – подчертава французинът. Тоест произведеното и спестено благосъстояние нараства по-бързо от това, получено примерно от наследствена рента или от други готови и много пари. Но този процес генерира илюзията, че капитализмът може да съдържа в себе си механизми на преразпределение на богатството и за автоматично регулиране на социалните баланси. В действителност обаче не става така, посочва Пикети и обяснява: „Една голяма част от личното благосъстояние е било унищожено от двете световни войни и от кризата през 1929 г.Съответно отприщилият се след Втората световна война икономически растеж ограничи неравенствата, изкарвайки на преден план представата за активизирана социална мобилност и за разпределение според заслугите. Но всъщност ставаше въпрос само за едно преходно явление, което изобщо не промени дълбоката структура на капитала и на присъщите му несправедливости.

 

 

Автор: Румен Михайлов

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s