Историческа реч на М.Ахмадинеджад пред ООН

04 окт, 2009г.

Mahmoud Ahmadinejad at the UN in 2010


Г-жо председател, уважаеми ръководители на държави и правителствени ръководители, уважаеми ръководители на делегации, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа, възхвалявам милостивия, всезнаещ и Всемогъщият Бог за да благослови мен с още една благоприятна възможност да се обърна към това събрание от името на великия народ на Иран и да поднеса редица въпроси на вниманието на международната общност.

Също възхвалявам Всевишния за повишаване на бдителността на народите по целия свят, техните смели присъствия в различни международни сбирки и смелите изказвания на техните виждания и желания по отношение на глобалните проблеми.Днес човечеството жадува страстно обръщането към истината, преданост към Бога, търсене на правосъдието и зачитане на достойнството на човешките същества. Отхвърляне на господството и агресията, защита на подтиснатите и копнеж за мир, основаващ се на законно желание на народите по света, особено на младите поколения и будната младеж, които се стремят към един свят, свободен от упадък, агресия и несправедливост, и изпълнен с любов и състрадание. Младежите имат право да търсят справедливостта и истината и те имат право да изградят своето бъдеще върху основите на любов, състрадание и спокойствие. И аз възхвалявам Всевишния за тази огромна благословия.

Госпожо президент, превъзходителстваТова, което измъчва човечеството, днес със сигурност не е съвместимо с човешкото достойнство; Всемогъщият не е създал човека за да върши престъпления против другите и да ги угнетява.Чрез предизвикване на война и конфликти, някои бързо разширяват господството си, натрупват по-голямо богатство и узурпират всички ресурси, докато други търпят бедността, страданието и мизерията.Някои се стремят да управляват света разчитайки на оръжие и заплахи, докато други живеят в постоянна несигурност и опасност.Някои окупират родината на други хора, хиляди километри далеч от границите им, намесват се в техните дела и контролират петрола им и други ресурси, и стратегически пътища, а други са бомбардирани ежедневно в собствените им домове; техните деца са убивани по улиците и алеите на собствената им страна, и домовете им са сринати.Такова поведение не е достойно за човешки същества и противоречи на Истината, на справедливостта и човешкото достойнство. Основният въпрос е, при такива условия, къде подтиснатите трябва да търсят справедливостта? Кой или каква организация защитава правата на угнетените и подтиска актове на агресия и подтисничество? Къде е седалището на глобалната справедливост?

Кратък поглед върху няколко примера за най-належащите световни проблеми могат да бъдат допълнителна илюстрация.

А. Необузданото разширяване на ядрени, химически и биологични оръжия

Някои велики сили, гордо обявяват производството си на второ и трето поколение ядрените оръжия. За какво са им нужни тези оръжия? Разработването и складирането на тези смъртоносни оръжия, предназначено ли е за насърчаване на мира и демокрацията? Или, тези оръжия в действителност са инструменти за принуда и заплаха срещу други народи и правителства? Колко време хората по света ще живеят с кошмара от ядрени, биологични и химически оръжия? Какво би ограничило Великите сили да произвеждат и притежават тези оръжия? Как могат да бъдат държани отговорни пред международната общност? И доволни ли са жителите на тези страни с погубването на тяхното богатство и ресурси за производството на такива деструктивни оръжия? Не е ли възможно да се разчита на правосъдие, етика и мъдрост, а не на тези инструменти на смъртта? Не са ли мъдростта и справедливостта по-съвместими с мира и спокойствието отколкото ядрените, химическите и биологичните оръжия? Ако мъдростта, етиката и справедливостта имат предимство, подтисничеството и агресията, ще бъдат изкоренени, заплахите, ще намалеят и няма да са причини за конфликти. Това е солидно предложение, тъй като повечето глобални конфликти възникват от несправедливост и от мощни сили, които се стремят да погълнат правата на другите. Хората по целия свят предпочитат правосъдието и са готови да се жертват за тази цел. Не би ли било по-лесно за глобалните Велики сили да гарантират дълголетие и да спечелят сърцата и умовете на народите, чрез защитата и истинското насърчаване на справедливостта, състраданието и мира, отколкото чрез продължаване на разпространението на ядрени и химически оръжия и опасностите от тяхното използване? Опитът от заплахата и използването на ядрени оръжия е зад нас. Постигна ли нещо за извършителите, различно от изостряне на напрежението, омраза и вражди между народите?

Б. Окупация на страни и обостряне на военните действия

Окупацията на страни, включително Ирак, продължава през последните три години. Не минава ден без стотици хора да бъдат убити. Окупаторите не са в състояние да установят сигурност в Ирак. Въпреки създаването на законното правителство и Народно събрание на Ирак има скрити или открити усилия за повишаване на несигурността, увеличаване и влошаване различията в рамките на иракското общество и подстрекаване на граждански размирици.Няма индикации, че окупаторите имат необходимата политическа воля за премахването на източниците на нестабилност. Много терористи са били задържани от правителството на Ирак, само за да бъдат пуснати под различни предлози от окупаторите. Изглежда, че засилването на военните действия и тероризма служи като претекст за продължаващото присъствие на чуждестранни сили в Ирак. Къде може народът на Ирак да търси убежище, както и от кого правителството на Ирак може да потърси справедливост? Кой може да гарантира сигурността на Ирак? Несигурността в Ирак се отразява на целия регион. Може ли Съвета за сигурност да играе роля във възстановяването на мира и сигурността в Ирак, докато самите окупатори са постоянни членове на Съвета (и имат право на вето)? Може ли Съветът за сигурност да приеме справедливо решение в това отношение?

Помислете и за ситуацията в Палестина:Корените на палестинския проблем са назад към времето на Втората световна война. Под претекст за защита на някои от оцелелите от тази война, земята на Палестина е окупирана, разселени са милиони от жителите й, тя е поставена под контрола на някои от оцелели от войната, водещи големи групи население от други места по света, които не са били дори засегнати от Втората световна война; и правителството е съставено от друго население, събрани от всички краища на света и за сметка на милионите законни жители на земята в една диаспора от бездомници. Това е голяма трагедия и едва ли е прецедент в историята. Бежанците продължават да живеят във временни бежански лагери и много са умрели, а други все се надяват един ден да се завърнат в своите земи. Може ли някаква логика, право или юридически мотиви да оправдаят тази трагедия? Може ли някои от членовете на Организацията на обединените нации да приемат такава трагедия, настъпващи в собствената им родина? Претекстите за създаването на режима окупирал Ал Кодс ал Шариф са толкова слаби, че неговите привърженици искат да заглушат всички гласове, които се опитват да говорят срещу тях, тъй като те се безпокоят, че хвърлянето на светлина върху фактите, би засегнало смисъла на съществуването на този режим (израелския), такъв какъвто е. Трагедията не свършва с установяването на един режим на територията на други народи. За съжаление, от неговото начало, този режим е постоянен източник на заплаха и несигурност в Близкия изток, води война и пролива кръв и представлява пречка за напредъка на страните в региона, а също така е бил използван от някои велики сили, като инструмент за разделяне, принуда и натиск върху хората от региона. Препратки към тези исторически реалности, могат да предизвикат безпокойство сред привържениците на този режим. Но това са факти, а не мит. Историята е разгърната пред очите ни. По-лошото е незаконната и своеволна помощ, предоставяна на този режим.

Просто гледайте какво се случва в палестинските земи. Хората са бомбардирани в собствените им домове и децата им са убивани по улиците и алеите. Но няма орган, дори и Съвета за сигурност, който да може да си позволи някаква подкрепа или закрила. Защо? В същото време се формира демократично и чрез свободен избор на избирателите правителство в една част на палестинската територия. Но вместо да получи подкрепа на така наречените шампиони на демокрацията, неговите министри и депутати са незаконно отвлечени и затворени, пред погледна на международната общност. Кой съвет или международна организация се надига да защити това брутално обкръжено правителството (на Ивицата Гааза)? А защо не може Съвета за сигурност да предприемат някакви мерки?Нека тук се обърна към ЛиванТридесет и три дълги дни, ливанците живеят под порой от огън и бомби и близо 1,5 млн. от тях са изселени; междувременно някои от членовете на Съвета за сигурност на практика предпочитат да дадат възможности на агресора да постигне целите си чрез война. Свидетели сме, как Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации е практически е обезсилен от определени Велики сили, даже и да излезе с призив за прекратяване на огъня. Съветът за сигурност седя лениво толкова много дни, наблюдавайки жестоки сцени срещу ливанците, докато трагедии като тази в Кана постоянно се повтаряха. Защо?Във всички тези случаи отговорът е очевиден. Когато страната, стояща зад военните действия е постоянен член на Съвета за сигурност, как този съвет ще може да изпълни своите задължения?

C. Липса на уважение към правата на членовете на международната общност

Ваши превъзходителства,Сега искам да се отнеса до някои от жалбите на иранския народ и да говоря за несправедливости срещу тях.Ислямска република Иран е член на Международната агенция за Атомна Енергия (МАГАТЕ) и е поела ангажимент към Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Всички наши ядрени дейности са прозрачни, мирни и под зорките очи на инспекторите на МАГАТЕ. Защо тогава има възражения срещу нашите законно признати права? Които правителствата възразяват на тези права? Правителствата, които се възползват от ядрената енергия и горивния цикъл. Някои от тях са злоупотребили с ядрена технология за военни завършеци, включително производството на ядрени бомби, а някои дори имат открит запис за използването им срещу човечеството. Коя организация или съвет трябва да разгледа тези несправедливости? Съветът за сигурност е в състояние да се обърне към тях? Може ли да спре нарушаването на неотменими права на страните? Може ли да се предотврати определени правомощия от възпрепятстване на научния прогрес на други страни? Злоупотребата на Съвета за сигурност, като инструмент за заплаха и принуда, е наистина източник на сериозна загриженост.Някои от постоянните членове на Съвета за сигурност, дори когато те самите са страни по международни спорове, удобно заплашват други със Съвета за сигурност и декларират, дори и преди приемането на каквото и да е решения от Съвета, за осъждане на своите опоненти от Съвета. Въпросът е: с какво може да се оправдае такова основание за използване на Съвета за сигурност и няма ли да се подкопаят доверието и ефективността на Съвета? Може ли такова поведение да допринесе за способността на Съвета за поддържане на сигурността?

Ваши превъзходителства,Преглед на предходните исторически реалности, би довело до заключението, че за съжаление правосъдието се превърна в жертва на силата и агресията. Много глобални дела са несправедливи, дискредитиращи и безотговорни, в резултат на натиск от някоя от Великите сили. Заплахи с ядрени оръжия и други инструменти за война, от някои Велики сили, са заели мястото на зачитането на правата на народите и поддържането, и насърчаването на мир и спокойствие; За някои Велики сили, претенциите на насърчаване на човешките права и демокрацията може да продължат толкова дълго, докато могат да се използват като инструменти за натиск и заплахи срещу други страни. Но когато става въпрос за интересите на потърпевшите, понятията – демокрация, правото на самоопределение на народите, зачитане на правата и интелигентността на хората, международното право и правосъдие, нямат място и стойност. Това очевидно се проявява в начина, по който се третира избраното правителство на палестинския народ, както и в подкрепата за разширяването на ционисткия режим. Без значение е, ако хората са убити в Палестина, превърнати в бежанци, хвърлени в затвора или обсадени; това „не нарушава“ правата на човека.- Нациите не са равни при упражняването на правата им, признати от международното право. Ползването на тези права зависи от прищевките на някои Велики сили.- Очевидно Съвета за сигурност може да се използва само за гарантиране сигурността и правата на някои Велики сили. Но когато подтиснатите са убивани от бомбардировки, Съветът за сигурност стои настрана и дори да не призовава за спиране на огъня. Не е ли трагедия от исторически размери, че Съветът за сигурност е обвинен в поддържането на сигурността на някои страни?- Преобладаващата цел на съвременната глобална система е такава, че някои Велики сили, се отъждествяват с международната общност и считат, че техните решения заместват тези на над 180 страни. Те смятат, че са капитани и владетели на целия свят, а другите страни, са втора класа в световния ред.

Ваши превъзходителства,Трябва да бъде зададен този въпрос: ако правителствата на САЩ и Обединеното кралство, които са постоянни членове на Съвета за сигурност, извършват агресия, окупация и нарушаване на международното право, кой от органите на ООН може да им търси сметка? Може ли един съвет, в който те са привилегировани да се занимава с техните нарушения? И това случвало ли се е? В действителност, ние многократно наблюдаваме обратното. Ако те имат различия с народ или държава, те го изправят пред Съвета за сигурност и като обвинители и дръзко претендират, да са едновременно в ролите на прокурор, съдия и палач. Дали това е просто право? Може ли да има по-ярък случай на дискриминация и по-ясни доказателства за несправедливост? За съжаление, постоянстването на някои Велики сили да налагат хегемония и собствени изключителни права в областта на международните механизми за вземане на решения, включително и в Съвета за сигурност, е довело до нарастващо недоверие в световното обществено мнение, и подронва доверието и ефективността на тази най-универсална система за колективна сигурност.

Ваши превъзходителства,Колко дълго може такава ситуация да продължава в света? Очевидно е, че поведението на някои Велики сили, представлява най-голямото предизвикателство пред Съвета за сигурност, на цялата организация и нейните филиални агенции.Настоящата структура и работните методи на Съвета за сигурност, които са наследство от Втората световна война, не отговарят на очакванията на сегашното поколение и съвременните нужди на човечеството. Днес е безспорно, че Съвета за сигурност най-критично и спешно се нуждае от легитимност и ефективност. Трябва да се признае, че докато Съветът не е в състояние да действа по-прозрачно, справедливо и по-демократично, от името на цялата международна общност, няма да бъде законен, нито ефективен. Освен това, пряката връзка между злоупотребата с право на вето и ерозията на легитимност, и ефективност на Съвета вече е ясно и безспорно установена. Ние не може и не бива да очакваме премахване или поне намаляване на несправедливостите и подтисничество, без реформиране структурата и работните методи на Съвета за сигурност. Уместно ли е да се очаква това поколение да зависи от решения и договорености, установени преди повече от половин век? Не това поколение и бъдещите поколения имат право да вземат сами решения за света, в който те искат да живеят? Днес, сериозни реформи в структурата и методите на работа на Съвета за сигурност са необходими повече от всякога. Правосъдието и демокрацията означават, че ролята на Общото събрание, като най-висш орган на Организацията на обединените нации, трябва да се зачита. Общото събрание може, чрез подходящи механизми, да поеме задачата за реформиране на организацията и по-конкретно спасяване на Съвета за сигурност от сегашното му състояние. Междувременно на Движението на необвързаните държави, Организацията на ислямската конференция и Африканският континент трябва да имат представител, като постоянен член на Съвета за сигурност, с право на вето. В резултат на такъв баланс, се надявам да се предотвратят по-нататъшни потъпквания на правата на народите.

Госпожо Президент,Ваши превъзходителства,От съществено значение е, духовността и етиката да намерят своето подобаващо място в международните отношения. Без етика и духовност, постиженията в светлината на ученията на Божествените пророци, правосъдието, свободата и правата на човека не могат да бъдат гарантирани. Решение на съвременните кризи ще се намира само при спазване етиката и духовността, под управлението на праведни хора с висока компетентност и благочестие. Ако спазването на правата на човека се превърне в доминираща цел, тогава неправдите, агресията и войните ще изчезнат.Хората са Божи същества и на всички са им се полага достойнство и уважение. Никой няма превъзходство над другите. Нито една личност или държава не може да претендира дръзко за специални привилегии, нито могат да не зачитат правата на другите и чрез влияние и натиск, да излиза от името на „международната общност“.Гражданите на Азия, Африка, Европа и Америка са равни. Над 6 милиарда жители на земята са равни и достойни за уважение. Правосъдие и защита на човешкото достойнство са двата стълба за поддържане на траен мир, сигурност и спокойствие в света.Именно поради тази причина, ние заявяваме: Траен мир и спокойствие в света може да бъде постигната само чрез правосъдие, духовност, етика, състрадание и уважение към човешкото достойнство. Всички народи и държави, имат право на мир, сигурност и напредък. Ние всички сме членове на международната общност и всички сме в право да настояваме за създаването климат на състрадание, любов и справедливост. Всички членове на Организацията на обединените нации трябва да приеме твърди и логични решения, и по този начин да подобри перспективите за по-добър живот на настоящите и бъдещите поколения. Заедно можем да изкореним горчивите болестите и скърби, и чрез насърчаване на универсалните и трайни ценности, като етика, духовност и правосъдие, да позволим на нашите народи да вкусят от сладостта на едно по-добро бъдеще. Народите, движени от божествената си природа, търсят доброто, добродетелта, съвършенство и красота. Позовавайки се на нашите народи, ние можем да направим гигантски стъпки към реформа и да проправим пътя за човешкото съвършенство. Независимо дали ни харесва или не, справедливостта, мирът и доброто, рано или късно ще надделеят в света, с волята на Всемогъщия Бог. Наложително е и ние да допринесем за насърчаването на справедливостта и добродетелта.

Всемогъщият и милостив Бог, Който е Творец на Вселената, е и Господ и Владетел. Справедливостта е неговата воля. Той заповядва Неговите създания да се подкрепят един друг в доброто, добродетелността и благочестието, а не в упадъка и корупцията.Той заповядва Неговите създания да наложат един на друг, правда и добродетели, а не греховност и престъпления. Всички Божествени пророци от Адам Пророкът (мир на праха му) до Пророка Моисей (мир на праха му), на Исус Христос (мир на праха му), на Пророка Мохамед (мир на праха му), всички водят човечеството към монотеизъм, справедливост, братство, любов и състрадание. Не е ли възможно да се изгради по-добър свят, основан на монотеизъм, справедливост, любов и уважение към правата на човека, и да се трансформира враждебността в приятелство? Аз категорично заявявам, че днешния свят, повече от всякога, копнее за справедливи и праведни хора, изпълнени с любов към цялото човечество и преди всичко копнее за перфектния праведен човек – реален спасител, който е обещал на всички народи, и който ще създаде правосъдие, мир и братство на планетата. О Всемогъщи Боже, всички мъже и жени са Твои чада и ти си ги посветил на осъзнаване и спасение. Ти който даряваш човечеството с жажда за справедливост, обеща на всички нас идеалния човек (Господ – Спасител), и ни направи негови последователи, които очакват пришествието му и неговата правда (неговото царство).

 

 

Източник: ANONYMOUS BULGARIA

3 коментара to “Историческа реч на М.Ахмадинеджад пред ООН”

  1. Прав е за много неща, но докато говори, че хората навсякъде са равни, а в собствената му държава жените хич не са равни, а религиите също, в очите на средностатистическия гражданин по света Иран, както и всяка друга ислямска държава ще е опасна, безправова и пълна с религиозни фанатици, които си просят очовечаването/санкциите/войните…

  2. Самата истина. Световните подтисници са САЩ и Великобритания !!!

  3. КОМЕНТАРЪТ Е ИЗЛИШЕН !!!

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s