Митът за животинския хомосексуализъм

Един от основните аргументи, че хомосексуализма е нещо нормално, а не е болест, както твърдят някои учени, който изтъкват хората с нестандартна сексуална ориентация е, че и при животните има хомосексуализъм и съответно това е нещо нормално за природата

lions-family-17570

Хомо-аквистите не веднъж са баламосвали зле информираната общественост с празните си приказки за това колко „нормални” са те и техните извратени сексуални действия и държание. Тези психично болни хора, доста често, умело успяват да манипулират някои факти в тяхна полза, като типичен пример за такава е манипулацията е темата за т.нар. животински „хомосексуализъм”. Тяхната хомосексуалистка пропаганда се подкрепя от услужливите медии, като не веднъж  се е случвало по родните телевизионни канали да ставеме свидетели на “забавни” хомо-репортажи „информиращи” ни (всъщност манипулиращи ни),  за това как „два хомосексуални пингвина си осиновиха камък” и други истории в този дух. В настоящата статия, която нашият екип подготви, ще се опитаме да разбием няколко заблуди и лъжи свързани с мита за животинския „хомосексуализъм”, които хомо-активистите пробутват на обществото за най-чистата и неподправена истина.

В усилията си да представи хомосексуализма, като нормален, хомосексуалисткото движение [1] се позовава на науката, за да докаже трите си основни тези:

  1. Хомосексуализмът е генетичен/вроден;
  2. Хомосексуалистите не могат да бъдат излекувани;
  3. След като в животинския свят се наблюдават сексуални актове между животни от един същ вид и пол, то следва че хомосексуализмът е нещо естествено.

За тяхно нещастие обаче, те не могат да докажат първите две от своите тези [2] и по тази причина се вкопчват, като удавници за сламка в третата – животинския “хомосексуализъм”. [3]

Животните го правят, така че хомосексуализмът е нещо естествено, ясно ли е?

Причините, върху които се гради предпоставката за развитието на теорията, че при животните също има хомосексуалисти са:

  1. При животните може да се наблюдава хомосексуално поведение;
  2. Животинското поведение се определя от инстинктите на животното;
  3. Животните нямат избор и следват инстинктите си;
  4. Следователно, хомосексуализмът е в съответствие с животинската природа;
  5. След като човекът е животно, хомосексуализмът следва да е в съответствие с човешката природа.

Въпросът е в това, че тези аргументи и начин на мислене са несъстоятелни. Ако привидно „хомосексуалните” действия на животните са в съответствие с животинската им природа, то  убийството на потомството и вътревидовата надпревара, често завършваща с убийство, също са част от животинската природа. Приравняването на човека с животните още повече усложнява картинката. Бихме ли приели, че убийството на потомството ни и канибализма са в съответствие с човешката природа?

В опозиция на хомо-активистките „доводи”, тази статия защитава следните позиции:

  1. Няма „хомосексуален инстинкт” при животните;
  2. Псевдо-научно е да търсиш причина и оправдание за човешки действия в животинския свят;
  3. Нерационалното животинско поведение не може да бъде оправдание и причина за моралното приемане на хомосексуалистките практики от рационалния човек.

В животинския свят не съществува „хомосексуален инстинкт”

Всеки, който поне малко е наблюдавал животинското поведение, е стигнал до извода, че „хомосексуализмът”, „убийството на потомството” и „канибализмът” са изключения от нормалното животинско поведение. Следователно те не могат да бъдат определени като инстинкти. Това са действия, които се обуславят от независещи от животинските инстинкти условия.

Сбъсъкът межу факторите, които определят животинското поведение и обърканите инстинкти на животните

За да обясним това анормално поведение, първо трябва да отбележим, че животинските инстинкти не са ограничени от абсолютен детерминизъм, както например физичните закони отнасящи се до неживата природа. Фактически, всички живи същества до известна степен могат да се адаптират към външните условия. По този начин те отговарят на вътрешните и външни промени във факторите на средата, която обитават.

Второ, животинското възприятие е главно сензорно, като се ограничава от възприятията за звук, миризма, допир, вкус и образ. Също така, в животинския свят липсва прецизността и яснотата на човешкото интелектуално възприятие. По тази причина, доста често, животните бъркат едно възприятие с друго или един обект с друг.

Трето, животинските инстинкти направляват животните през целия им жизнен път и действат в съответствие с животинската природа. В някои случаи обаче, спонтанното следване на инстинктивната подбуда може да търпи различни модификации в своето развитие. Различни сетивни образи, възприятия или спомени могат да бъдат възприети, като нов фактор, който да влияе върху поведението на животните. Нещо повече, в някои случаи възникването на конфликт между два или повече инстинкта, може да промени оригиналното животинско поведение.

При хората, когато възникне сблъсък между две инстинктивни реакции, човешкия интелект избира кой е най-добрият избор, като потиска единия инстинкт, докато следва другия. При животните нещата стоят по различен начин. При тях липсва фактора „интелект” и когато два инстинктивни импулса се „сблъскат”, този който бъде по-подходящ спрямо условия взима превес. [4]

Има случаи, в които тези вътрешни или външни условия влияят върху животинското поведение и видоизменят животинските инстинкт. Това са случаите на убийството на малки, канибализъм и хомосексуализъм.

Защо животните понякога убиват малките си и извършват канибализъм

Sarah Hartwell обяснява, че котараците убиват малките си, защото получават „смесени сигнали” от техните инстинкти:

Повечето женски котки могат лесно да преминат от „режим игра” в „режим ловуване”  и обратното, с цел да предпазят малките си. Този процес не е така съвършен при мъжкарите и когато изключването на „режим ловуване” е непълно, по време на игра в пристъп на възбуда инстинктът за ловуване надделява и те могат да убият малките си.

Инстинктът за ловуване е толкова силен и е толкова трудно да бъде подтиснат, когато има обект определен като „плячка”, че мъжкарите дори могат да разкъсат и изядат малките си. Нека сравним големината, действията на малките котенца и звуците които издават, със звуците и действията на плячката. И двете са малки, издават скимтящи звуци и се движат с бързи движения. Всичко това дава предпоставка за отключването на „режим ловуване” при мъжкарите. При тях майчинския инстинкт не винаги може да превъзмогне инстинктът за лов и те възприемат потомството по начина по който биха възприели плячка със същите размери. Инстинктите им се объркват. [5]

Що се отнася до животинския канибализъм, списание IranNatureandWildlife отбелязва:

Канибализмът е по-често срещан при по-низшите гръбначни и безгръбначни, често е в резултат на объркване на възприятията на животното-хищник и възприемането на животно от същия вид за плячка. Но също така се среща и сред птиците и бозайниците, особено когато има недостиг на храна. [6]

Животните не притежават човешката способност да изразяват емоциите си

Към условията на средата и сблъскващите се инстинкти, трябва да добавим и още един фактор: същността на животинското изразяване на емоционално състояние  не може да бъде сравнявано с човешкото.

Тъй като животните не осъзнават изцяло причините, техните средства за изразяване на емоционалното им състояние (страх, удоволствие, болка, желани и др.) са ограничени. Животните не притежават разнообразните възможности за изразяване на емоционално състояние, които са присъщи за хората. Човек може да променя говора,стила си на изразяване, погледа си и жестикулирането си по безброй много начини. Животните не могат. В следствие животните често изразяват емоционалното си състояние по двусмислен начин. Те „заемат” части от едно поведение, за да изразят друго. За пример, те използват репродуктивния си инстинкт, за да изразят доминантност, агресивност, страх, стадност и т.н.

Обяснение на привидно „хомосексуалното” животинско поведение

Видът Бонобо е типичен пример за подобни заемки. Тези примати са от род шимпанзета и за тях е характерно, че изразяват blog_entry_138681одобрението си и други емоционални чувства чрез сексуални действия.

Приматологът  Frans B. M. de Waal, който   е прекарал стотици часове в наблюдение и заснемане на тези животни, казва :

“Има две причини, поради които вярвам, че сексуалната активност е начинът тези примати да избягват конфликтите.

Първо, всичко, не само храна, което привлече вниманието на повече от една маймуна по едно и също време бива подлагано на сексуален контакт. Ако две маймуни открият картонена кутия подхвърлена в близост до тях, те първо ще се чифтосат и след това ще поиграят с нея. Подобна ситуация би довела до конфликт при много други животински видове. Но бонобите са доста толерантни, може би защото използват секса за отклоняване на вниманието и за освобождаване на напрежението.

Второ, сексът при тези примати често се наблюдава и в ситуации породени от агресия и нямащи нищо общо с храна. Има случаи, в които ревнив мъжкар прогонва друг от женската, след което двата мъжкаря се събират и започват да трият скротумите си. Или ако някоя женска удари чуждо малко, майката на потърпевшото може да удари агресорът, действие което веднага бива последвано от генитално триене между двата възрастни индивида.” [7]

Както бонобите, така и други животни биха извършат полов акт и ще извършат на пръв поглед „хомосексуални” действия, въпреки че могат да имат различна мотивация. Кучетата например, използват сексуалните действия, за да изразяват превъзходство. Cesar Ades, етнолог и професор по психология от  University of Sаo Paulo, Бразилия, обяснява, “Когато два мъжкара се срещант, ако има такива действия те са начин за изразяване на превъзходство, а не секс”. [8]

Jacque Lynn Schultz, ASPCA Animal Sciences Director of Special Projects, обяснява :

Обикновено, едно некастрирано мъжко куче ще „качи” друго мъжко куче, за да изрази социално превъзходство – с други думи, това е начин да накара другото куче да разбере кой е господаря. Това поведение не е толкова често срещано, но се среща и при женските кучета. [9]

Друга причина кучета от един и същи пол да правят секс едно с друго е поради силата на тяхната чисто химична реакция към миризмата на разгонена женска:

Не е изненадващо, че миризмата на разгонена женска може да доведе до цяла поредица от сексуални действия. Тя влияе дори на неразгонени женски и те биха симулирали сексуални действия с разгонени такива. Мъжкари биха качили други мъжкари, които току що са били с разгонена женска и носят тяхната миризма, а мъжкари които просто уловят миризма на разгонена женска започват да правят секс с първото нещо, което им се изпречи (дори кракът на някой нещастен минувач). [10]

Други животни извършват привидно „хомосексуални” действия, защото не могат да разпознаят правилно противоположния пол. Колкото по-ниско се разполага в йерархията на животинското царство един вид, толкова му е по-трудно да направи разлика между отделните полове и това води до по-честото объркване.

Животни „хомосексуалисти” не съществуват

През 1996, хомосексуалистът учен Simon LeVay призна, че „доказателствата” за съществуването на животни хомосексуалисти водят до изолирани случаи, а не до хомосекаулност:

Въпреки, че хомосексуалното поведение е често срещано в животинския свят, изглежда че е нетипично за животните да преразглеждат сексуалната си ориентация и да изключват хетеросексуалните си занимания. По тази причина, хомосексуалната ориентация, ако някой може да говори за подобно нещо при животните, изглежда е рядкост. [11]

Въпреки привидно „хомосексуалистките” отклонения в поведението на някои животни, това поведение не се предопределя от „хомосексуален” инстинкт, който е част от животинската природа. Dr. Antonio Pardo, професор по биоетика в University of Navarre, Испания, обяснява:

Ако трябва да сме честни, хомосексуализмът не съществува при животните…Поради  различни причини свързани с оцеляването им, репродуктивните инстинкти на животните винаги са насочени към противоположния пол. По тази причина животно хомосексуалист не може да съществува. Въпреки това, взаимодействието с други инстинкти (често изразяване на превъзходство) може да повлияе и действията на животните да бъдат класифицирани като хомосексуални. Но подобно поведение в никакъв случай не бива да бъде приравнявано с животински хомосексуализъм. Всичко, което означава то е, че подобно поведение е в следствие на аспекти, които се простират отвъд репродуктивните инстинкти на животните. [12]

Научно неиздържано е да се човек да „търси” причини за мотивацията и емоционалността си в животинския свят

Както много аквисти, които защитават правата на животните, така и много гей активисти, често търсят мотивацията човешките действия в животинската природа. Този подход е добре приет в сферите на изкуството, литературата и митологията, но е научно неиздържан.

Dr. Charles Socarides от Националната Асоциация за Изследване и Терапия на Хомосексуалността (НАИТХ) отбелязва:

Терминът хомосексуализъм трябва да бъде с ограничена употреба и да се употребява само за хората, защото при действията на животните изследователят може да открие само неволево поведение. Щом някой изследовател интерпретира животинската мотивация за подобно действие на базата на човешката психодинамика, се получава един рискован, дори дръзък научен подход. [13]

Етнологът Cesar Ades обяснява разликата между сексуалните отношения при хората и животните:

Животните правят секс по един начин, а ние хората по съвсем различен. Човешките сексуални действия са въпрос на предпочитания, в които ние избираме най-привлекателния за нас човек и целта е да изпитаме удоволствие. Това не важи в животинския свят. При животните на първо място стои въпроса с размножаването. При животните няма физическо или психологическо удоволствие…Миризмата е определяща: когато женското животно е разгонено, то излъчва миризма позната под името феромон. Тази миризма привлича мъжкия и събужда в него желанието за сексуален контакт. Това е законът на природата.[14]

Дори биологът Bruce Bagemihl, чиято книга  BiologicalExuberance: AnimalHomosexualityandNaturalDiversityе цитирана от Американската психологична асоциация и Американската психиатрична асоциация в тяхното приятелско писмо по случая Lawrencev. Texas и се използва като доказателство, че хомосексуализмът е нещо нормално за животинския свят, внимателно прави следното пояснение:

Всеки един случай на хомосексуализъм или транссексуалност при животните e задължително в съответствие на човешката интерпретация на съответния феномен….В пълно неведение сме за вътрешните подбуди на животните и по тази причина изводите се влияят от пристрастията и тълкуването на човека наблюдател. Това изпъква на преден план при събирането и интерпретацията на данните…Когато изследваме човешките действия ние можем да говорим директно с въпросните индивиди (или да прочетем писмени обяснения на действията им)…Докато при животните, ние можем просто да наблюдаваме сексуалните им (или свързани с тях) действия и да ги интерпретираме тяхната мотивация спрямо човешките разбирания. [15]

Все пак интерпретацията на Д-р Bagemihl, във всичките 750 страници на книгата му е в полза на митологичната теория за съществуването на животински хомосексуализъм. Страниците на тази книга са пълни с описания на животински актове, които биха имали смисъл от гледната точка на хомосексуалист. Докторът обаче не успява да докаже, че тези актове имат същото значение и предназначение за самите животни. Той просто ги интерпретира от  хомосексуалистка гледна точка. Не е никак изненадващо, че книгата му е публикувана от  Stonewall Inn Editions, издателство на St. Martin’s Press, което е специализирано в издаването на гей и лесбийска литература.

Нерационалното животинско поведение не може да бъде използвано за оправдание на действията на рационалните човешки същества

Някои изследователи изследващи животинския „хомосексуализъм” екстраполират от областта на науката в тази на философията и морала. Тези учени изхождат от разсъжденията, че ако животните извършват дадени действия, то те са добри за тях и са в съответствие с природата им. Според тях, ако тези действия са естествени и добри за животните, то следва че са естествени и морални за хората. Обаче, същите пропускат факта, че определението за това, кое е и кое не е нормално за човешката природа (поведение) се базират не на биологията и зоологията, а на психологията, а определянето на нормалното за човека е предмет на етиката.

Dr. Marlene Zuk, професор по Биология в University of California, казва:

Сексуалността е много по-обширен термин, отколкото хората искат да го възприемат. Ние имаме идеята, че животинското царство е някакъв вид старомодно, римо-католическо общество, което използва секса за възпроизводство…Сексуалното изразяване означава много повече от правенето на бебета. Защо се изненадваме? Хората са животни. [16]

Simon LeVay изразява надеждата, че разбирането на животинския „хомосексуализъм” щял да помогне за промяната на обществената и нагласата на религиозните хора относно хомосексуализма. Той казва:

Изглежда възможно изучаването на сексуалното поведение на животните, особено на приматите (които не са хора), да продължи да либерализира религиозните възприятия относно хомосексуалните действия и други форми на секс, който няма за цел възпроизводство. Конкретно, тези проучвания се опитват да оборят една определена догма и тя е че хомосексуалното поведение е „срещу природата”: схващането, че той е уникален за тези същества, които чрез откъсването на  плод а от дървото на познанието, са станали морални грешници. [17]

Други изследователи се чувстват задължени да изтъкнат неправилността на прехвърлянето на животинското поведение към човека. Въпреки, че е съгласен с хомосексуалистката интерпретация на животинското поведение, Paul L. Vasey, от University of Lethbridge в Канада, все пак отбелязва:

За някои хора, това което правят животните е мерило за това, кое е естествено и кое не. Те и използват това като отправна точка и казват, че щом нещо е естествено, то е морално и етически желателно.  Убийството на малките е честоразпространено в животинското царство. Но ако използваме този факт за оправна точка и започнем да твърдим, че това е желателно и етнично действие при хората няма да има никакъв смисъл. Не трябва да използваме животинските действия, за да прокарваме морални и социални политики в човешките общества в които искаме да живеем. Животните също така не се грижат за възрастното поколение. Не смятам, че това трябва да ни послужи за оправдание за затварянето на старческите домове. [18]

Животинското царство не е мястото, където трябва да търсим аналози на човешкия морал. Тези аналози, както отбелязва специалистът по биоетика, Bruto Maria Bruti, трябва да бъдат търсени в самите човеци.

Често срещана грешка е някои хора да сравняват животинските и човешките действия, все едно сме едно хомогенно цяло…Законите, които определят човешкото поведение са от различна природа и те трябва да бъдат търсени там, където Бог ги е вписал – в човешката природа. [19]

Фактът, че човек има тяло и живот, който има връзка с животинския такъв, не го прави животно. Не го прави дори полу-животно. Човек рационално рационално предопределя цялостта на собствената си природа възприятия, а инстинктите и импулсите му не са чисто животински, а рационално и това ги класифицира като човешки.

По тази причина човек се характеризира не по това какво общо има с животните, а по това какво го различава от тях. Разликите са фундаментални, а не случайни. Човек е рационално животно. Рационалността на човек е това, което прави човешката природа уникална и напълно различна от животинската природа.[20]

Да приравним хората с  животните би означавало да отречем рационалността и свободната воля характерна за нашия вид. По същия начин, да приравним животните с нас – хората, би означавало да им препишем несъществуваща рационалност.

Заключение

 

Абсолютно неадекватно и неправилно е някой да търси оправдание за извращенията си в животинската природа. Подобни опити за манипулация от страна на гей-активистите нямат нищо общо с истинската наука, а са плод на въображението на психично-болни хора.

За завършек ще дадем един забавен пример за хомосексуални действия от животинския свят.

През 2006 г., Kees Moeliker, от Ротердамския музей по естествена история в Холандия, наблюдавал и документирал сексуални действия, които един жив паток извършвал върху умрял такъв. Всъщност двата патока се биели и когато единият умъртвил другия извършил съответните действия с тялото на противника си, който логично не оказал никаква съпротива. Случаят бил описан като „хомосексуална некрофилия” и спечелил на г-н Моеликер пародията на нобеловата награда – Ig Nobel Prize по биология за най-смешно изследване. [21].

 

Статията е базирана на статията “Animal homosexuality myth” на Luiz Sérgio Solimeo, автор на книгата Defending a Higher Law: Why We Must Resist Same Sex “Marriage” and the Homosexual Movement. http://www.narth.org

 


[1] Изразът „хомосексуалистко движение” се използва да обозначи мрежа от организации, различни групи оказващи политически натиск, интелектуалци и активисти, които  се борят за промени в законодателството, обичаите, морала и възприятията, така че хомосексуализмът не просто да бъде толериран, а да бъде възприеман като нещо нормално и полезно. По този начин активистите на движението успяват да легализират „браковете” между хомосексуалисти, като в същото време демонизират и обявяват за нацисти всички хора, които защитават традиционния морал и ценности на народа си.

[2] За справка може да разгледате – Може ли хомосексуалист да промени сексуалната си ориентация? (http://www.mygenes.co.nz/Ch12.pdf) и „Съществува ли гей ген?” (http://narth.com/docs/istheregene.html)

[3] Cf. Simon LeVay, Queer Science: The Use and Abuse of Research into Homosexuality (Cambridge, Mass.: MIT Press, 1996). Bruce Bagemihl, Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity (New York: St. Martin’s Press, 1999).

[4] Cf. RŽgis Jolivet, TraitŽ de Philosophie, (Lyon-Paris: Emmanuel Vitte, ƒditeur, 1950), Vol. 2, pp. 306-396.

[5] Sarah Hartwell, Cats that kill kittens, at http://www.messybeast.com/kill_kit.htm
[6] “Cannibalism in Animals.”

[7] Frans B. M. de Waal, “Bonobo Sex and Society,” Scientific American, Mar. 1995, pp. 82-88, http://www.songweaver.com/info/bonobos.html. (Our emphasis.)

[8] “Cachorro Gay?” Focinhos Online, www2.uol.com.br/focinhos/petsnodiva/index.shtml.

[9] Jacque Lynn Schultz, “Getting Over the Hump,” ASPCA Animal Watch, Summer 2002, http://www.petfinder.org/journalindex.cgi?path=/public/animalbehavior/dogs/1.2.36.txt&template.

[10] Ibid.

[11] LeVay, p. 207.

[12] Antonio Pardo, “Aspectos mŽdicos de la homosexualidad,” Nuestro Tiempo, Jul.-Aug. 1995, pp. 82-89.

[13] “Exploding the Myth of Constitutional Homosexuality,” National Association for Research and Therapy of Homosexuality, http://www.leaderu.com/orgs/narth/exploding.html.

[14] “Cachorro Gay?”

[15] Bagemihl, p. 2. (Our emphasis.)

[16] Dinitia Smith, “Love That Dare Not Squeak Its Name,” The New York Times, Feb. 7, 2004. (Our emphasis.)

[17] LeVay, p. 209.

[18] Quoted by Dinitia Smith, “Love That Dare Not Squeak Its Name.”

[19] Bruto Maria Bruti, Domande e risposte sul problema dell’omosessualitˆ, http://www.paginecattoliche.it/domande-_omosessualita.htm.

[20] “Man is correctly defined as a rational animal; animal refers to the proximate genus; rational refers to the specific differentiation.” Joannes di Napoli, Manuale Philosophiae (Turin, Italy: Marietti Editori, 1961), Vol. 2, p. 165.

[21] ^ MacLeod, Donald (200503-08). “Necrophilia among ducks ruffles research feathers“. The Guardian. http://education.guardian.co.uk/higher/research/story/0,9865,1432991,00.html. Retrieved on 2006-04-05.

2 Коментари to “Митът за животинския хомосексуализъм”

  1. неграмотно, манипулативно и преднамерено представени „аргументи“ и поставена теза.
    анонимния автор на тази компилация пропуска нещо много важно, сравнявайки секса при животните и при човека. от една страна сексът при човека е вследствие на романтично привличане, иначе казано влюбване, и е израз на привързаност и отдаденост. освен това правенето на секс за размножаване отдавна е процентно много по-малко, отколкото правенето на секс за удоволствие – хетеросексуалните хора знаят това много добре. картонената къщичка на антигей говоренето, се крепи на само на нрвярното твърдение, че хомосексуалността е базирана само на секс, не и на романтика. ежедневието обаче го опровергава – независимо от лъжливите твърдения хомосексуалните често са в романтична връзка, в която сексът е само допълнение на привличането и желание за споделен живот. доказателство за това са и немалкото двойки, които тъкмо по подобни причини живеят на семейни начала, а някои отглеждат и заедно децата си.

  2. Ясно е, че човека е първия плод на извратеността, и в тоя ред се върви надолу по веригата.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s