Как МВФ „помага“ на Украйна?

Украинците бяха цинично излъгани. На „Евромайдан“ европейските политици говореха за членството на страната в ЕС, но веднага след свалянето на Янукович самия Мануел Барозу заяви, че няма как Украйна да бъде приета в евросъюза. А дали МВФ реално ще помогне на Украйна?
the-imf-has-agreed-on-14-18-billion-bailout-loan-for-ukraine

Настоящата статия е резюме на утвърдената на 30 април 2014 г. от Борда на МВФ програма за реформи в Украйна. Всички числа и факти съм ползвал от Писмото за намеренията(Letter of Intent)с обем 42 странициот 26 април 2014 г.; от Искането за споразумение(Request for a Stand-by Arrangement), представено на Борда на МВФ на 30 април в обем 58 страници с приложенията; от изказването на управляващия директор на МВФ г-жа Кристин Лагард от 30 април след решението на Борда на МВФ; от съобщението на МВФ за медиите № 14/189 от 30 април; от интервюто на директора на департамента за Европа от 30 април със списанието на МВФ -IMF Surveyи пресконференцията на 1 май от същия директор за представянето й на медиите. В текста присъстват и мои оценки по различните аспекти на програмата.

А. Най-обща характеристика на програмата за реформи:

1. На 30 април Бордът на МВФ утвърди двегодишна програма за реформи в Украйна. Тя е подготвена от Европейския департамент на МВФ с директор Реза Могадан и Николай Георгиев от същия департамент – ръководител на мисията за Украйна. От 4 до 26 март 2014 г. група от 12 служители на МВФ работи в Киев по изготвянето на програмата. Те се срещат с изпълняващия длъжността президент Турчинов, с министър председателя Ятценюк, с управителя на националната банка Кубив, с министъра на финансите Шлапак и други министри, със старши експерти, посланици, представители на профсъюзите, банкери и бизнесмени. Срещат се и с част от кандидатите за президенти, със Съвета на Майдана, с представители на политически партии. Те всички са се съгласили с най-важните параметри на програмата.

2. „Главни цели на програмата са възстановяване на макроикономическата стабилност, подобряване на макроикономическото управление, повишаване на прозрачността и поставяне на основите за стабилен и балансиран икономически растеж”.

3. Програмата е за 17,1 млрд. щатски долара или 800% от квотата на Украйна. Веднага са преведени на Украйна 3,19 мрд. долара. Очаква се международната общност да осигури още 15 млрд. дол., без да има гаранции за това. На други места в програмата е записано, че освен на МВФ ще може да се разчита на 6 млрд. дол. през 2014 г. и 5 млрд. дол. през 2015 г. от Световната банка, ЕС, Европейската банка за развитие – Лондон, Европейската инвестиционна банка и други. Украйна дължи на МВФ 5 млрд. дол. по отпуснати през предишни години кредити, които трябва да върне през 2014-2015 г. Дължимата сума за доставен до сега от Газпром, но неплатен газ от началото на 2014 г. е над 3,5 млрд. долара. Следователно, нетният размер с който Украйна ще разполага е 8,6 млрд. долара.

4. Програмата обхваща цялата територия на Украйна към 31 декември 2013 г. Ако Правителството в Киев загуби контрола над Крим (3-4% от БВП на страната) и над източните области (около 30% от БВП на страната) програмата ще бъде променена. Това заяви управляващият директор на МВФ г-жа Кристин Лагард преди няколко дни. Те вече загубиха Крим и много е вероятно да се случи същото с източните области. Това внася още повече несигурност в съдържанието, в обхвата и дори в съдбата на програмата.

Б. Някои макроикономически показатели:

1. От средата на 2012 г. икономиката на Украйна е в рецесия. За 2014 г. по програмата се очаква спад на БВП с 5%. За 2015 г. очакват растеж от 2%, а през 2016-2017 г. – растеж от 4,0-4,5%. Това, според мен е невъзможно да се постигне поради рязкото намаление на вътрешното търсене, ограничените възможности за износ, ниската конкурентоспособност, разрушените връзки с руската икономика, тоталната дестабилизация и несигурност в страната и загубеното доверие в световните финансови среди.

2. В програмата се очаква през 2014 г. инфлацията да достигне 16%, а идущата година да спадне на 6% (на други места има различни цифри). Това не е възможно. Действителната инфлация ще е по-висока както за 2014, така и за 2015 г. Тя ще остане сравнително висока и през следващите години. Програмата предвижда националната банка да поддържа 3-5% инфлация в средносрочен план.

3. Дългът на Украйна се очаква да достигне 100% от БВП. При сегашната сложна вътрешна и външна обстановка по-нататъшното изменение на дълга не подлежи на прогнозиране. Възможен е още по-голям общ (държавен и корпоративен) дълг при ограничените възможности за неговото обслужване поради тоталната дестабилизация на икономиката.

4. В програмата е записано, че безработицата сега е 8,5% и се очаква да спадне до 7,5% в 2016 г. Истинската безработица сега е и през следващите години ще бъде много по-висока, както поради вътрешния хаос в страната, свиващото се вътрешно търсене, ограничените възможности за износ на Запад, прекъсването на тесните стопански връзки с Русия и силно рестриктивната политика, която винаги потиска растежа, а следователно и заетостта. Част от преките технологични връзки между украински и руски предприятия, съществуващи от времето на Съветския съюз, вече са преустановени. В ход е прекратяването и на други важни връзки, особено във военно-промишления комплекс. Русия се ориентира да произвежда сама всичко, което до сега внасяше от Украйна и от някои други рискови държави, за да сведе до минимум възможностите за външен натиск по политически причини. За голяма икономика като руската това не е сериозен икономически, ресурсен или кадрови проблем, но ще й отнеме година-две и може да се отрази леко върху растежа на БВП през тази и следващата година.

5. В програмата се очаква растежът на износа през 2015 – 2016 г. да е над 6%. Това не е възможно поради много причини, част от които вече споменах.

6. Дефицитът в текущата сметка се очаква да спадне през 2014 г. до поносимото ниво от 4,5% от БВП и да намалява в средносрочна перспектива. Това едва ли може да се постигне.

В. Заплати, пенсии, социални програми:

1. Средната месечна заплата в Украйна е 164 евро; в България – 333; Беларус – 353; Румъния – 395; Русия – 554; Полша – 681. Средната месечна пенсия в Украйна е 160 дол., а в Русия – 285 дол. Най-бедните 10% от населението в Украйна получават 3,4% от доходите, а най-богатите 10% – 25,7% (по данни от 2006 г.). По-нови официални данни няма, но е известно, че сега доходната поляризация в страната е още по-голяма. Украйна е между европейските страни с най-ниски доходи и най-голяма доходна поляризация. Това не е най-добра позиция за радикални реформи.

2. Програмата предвижда всички заплати да останат на номиналното им ниво от 1 януари 2014 г. до края на годината, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г. Замразяването на заплатите най-вероятно ще бъде продължено и през следващата година. Замразяват се новите назначения в държавния сектор. Ще се ограничава заетостта. Пенсиите също се замразяват, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г.. Прекратява се индексирането на пенсиите с инфлацията. Като се има предвид, че за 2014-2015 г. натрупаната инфлация според програмата ще е 23% (а действителната още по-висока) реалните доходи и покупателната способност на домакинствата ще спаднат рязко през двете години. Ограничават се всички социални фондове. Влошаването сигурно ще продължи и през 2016-2017 г.

Г. Субсидии

Възприема се твърда политика за намаляване на субсидиите за държавните предприятия до пълното им премахване през следващите години, а също и съкращаване на инвестициите. Това ще има многопосочни икономически и социални последствия. Очаква се от това да се спестят 25,9 млрд. хривни.

Д. Енергийна политика:

1. Украйна е между страните в Европа с най-висока енергоемкост на продукцията. По цитирани в програмата данни за 2012 г. за производството на единица БВП те изразходват 10 пъти повече енергия от средното за страните от ОИСР. Между Газпром и Нафтогаз има 10 годишно споразумение от 2009 г за доставка на газ, което никоя от страните не е публикувала до сега.

2. Програмата предвижда тотална реформа на енергийния сектор. В програмата се съобщава, че енергийните субсидии са били 7,5% от БВП през 2012 г., при което богатите получавали по-голямата част от облагите. Главна мярка в тази реформа е намалението на субсидиите за Нафтогаз. Стремежът е този дефицит да се сведе до 3,25% от БВП за 2014 г. и да се изплатят натрупаните задължения към Газпром. Дефицитът трябва да се намали до 1,9% в 2015 г. и да се премахне към 2018 г. Това ще се постигне чрез повишаване на вътрешните цени на газта и другите енергоносители чрез сближаването им с международните доставни цени. За същото ще трябва да допринесе намаляването на енергоемкостта на производството, която е между най-високите в Европа, подобряването на платежната дисциплина, преструктурирането на Нафтогаз за намаляване на неговата издръжка. Предвижда се и международен одит на Нафтогаз.

3. Сегашните цени за газта са средно 85 дол. за 1000 куб. метра и се предвижда да бъдат повишени през следващите няколко години, за да се приближат до доставните цени, които сега варират около 300-400 дол. за 1000 куб. метра. Допускането на такава огромна разлика в миналото е било груба стопанска грешка. Сега се допуска нова грешка с форсираното им сближаване, което населението ще понесе много болезнено.

4. Поскъпването ще засегне десетки милиони потребители в домакинствата, а също и стопанския сектор. Разходите за газ и отопление сега са 3-7% в домакинските бюджети. След поскъпването ще станат 5-11%. За най-бедните 27% от потребителите в програмата се предвиждат енергийни помощи, но те едва ли ще ги получат в пълен размер поради липса на средства и възприетата силно рестриктивна бюджетна политика. Сближаването на вътрешните и външните доставни цени на газта е неизбежно, но трябва да се направи постепенно и предпазливо, при солидно подпомагане на най-уязвимите слоеве, които ще са може би 50% и дори по-голяма част от населението. Предвиденото в програмата форсиране може да предизвика социална експлозия с неоценими последствия.

5. От 1 май 2014 г. цените на газта за домакинствата са вече повишени средно с 56%. От 1 юли тарифите за отопление ще нарастнат с 40%. През 2015 г. цените на газта и тарифите за отопление ще нарастнат средно с още 40%, а през 2016 и 2017 г. с още по 20% годишно. Ако се спази този график за 2014-2017 г. газта ще поскъпне почти тройно. Но дри и това баснословно поскъпване означава, че при сегашните вносни цени бюджетът на Нафтогаз не може да се балансира към 2018 г, както пише в програмата. Ако са решили да спазят тази цел ще трябва да повишат още цените на газта за крайните потребители. Това обаче ще надхвърли границите на социална поносимост с непредвидими последствия.

6. Програмата съобщава, че от 7 април 2014 г. цените на газта за промишлените и бюджетните потребители са вече повишени в съответствие с действителните им доставни цени, без да се сочат числа. Това ще се отрази силно върху конкурентоспособността на промишлената и друга продукция на Украйна, ще повиши цените на стоките на вътрешния пазар и ще ограничи възможностите за износ с всичките неблагоприятни последствия.

Е. Финансов сектор:

1. Програмата предвижда укрепване на финансовата стабилност чрез постоянни контролни наблюдения, подкрепа за ликвидността на банките, оценки за тяхната финансова еластичност, преструктуриране и рекапитализация на нуждаещите се банки, прегледи и подобрения на регулативните и надзорни механизми, отстраняване на пречките и повишаване способността на банките да се справят с лошите кредити.

2. Експертната група на МВФ е правила някои стрес тестове на банки, заедно с местния персонал, но това ще бъде продължено през следващите прегледи. Предвижда се постоянно наблюдение и провеждане на независима диагноза на всички банки и особено на 35-те най-големи, които притежават 82% от активите на системата и ще бъдат предприети произтичащите от това действия. Предвиждат се конкретни мерки със срокове за групата на 15-те най-големи банки, включително и използването при нужда на публични фондове за тяхното оздравяване. Вероятно част от банките не ще издържат теста със сериозни последици за акционерите и за притежателите на влогове в тях.

3. Програмата предвижда и много други мерки за стабилизиране на банковия сектор, но те са твърде специфични и непонятни за непрофесионалисти и поради това не навлизам в тях. Важно е само да напомня, че рисковете за дестабилизация на банковия сектор са много големи и с тежки последствия.

Ж. Бюджетна политика:

1. През 2013 г. дефицитът в консолидирания бюджет е бил 4,8% от БВП. В програмата се предвижда през 2014 г. да бъде не повече от 5,2%, през 2015 г. – 4,2%, за 2016 г. -3,1%. Заедно с оперативния дефицит на Нафтогаз се предвижда: за 2014 г. –дефицит от 8,5%, за 2015 г. -6,1% и за 2016 г. – 4,4%., Това не може да се постигне в такъв кратък срок. Тези които искат да го направят на всяка цена трябва да знаят, че поемат голяма отговорност за тежките социални и политически последствия. Толкова рязко намаление на дефицита в такава бедна, раздирана от конфликти страна, е заредено с огромни рискове.

2. През 2013 г. бюджетните разходи са около 50% от БВП. Програмата предвижда през 2014-2016 г. силно ограничаване на тези разходи чрез отмяна на повишенията на заплати и пенсии, планирани от правителството на Янукович за юли и октомври 2014 г., а също и за 2015 г.; съкращения на заетите в публичния сектор; замразяване на нови назначения; драстични съкращения във всички видове държавни разходи, в това число и чрез новия закон за държавните поръчки; рязко ограничаване на социалните помощи; свиват се и държавните гаранции за нови заеми.

3. Програмата предвижда повишения на бюджетните приходи чрез: подобряване събираемостта на данъците; преминаване към единни по-високи ставки на акцизите върху горивата; рязко повишаване на акцизите върху алкохола и тютюневите изделия; ограничаване на злоупотребите с ДДС, ограничаване на фалшивия износ на горива, незаконното производство на алкохол и т.н.. Повишаването на акцизите ще предизвика допълнително поскъпване на съответните стоки.

4. Прекратява се нулевият ДДС за износа на зърно и други продукти. Въвежда се 7% ДДС за лекарствата и други медицински продукти, какъвто до сега не е имало. Основният ДДС остава 20%, но се отменя предвижданото от правителството на Янукович намаление на този данък. Така ще се спестят 19,1 млрд. хривни.

З. Валутна политика:

1. Към края на февруари 2014 г. валутният резерв на страната е спаднал до 15,5 млрд. щатски долара, покриващ двумесечен внос. Националната банка не е можела повече да защити фиксирания курс на националната валута (хривна) и преминава към плаващ курс. Това се смята за един от приоритетите на програмата. При изключително сложната икономическа, социална и политическа обстановка обезценяването на украинската валута започна и ще продължи през следващите години. То ще бъде допълнителен източник на инфлация със съответните последици по много направления. Въпреки това, преходът към плаващ курс е правилна стъпка. То ще помага конкурентоспособността, за поддържане на скромни валутни резерви и ще служи като амортисьор срещу външни и вътрешни шокове.

2. Валутен курс около 10,5 хривни за долар няма да създаде сериозни изпитания за балансите на най-големите 22 банки, обаче при 12,5 за долар (50% обезценка в сравнение с края на 2013 г.) ще се наложи сериозна капиталова инжекция за тези банки около 5% от БВП. За целта се налагат някои облекчения във валутния режим до края на май 2014 г. и пълното им премахване към края на юли. На 16 май 2014 г. курсът беше 11,6678 хривни за долар – обезценяване с почти 40% в сравнение с края на декември 2013 г.

И. Ограничаване на корупцията:

В програмата има специален раздел за ограничаване на корупцията. Това обаче не звучи убедително, понеже почти всички най-важни настоящи политически личности са били в управлението на Украйна на най-високите равнища през последните 20 години: премиери, вицепремиери, министри, депутати и т.н. Като се почне от вероятния нов президент Порошенко (олигарх със собственост около 1,2 млрд. долара) и се продължи надолу по административната стълба, включително и новоназначените областни управители, са олигарси или хора от тяхното обкръжение. Ако желаеха, можеха да ограничават корупцията отдавна, но не го направиха. Каква е гаранцията че ще го сторят сега?

Й. Рискове пред програмата:

-Рискове за макроикономическата перспектива:

1. Напрежението в отношенията с Русия може да доведе до значително намаление на неенергийната търговия между двете страни. Над 25% от украинския износ (главно метали, машини, военни компоненти) е към Русия и той е освободен от мита. Около 30% от вноса също е от Русия. Украйна внася около 50% от потребяваната газ от Русия. Между 12 и 15% от потребявания от Европа руски газ минава през Украйна. Руски банки притежават около 12% от активите на украинската банкова система. През 2013 г. Украйна е получила 2,7 млрд. долара преводи на украински работници в Русия. Смущенията в търговията ще предизвикат силно негативен икономически шок. Някои хора се надяват, че предстоящото споразумение за асоциирането на Украйна към ЕС ще помогне за запълване на празнината, но в самата програма се признава, че „това няма да компенсира прекъсването на традиционните тесни отношения с Русия”. Освен това, трябва да се има предвид, че по качество и себестойност украинската продукция трудно ще се продава на европейския пазар. Настоящото рязко поскъпване на газта и на другите енергоносители ще понижи още повече конкурентоспособността на украинската продукция. За съществено повишение на сравнително ниското технологично равнище и качество на продукцията на Украйна ще са необходими огромни инвестиции и много години. А до тогава? В програмата пише, че, общият срив на търговията с Русия ще удължи и задълбочи рецесията, а също и по-нататъшното обезценяване на валутата. Това може да наложи сериозна ревизия на програмата и промяна в политиките.

2. Очакват се сериозни смущения в енергийната търговия и енергийните цени с Русия. Повишението на цените от 386 на 485 дол. за 1000 куб. метра газ ще увеличи дефицита с 1,5-2,0 млрд. дол. годишно. Евентуална доставка на газ от Запад на цена под 400 дол. може да облекчи положението, но тя не се сочи в програмата като реална алтернатива в обозримото бъдеще. Ако не се постигне много бързо споразумение е възможно дори прекратяване на доставките на газ от началото на юни 2014 г.

– Геополитически рискове, свързани с Крим. Крим със своите 4% от БВП е вече извън Украйна и това е необратимо. Остава открит въпроса за поведението на Украйна спрямо Крим с прекратеното подаване на вода за напояване по Кримския канал, което ще нанесе големи вреди на земеделието в Крим.

– По-широки геополитически рискове, свързани с очакваното отделяне на индустриалния източен регион от Украйна. През 2013 г. Донецка, Луганска и Харковска област са произвели 21,5% от БВП на Украйна, 30% от промишлената продукция, 28% от износа, 11% от вноса. Нетните постъпления в централния бюджет са били 1,3% от БВП. В най-мекия вариант ще спаднат постъпленията от данъци и ще се ограничат инвестициите. Това ще повиши бюджетния дефицит и ще влоши търговския и платежния баланс. Ходът на събитията като че ли води към откъсването на този регион от Украйна, а следователно и към по-песимистичен вариант.

– Рискове във финансовия сектор. Възможни са по-силни от очакваните слабости на банките. Много е вероятно да се увеличи тегленето на депозити, влошаване на кредитния портфейл към опасно висок дял на лошите кредити, повишаване на натиска върху банковата система.

– Други рискове. Ще се наложи увеличение на военните разходи на Украйна за сметка на гражданските програми. Ще се затрудни още повече достъпът до световните капиталови пазари. Възможно е да отслабне политическата подкрепа и доверието на населението в програмата. Възможно е да се увеличи съпротивата на мощни користни интереси срещу реформата. Изпълнението на програмата може да се забави през май-юни-юли 2014 г. във връзка с президентските избори и резултатите от тях. Не е изключено новото правителство след изборите да поиска промени в програмата и предвидените в нея политики. Политическата и икономическата несигурност може да продължат по-дълго и да са по-дълбоки от очакванията с големи деструктивни отражения върху инвестициите, търговията, спестяванията, ще се увеличи черният сектор в икономиката. Всичко това ще затрудни изпълнението на програмата.

К. Мониторинг и контрол на изпълнението:

Наблюдението на изпълнението и контрола ще се осъществява от МВФ в началото чрез прегледи на всеки два месеца, а след това – на всяко тримесечие. Първият преглед ще бъде на 25 юли 2014 г.; вторият – на 25 септември 2014 г. и третият – на 15 декември 2014 г. След това ще се правят прегледи на всеки три месеца.

Л. Обща оценка на програмата:

1. Програмата е направена по добре известния модел на МВФ, прилаган навсякъде по света, включително и в България. Общата му характеристика с една дума е „рестрикция”. Тежки години очакват десетки милиони украински граждани, чиито жизнено равнище, едно от най-ниските в Европа, ще спадне още повече. Ако се изпълнява стриктно настоящата програма, и без това мизерно ниското вътрешно потребление ще спадне с още 35-40% през следващите години. Това ще внесе допълнително напрежение в обществото, което ще се добави към съществуващите остри социални, етнически, културни, политически и други конфликти. Да не забравяме и заканата на г-жа Тимошенко за „трета фаза на революцията”, която тя ще поведе ако не бъде избрана за президент. Последствията са трудно предвидими, но очевидно ще бъдат много сериозни.

2. Програмата е твърде оптимистична и същевременно много амбициозна. Това я прави неосъществима. Имам предвид прогнозите за растежа на БВП; за износа; за инфлацията; за безработицата; за бюджетния дефицит; за платежния баланс; за изплащането на задълженията към Газпром; за намалението на дълга. Несериозно е очакването, че Украйна ще се разплаща редовно с кредиторите си; че ще привлича лесно средства от частни външни инвеститори. Не са реални очакванията за цената на газта; че валутният курс на хривната ще остане 10,9546 за един долар до края на тази година; че ще ограничат рязко корупцията.

От началото на юни тази година се очаква прекратяване на подаването на газ за Украйна ако не започнат да се разплащат с Газпром. Както през 2009 г., те ще започнат да отклоняват за себе си част от транзитирания за Европа газ, от което ще настъпят сериозни смущения в европейските страни, включително и у нас.

МВФ прави лоша услуга на Украйна с тази брутално рестриктивна и нереалистична програма. Правителството разполага с ограничени възможности да подпомага най-уязвимите слоеве от населението. Това ще бъде източник на икономическа, социална, политическа нестабилност и на още по-неблагоприятен ход на събитията. Гражданите на Украйна ще бъдат жестоко измамени за пореден път.

Прогноза по най-важните показатели на програмата

Показатели/Години 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019
1.Растеж на БВП – % 0,0 -5,0 2,0 4,0 4,0 4,5 4,5
2.Вътрешно търсене – % 0,9 -8,2 2,0 4,6 4,8 5,3 5,3
3.Нетен износ -% -1,0 3,2 0,0 -0,6 -0,8 -0,8 -0,8
4. Безработица (по МОТ) – % 7,2 8,5 8,0 7,5 7,0 6,5 6,5
5. Потребит. цени-средногод. % -д,3 8,3 12,9 6,3 5,4 5,0 4,6
6. Номинална заплата – % 8,0 4,7 14,0 9,5 9,1 8,7 8,5
7. Натрупване – % от БВП 6,5 5,0 7,1 10,1 12,0 14,1 16,1
8. Инвестиции – % от БВП 15,7 9,5 11,4 13,9 15,9 17,9 19,9
9. Консолид. бюджет -% от БВП -4,8 -5,2 -4,2 -3,1 -2,9 -2,5 -2,4
10. Държавен дълг -% от БВП 40,9 56,5 62,1 61,2 57,9 51,9 45,3
11. Външен дълг – % от БВП 78,6 99,5 99,3 95,4 91,0 87,1 81,5

Източник: Програма на МВФ за икономически реформи в Украйна

Дори един бегъл поглед върху таблицата показва, че от 2016 г. положението в украинската икономика почти се нормализира: вижте растежа на БВП от 4,0%,, растежа на вътрешното търсене с 4,6%, безработицата – само 7,5%, инфлацията – 6,3%, растеж на заплатите – с 9,5%, натрупване – 10,1%, инвестиции – 13,9%, бюджетен дефицит – само 3,1% от БВП, държавен дълг – 61,2%. Голямата част от страните от ЕС биха се радвали на такива показатели.

Повтарям отново, с такава свръхоптимистична програма МВФ не прави добра услуга на Украйна!

Автор: проф. Иван Ангелов,
член-кореспондент на БАН
Етикети: , ,

One Comment to “Как МВФ „помага“ на Украйна?”

  1. НЕ ВИ ЛИ УМРЪЗНА АМЕРИКА, НАТО И ЕС ДА НИ ТЪПЧАТ ДОКАТО НИ ОГРАБВАТ? НЕКА ДА КАЖЕМ КРАЙ! 25 ГОДИНИ ПОДТИСНИЧЕСТВО СТИГАТ! ВРЕМЕ Е ДА СЕ ВДИГНЕМ!
    НА 06.09.2014 В 18:00Ч. ВСИЧКИ В СОФИЯ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПРЕД ОБЩИНИТЕ ИМ!!!
    НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, БОГ Е С НАС!!!

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s