„Евромайданския“ автогол на Германия

Ангела Меркел се намира в трудно положение, защото под натиска на Вашингтон Германия трябва да води политика срещу собствените си интереси

arton183816-d1f64

Витали Кличко, Ангела Меркел, Арсений Яценюк

Определено последните месеци са едни от най-тежките за първата жена-канцлер в историята на Германия. Меркел се намира в изключително сложно положение, в което опциите да лавира стават все по-малко. Но фрау Меркел е лидер не само на Германия, а до голяма степен и на целия Европейски съюз, което прави отговорността й още по-голяма.

Докато бомбата тик-такаше в Киев през изминалата зима Ангела Меркел едва ли си представяше, че САЩ ще форсират толкова агресивна политика спрямо Украйна. По това време Ангела Меркел спазваше балансирана позиция относно Украйна, поддържайки тезата, че Украйна не бива да бъде заставяна да избира само между Европа и Русия. Това, което трябва да си спомните е, че когато Виктор Янукович замрази асоциацията на Украйна с ЕС западните лидери твърдяха, че той е отказал да осъществи „цивилизационния избор“ на „украинския народ“, който е избрал Европейския съюз пред Митническия на Русия. Разбира се, тогава за разлика от сега, за непознатите не бе ясно, че Източна Украйна е на друго мнение. Най-голямата лъжа в тази история бе, че всъщност ЕС не иска Украйна, защото това е една практически фалирала държава с близо 50 млн. източноевропейци. Какво ще прави тази държава в ЕС?!

Германия е последната държава, която би се съгласила да разтвори вратите на съюза за още една бедна източноевропейска държава и то с такова голямо население. Германия се умори да дърпа изпадналата в рецесия Европа, да отпуска кредити на държави като Гърция само и само, за да спаси Еврозоната от разпад. На Вашингтон едва ли му пука за това, въпреки че само отчаяните „евромайданци“ вярваха, че битката наистина е за членство в ЕС. Но извода, който трябва да си направим е, че колкото и Вашингтон да дърпа Украйна в своята диаспора то основните сили в Европа като Франция, Великобритания (която постоянно заплашва да напусне съюза) и Германия за нищо на света не биха допуснали страната да се присъедини към съюза. Украйна ще е огромно бреме. Идеята е друга – разграбване тип „блитцкриг“ – тоест светкавично и бързо подчиняване на украинската енергетика и колонизирането на страната от западните корпорации и финансови институции като МВФ. И Меркел явно бе убедена от американските си колеги, че това може да стане с лекота. Така позицията на Ангела Меркел относно Украйна започна да блуждае от балансирана до крайно анти-руска.

Меркел стана една от разказвачките на красиви приказки, които „евромайданците“ слушаха със зейнали уста, докато хапваха пирожките, които Виктория Нюланд и Джон Макейн им раздаваха в студените зимни дни.

Но Владимир Путин не стоеше и не гледаше безучастно. Нито пък мнозинството от жителите на Крим и Изтока.

Въпреки че Меркел официално подкрепя партия „УДАР“ на Кличко и американската позиция, Германия има интереси от запазването на стабилни отношения с Русия. Практически в случая келипира на Германия е с Русия, а не със САЩ. Но как сега Меркел едновременно да следва и подкрепя позициите на основния партньор в лицето на Съединените щати и агресивната им политика спрямо Украйна и срещу Русия, когато Германия инвестира в руските газови находища, а в замяна на това получава газ на изключително ниски цени? Санкциите, които САЩ иска да налага на Русия практически са икономически санкции и срещу Германия.

Да не говорим за вероятността Съединените щати успешно да доведат до нова газова криза в Европа, ако успеят да саботират руските доставки на газ. Това те опитват да направят чрез следните действия:

– Победа на всяка цена на предстоящите избори на Юлия Тимошенко

– Провал на „Южен поток“, от което пък ще загубят много други европейски държави

– Доставки на американски шистов газ за Европа – авантюра, в която Германия деликатно се опитва да намекне, че не иска да се впуска

Нека не си правим илюзии, в момента Германия не налага никакви „санкции“ срещу Русия. Вашингтон обаче притиска Берлин, засега неуспешно. Освен това отношенията между Германия и САЩ доста охладняха в последно време, след като стана ясно, че американските служби са подслушвали и Ангела Меркел, както и милиони граждани на Германия, Франция и Италия. Първите две държави поискаха официално обяснение от Обама. Преди да замине за Вашингтон, където преди няколко седмици се проведе първата среща между Меркел и Обама след скандала, опозицията атакува Канцлера. Опозиционните политици къде на присмех, къде сериозно, призоваха Меркел да поиска от Обама да бъдат заличени данните, събрани от шпионажа над нея. След проведената среща, Меркел отбеляза, че методите на американското разузнаване все още са твърде различни от разбиранията на Германия.

Притисната от опозиционната Die Linke, Меркел официално потвърди, че информациите за наличието на американски наемници в Украйна, с което разполагат и германските тайни служби, са верни, но отказа да признае или отрече дали сред тях има и германски наемници. Ако трябва да сме максимално изчерпателни, освен немски ие американски наемници в Украйна още по време на протестите в Киев действаха и израелски специалисти на терен. Парламентаристите притискат Меркел по тези въпроси, защото искат да знаят дали Германия ще се замеси в поредната американска война, ако в Украйна положението ескалира. Излишно е да споменаваме, че това е последното, което е в интерес на Германия, Канцлера, а и на цяла Европа.

Основната стратегия на Вашингтон да поставя всякакви препядствия пред сътрудничеството между Русия и Европа и на стабилните отношения между тях, е писана за САЩ, не за Европа. Какво мисли САЩ за интересите на Европа вече чухме от Виктория Нюланд.

Американския синджир на врата на Европа вече става твърде тежък…

 

Хронология

Канцлера на Германия Ангела Меркел и нейната партия (ХДС) официално подкрепят американското протеже Витали Кличко.

  • 1 декември 2013 – президента на ЕП Мартин Шулц изяви подкрепата си за протестиращите, присъствайки на „Евромайдана“ и държейки реч срещу действащия президент Виктор Янукович
  • 4 декември – външния министър на Германия Гидо Вестервеле изказа своята подкрепа за „евромайданците“.
  • 7 декември – Елмар Брок, председател на Комисията по външните работи на ЕС пристигна на Майдан, за да изнесе реч в подкрепа на Юлия Тимошенко. Ироничното е, че пред тълпата, която лъгаха, че Янукович е единствената пречка пред членството на страната им в ЕС още през 2007г. изказваше яростна съпротива срещу приемането на България и Румъния в съюза. Какво ли реално мисли за приемането не на няколко милиона, а на 50 млн. източноевропейци в евросъюза?
  • 29 януари, 2014 – по време на пресконференция с Витали Кличко Елмар Брок поиска оставката на Виктор Янукович
  • 21 февруари – Външните министри от т.нар. Ваймарски триъгълник (Полша, Германия, Франция) водят преговорите между опозицията и Виктор Янукович. Практически това бе фиктивно споразумение, което трябваше да замаскира предстоящия преврат, който бе осъществен няколко часа по-късно, когато Янукович отпътува към провинцията.
  • 25 април – четири германски служители на Организацията за Сигурност и Сътрудничество на Европа (ОSCE), чийто мандат изтича скоро, бяха заловени и обвинени в шпионаж от федралистите в Източна Украйна и освободени след една седмица

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s