Дали Петър все пак е „Виктор“ ?

Бил ли е „третостепенен провинциален агент“ бившия президент Петър Стоянов?

photo_verybig_721612

През 2005 г. в интернет беше разпространена „Информация за Петър Стефанов Стоянов“. Тя беше разпратена до медии, партии, бизнессреди, парламента. Интересът беше закономерен, тъй като ставаше дума за бившия президент Петър Стоянов и се задаваше въпросът дали е бил „третостепенен провинциален агент Виктор“.

Впоследствие Стоянов направи „международна кариера“, влезе в обкръжението на Бил Клинтън, създаде някаква правоохранителна структура със седалище във Виена. Заради това интересът към неговото минало и генезис продължава да е актуален.

По-долу поместваме отново споменатата информация с някои незначителни съкращения…

 

„Още в гимназията в Пловдив Петър Стоянов проявява политическа активност и е удостоен с поста комсомолски секретар.

Майка му – Стоянка, е в ръководството на БЗНС в Пловдив и по време на комунистическата власт става общински съветник в Общинския съвет на Пловдив.

Баща му – Стефан, след като бива задържан от ДС с цел вербовка, подписва декларация за сътрудничество и става агент. Дава подробна информация за опозиционно настроените към комунистическата власт.

Кумове на Стоянка и Стефан са известни партизани. Стоянка и Стефан са много близки с генерал Томов. С подкрепата му осигуряват на синовете си лека служба в казармата.

Брат му – Емил Стоянов, се включва в борбата с дисидентите преди 10 ноември 1989 г. и в подписката срещу гладуващия за свобода и демокрация поет Петър Манолов. Емил Стоянов е главен редактор на казионните студентски вестници във ВСИ и ПУ в Пловдив.

Съпругата на Петър Стоянов – Антонина, е вербувана по време на следването й в ГДР – Лайпциг, от „братските служби“. Антонина е завършила Международна търговия и отношения и, за да бъде призната юридическа правоспособност, са приложени манипулации и нарушения на административните разпоредби от страна на Петър Стоянов. Баща й Найден – комунист – шеф на ветеринарната лечебница в Пловдив, по комунистическо време напуска семейството. След втория брак продължава да общува с първото си семейство, като осигурява с протекция приемането на Антонина в английската езикова гимназия в Пловдив, а след това и следването й в ГДР.

ДС помага на Петър Стоянов да издаде книгата „Разводът“ в тираж 8000 екземпляра и му осигурява контакти с представителите на интелигенцията преди 10 ноември.

Получава и по-отговорна задача – да стане личен адвокат на Паоло Денучи – италиански гражданин, обявен за издирване от Италия заради връзки с мафията, пране на пари, сделки с износ на оръжия и търговия с наркотици. Тъй като Денучи е ограничен в своите пътувания, на Стоянов е възложено да представлява неговите интереси като адвокат в чужбина. От чужбина се връща с Алфа Ромео – който заменя семейния Трабант. Впоследствие Денучи става собственик на пловдивския футболен клуб „Ботев“, чрез фирма „Дин-пан“, където Петър Стоянов е с 49 на сто.

Едно от досиетата, унищожени от ген. Семерджиев, е това на Петър Стоянов – агент „Виктор“.

След 10 ноември Стоянов отстоява позициите на „перестройката“ и светлосините идеи. Той става говорител на СДС в Пловдив. Работи в СДС с братя Огнян и Славян Сапареви. Единият от тях става шеф на телевизията с подкрепата на БСП, а другият стана депутат от БСП през 2001 г,

Братя Стоянови застават твърдо против стачката на 39-мата гладуващи депутати срещу новата Конституция. СДС Пловдив се опитва да спре Стоянов и взима решение, че не трябва да се допуска до ръководни постове, поради това че е използвал фалшифициран протокол с номинация от 106 члена на гражданските клубове в квартал Тракия, а организация с толкова члена няма. След това взима и решение за неговото изключване. Кукловодите обаче му осигуряват „софийски маршрут“.

Петър Стоянов се сближава с Радой Ралин, Йордан Василев и кинорежисьора Евгени Михайлов. Работи и с Филип Димитров. Стоянов бива назначен със съдействието на Лучников и Димитров за зам. правосъден министър. Ф. Димитров назначава бащата на П. Стоянов – Стефан Стоянов, за областен управител на Пловдив.

Като зам. министър Стоянов се облагодетелства с покупката на безценица на ведомствен апартамент в „Дървеница“, който впоследствие препродава. След падането на правителството на СДС от власт – декември 1992 г., Петър Стоянов си отива последен от екипа на СДС. След това ползва офис в бившата „Орбита“, ползвана преди това за комсомолски нужди.

Едно от най-наглите документни престъпления в историята на българския съд е свързано с П. Стоянов. По време на издигането му за президент се организира заличаването на започналото бракоразводно дело с Антонина, заведено в асеновградския съд, заради връзката й с военен прокурор. Скандалът между тях излиза извън контрол, но скоро е потушен. За 2 нощи книгата с номерата на бракоразводните дела е преписана наново и следите са заличени.

Така агент „Виктор“ достига върха и е избран за български президент.

Отбелязваме накратко някои от материалните придобивки на сем. Стоянови:

1. Парцелът на улица „Строител“ в Пловдив, на който се намира имота на родителите на Стоянов, е взет на безценица по комунистическо време.

2. Пета палата на Пловдивския панаир – на името на подставеното лице Наташа Тодорова.

3. Усвоени около 1 000 000 лева от двата милиона дадени от Майкъл Чорни, чрез М-Тел за финансиране на Роженския събор.

4. Значителни материални подаръци по време на първата му кандидат- президентска кампания от Красимир Стойчев „Трон“.

5. Голяма къща с дворно място в Бистрица.

6. Огромен апартамент до Народния театър в София, купен от наследниците на архитект Гендович.

7. Мезонет в Лозенец.

8. Апартамент в кооперацията до парк хотел Москва, построена с парите на външното разузнаване по времето на мандата на Димо Гяуров, принадлежащ на Емил Стоянов.

9. Вила в Симеоново на Емил Стоянов.

10. Луксозния хотел „Империал“ в Пловдив (бивше студентско общежитие „Каменица“).

11. Цех за обработване на дървен материал – дъскорезница в Лъки.

12. Сем. Стоянови реституират 1000 декара гори около село Манастир, въпреки че са имали собственост от 200 декара и са едни от единичните случаи на реституция на гори в България.

13. 40 процента от акциите на Комбинат за цветни метали – Пловдив,

14. Кланица в село Маноле, приватизирана от бащата на Антонина – Найден, с помощта на бащата на Стоянов – по време на мандата му като областен управител.

15. Участие в най-големия грабеж в историята на Пловдив – заграбването на 144 декара от гората до гребната база от „Увеселителен парк“.

16. Влогове в швейцарски и австрийски банки, откъде и за какво получава пари, къде и какви плаща данъци и т.н.“

 

Автор: Красимир Иванджийски

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s