Зима 2014 – Края на „Евромайдан“-ските илюзии

Изведнъж западната пропаганда забрави за обещанията, които бяха давани на „Евромайдана“, както и за целите, за чието достижение бяха оправдани убийствата, разрухата и всички зверства, въпреки че към днешния ден нито една от тях не беше постигната

Euromaidan

Имаше един период, в който западните медии, респективно и родните преписвачи, влязоха в ролята на разказвачи на приказки, когато коментираха или правеха плахите си опити да анализират (по предварително зададени точки и допустими граници на самата дискусия по темата) събитията в Украйна. Но не можем да виним добре известните „авторитетни издания“, чиито автори и редактори са майстори на това да представят актуалните събития през призмата на западната пропаганда.

А нещата смърдяха отдалече. Не защото ЦРУ, тоест Съединените щати, са организирали дузина преврати и смени на цели режими през годините, както сочат дори собствените им разсекретени доклади, а просто защото не всички сме изгубили „обонянието си“ и все още се опитваме да разсъждаваме. Дори малките неща показваха колко бутафорен е процеса на „народното възстание срещу Янукович“. А и впрочем – защо да не използваме опита си от предишната Оранжева революция – гледките и методиката и сега не бяха много по-различни. Изведнъж, видите ли, спонтанно организирани „евромайданци“ разпъват 200-метров флаг на евросъюза. А в същото време в тази мразовита украинска зима едвам се снабдяваха с чай и пирожки. Но не е важно кой им е връчил огромното знаме, с което да влязат в новинарските емисии и протеста да получи „европейски облик“. Важни са съпътстващите, извинявам се за израза, мазни и цинични лъжи на европейските лидери. Може би вече забравихте, но нещата бяха представени така:

„Янукович е пречка пред приемането на Украйна в ЕС и той трябва да бъде свален“. Пристигаха какви ли не по ранг чиновници и бюрократи, европейски лидери, американски дипломати и тн. Всичките говореха как мястото на Украйна било в евросъюза и как Янукович и злия стопанин на Кремъл пречат за сбъдването на всичките „евромайдански“ мечти. Това беше основното искане на протестиращите на „Евромайдан“. Разбира се, това беше просто „морков“ преди да заиграе сопата, защото Америка е доказала, че няма приятели, а само пионки и случая с американските шпиони и подслушването на Меркел е поредния категоричен пример в подкрепа на това. Темата беше затворена след като Мануел Барозу обяви, че „такава страна (каква?!) като Украйна няма място в ЕС“. Наскоро и външния министър на Франция, Лоран Фабиус, разкри, че повечето лидери в ЕС са категорични, че Украйна не трябва да бъде приемана в ЕС.

Когато още красивата приказка, наречена „Евромайдан“ се излъчваше всяка вечер в новинарските емисии аз ясно, анализирайки и разсъждавайки, твърдях че Украйна няма да бъде приета в ЕС и напомнях, че реално тя никога не е и била канена да стане член на ЕС и няма и да бъде поканена. Тогава помня как старата и изтъркана грамофонна плоча изкрибуца със сетни сили – „ти си мръсен путинист“. Истината е, че аз просто не се подавам на идеологическите краски и манипулативно отразяване на събитията и вместо емоционално анализирам (както и трябва да бъде) рационално. Затова моите прогнози се сбъдват, а тези красиви лъжи вече не се помнят от масовата публика, въпреки че те вече изиграха своята задача, така че това не е фатално, дори напротив, за западната пропагандна машина, на която би завидял дори и Хитлер или Сталин.

Второ. Преди САЩ да форсира преврата срещу Янукович в Европа се чуваха съвсем различни позиции. Германския канцлер например заявяваше, че Украйна се намира между Европа и Русия и не трябва да бъде заставяна да избира само между едната или другата страна, а да развива добри политически и икономически отношения и с двете. За разлика от масовите зрители на евромайданския кървав цирк, Ангела Меркел е много добре запозната с политическата и етническа карта на източноевропейската страна. Тя много добре знае (и сега не е изненадана), че на Югоизток живеят над 20 млн.души с руско самосъзнание, които именно гласуваха за Янукович и осигуриха избирането му за президент, което е важен факт, и които не са съгласни с приемането на Украйна в ЕС или пък дори НАТО. Освен това цялата промишленост, производство и основни ресурси на Украйна се намират там. Огромна издънка на американската администрация беше да счита, че само притискайки или сваляйки Янукович в мигом американските енергийни-вампири ще си получат апетитните концесии и грабежа ще започне безпроблемно. Освен това Янукович направи много отстъпки от интересите на Украйна и отдавна беше преминал „червените линии“, когато евробюрократите изнудваха страната с какви ли не глупави условия, за да бъде асоциирана с ЕС. И когато спекулантите от Международния валутен фонд (МВФ) връчиха повече от неизгодни условия, които понастоящем марионетното правителство на Яценюк, който на последните избори получи „заветните“ 7% подкрепа от гласоподавателите в цяла Украйна (нещо доста показателно), сега изпълнява с охота, Янукович просто отказа да приеме тези недопустими условия. И в случая той се изяви като държавник, а не като марионетка и това не се хареса. Излезе, че МВФ и ЕС искат да откъснат Украйна от Русия, НАТО да излезе на прага на Русия и това да им излезе евтино. Пак се извинявам за израза, но това си беше „циганска работа“. Путин просто предложи по-добри условия за кредитиране на фалиралата страна и още по-ниска цена на газта, доставяна за Украйна и когато Янукович прие всички псета завиха в хор. Но това вече е минало. По настоящем Украйна беше поредната заробена от МВФ държава, пенсиите и заплатите бяха замразени, цените рязко започнаха да се увеличават и въобще всички елементи на „спасяването от МВФ“ са налице. Идва зима. Украйна не просто вече не получава евтиния газ, който беше свикнала да получава практически даром от Русия, а сега дори я очаква една студена и мразовита зима – жителите вече са уведомени от властите, че газта няма да стигне за нормално отопляване. Киевчани вече нямат топла вода. Това получиха от „добрия Запад“.

Важно беше и прокламираното намерение на „евромайданците“ – говоря за нормалните протестиращи, не за радикалите, които идваха с пистолети, бухалки и пушки, да се скъса с олигархичния модел на управление на страната. И кой беше избран за президент? По-точно: кой американците позволиха да бъде избран? Избора беше между чудодейно проходилата на втория ден след освобождаването си Юлия Тимошенко и другия крупен олигарх – Порошенко. В крайна сметка американците прецениха, че Порошенко е по-подходящ. Но и пред двамата Виктор Янукович изглежда като дребен крадец.

Сега новите власти започнаха да разчистват катуните на „Евромайдана“ в Киев. Той вече изигра своята роля и е ненужна грозотия в центъра на столицата. А и там са останали само шепа хора, които задават същите въпроси като мен – бяхме ли лъгани и постигнахме ли нещо, след като пак ни оправляват олигарси, а положението е още по-зле отколкото при Янукович. Без да имам пророчески умения е повече от очевидно, че и тази студена зима жителите на западна Украйна ще се надигнат само че недоволни от собствената помийна яма, в която сами затънаха и от новите про-американски марионетки, които ги управляват. Ако и тази зима температурите са рекордно ниски не искам да си представям какво ще бъде без отопление. Освирепялата тълпа вече няма да иска да слуша красиви приказки и лъжи, защото е напълно отчаяна. Последната им надежда, че запада го е грижа за тях вече рухна. Илюзиите свършиха.

Въпреки това солидни парчета от украинската баница бяха вече разпределени, главно между американските компании и висши чиновници. Хаоса и последствията остават най-вече за Европа, която ще пострада най-много от поредния конфликт между САЩ и Русия. И нека спрем с лицемерието – къде са базите на НАТО и след като Русия се съгласи държава като Германия да стане член на НАТО срещу ангажимента алианса да спре да се разширява на Изток, а днес вече е на собствената граница на Русия, кой е агресора? Значи, ако Русия поиска да слага ракети в Канада и обяснява някакви глупости ще е очевидно, но когато САЩ слага ракети по границата на Русия – пак тя е „агресора“? Това е нелепо. Русия и Китай са обградени от американски и НАТО-вски бази, така че този, който търси конфликт и оправдава съществуването си с тласкането на света към война между Европа и Русия са американците. Не иранците, не украинците, не руснаците. И ако Европа не си е взела историческите поуки за жалост не ни очаква нищо хубаво. Всъщност сигурен съм, че обикновенните хора отдавна са си взели поуките и от Първата и от Втората световна война. Просто има един малък, самоназначен „елит“, който обяснява на останалите 99% от Човечеството, че е във война.

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s