Ноам Чомски за човешките права и „идиотите“ от Световна банка

Размисли на Ноам Чомски за погазването на човешките права, лицемерието на Съединените щати и агресивната им външна политика и „хищничеството“ на международните компании и СБ

noam-chomsky2

В последно време нравствената философия и когнитивните науки съсредоточават своите проучвания най-вече към онова, което определят като дълбока морална интуитивност у човека, неща като фундамент на човешката етика и съвест.

Тези проучвания използват преди всичко изфабрикувани примери, в които хора от различна възраст, в това число и деца, и с различна културна принадлежност показват необичайна еднаквост в своите виждания за живота и света. Аз обаче ще използвам реални примери, за да илюстрирам какво имам предвид и за да съсредоточа разсъжденията ни върху всеобщания характер на човешките права.

През 1991г. главен икономически експерт на Световната банка беше Лорънс Съмърс – в

Ноам Чомски е почетен професор по лингвистика в Масачузетския университет, лингвист, политически активист и един от най-изявените американски дисиденти. Чомски не критикува само САЩ и Израел, например, а отрича цялата система на корпоративния капитализъм и изтъквайки бруталната методика на властване в него, той нарича управляващата система „демокрация за зрителите“

последствие той стана министър на финансиите на САЩ, а сега е ректор в Харвард. В един свой служебен доклад този човек направи изявление, че дейността на вредните за околната среда индустрии трябва да се прехвърли на територията на  по-бедните държави и СБ трябвало да покдрепи такъв план.

larry-summers-sleeping

Л.Съмърс (най-ляво) бе директор на Националния икономически съвет на Белия дом за периода 2009-2010 в кабинета на президента Обама. Съмърс беше главния икономически експерт по въпросите с глобалната икономическа криза и ключова фигура във взимането на решенията за финансите на страната.

Съмърс се аргументира с това, че „като стойностен показател покриването на здравните щети от замърсяването на околната среда се определя от обстоятелството дали са налице реализирани приходи, в следствие повишена заболеваемост и смъртност.“ Накрая заключава: „От такава гледна точка, основателно е определен процент от опасните форми на замърсяване да бъдат на територията на страни, които според този показател имат най-ниски стойности на покриване на здравните щети, а това са страните с най-ниското заплащане на труда. Според мен идеята да прехвърлим в най-бедните страни по-голямата част от токсичната смет има непоклатима икономическа логика и ние трябва да приемем този факт.“

Съмърс заявява, че всякакви прояви на „морални скрупули“ и „социални съображения“ относно подобен акт „могат да бъдат използвани срещу Световната банка и нейния план за либерализация.“ Когато в медиите изтече информация за това предложение на Съмърс, то предизвика изблив на гняв и възмущение – типичен пример е реакцията на Жозе Луценбергер, тогавашен министър на околната среда на Бразилия, който в свое писмо до Съмърс подчертава: „Умът Ви демонстрира перфектна логика, само че е тотално видиотен“. Ако приемем това твърдение, изводът на Луценбергер ни изправя пред важен и очевиден проблем. Щом от едно логично разсъждение стигаме до напълно идиотско заключение, значи проблемът е предпоставен още в изходна позиция, или по-точно казано, още със самото игнориране на „моралните скрупули“ и „социалните възражения“. По-нататък се натъкваме на друг проблем, ако вземем думите на Съмърс, че подобен акт може да бъде аргумент срещу предложеняита на Световната банка и възгледите й за бъдещето на света. Интересно е да се отбележи, че предложението на Съмърс все пак започна да се прилага…

Всеобщата декларация за човешките права, приета през 1948 г., от Генералната асамблея на Обединените нации гласи в чл.25:

„Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние.“ –

все „досадни“ неща за големите мултинационални корпорации и дори за САЩ, които все обещават да дарят „освободените“ от тях държави от злите диктатори и режими, които са ги лишавали от тях.

Повече от ясно е, че според така договорената концепция за всеобщите човешки права непоклатимата логика на експерта от Световна банка отпада. Ето защо дори да не я наречем „идиотска“ – макар че си приблизително точно такава, тя изпъква като престъпно неморална. Нека подчертая думата „приблизително“. В много съвременни страни от Северна Америка и Западна Европа съществува тенденция да характеризират като „релавистки“ онези общности и държави, които подхождат селективно към смисъла на текстовете от Всеобщата декларация за правата на човека. В доктрината на САЩ се казва, че Щатите имат правото сами да преценят дори дали да обявят война на друга държава и да използват агресия, не за да се защитават, а като агресор. Според политиката на САЩ и най-вече при Буш стана ясно, че САЩ може еднолично да преценява дали трябва да спазва определени резолюции и норми от международното право, ако „интереса и е различен“. САЩ са единствената държава, която заяви, че „има право“ да реши дали да атакува други държави, в случаите, когато това е „наложително“ (според администрацията).

В правителствата на Рейгън и Буш-старши Паула Добрянски – зам.министър по въпросите на демокрацията и глобалните проблеми се бе наела да „разсее мита“, както сама се изразяваше, че „икономическите и социалните права са част от концепцията за човешките права“.  Клаузите на декларацията се посрещат пренебрезително от американското правителство. Не такова обаче е отношението на американският народ. За илюстрация ще посоча позицията на обществото в отговор на предложения федерален бюджет – данните са от университета в Мериленд. Обществото настоява за намаляване на военните разходи и увеличаване на средствата за образование, медицина, професионално обучение,  опазване на околната среда, намиране на алтернативни източници на енергия и ред други социални проекти, освен това – средства за програмите на ООН за икономическа и хуманитарна помощ, а също така – анулиране на въведеното от Буш намаляване на данъците на богатите. Като цяло предпочитанията на обществото са напълно различни от бюджетните проекти на правителството.

В света е налице, и не без основание, чувствително международно смущение от нарастващия търговски и бюджетен дефицит на САЩ. Той е в непосредствена връзка с увеличаващия се дефицит на демокрация не само в САЩ, но и в целия Западен свят.

Логично е, че парите и властта се опитват всячески да държат обществото настрана от избора на политически планове и тяхното прилагане – само по себе си това е смущаващо, и то без да го тълкуваме в контекста на общия характер на човешките права.

Наскоро се навърши годишнина от политическото убийство на архиепископ Оскар Ромеро от Салвадор, известен като „гласът на безгласните“, както и от убийството на шестима известни латиноамерикански интелектуалци – акт извършен също в Салвадор.

romeroassassination1

Мигове след убийството на архиепископ Оскар Ромеро

Тези убийства маркират зловещите събития от 80-те години в Централна Америка. Убийци на Ромеро и интелектуалците са службите за сигурност на Салвадор, които получават подкрепа, оръжия и обучение от Вашингтон. Извършителите, или техни преки наставници, днес заемат важни места в политическия живот на Съединените щати.

Архиепископът изгуби живота си непосредствено след като в свое писмо отправи молба към президента Картър да не изпраща повече военна помощ на хунтата в Салвадор, защото с това „ще се засили необузданото преследване на народните организации, които воюват в защита на своите неотменни човешки права“.  Терорът в държавата не спираше да расте и това ставаше винаги с поддръжката на САЩ и мълчаливото съучастие на Запада. До ден днешен не престава извършването на подобни варварски актове –  с прякото участие на военни сили, въоръжени, обучавани и подкрепяни от Съединените щати и Запада.

Това са размисли за нас самите и духовните ценности на привилегировани общества, към които принадлежим. И ако не ни допада неукрасения образ, в който ще видим себе си, винаги имаме шанса да предприемем нужните мерки и да го променим.

 

Автор: проф. Ноам Чомски

Превод от английски: Alter Information

4 Коментари to “Ноам Чомски за човешките права и „идиотите“ от Световна банка”

  1. „Това са размисли за нас самите и духовните ценности на привилегировани общества, към които принадлежим. И ако не ни допада неукрасения образ, в който ще видим себе си, винаги имаме шанса да предприемем нужните мерки и да го променим.“ (y)

    • Бихте ли се изразили по-ясно точно кои „духовни ценности“ имате в предвид и към кои „привилегировани общества“ имаме честта да принадлежим. Ще Ви бъда безкрайно признателен, ако назовете „нужните мерки“, с които разполагаме в момента, за да „променим неукрасения образ, в който виждаме себе си“.
      Предварително благодаря за откровенията!

    • Досега не намерихте кураж да дешифрирате глупостите, които сте написали!

  2. НОАМ ЧОМСКИ

    Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него:„ЕТО ИСТИНСКИ ИЗРАИЛЯНИН, У КОГОТО НЯМА ЛУКАВСТВО“. Йоан 1:47

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s