От къде се появи епидемията от Ебола?
Взривът на епидемията от Ебола в Западна Африка, която постепенно се прехвърля и на други континенти, застрашава, според Световната здравна организация, живота на десетки милиони хора, поставя отново въпроса откъде се появи тази напаст. И каква роля играят секретните лаборатории на ЦРУ и военните ведомства на САЩ.
„Това са измишльотини и глупости от теориите на заговора“. Така реагираха американските власти на обвиненията на Венецуела, че лидерът на боливарската революция Уго Чавес беше унищожен със заразяване с вируса на скоротечен рак. Но експертите знаят, че многобройните заболявания от рак на различни латиноамерикански лидери, всичките с леви убеждения, приблизително по едно и също време не могат да се обяснят с никакви естествени причини.
Наред с Чавес бяха аржентинският президент Нестор Киршнер, и наследилата го Кристина Киршнер, бразилският президент Лула да Силва и дошлата след него Вилма Русеф, парагвайският президент Фернандо Луго, и разбира се кубинският лидер Фидел Кастро, който едва остана жив след онкологично заболяване на дебелото черво, което го споходи след Народния събор 2006 г. в аржентинския град Кордоба.
Но малко хора знаят, че преди концлагерните експерименти по време на Втората световна война в Третия Райх, американците извършваха подобни опити над жителите на Латинска Америка под формата на Института за медицински изследвания на Рокфелер. Един от неговите директори беше Корнелиус Родс, роден през 1931 г.
През 50-те години Родс стана директор на изследователската програма за химическото и биологично оръжие в армейския център Форт Детрик /щата Мериленд/, на изпитателните полигони в пустинята Юта и на територията на Панамския канал. След това влезе в Американската комисия по енергетиката, която подложи нищо неподозиращите американци на радиоактивно облъчване за определяне равнището на безопасна радиация и т.н.
След смъртта на Родс американската асоциация на онколозите учреди награда на негово име, но след това я отмени.
От края на 60-те години започна и ускорена разработка и създаване на различни модификации на вируса на рак. Те се координираха от Националния институт по онкология, който официално разработваше средства за лечение на болестта на века, неофициално участваше в проекти на ЦРУ за използване вируса на рака за военни и политически цели.
Въпреки подписаната през 1972 г. в Москва, Лондон и Вашингтон Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на запаси от бактериологично биологическо и токсично оръжие и за тяхното унищожение работите във Форт Детрик кипяха и към 1977 г. бяха произведени 60 000 литра канцерогенни и имунопотискащи вируси. През 1971 г. американската компания Litton сключи договори с редица африкански страни за изследване на онкоболните от лимфома на Биркет, свързан с инфекционния онковирус на Епщайн-Бар и с левкемията и саркома. Един от експертите – Кинг, през 80-те години заяви, че специалистите от САЩ са заразявали хората със сарком, за да отделят генома на вируса по пътя на хибридизиране, „рекомбиниране, мутации и други технически приьоми“.
През 1975 г. пред сенатската комисия на Чърч, доктор Чарлз Сенсени, работещ във Форт Детрик, призна, че за унищожаване на неудобни лидери ЦРУ е използвало биологически активни вещества, които са предизвиквали скоротечни заболявания и рак. Той демонстрира и оръжия, с които са били инфектирани набелязаните жертви. Сред тях беше „чадърът“ /б.а. – който обаче не беше „български“, а американски/, който изстрелваше малки сачми при своето отваряне, както и специален пистолет за стрелба с иглички, направени от замразено отровно вещество с дебелината на човешки косъм, които моментално се разтварят под кожата на жертвата без да оставят никакви следи.
Сред новостите на американските биотерористи бяха и аерозолът за заразяване на „мишената“ със смъртоносни болести след разпръскване от самолет, както и „скачащи вируси, разпространявани от бълхи, паяци, комари, които прескачат от инфектирани животни на човек.
ЦРУ стана пионер в заразяването чрез инжекции, инхалации, контакт с кожата от заразени и дрехи, с приемане на храна, напитки и даже зъбна паста.
Един от първите неудобни на САЩ политически лидери, заразени с новото онкологично оръжие, беше президентът на Ангола Агостино Нето. Той почина през 1979 г. на 57 години на неизвестна дотогава форма на рак. Още една жертва беше бившият президент на Чили Едуардо Фрей, който беше противник на САЩ и на Пиночет. Фрей почина през 1982 г. след като беше заразен с неизвестна болест след стандартен медицински преглед.
Така стигаме до вируса на СПИН. За създаването на синтетичен вирус, който въобще не съществува в природата и с който може да бъде унищожена имунната система на човека бяха харчени в САЩ големи пари. Един от създателите на вируса на СПИН беше самият Роберт Гало, който през 1987 г. даже получи от Департамента на здравеопазването на САЩ „патент за изобретяването на вируса, потискащ имунната система на човека“.
Болестта беше изпусната от лабораториите и за първи път беше открита през пролетта на 1981 г. в Калифорния сред гей общностите, а след това в Ню Йорк и нямаше никакво отношение към Африка и „зелените маймуни“.
Преди това през 1987 г. беше съобщено, че от ваксината срещу едра шарка в Африка, по инициатива на САЩ, беше предизвикана епидемия от СПИН. Ваксинирани бяха милиони хора. След това в Хаити, Бразилия и т.н.
Обвиненията, че САЩ са произвели вируса на СПИН, се появиха в средата на 80-те години. В ГДР имаха информация, че вирусът е експеримент за създаване на биологично оръжие. Това беше отхвърлено от Запада като съветска пропаганда. Но през 90-те години Гало съобщи, че е тествал още един щам на СПИН, който може да проникне в организма чрез разпръскване на активно вещество в атмосферата.
Главното отличие на вируса на СПИН се състои в това, че той не само разрушава имунната система, но и превръща антителата, изработвани от нея за борба с вирусите в разпространители на вируса. Вирусът паразитира на антителата и се ражда вътре в тях. Именно заради това досега не беше създаден нито един ефективен препарат срещу тази болест.
Що се отнася до сегашната епидемия от Ебола, тя е най-крупната в цялата история на медицината.
Ебола е опасна и срещу нея няма ваксина. Епидемията започна през март в Гвинея, след това мина в Сиера Леоне, Либерия, Мали и проникна в Европа.
Както считат много експерти именно в Африка се изпробва новото етническо оръжие, което действа избирателно само на африканци. През 2006 г. американският вирусолог Ерик Пянка заяви, че с помощта на Ебола може да бъде съкратено човечеството с 90 процента.
Работите започнаха още през 70-те години, отново в САЩ. Етническо оръжие със смъртоносни вируси, които се разпространяват само сред определена етническа група. Така например атипичната пневмония поразява китайците, ебола и СПИН – африканците, и т.н.
Едновременно в САЩ се разработват нови вируси за отстраняване на нежеланите свидетели. Смъртността сред тях надвишава десетки пъти средно-статистическите показатели. Досега бяха регистрирани стотици смъртни случаи в катастрофи, неизвестни болести и др.
„Случайно“ съвпадение е, че със сваления над Източна Украйна полет МН 17 са летели над сто микробиолози за Австралия за международния конгрес за СПИН*. Сред тях беше Джон Ланге, водещ вирусолог от Амстердам, който до 2004 г. ръководеше международната организация за борба със СПИН. Заедно с него загинаха и други вирусолози. Не е изключено да са возили със себе си резултати от дългогодишната работа за създаване на лекарство срещу СПИН.
През 1998 г. над Антарктическия океан катастрофира самолет, в който се намираше друг водещ изследовател на СПИН – Джонатан Ман, със своята жена, също вирусолог. Ман оглавяваше отдела на СЗО за борба със СПИН. Причините за катастрофата потънаха заедно с тях в океана.
Това са само някои щрихи към картината на биотерора на лабораториите на ЦРУ и военните ведомства на САЩ.
_________________________________________
Автор: Красимир Иванджийски,
„Строго секретно“
Alter Information 