На кого пречеше Кристоф дьо Маржери?

Случайна ли бе смъртта на шефът на най-голямата френска петролна компания и кой печели от нея?

Untitled

Миналата седмица частният самолет „Фалкон 50” на шефа на „Тотал” Кристоф дьо Маржери се разби на пистата на летище „Внуково”. Според свидетелствата и официалните данни пилотите не са видяли снегорина на пистата срещу тях, в който самолета на Маржори се разби. В следствие на сблъсъка загинаха двамата пилоти, шефът на най-голямата френска петролна компания и неговия асистент. Разследването работи по четири основни версии за злощастния инцидент: грешка на пилотите, грешка на диспечърите, нарушение на управляващия снегоринът и неподходящото за полет време. Разследването разпространи твърдението, че шофьорът на снегорина е бил интоксикиран.

При сблъсъка „Фалконът” на Маржори удря крилото си в снегорина и избухва в пламъци, който според данните в медиите, се е намирал между двете писти.

Записите от кабината и параметричните данни бяха предоставени на пристигналите френски следователи, които дойдоха в Москва, за да работят заедно с руските си колеги по случая. Нелепата смърт на шефа на най-голямата френска петролна компания „Тотал” Кристоф дьо Маржори повдигна твърде много въпроси без отговор.

Позициите и действията на Маржори преживе

Срещу анти-руските санкции и доминацията на доларът в световната търговия с нефт и петрол

Маржори бе може би един от най-големите привърженици на запазването на сътрудничеството с Русия и опозиционер на европейските санкции срещу страната. Всъщност, той беше на визита в Русия, за да присъства на икономическият форум в Санкт Петербург още през месец май, когато заяви, че отказа на присъствие в качеството му на ръководител на една от най-големите европейски компании би било безмислено и „антируско”. Много европейски компании не посетиха форумът. Когато санкциите срещу Русия започнаха, дьо Маржери осъди тази политика. Шефът на петролния гигант „Тотал” твърдеше, че Европа не бива да налага санкции на Русия, повтаряйки сляпо действията на Съединените щати, защото отношенията между Европа и Русия са важни за Европа и влошаването им ще навреди на европейците, а за САЩ това е добре дошло. Той публично заяви –

„Вярвам в мъдростта на хората и тяхната отговорност. В свят на глобална икономика никой не може просто да каже: „Прекратявам партньорството си с Русия, Ирак, или която и да е страна” просто така. Русия не може да бъде изолирана дори всички връзки между нея и Европа да бъдат унищожени. Хората трябва да разберат, че ембаргото не работи.”

Маржори също така се противопостави на блокирането на доставките на руски газ за Европа. Всеки може да си спомни тези призиви на някои европейски лидери по време на пика на антируската истерия. Основният аргумент беше, че европейската технология е толкова напреднала, че Европа вече може да не е енергийно зависима от Русия и следователно може да си позволи да блокира доставките на руски газ. Но

„Ако доставките на руски газ за Европа бъдат спрени Европа ще трябва плаща по-скъпо за газ, купувайки го от по-далечни региони с по-трудно и сложно доставяне. Ще имаме проблем още тази зима, ако доставките на руски газ бъдат отрязани, ще стоим на студено. Можем ли да живеем без руския газ? Отговорът е не. Имаме ли реални причини да се откажем? Мисля, че отговорът отново е „не”.”, заяви преди кончината си Маржери.

Но най-големия „ерес” на Кристоф дьо Маржери бе, че се обяви срещу американския долар. Маржери недоумяваше наложеният монопол на американския долар в международната търговия. Това е нещо, което Русия и Китай с общи усилия се опитват да променят. Въпреки това обаче Русия не е задължила все още никой да плаща за нейния газ в националната й валута – рублата, което би я подсилило значително.

 „Няма никаква причина разплащанията в петролните сделки да се осъществява в долари”, заяви Маржери през юли. „Търговия без американския долар звучи нереалистично, но ще бъде по-добре, ако Европа държи повече и използва еврото. Доларът е окупирал твърде голяма ниша в международната търговия с нефт и петрол. Фактът, че цената на петрола се определя в долари за барел не означава, че разплащанията е задължително да са в долари.”

Маржери искренно вярваше и повтаряше неведнъж, че Украйна и Русия са част от Европа и оптите за решаване на кризата трябва да бъдат приоритет. В последните месеци Кристоф дьо Маржери активно лобираше доставките на френските военни кораби „Мистрал” да не бъдат прекратявани. Това е последното публично изказване на шефа на „Тотал”:

„Русия има много приятели и партньори на запад. Ние не считаме, че Русия може да бъде изолирана от глобалния икономически и политически процес. Абсолютно уверен съм, че политиката на отвореността, която ни е помогнала да преодолеем толкова много препядствия в миналото, трябва да бъде продължена.”

 

Кой беше настъпен от Кристоф дьо Маржери?

Никога не трябва да забравяме въпроса “Cui bono?” („Кой печели?”). Този въпрос следва да си зададем, независимо дали приемаме, че случилото се е просто трагичен инцидент. Има обаче много странни съвпадения.

Преди всичко изявленията и действията на шефа на най-голямата френска петролна компания, дьо Маржери, които са в разрез с позициите на САЩ относно анти-руските санкции, виновниците за кризата в Украйна и което е най-важно – срещу монопола на американския долар в международната търговия съвпадат с позициите на Русия. Шефа на „Тотал” не само не прекрати общите проекти с Русия, но и ги форсира. И изведнъж той загива в столицата на „Империята на злото”, която в съзнанието на масовия американец следва да се намира някъде между епидемията Ебола и „Ислямска държава” (в една от речите си Барак Обама обяви, че Русия е по-голяма заплаха и от двете).

Таймингът също е перфектен – в същия ден дьо Маржери се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев, след което той заяви:

„Не одобрявам санкциите, защото те са едновременно несправедливи и непродуктивни…това е провал на европейската дипломация, щом единствения инструмент, с който можем да си боравим са само санкции.”

Това, което се случи по-късно през денят изглежда като символична подсказка до всички големи ръководители на международни компании, които отказват да слушат Съединените щати.

В дългогодишния си опит американското разузнаване и секретни служби могат лесно да организират подобни събития и покушения в трета държава. Има и много начини това да се случи, които са ни познати от историята и вече разсекретените документи. САЩ са правили опити да свалят или убият лидери на други държави. Опитите за покушение над Фидел Кастро, например, са общо 638.

Основните пособия за организиране на подобна „трагична смърт” са изнудване, вербуване на служители на летището, подкупване и прочее. Истината обаче никога няма да излезе наяве. Каквато и да е тя – основанията да допуснем вероятността смъртта на дьо Маржери да не е просто „инцидент” идват от предишния ни опит, в който станахме свидетели на държавни преврати, покушения, черни операции и какви ли не действия на служби като ЦРУ. 

Нека видим кой ще е новият шеф на „Тотал“ и какво ще предприеме спрямо отношенията на най-голямата френска петролна компания с Русия. Можем ли да предполагаме, че тя ще е противоположна от тази на Маржери?

 

Alter Information

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s