Кога Петро Порошенко стана „добър олигарх“ ?

Съединените щати превърнаха Петро Порошенко във своя кукла на конци през 2009г., когато работеше в кабинетът на президента Виктор Янукович и заемаше поста на външен министър

Untitled-1

Трудно е да се разбере „кой кой е“ в украинското блато на олигархията. В страната олигархията притежава богатства, равняващи се на фрапантните 85% от държавният брутен продукт (БВП). Стремейки се да съсредоточат все повече власт и богатства в ръцете си украинските олигарси действат на принципа „винаги с победителите“. Не са необичайни и дори са си нещо нормално завоите на украинските олигарси-политици от „про-руски“ до „про-западни“, според ситуацията.

Но да се върнем малко по-назад, защото всяка история има и своята предистория.

Предисторията на свалянето на Янукович и заклеймяването му като „про-руски“ президент и бърборенето, че той бил едва ли не последната пречка пред Украйна за тъй бленуваното еврочленство започнаха в края на неговия мандат, когато най-накрая украинския президент започна да отказва някои от прищевките и съветите на САЩ и ЕС.

Трябва да си спомним обаче, че още през 2009 г. тогавашния президент Янукович предложи да се случи, това което стана сега. Украйна да се откаже от извънблоковата политика и да се присъедини към НАТО. Година преди това пък същия този президент се съгласи в Украйна да се разположат военни на НАТО, командвани от ген.щаб. в Полша, която не крие амбициите си да сложи ръката си отново над онези територии в Западна Украйна, които е контролирала в миналото.

Виктор Янукович положи основите за асоциирането на Украйна в ЕС и изпълняваше мълчаливо всички нареждания и искания на Брюксел, основната задача беше да задоволи енергийните и финансовите интереси на Запада. И той го правеше. Той започна да разиграва картата с блъфа, че Украйна може да се присъедини към руския Митнически съюз, само за да накара Русия и ЕС да „наддават“ за Украйна и за да блокира някои откровенно рекетьорски желания на евросъюза и САЩ. Едно от най-фрапантните желания на американците беше да се даде достъп на западни компании като „Шел“ и „Шеврон“ да добиват шистов газ в Източна Украйна, но концесиите да бъдат намалени с…99% преди това. После имаше неблагоразумието да откаже неизгодния и по-малък като обем кредит от МВФ, в който имаше всякакви безумия от замразяване на заплатите и пенсиите до увеличаване на сметките за комунални услуги с поне 40%. Изисквания, които така или иначе щяха да доведат до още по-голяма социална и икономическа криза (те всъщност ще доведат до това, след като новата власт прие кредита) и той пак щеше да бъде свален от гневните тълпи. Оказа се, че американците, ЕС и МВФ са се карали с Русия, за да имат честта те да спасят Украйна. Новата власт от добре познати олигарси, точно като Янукович, получи по един печат на челото „про-европейски“ и „про-демократични“ и въобще страшни добряци.

Виждайки, че властта беше предадена от ръцете на един олигарх в ръцете на друг протестиращите на „Евромайдана“ все още са си там, но никой вече не им обръща внимание. Жителите на столицата Киев от няколко месеца насам са без топла вода и отопление на прага на зимата, която според британските и руските метеоролози ще е рекордно мразовита. Те протестират, но колективно се правим, че не ги виждаме.

Вече бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу веднага след преврата заяви, че „Такава държава като Украйна няма място в ЕС“. И така „моркова“, с който залъгваха избиващите се протестиращи в центъра на Киев се оказа дървено желязо. 

Юлия Тимошенко загуби изборите за президент на Украйна през 2010 г. от Виктор Янукович. Тогава тя беше осъдена не за друго, а за това, че сключи неизгодни договори за доставки на газ с…Русия. Ситуацията става още по-объркваща, тъй като Тимошенко винаги е била  русофобското протеже на САЩ в официален Киев и все пак от ЕС дадоха да се разбере, че освобождаването й е сред основните условия за членството на Украйна в ЕС, което обаче очевидно няма да се случи, защото никой в евросъюза не иска още 50 млн. източноевропейци, фалиралата им държава и около 20 млн. от които са против членството в НАТО и ЕС. Сега се оказа, че и в НАТО не ги искат, но от алианса си запазиха възможността да присъединят и Украйна след време. „Вратите остават отворени“, заяви новия главен секретар.Тимошенко бе освободена веднага след преврата и полузаконното сваляне на Янукович с промяна в украинската конституция, двадесет минути преди обявяването, че е „подал оставка“. „Тежко болната“ страдалница захвърли инвалидната количка точно три дена след излизането й от затвора и демонстрира веселото си настроение в американското посолство.

Юлия Тимошенко пък, която днес твърди, че Порошенко не води достатъчно силна антируска политика и призоваваше да се използва ядрено оръжие срещу Русия, а източноукраинците да бъдат по-усърдно бомбардирани, беше една от най-върлите опонентки на Порошенко и усилено говореше за неговите несметни богатства, които е натрупал по съмнителен начин. Когато Тимошенко наричаше Порошенко олигарх виждахме как двама олигарси се замерят с компромати. Присмял се хърбел на щърбел, са казали старите хора.

И така след няколко пируета Порошенко си намери най-изгодните господари, когато през 2009г. беше външен министър на Украйна в кабинета на…Янукович. Чак тогава американците в своите доклади започват да пишат по някоя добра дума за „посрамения олигарх“, както го наричат в дипломатическите си доклади преди това.

„Шоколадовия крал“, който има огромни бизнес интереси в Русия, основно заради компанията му „Рошен“ става интересен за американското посолство в Киев в периода 2006-2011, когато усилено коментират украинският политик. В „Уикилийкс“ има цели 350 американски доклада за Порошенко.

Така например в един доклад от 16 февруари, 2006г. американския посланик коментира действията на „посрамения олигарх“, който се опитвал да саботира сделка за коалиция между Юшченко и Янукович, защото тя щяла да го постави в по-неизгодна позиция (за да продължава да прави това, което е най-важното: да трупа влияние и пари). Разбира се, ако приемем, че Янукович не е достатъчно послушен за американците, то разбира се, че те не са доволни от това.

„Порошенко очевидно работи усилено, за да провали сделка между Юшченко и Янукович, защото една такава договорка за коалиция ще засегне интересите на посрамения олигарх.“, пише тогавашния посланик на САЩ в Украйна – Хърст.

В друг доклад от 26 май същата година заместник-ръководителя на американската мисия в страната отбелязва в свой дипломатичен доклад, че Държавния департамент на САЩ определя Петро Порошенко като „замесен в голям брой финансови и корупционни скандали“.

Американците си затварят очите за това, че Порошенко всъщност е в едно и също олигархично котило с хора като Тимошенко и Янукович, чак през 2009г., когато като външен министър в кабинета на Янукович, той започва да лобира за тях и да работи за техните интереси. Тогава той става „про-демократ“, „про-европеец“ и в общи линии – „олигарх, ама’ наш“. Нека не забравяме, че за САЩ няма свян да се подкрепят дори и терористични организации, стига те да се бият срещу някой техен враг. Така САЩ финансираше и тренираше муджахидините на Осама Бин Ладен по време на Съветската окупация на Афганистан. Разбира се, Порошенко е „ангелче“ сравнение с Ладен.

През 2009 г. американския charge d’affaires в Украйна, Джеймс Петит, пише със задоволство, че Порошенко вече бил „про-западен“ политик. Петит вече не използва думата „олигарх“, а „заможен бизнесмен с широки политически връзки“, което впрочем е тълкуванието на думата „олигарх“. 

„Той е заможен бизнесмен с широки политически връзки, който иска повече евроинтеграция и призовава за по-прагматични отношения с Русия“, пише Петит в докладът си.

Порошенко започва да работи за присъединяването на Украйна в НАТО и както споменахме явно бъдещия „лош олигарх“ и тогавашен президент Янукович е послушал своя външен министър, след като предложи по-късно Украйна да се присъедини в НАТО и на територията й да има бази или военни на алианса. За Петро Порошенко „членството в НАТО е блян и вдъхновение, което макар и далечно следва да се случи“, пише посланика на САЩ в Украйна през 2010 г. – Джон Тефт. Така олигарха беше официално легитимиран и започна да бъде наричан „проевропейски политик“ и „заможен бизнесмен“. Разбира се рецитираните „европейски ценности“ прокламират, че точно такива политици не следва да управляват европейските държави, но и самата Европа счупи всякакви рекорди по корупция, по данни на ОЛАФ през 2013 г. зашеметителните 423 млрд.евро са се изпарили от евробюджета в следствие на корупцията. В хор и „социалистите“ от ПЕС и ЕНП поздравиха новия демократичен президент на Украйна и бълваха змии и гущери в тон с официалната позиция на Вашингтон.

„Шоколадовия крал“ е натрупал несметно богатство, което пак според американските доклади, е поне $1.5 млрд.долара. Порошенко има сериозни интереси в банковия сектор, медийния, енергийния и др. Порошенко оглавяваше и Национална банка на Украйна, а дори в сайтове като „Уикипедия“ името му все още стои до това на олигарсите като Ихор Коломойски – един от най-големите украински олигарси, които щедро „спонсорираха“ „Евромайдана“ и Юлия Тимошенко.

Untitled

Скрийншот: „Уикипедия“ („Ukrainian Oligarchs“)

Не е трудно да се предположи, че сега Порошенко победи Юлия Тимошенко с 54%, като тя взе едва 12% на изминалите президентски избори в страната, но не след дълго той ще е поредния „изхабен“ олигарх, който ще трябва да бъде сменен с нов. Нищо хубаво не очаква фалиралата държава, която след построяването на „Южен поток“ ще изгуби най-силния си коз – да извива ръцете и на Европа и на Русия и да ползва газ без да плаща и да блокира доставките на газ за Европа, когато се наложи да плати това, което е потреблявала, или просто когато Вашингтон каже, за да саботира икономическите отношения между Европа и Русия. При все, че пред Европа не стоят алтернативи на руския газ. Социалната и икономическа криза само ще се задълбочат, след като малкото кредитче от МВФ, раздробено на много „трохички“, свърши. То ще бъде разпределено по джобовете на олигархичния кръг, завзел властта в Киев, след като избута от върхът този на Янукович, а другата част ще бъде изхарчена за каквото кажат „благодетелите“. За това новите бунтове в Киев вече се подготвят и може да възникат всеки момент. Този път обаче украинците са по-отчаяни от всякога, защото вече и приказката за „европейско бъдеще“ и членство в ЕС се оказа една голяма илюзия. А нещата стават все по-зле.

Та толкова за „добрия олигарх“ Петро Порошенко и „лошия олигарх“ Виктор Янукович.

 

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s