Защо Турция подкрепя Ислямска Държава?

Турция има повече изгода от Ислямска Държава, отколкото от политиката, която Вашингтон се опитва да диктува на Ердоган

gory-23

Турската политика в Близкия Изток продължава да изглежда неясна. Както е известно, на провелата на 11 септември среща в саудитската пристанище Джеда на външните министри на САЩ, Ирак, Турция, Египет, Йордания, Ливан и монархиите от Персийския залив, беше декларирано намерение да бъде „изкоренена“ групировката Ислямска държава (ИД).

Малко преди това, на съвещание в Анкара под ръководството на премиера Ахмет Давутоглу пък бе решено, че Турция няма да участва в сухопътни или военни операции срещу ИД в Ирак. В същото време турците заявиха, че ще предоставят разузнавателни данни и ще окажат логистична подкрепа на формиращата се под егидата на Вашингтон коалиция. Параметрите на тази подкрепа обаче не също станаха ясни. Именно за да ги изяснят, веднага след срещата в Джеда, в Анкара се появиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и секретарят по отбраната Чък Хейгъл. След разговора им с Ердоган обаче, пресслужбата на турския президент се ограничи само със съобщението, че сътрудничеството между двете страни в борбата с терористичните организации в Близкия Изток ще продължи. В същото време предоставянето от турските специални служби на разузнавателна информация за движението на войските на ИД в Ирак и Сирия, не е кой знае колко значим жест към Вашингтон. Той се нуждае най-вече от военновъздушната база Инджирлик в турската провинция Адана, която засега може да се използва само за доставката на хуманитарни стоки в Северен Ирак, но не и за осъществяване на военни удари срещу позициите на ИД. Тоест, донякъде се повтаря ситуацията от 2003, когато Турция не позволи на САЩ да използват територията и за вече подготвеното нахлуване на 60-хилядна американска армия в Ирак от север.

Както е известно, доскоро Анкара не демонстрираше особено желание за реално противопоставяне на джихадистите от т.нар. Ислямска държава в Сирия и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД). От една страна, между турските ислямисти и тези от ИД съществува известна идейна близост, но основната причина за това пасивно поведение беше, че ИД се сражаваше с режима на Башар Асад (когото турският президент Ердоган смята за свой личен враг), както и срещу кюрдите в Сирия и Ирак, които традиционно се определят от Анкара за „стратегическа заплаха“. Освен това подобна политика позволяваше на някои турски компании да печелят от петрола, доставян им на дъмпингови цени от контролираните от ИД находища в Ирак и Сирия. Да не забравяме и, че турските специални служби се опитваха да използват джихадистите като инструмент на регионалната политика на страната, включително помагайки им да укрепят структурите си в Египет. Между другото, това обяснява и защо турското правителство успя безпроблемно да освободи пленените служители на своето консулство в Мосул, след като градът беше превзет от бойците на ИД.

За повечето експерти е ясно, че лансирайки плана си за борба срещу ИД не само на територията на Ирак, но и на тази на Сирия, която всъщност си остава основната цел на Вашингтон, Обама започва много рискована игра. Развитието на ситуацията в региона е изключително неясно, затова всяка стратегия неизбежно ще търпи корекции. В тази връзка ще припомня, че първоначално Обама категорично отхвърляше възможността за изпращане на сухопътни части в Ирак, докато сега това вече не се изключва. През следващите седмици САЩ могат да подсилят специалните си части в Северен Ирак, които официално присъстват там като инструктори на иракската армия и кюрдските отряди „пешмерга“. В същото време, американците планират в битката с ИД да бъдат хвърлени все още боеспособните части, с които разполага Багдад. Всичко останало обаче, включително окончателния състав на коалицията и приноса на всеки от участниците в нея, остава неясно.

Тук е мястото да напомня, че Турция не се е отказала от плановете си за създаване на буферна зона и зона забранена за полети в граничните с нея райони на Сирия. Според някои съобщения в медиите, турците отново са повдигнали въпроса за въвеждането на ограничен турски военен контингент в Сирия, който да отдели силите на умерената въоръжена опозиция, с които Анкара продължава да поддържа тесни контакти, от радикалите от ИД и „Джебхат ан-Нусра“. САЩ обаче не са склонни да го подкрепят.

Проблемът за Вашингтон е, че не разполага с реален инструмент за осъществяване на натиск върху Турция за привличането и към военните операции срещу ИД, включително и използвайки за целта базата Инджирлик. Затова САЩ предпочетоха да ограничат разговорите с Турция, докато не получат (както разчитат) санкцията за Съвета за сигурност на ООН за военна операция в Ирак. Впрочем, турските лидери също са изправени пред сериозни проблеми. От две години насам те разполагат с разрешението на парламента за осъществяване на военна операция на сирийска територия, но той вече изтича и през ноември ще трябва да бъде подновен за пореден път. Така или иначе, но в Близкия Изток Турция е „блокирана“ от САЩ, които и позволяват само такива действия, които са в техен интерес. Винаги когато Анкара се опитва да излезе от този порочен кръг, това води до открит сблъсък с Вашингтон. Направеното наскоро признание на президента Ердоган, че отдавна не си говори пряко с Обама беше знаково за напрежението, съществуващо между двете столици.

Впрочем, на 20 октомври Ердоган все пак осъществи пряка телефонна връзка с Обама, като според съобщението от Белия дом двамата са обсъждали възможността за „продължаване на тясното сътрудничество в борбата срещу ИД“, като американският президент е изразил признателността си към Турция за това, че е „приела на своя територия милион и половина бежанци от Сирия, включително и десетки хиляди от района на Кобани“.

Мнозина анализатори смятат, че само силният американски натиск и обещанието на Вашингтон, че ще помогне на Анкара за свалянето на Асад, биха могли да обяснят обявената от президента Ердоган готовност за по-решителни мерки срещу ИД. Вероятно в Анкара разчитат, че ударите срещу ислямистите ще създадат условия за предприемане на военни действия от турската армия срещу частите на Асад, като тези действия бъдат подкрепени в Южна Сирия от Саудитска Арабия и другите монархии от Заливя, които отдавна се стремят да свалят доминирания от алауитите режим в Дамаск и са склонни да използват и всички възможни средства за това. Тоест, кампанията на САЩ срещу джихадистите от ИД може да се превърне в прикритие за активни военни действия на Турция, които да доведат до анексирането на част от сирийската територия, както и до установяването на подкрепяна от арабските монархии от Залива сунитска диктатура в Дамаск.

В тази връзка, отново ще напомня, че макар Турция формално да се присъедини към коалицията за борба с джихадистите, тя моментално влезе в спор със САЩ относно нейната стратегия и избора на основните цели. На свой ред, американците акцентират най-вече върху възможността военновъздушната база на САЩ Инджирлик да се използва за осъществяване на въздушни удари по позициите на ИД и Ирак и Сирия. Досега, въпреки твърденията на редица американски официални лица, Анкара отрича да е дала съгласие за това. В същото време обаче, говорителят на Белия дом Джош Ърнест съобщи, че в момента в Турция се намира група експерти от Пентагона, които са антажирани с „прехвърлянето на поетите от Анкара ангажименти в чисто практическа и оперативна плоскост“.

Сред въпросните ангажименти се споменават съгласието на Турция да предостави свои бази за подготовка на бойци на сирийската опозиция, участие в усилията за пресичане на финансовите постъпления за ИД и борба срещу контрабанданата на петрол, осъществявана от ислямистите. Нещо повече, Вашингтон смята на необходимо да бъдат подкрепени сирийските и иракски кюрди в борбата им срещу ИДИЛ. И, ако последните отдавна получават сериозна военно-техническа помощ от САЩ и някои негови западноевропейски съюзници, тази за кюрдите в Сирия едва сега започва да се осъществява. Така или иначе, но Анкара очевидно бива лишена от правото на инициатива по отношение на кюрдите в Ирак и Сирия и се оказва заложник на една ситуация, от която все по-трудно може да се измъкне.

Неслучайно преди няколко дни турският министър по европейските въпроси Волкан Бозкир сравни сегашната ситуация в Близкия Изток с шахматна дъска, на която вече са разположени всички фигури. Така, в борбата си срещу ИДИЛ Вашингтон открито подкрепя Багдад и, по чисто тактически съображения, засега не бърза с отстраняването на режима на Асад в Дамаск (макар че това продължава да е негова цел). В същото време, Техеран, който все още си остава противник на Вашингтон, също подкрепя Багдад и Дамаск в борбата им с ИД. На свой ред, Анкара, която доскоро залагаше на иракските кюрди, влоши отношенията си с Багдад и не успя да използва ИД срещу Дамаск. Вместо това, в момента ИД воюва най-вече със сирийските и иракските кюрди. Всичко това води до потенциалната поява на своеобразен „кюрдски пояс“ между Турция и арабския свят. При това иракските кюрди отдавна разчитат на подкрепата на САЩ, а сирийските кюрди вече не виждат в западните държави пречка за създаването на собствена автономия в Сирия. Това развитие принуждава Турция на премине в глуха отбрана, тъй като САЩ се стремят да я вкарат във въоръжен конфликт при съвършено неприемливи за нея условия и при доста мъгляви перспективи. Както съобши наскоро турският вестник „Хюриет“, кметът на Диарбекир Осман Байдемир е очертал цяла програма за бъдещи действия, в резултат от които турските кюрди да получат автономия, като тази в Иракски Кюрдистан и Сирия. Според него, този процес трябва да се съпровожда с премахването на турските гранични пунктове с Иран, Ирак, Сирия, Армения и Йордания, както и със създаването на обща административна и политическа система за всички населени с кюрди територии. Ето защо за Турция, за която подобно развитие е истински кошмар, ИД на практика не е противник, а по-скоро съюзник, който може да окаже сдържащо влияние върху практическата реализация на очертаните по-горе геополитически тенденции. Тоест, битката с ИД стимулира развитието на нови процеси в региона, в рамките на които, както се твърди в един коментар на турския вестник „Милиет“, Турция се оказва притисната в „менгемето на политиката на глобалните играчи“, бива лишена от възможности за маневриране и закъснява с реакцията си на бързо променящата се регионална стратегия на САЩ. Ето защо може да се предполага, че последният телефонен разговор между Ердоган и Обама е бил доста труден. В така очертаната геополитическа „шахматна партия“ в региона, Турция или ще бъде принудена да направи поредните си ходове под силен външен натиск, или пък ще се опита да реализира нови и нестандартни сценарии – например да се откаже от свалянето на сегашния сирийски режим и да потърси сближаване с него (както и с Иран), опитвайки по този начин да се справи с непрекъснато нарастващата „кюрдска опасност“. Подобно нещо обаче едва ли е възможно в условията на формиращата се под ръководството на САЩ нова „антитерористична коалиция“ и продължаващата реализация на стратегическия американски проект за прекрояване на границите в т.нар. „Голям Близък Изток“.

В тази връзка е твърде показателно, че основни съюзници на САЩ срещу ИД са именно режимите, които наскоро (по време на речта си в Харвардския университет) американският вицепрезидент Джо Байдън определи като „най-големия проблем в Сирия“, признавайки, че Турция, Саудитска Арабия и петролните княжества са инвестирали „стотици милиони долари и десетки хиляди тонове въоръжение в организациите, декларирали готовност да се сражават с армията на Асад“, включително джихадистите от „Джабхат ан-Нусра“ и другите филиали на Ал Кайда. Вместо да наложат санкции на Турция, Саудитска Арабия или Катар заради решаващата им подкрепа за терористите от ИД и търговията с изнасяния от тях петрол (в която са участвали редица турски компании, като Delta Rubis, Gulf Petrol, Star Pet, Bayegan Grup, FTZ, Power Trans и Kizil Grup), Белият дом сега ги убеждава да влязат в новата антитерористична коалиция, което на практика означава, че им дава възможност да продължат да дестабилизират целия регион.

Горчивата истина е, че под прикритието на военната операция срещу създадената с тяхна помощ ИД, САЩ и арабските монархии (Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Йордания и Бахрейн) на практика започват нова мащабна война, в резултат от което целият Близък Изток се оказва на ръба на катастрофата. Защото евентуални бомбардировки срещу цивилни или контролирани от сирийската армия обекти, да не говорим за осъществяването на сухопътна операция на територията на Сирия, без съгласието на режима в Дамаск или санкциите на Съвета на сигурност на ООН, биха означавали открита агресия с непредсказуеми и необратими последници за целия регион. Включително и за Турция, която все повече се ангажира с този американски сценарий.

 

One Comment to “Защо Турция подкрепя Ислямска Държава?”

  1. Аз също смятам,че за да ни уважават трябва ние да се уважаваме.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s