Г-20 окончателно превърна хората в роби на банките

След годишната среща на Г-20 в Бризбейн на 16-ти ноември, 2014 лидерите на държавите с 19-те най-големи икономики във света, плюс тази на Европейския съюз приеха нови фискални правила, които ще налагат. Това, което можем да заключим е, че оттук нататък „Кипърските методи“ ще бъдат прилагани навсякъде, където се наложи, за да се избегне фалит на закъсали банки

G20999

На 16-ти ноември лидерите от Групата на двайсетте, накратко Г-20, се събраха на годишна среща в Бризбейн. „Това е денят, в който парите умряха“, коментира Ръсел Напиер от „ZeroHedge“.Срещата премина скучно, както винаги – лидерите позираха за обща снимка, всички се преструваха на възмутени от държавния глава на Русия – Владимир Путин и приеха някои нови предложения. Предложения, които узаконяват окончателно превръщането на обикновенните хора в роби на банките.

След срещата на Г-20 в Бризбейн правилата на световното банкиране се промениха. Групата прие резолюцията за „Адекватни мерки за покриване на загубите на важни банкови институции“.

Ръсел Напиер коментира в ZeroHedge, че „това е денят, в който парите умряха“. Може би е малко преувеличено и емоционално, но със сигурност това е денят, в който поне паричните депозити умряха. „Сега депозитите станаха просто част от капиталовите структури на търговските банки“, обяснява Напиер. На прост език, това означава, че те може да бъдат използване на спасяването на закъсала банка, или просто конфискувани (депозити надвишаващи определена сума) и използвани като финансови деривати.

С други думи, оттук нататък, спасяването на определена банка, която е изправена пред фалит става приоритетно и това включва депозитите на обикновенните вложители, държавни депозити, съхраняващи се в банката и пенсионни фондове. Сега банките вече ще могат да конфискуват влоговете на кредиторите си (тоест на вложителите), както се случи в Кипър. Тоест „Кипърският сценарий“ се превръща в бъдещата предпочитана практика…

Решението на върха на Г-20 е майсторско решение, добре премислено от банкери и политици, които не искат да си имат работа с още една евентуална банкова криза. Но спасяването на една закъсала банка често води след себе си огромни тежки последици и разграбени вложители, в България имаме пресен пример – Корпоративна Търговска Банка (КТБ), която повече от 5 пет години независими журналисти, сред които и ние от Alter Information, позовавайки се на надеждни източници като американските доклади, в които КТБ е описана като „Гнила ябълка“, описвахме като финансова пирамида, а мрачните прогнози просто се сбъднаха.

Ако банковата ти сметка бъде изпразнена, за да се спаси някоя изпаднала в криза банка, или пенсионният ти фонд, не ти остава нищо освен да излизеш на улицата и да споделяш храната си с бездомните животни. Но виждаме, че след 2008 световните елити ясно дадоха да се разбере, че банките са по-важни. Че те стоят над законите, че могат да правят каквото си поискат, включително да доведат до краха на „Уол Стрийт“ и последвалата световна криза и просто да постигнат извънсъдебни „споразумения“ с властите – в случая в САЩ, където платиха глоби и не бяха съдени банки като „Джей Пи Морган“. Европейските граждани пък бяха подложени на икономически геноцид с т.нар. „шокова доктрина“ на МВФ, прокарваща политики на съкращения и строги икономии, докато главен приоритет за евросъюзът бе спасяването на банките.

В България защитените със закон влогове са 100 хил. евро, или 196 хил.лв. От 4 декември около 230 хил. физически лица или фирми ще могат да получат своите гарантирани влогове от сриналата си банка-пирамида КТБ. Всички други изгарят. А кои са най-заинтерсованите ще остане в тайна още доста дълго, а мобе би завинаги. България изтегли рекордни заеми, последният от 8 млрд.лв., най-вече заради Корпоративна Търговска Банка. Служебното правителство пък не знайно къде потроши 1 млрд.лв., вероятно, за да бъдат върнати част от парите на „най-важните“ вложители. Служебния кабинет на Близнашки отказа и нещо много по-съществено – отказа България да подпише световното споразумение за премахване на банковата тайна. Цветан Василев е  в Сърбия, ЕС изненадващо се прави на разсеян, а в България „всяко чудо е за три дни“.

В САЩ гарантираните влогове са на стойност до $250 хил.долара. В Европа също, разбира се, има гарантираност на влогове до определена сума в различните държави. Но това, което става реално не е много по-различно от ситуацията с КТБ – всички хора ще плащат и за евентуалното спасяване на конкретната банка и за връщането на гарантираните влогове. Резервите са печално ниски, а данъците растат с бясна скорост. Вероятния сценарий е един и същ – външни заеми, които ще се плащат от няколко поколения.

 

 

 

 

2 Коментари to “Г-20 окончателно превърна хората в роби на банките”

  1. И кои са другите гнили ябълки, че съм пропуснал явно?

    • „The Ambassador points out that “the major problems in the Bulgarian banking system include money laundering by Bulgarian and foreign criminals and connected lending,” before listing the banks under observation: First Investment Bank (FIB), Corporate Commercial Bank, also known as „The Bank of Risk Engineering,“ International Asset Bank (former First East International Bank), called „The bank of SIC,“ Economic and Investment Bank (former Bulgarian-Russian Investment Bank), DZI, Investbank, called „The Bank of Bishops and Generals,“ Central Cooperative Bank, a.k.a., „The bank of TIM,“ and the Sofia Municipal bank.“

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s