Ангела Меркел от „момичето на Хелмут“ до „момичето на Буш“

Напоследък германския канцлер Ангела Меркел има все по-мрачен вид. Тя трябва да реши как по-деликатно пред партньорите си от Вашингтон да излезе от курса на „антируската истерия“. Все още Барак Обама и Ангела Меркел не са постигнали особен напредък по темата защо американските служби е трябвало да подслушват канцлера на Германия. Съвсем наскоро в Германия бяха прочистени от държавна служба дузина американски „къртици“, а сега Хелмут Кол издава своите мемоари, в които може мути Меркел да бъде замесена в една съвсем друга шпионска афера…

Kohl und Merkel  1991

Дали мемоарите на Хелмут Кол ще погребат кариерата на Ангела Меркел?“, това се пита журналистът Красимир Иванджийски от „Строго секретно“. Но какво толкова може да разкрие господин Кол за своето протеже и настоящ канцлер на Германия? Само това, че не е знаела как да си служи с посудата за хранене ли?

Облаците над Ангела Меркел се сгъстяват. Но атаката не дойде от немските бизнесмени, които не одобряват нейната антируска политика заради събитията в Украйна, а от най-неочаквано място.

И така, ударът срещу Меркел, който може да погребе нейната кариера, дойде от мемоарите на бившия канцлер Хелмут Кол. Както трябваше да се очаква обаче западните медии подеха неговите спомени, че Меркел не е могла правилно да ползва ножа и вилицата.

Но главното не споменават, а то е, че Ангела Меркел, която беше протеже и възпитаница именно на Кол, е имала сътрудничество със спецслужбите на САЩ. И още по-малко се споменава, че онези които помнят времето на ГДР, знаят добре, че такава причастност на девойки като Меркел към американските служби преди години не би могла по никакъв начин да стане без причастност към спецслужбите на ГДР, т.е. ЩАЗИ.

В годините преди промените и обединението на Германия бъдещият канцлер показва интереса си към политиката, но и безспорен „бизнес нюх“. По това време младата Ангела Меркел е комсомолка в Съюза на свободната младеж на ГДР. Беше активистка и се изявяваше в Сдружението за търговия с плодове и зеленчуци като купуваше ягоди от фермерите по две марки за килограм и ги продаваше на сдружението по четири марки. 1989г. Меркел посреща на тридесет и пет годишна възраст.

Меркел се включи в източногерманското Демократично пробуждане и почти до победата в обединена Германия на християндемократите криеше това. Но щом във въздуха замириса на победа на ХДС Меркел се прехвърли в техните редици и зае депутатско място в Бундестага на обединената страна.

По същото време нейният официален приятел Йоахим Зауер беше нает от американската фирма Biosym Technologies и прекара цяла година в Сан Диего /Калифорния/ в лаборатория, работеща за Пентагона. Не е възможно обаче да се провери какви задачи изпълняваше там и какво обучение премина. След това Зауер стана експерт в Accelrys, друга компания в Сан Диего, работеща за Пентагона.

И изведнъж, скандал. Федералният министър за специални поръчки Лотар Де Мезер, който помогна на Меркел да влезе в ХДС, беше обвинен в сътрудничество с ЩАЗИ, т.е. с източногерманското разузнаване. И какво направи протежето му Ангела Меркел? Веднага излезе с публично осъждане на своя покровител. След което зае поста заместник-председател на партията.

През 1998 г. ХДС загуби изборите. След известно време във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ се появи статия на Меркел, но съвсем не за прекрасния политик Хелмут Кол, отхвърлен от Германия. Обратното. „Момичето“ на Кол поиска оставката на своя покровител като лидер на християндемократите, защото не е

„уловил повея на новото време“.

И Кол подаде оставка. И искащата справедливост Меркел бързо седна на неговия стол.

След това Меркел започнаха да поддържат две крупни медийни корпорации:

1) Фрида Шпрингер, наследничка на концерна Axel Springer, 180 вестници и списания, сред които Bild, Die Welt, където журналистите от холдинга трябва да подписват договор, според който са длъжни да работят за укрепване на трансатлантическото сътрудничество между Германия и САЩ и да защитават политиките на Израел.

2) приятелите на Лиз Мон, директорка на най-големия европейски концерн Bertelsmann, в който влизат RTL, PRisma, Random House и др. Г-жа Мон е и вицепрезидент на фонда Bertelsmann, който е финансова опора на европейския атлантизъм.

В своята книга Хелмут Кол критикува европейската политика на Ангела Меркел и подчертава, че тя

„въобще не разбира от нищо и можем само да се прекръстим, мислейки за нейната глупост“.

Но дали наистина Меркел е толкова глупава и чии интереси защитава?

Кланът на Джордж Буш – старши изпрати на Меркел Джефри Гедмин, който работеше в Американския институт за предприемачество – AIP, под ръководството на Ричард Пърл и жената на Дик Чейни. Гедмин подкрепи създаването на еврото на паритетни начала с долара. В рамките на AIP той ръководеше проекта Нова атлантическа инициатива – NAI, обединяваща най-известните европейски генерали и политици, сътрудничещи на САЩ. След това участваше в проекта за „американския век“ и написа цяла глава за Европа в програмата на неоконсерваторите. В нея пишеше, че ЕС трябва да остане под властта на НАТО, заради което трябва да се потушават каквито и да било опити на европейците към еманципиране. Накрая той стана и администратор в Съвета за обществена демокрация – CCD, който иска ООН на две равнища и оглави Берлинския институт Aspen /мозъчният център на американско-немските промишленици/. И през цялото време се занимаваше с непосредственото ръководство и контрол на дейността на Ангела Меркел.

Междувременно се появиха и други информации, извън мемоарите на Кол, за връзките на Меркел с различни влиятелни американци.

През 2003 г. Държавният департамент на САЩ повери на Джефри Гедмин и Крейг Кенеди обширна програма за обществена дипломация, включваща подкуп на журналисти и на обществено мнение в Западна Европа. Това се случи когато канцлерът Герхард Шрьодер се обяви срещу англосаксонската операция в Ирак. По това време Меркел се обяви срещу доктрината Ширак – Шрьодер за независимост на Европа от САЩ и изрази своята признателност към САЩ, като подкрепи войните в Афганистан и Ирак.

През май 2004 г. Меркел наложи избирането за президент на ФРГ на Хорст Кьолер, главният редактор на Договора от Маастрихт и създател на еврото, а след това президент на Световната банка и директор на МВФ, след което започна широка кампания срещу исляма. По време на цялата предизборна кампания през 2005 г. Меркел клеймеше ръста на безработицата и неспособността на социалдемократите да я обуздаят. По това време Джефри Гедмин се обърна към нея с открито писмо в Die Welt. След критиката на немския икономически модел той пишеше: „Преди да се движи страната напред вие трябва да удържите интелектуална победа над носталгичните немци, които са се вкопчили в миналото. Ако Саркози смени Ширак Франция я очаква икономически подем. Ще бъде жалко, ако Германия продължи да регресира“.

След това Меркел издигна един от своите съветници – Паул Кирхоф, за глава на проекта Инициатива за нова социална пазарна икономика, и отмени прогресивния доходен данък. Оттогава данъкът е еднакъв и за онези, които се задоволяват с най-необходимото и за онези, които живеят в разкош.

На изборите ХДС получи 35 процента, а социалдемократите – 34 процента. Немците не искаха нито Шрьодер, нито Меркел. След мъчителни преговори беше създадена голямата коалиция, Меркел стана канцлер, но половината от министрите станаха нейните противници. Меркел се опита да промени направлението на външната политика на Шрьодер, която балансираше с Европа и Москва и заложи на проамериканските режими в Централна Европа и Прибалтика, чиито ръководители са отявлени русофоби.

Но голяма част от немските бизнесмени са срещу това. Меркел се оказа обвързана и с измененията в конституцията, направени от Шрьодер срещу участие на немски войници във външни операции. Но Меркел измени военната доктрина и предостави войници на разположение на НАТО, а не на ООН, и изпрати значителен контингент в Африка, Косово, Афганистан и Ливан – за подкрепа на Израел, /след което хиляди немски военни й написаха, че са влезли в Бундесвера да защитават Германия, а не Израел/.

 

 

One Comment to “Ангела Меркел от „момичето на Хелмут“ до „момичето на Буш“”

  1. Само една корекция – Меркел не е отменяла прогресивното подоходно облагане.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s