Кой ще плаща сметката за „европейския избор“ на Украйна ?

Какво ще се договорят ЕС, САЩ и Русия за Украйна и колко ще струва това на европейските и америнанските данъкоплатци? 8940226

Резултатите от парламентарните избори в Украйна, провели се в края на октомври 2014 и осигурили почти 75% от местата във Върховната Рада на т.нар. „проевропейски партии“, бяха посрещнати с възторжени коментари в повечето западни (и особено американските) медии. Така, в редакционна статия на списание National Review се казва, че „сега за коментаторите-реалисти ще бъде изключително трудно да ни убедят, че украинските избори са се оказали поредния триумф на съвременния Макивели – Владимир Путин“. Като доказателство за това се подчертава, че „проруският блок, включително политиците от бившата Партия на регионите на сваления президент Янукович, получиха под 8% от гласовете, а комунистите въобще не успяха да влязат в парламента“. Както посочва обаче бившият високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ и съветник в руско-американската президентска комисия Джеймс Кардън в наскоро публикуваната си статия в списание National Interest: „Радостта от случилото се на украинските избори може да се окаже преждевременна по две причини. На първо място, резултатите от тях показват задълбочаване на разцеплението между традиционно проевропейската Западна Украйна и много по-скептично настроеното население в южната и източна части на страната. Сред доказателствата за това е делът на гласувалите. Като цяло, в изборите участваха 52% от украинците, но в двете югоизточни области, както и в две най-западни области, където живее значително унгарско и румънско малцинство, процентът на гласувалите е много по-нисък. Затова пък, в северозападните украински области, формиращи основната електорална база на Народния фронт на премиера Яценюк, са гласували 70%. Втората причина да се отнасяме по-предпазливо към резултатите от 26 октомври е, че партията, демонстрирала по-голяма склонност да преговаря със сепаратистките региони – Блокът на Петро Порошенко, получи доста по-ниски от очакваните резултати. В момента, на фона на вехрещите се между тях интриги, алиансът между президента Порошенко и премиера Яценюк все повече напомня провалилия се съюз между Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, формирал се след Оранжевата революция през 2004. Така, че този филм вече сме го гледали“. Очевидно Джеймс Кардън има предвид съперничеството между войнствено настроените „ястреби“, около премиера Яценюк и „гълъбите“, начело с президента Порошенко, като изборите дадоха предимство именно на първите. Интересно е, че повечето големи западни медии предпочитат да не коментират яростната антируска реторика на Яценюк. Както посочва Пиетро Шакарян от Мичиганския университет обаче: „любимата тема на Яценюк е неговият проект за играждането на гигантски вал, подобен на Берлинската стена, по цялата украинско-руска граница“. Ето защо, макар успехът на проевропейските партии на последните украински избори да е неоспорим, също толкова вярно е и, че тези избори демонстрираха задълбочаващият се разлом в самата Украйна. Пропастта между „двете Украйни“ се разшири още повече след като т.нар. Луганска и Донецка републики проведоха собствени избори. Естествено, САЩ и ЕС обявиха, че тези избори нарушават споразумението за примирие, постигнато в Минск през септември 2014. Както можеше да се очаква обаче, Русия ги призна, в резултат от което в момента (освен ако не станем свидетели на мащабна западна военна намеса, което е много малко вероятно) разпадането на Украйна може да се приеме за свършен факт, т.е. едва ли ще се промени в обозримо бъдеще. Междувременно, наближава времето, когато Киев ще трябва да започне да плаща сметката за направения от него „европейски избор“. Както е известно, в края на октомври 2014 Украйна и Москва успяха да се споразумеят по въпроса за руските газови доставки през настъпващата зима. По този повод, президентът на московския филиал на Фондация Карнеги Дмитрий Тренин коментира, че „формулата на сделката между ЕС, Украйна и Русия е проста: Украйна получава газ, Европа получава Украйна (за да плаща нейните гигантски и задължения с цел да не допусне превръщането и в държава-парий), а Русия получава много пари“. Тук е мястото да добавим, че тези пари ще дойдат от джобовете на американските и европейските, включително и българските, данъкоплатци. Ще припомня, че въпросното споразумение предвиждаше Украйна да плати незабавно на Русия 1,45 млрд. долара за доставяния и природен газ, както и още 1,65 млрд. до края на годината. А както съобщи вече бившият еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, тези средства ща бъдат отпуснати на Киев от МВФ и от ЕС (т.е. действително става дума за пари на европейските, включително българските, граждани). А да не забравяме и далеч по-сложният и в пъти по-скъп проблем със суверенния дълг на Украйна. Тук е мястото да обърна внимание върху парадоксалното, поне на пръв поглед, съвпадение в позициите по украинската криза на американските неоконсерватори и на милиардера и краен либерал Джордж Сорос, към който те се отнасят с неприкрито презрение и дори омраза. Така, в появилата се на 20 ноември 2014 в списание New York Review of Books негова статия, Сорос на практика призова САЩ и ЕС да направят всичко възможно за да спасят държателите на суверенния дълг на Украйна. Според него, големите частни държатели на украинския дълг, като Franklin Templeton Investments например (собственик на украински дългови облигации на стойност около 7 млрд. долара), не бива „да търпят загуби от своите инвестиции и това следва да бъде поставено като предварително условие за оказване на по-нататъшна финансова помощ на правителството в Киев“. Сорос настоява МВФ да осигури „незабавното отпускане на поне 20 млрд. долара на Украйна и да бъде готов да и отпусне още средства, когато това се наложи“. Според него, този процес трябва да бъде съпроводен с „трансформацията“ на краткосрочните дългови облигации на Украйна на стойност 18 млрд. долара в по-малко рискови дългосрочни облигации, които „да бъдат гарантирани – макар и само частично – от САЩ и Европа“.

Както посочва в тази връзка споменатият по-горе американски експерт Джеймс Кардън: „ако не беше колосалната глупост, проявена от американската и европейската дипломация, можехме да избегнем и разцеплението, и гражданската война в Украйна, а на американските и европейците данъкоплатци нямаше да се налага сега да плащат милиарди долари, отчаяно опитвайки се да спасят тази страна от вече неизбежния и пълен крах, да не говорим, че щяха да бъдат избегнати хилядите жертви, както и близо един милион бежанци“.

      Автор: Петър Григоров, Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

3 Коментари to “Кой ще плаща сметката за „европейския избор“ на Украйна ?”

  1. Справедливо е Сорос, Обама, Меркел, Камерън, ББ, Орешарски и правителствата им да вадят лични пари и да поемат издръжката на Украйна.

  2. „Историята е торба с общоприети лъжи“. Извинявам се за пропуска.

  3. Кой ще плаща сметката за „европейския избор“ на Украйна ? А ми Европейските граждани ще плащат сметките. Това е толкова просто и логично, че повече няма на къде. Всичко войни, революции и т. н. които са инспирирани от илюминатите са плащани от обикновените хора. Не е нужно да си много образован за да го разбереш. Нужно е само да знаеш малко от малко да правиш изводи от това което четеш но не от нашите медии които всеки ден тръбят, че били „независими“. Не току така Наполеон е казал, че „историята е с общоприети лъжи“. Жалко но факт.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s