ЕС се опитва да прилага „пръчката и моркова“ на Турция

Изведнъж, след като на 1-ви декември руския президент обяви по време на визитата си в Анкара, че „Южен поток“ се спира и ще има ново трасе, минаващо през Турция Брюксел извади от фризера преговорите с кандидатиралата се мюсюлманска държава за членство в ЕС от 1987г.

erdoganputin

Ако Вашингтон и Брюксел можеха да си затворят очите за дребното провинение на Реджеп Ердоган, че не наложи санкции срещу Русия, а напротив – възползва се от ембаргото, за да замести европейските доставки на земеделски продукти с турски, то след 01-ви декември, след „султанското посрещане“ на Путин в Анкара чашата преля.

Руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган, след над 3 часа преговори се договориха – ще има алтернативно трасе, но то ще заобиколи България и ще минава през Турция. Путин заяви, че „Южен поток“ няма да има. Фактически Южна Европа ще получава руския газ от турците.

Две думи за „победата на евроатлантическа България“. България не печели от това, че трасето ще ни заобиколи, с нас най-много губи и Сърбия. За дежурните „диверсификатори“ следва да се уточни, че „диверсификация“ се прави на продукт, а не на трасе. Една краставица от каспичан, обикаляща през Турция, за да дойде до София не е по-изгодна от същата краставица пътуваща от Каспичан директно за София. Прост пример, за прости „диверсификатори“.

„Русия няма пари“. Веднага беше „предположено“ от самопровъзгласени анализатори и разни политикани. Напротив, очевидно е, че Русия има пари за алтернативното трасе за Южна Европа, щом дори ще го построи през Турция, което излиза по-скъпо от „Южен поток“ през България и Сърбия. Настрана оставяме и другите сделки, които бяха сключени в новия дворец на Ердоган в Анкара.

2110280778

Вече 27 години Турция кандидатства за членство в ЕС. Тя е втората армия по численост в НАТО (след тази на САЩ). Въпреки натиска на Вашингтон, който иска да връчи на тепсия Балканите на Турция, сред най-острите противници на членството на Турция в ЕС са Франция и Германия. Те, с право, изказват скептицизъм, че подобна държава с авторитарен лидер, опитваща се да възроди османизма няма как да бъде интегрирана в Европейския съюз. За това и близо три десетилетия ЕС използва евентуалното, но много евентуално, приемане на Турция в ЕС като „моркова“, с който да държи Турция на своя страна. Търпението обаче на турците отдавна се е изчерпало. Това не е България, Латвия, Естония или Украйна. Ердоган сpng_no-rio_Eu_Turkey_300покойно може и е готов да каже – „Добре, вие сте си вие, ние сме си ние“. Той, впрочем, не се страхува и да го направи срещу Вашингтон. За пример може да дадем коалицията срещу „Ислямска Държава“. Ердоган беше обвинен от американския държавен секретар и вицепрезидента официално, че подкрепя терористите, защото вместо да помогне на кюрдите в Кобани, той бомбардира техните позиции, а през територията на Турция черните джихадисти се разпространяват като чума в Кобани и нахлуват и в Сирия. Ердоган иска Турция да води своята политика в Близкия изток и макар да не може да се противопостави на САЩ, Катар, Саудитска Арабия и Израел той все пак се опитва. По време на визитата на Путин Ердоган дори използва доста напоени с анти-американска риторика изказвания, давайки да се разбере, че Вашингтон не може да оказва натиск над Турция. А как ли биха приели европейските граждани Турция в ЕС? Как ли си представят хилядите, които онзи ден протестираха в Германия „срещу ислямизацията на Европа“ една ислямска държава като Турция, чийто авторитарен лидер говори за задължителни бурки в училище и мустаци за мъжете?!

Освен това той иска „повече авторитаризъм“. Нещо, което съвсем не отговаря на европейските виждания.

Дали блъфираше, когато заяви преди време, че преговорите с ЕС са се проточили до безкрай и Турция може да се присъедини към Евразийския съюз. Тогава Брюксел не беше ангажиран с кризата в Украйна, защото нея все още я нямаше. Ясно е, че Турция не е желана в ЕС. От Турция има изгода само в НАТО. За това Турция е член на НАТО от 1952г.

Нека си спомним как Германия, например, беше по-ниска от тревата, когато се изграждаше „Северен поток“. Но в „периферията“ на ЕС могат и без южния поток. Все пак след срещата на ЕС относно „Южен Поток“ Германия обяви, че „се надява преговорите за „Южен Поток“ да продължат“. Това заяви  Зигмар Габриел – германския енергиен министър. Италия, която е сред най-ощетените от спирането на проекта също изрази „надежда проекта да се осъществи“. Въпреки това Брюксел замаза очите на прецаканите с някакви вертикали и мижави доставки от Астана.

Веднага след срещата на 01-ви, на 02-ри декември ЕК „изрази загриженост“ за правата на алианите в Турция. Турската държава не признава алианството за религия. Алианите изповядват шиитско течение на исляма, обяснено най-просто. В България около 50 хил. души се самоопределят като такива, предимно от Източните Родопи и Лудогорието. Само ден след визитата на Путин в Турция, Европейския съд осъди Турция за дискриминация спрямо алианите, които в Турция са между 15-20 млн.души. Европейския съд заключи, че срещу тях имало дискриминация „от времето на Османската империя“. Това е така, но нека не забравяме как държави като Великобритания даваха всичко възможно, за да се спаси „Болния човек на Европа“ и не даваха пет пари не само за алианите, ами и за всички поробени народи от Османската империя.

Това беше първата „пръчка“. Втората дойде, след като дипломати от ЕС дадоха да се разбере, че Турция не „трябва да пречи на анти-руските санкции и трябва да се включи към тях“. Само че Турция не е Сърбия, на която ЕС заяви, че щом  е кандидатствала за членство в съюза трябва да наложи санкции на Русия. Но дори и Сърбия се стреми да гледа собствения си интерес и отказа да се вкючи в анти-руската истерия. Какво остава за Турция? Все пак по време на мандата на комисията на Жан-Клод Юнкер ще бъдат отворени няколко глави от преговорите. Това обявиха в Анкара върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. Турския министър по европейските въпроси пък хладнокръвно обеща „преговори, но и напредък“. Всеки познаващ турската политика обаче и особено режима на Реджеп Ердоган знае, че турците може да обещават каквото си поискат, но си правят каквото си преценят. Това го знаят дори и американците, които не можаха да спрат Ердоган да продължи да вкарва и въоръжава наемници в Сирия по времето, когато Барак Обама беше решил това временно да бъде прекратено.

ЕС в Турция = България = Турска провинция

От наша гледна точка евентуалното приемане на Турция в ЕС ще е катастрофално. Неотдавна „Вашингтон Пост“ излезе с една много точна статия, описваща амбициите на Турция. Статията беше озаглавена така: „Турция готви нова, по-нежна версия, на Османската империя“. А превръщането на Турция в транзитна държава за доставките на руски газ в Европа е огромна крачка напред към това. Тъжно, но истина. За капак – Турция е наш „партньор“ в НАТО. Родните политици се изреждат пред Ердоган, за да декларират, че подкрепят членство на Турция в ЕС, въпреки че не са дотолкова глупави, за да не знаят какво ще последва за собствената ни държава. Но „евроатлантизма“ е гъвкаво понятие. Ислямска държава, чиито 97% от територията се намират в Азия спокойно може да мине за „изповядваща евроатлантизма“. Вероятно  и „демократически ценности“, въпреки че авторитариста Ердоган е всичко друго, но не и „демократ“.

В момента единствената граница, която блокира турското икономическо влияние, което ще доведе до окончателен фалит боксуващата ни в калта държава е единствено Европейския съюз. Ако Турция се присъедини ние ще бъдем отново провинцийка на Анкара. И сега родното земеделие търпи огромни загуби заради турската „инвазия“ на некачествени и евтини стоки, които ни е дадено да се разберем, че нямаме право да блокираме. Освен това Турция не признава за Арменския геноцид, от тридесет години е окупирала части от Кипър и е обявила „независима турска република“, не изплаща компенсации на България по силата на Ангорския договор вече 85г. относно изтребването и разорението на тракийските българи през 1913 г.

Да не продължаваме с мрачните перспективи с евентуалното приемане на Турция в ЕС.

Можем само да се надяваме, че държави като Франция и Германия ще продължат да се противопоставят, а „членството в ЕС“ е просто морков, с който Брюксел се опитва да подлъгва всяка държава, криейки пръчка зад себе си. Но, пак повтарям, тази тактика се изтърка, а и мустака на Ердоган едва ли е потрепнал от заплахите на Брюксел.

 

 

 

 

 

 

2 Коментари to “ЕС се опитва да прилага „пръчката и моркова“ на Турция”

  1. На великия руски брат както изглежда май му пука на шапката от цялото това развитие, още повече, че то е предизвикано от самия него. Тъкмо ще си получат заслуженото ЕС и непокорна България, а колкото до Сърбия и останалите – все ще го преглътнат някак си.
    Кога ние наивните българи ще проумеем, че в политиката няма роднинство, а голи интереси !

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s