Геополитическите измерения на руския отказ от „Южен поток“

Случилото се с „Южен поток“ изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква.

0000161285-article3

Обявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода „Южен поток“ и обвинявайки за това на първо място България

(върху която, в качеството ѝ на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал), президентът Владимир Путин поясни, че:

„Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия“.

Всъщност, отказът от „Южен поток“ е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод „Син поток“, но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов „хъб“. По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Видео»

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите – в бъдещия „хъб“ на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът „Южен поток“ окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на „Южен поток“ (станция „Русская“, край черноморското пристанище Анапа). Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на „Син поток“ или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция – големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица въжни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода „Син поток“. Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в „разпределителен енергиен хъб“ на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ (по разбираеми причини), затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като „европейски енергиен хъб“ нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP (Азербайджан-Турция-Европа) за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара (включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала). Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирйки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти „задушен“ от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата ѝ (най-вече заради наложените санкции) селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и (което е най-важното) неограничен достъп до руския пазар (нещо, за което българските компании могат само да мечтаят). Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с „Южен поток“ изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната „евроатлантическа ориентация“. На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на „Южен поток“. По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от „хъба“ на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от „Южен поток“ ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясне, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

0312-petrakiev

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Груция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така или иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. „Стара Европа“. В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта „Южен поток“ съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на „Южен поток“. На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние (особено що се отнася до Пекин). Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС (между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза). Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов „хъб“ ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на „хъба“ е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга – на европейците (включително на българите) ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода „Южен поток“ и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът „Южен поток“ се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи – Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен (включително американски) натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ (ЕС) и първата транзитна държава по пътя на проекта (България) не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например (както стана с френските кораби „Мистрал“, предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки), т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в https://alterinformation.files.wordpress.com/2014/08/image_4128258_126.jpg?w=296&h=198него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция (включително в енергийния сектор), Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

 

Автор: Димчо Петракиев,

Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

3 Коментари to “Геополитическите измерения на руския отказ от „Южен поток“”

  1. Димчо, нали от тоя хъб при границата с Гърция пак газта трябва някак да влезе в ЕС. Нали се сещаш, че руснаците могат да пуснат не 63, а 630 млрд кубика газ до хъба, но ако няма кой да ги купува, ще трябва да си ги връщат обратно. Защо смяташ, че има такава голяма нужда от газ? Доставките са достатъчни в момента, единственото, към което се стреми ЕС, е диверсификацията, т.е. да няма един монополист, за да има конкуренция, и да не се изнудват държавите да плащат високи цени (ние например). Руснаците пък искат да заобиколят Украйна. ЮП е инструмент за политически натиск и това е вече напълно видно от коментарите у нас. Кога и как се разбра, че ще купуваме скъпо от Турция като газопроводът още не е проектиран? Защо като сме толкова важни на Русия, не ни намалиха газта както вече сториха с турците далеч преди старта на проекта? И за други отстъпки клекнаха, а за нас бяха само празни приказки.

  2. Цитат от форум в друга медия:
    ………………………………………………
    Ето един въпрос с повишена трудност.Защо България плаща най-скъпият природен газ в ЦЯЛА Европа?Отговор-защото руснаците са кофти пичове…
    Истинският отговор-защото по времето на президента Елцин и един министър-председател,който се казваше Евгени Примаков на България и беше направено предложение за “Син поток“/същият този,който след отказа на България „акостира“на турски бряг/.И имаше една много странна клауза в сключеният договор между Русия и Турция.Да НЕ се продава газ на България при НИКАКВИ положения и НИКАКВА цена.Борисов изплю “камъчето“миналата година,но никой не го чу и дори не направи опит да разбере за какво става въпрос.
    Тогава Костов изтъргува отказът на “Син поток“срещу влизане в НАТО и Европейският съюз,но най-високата цена на газ си остана за България.Доста по-рано от Германия щяхме да купуваме най-евтиният газ в цяла Европа.Ако тогава е имало някакъв гео-политически смисъл да жертваме националният интерес в името на ориентацията ни към Западна Европа и да демонстрираме послушание,то сегашното ни поведение като сритано,дръгливо куче ПОМИЯР не ни прави чест.Достигнахме до такова падение и унижение,че един Виктор Орбан да ни изнася лекция по национално достойнство.
    Нима смятате,че Виктор Орбан си въобразява,че може САМ да построи “Южен поток“?Не,разбира се,но приеха необходимите закони и започнаха подготовка,за да защитят НАЦИОНАЛНИТЕ си интереси,въпреки обречеността на този проект/заради България/.
    Русия,така или иначе ще построи “Южен поток“,но трябва да мине през “Отоманско“,през “Византийско“и отново ще има СПЕЦИАЛНА клауза,че на България няма да може да се продава.Или ако се продава гърците имат да ни го връщат за “Бургас-Александруполис“.Хак ни е!

  3. bez komentar

    Модератор: Писането на кирилица е задължително.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s