Коя е мишената в новата петролна война – Русия или САЩ?

САЩ и Саудитска Арабия договориха помежду си рязкото снижаване на цените на петрола като основен „коз“ в икономическата война срещу Русия. В резултат руската икономика получи тежки удари, а рублата започна да девалвира. Дали обаче Саудитска Арабия, която е най-големия петролен производител наистина помага безкористно на Вашингтон?

91944-3x2-940x627

Ако се вярва на нейния устав, официално декларираната цел на Организацията на държавите износителки на петрол (ОПЕК) е „стабилизирането на цените на петрола на международния пазар“. Това обаче очевидно е в разрез с наблюдавания през последните месеци сериозен спад в цените на този ключов енергоносител. Така, докато през юни 2014 цената на барел петрол беше 115 долара, в началото на декември тя падна до едва 70 долара.

Този драматичен спад се дължи донякъде на стагнацията, в която се намира глобалната икономика. В тази ситуация тя вече не се нуждае от толкова много петрол. От друга страна обаче, ОПЕК отказва да ограничи петролното си производсво, което също е сред причините за ценовия срив.

И макар че мнозина привърженици на конспиративните теории виждат в това поведение на ОПЕК (сред чиито ключови членове са такива близки съюзници на САЩ като Саудитска Арабия, монархиите от Залива, Нигерия и Ангола) дирижиран от Вашингтон опит за дестабилизиране на руската икономика (която е силно зависима от износа на енергоносители), енергийните експерти лансират и друго обяснение за случващото се. Според тях, основните виновници за него са американските петролни компании. Както е известно, през последните три-четири години (когато цената на петрола се бе стабилизирала на ниво от 110 долара за барел) те непрекъснато увеличаваха добива на шистов петрол. Така, от 2010 насам се появиха двайсет хиляди нови кладенци, т.е. десет пъти повече отколкото в Саудитска Арабия, което доведе до ръст на петролния добив в САЩ до 9 млн. барела дневно (33%). А това е само с 1 млн. барела по-малко от добива на Саудитска Арабия.

Именно съперничеството между американските шистови петролни компании и саудитските производители на „традиционен“ петрол доведе до това, че петролният недостиг се трансформира в излишък.

По принцип, по-евтиният петрол следва да стимулира развитието на глобалната икономика. Сегашният спад в цените с около 40 долара на барел би трябвало да „спести“ на потребителите на този енергоносител около 1,3 трилиона долара. Неслучайно големите вносители, като държавите от еврозоната, Индия, Япония и Турция, не крият задоволството си от случващото се. Освен това, ако приемем, че спестените средства ще бъдат похарчени за реално производство, а няма да бъдат преведени в суверенните фондове, би трябвало да очакваме рязко нарастване на глобалния БВП.

Накрая, понижаващите се цени на петрола ще ограничат допълнително и без това ниската инфлация, което пък ще доведе до смекчаване на монетарната политика на централните банки. Американският Федерален резерв пък ще трябва да отложи повишаването на лихвените проценти, а Европейската централна банка ще засили борбата си с дефлацията, купувайки държавни облигации, както прогнозира британското списание Economist.

Сред големите губещи от тази ситуация несъмнено са държавите-износителки на петрол, чиито бюджет е силно зависим от високите цени на енергоносителите. Сред тях, освен Саудитска Арабия, са Русия (където това доведе до девалвация на рублата), Нигерия (където е налице ръст на лихвените проценти и девалвация на националната валута) и Венецуела (застрашена от дефолт по дълга си). Все пак, в световен мащаб икономическият ефект от поевтиняващия петрол е по-скоро положителен, отколкото отрицателен.

Ключовият въпрос обаче е, колко дълго ще се запазят сегашните ниски цени на петрола? Както е известно, няколко държави от ОПЕК настояват за ограничаване на добивите с цел цените да скочат. Саудитска Арабия обаче, която не забравила, как скокът в цените на петрола през 70-те години  на миналия век и позволи да увеличи инвестициите в нови находища, се придържа към друга стратегия. Риад съзнателно предпочита да не пречи на спада в цените на петрола, очевидно разчитайки, че това ще доведе до фалита на производителите на петрол с висока себестойност (каквито са американските производители на шистов петрол) и, в резултат от това, до възникването на недостиг на петролния пазар.

Според редица анализатори, този план вече започва да се реализира на практика. Стойността на акциите на американските компании, ангажирани с добива на шистов петрол, рязко тръгна надолу. При това много от тях вече са натрупали големи дългове, а спадът в цените прави добива на шистов петрол нерентабилен. Прогнозите са за серия от фалити и много сериозни сътресения в целия сектор. И, ако те се сбъднат, ще се окаже, че основната мишена в сегашната „ценова война“ в петролния сектор съвсем не е Русия, а доскорошния най-близък съюзник на Саудитите – Съединените щати.

 

Автор: Димчо Петракиев

One Comment to “Коя е мишената в новата петролна война – Русия или САЩ?”

  1. Статията е от сайта на списание Геополитика

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s