Европа каза: В Украйна не може като в Сирия

Европа знае, че Донбас може да се превърне в „Сараево“

Merkel_Hollande_Pu_3191076b

На 05 Февруари Джон Кери пристигна в Киев, за да се срещне с украинския президент Петро Порошенко. Без предварителна консултация със САЩ същото предприеха и френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел. 

Държавния секретар на Щатите предложи на Петро Порошенко кредит от 2,5 млрд.долара, с който украинската държава да закупи американско оръжие. Тоест, Кери предложи САЩ да предостави на Украйна летална военна помощ. Идея, която внесе разкол в държавния апарат на САЩ и между съветниците на президента Обама и политическата класа в страната.

От своя страна идеята на Оланд и Меркел беше съвсем различна. Да парират подобни действия, защото не искат създаването на едно геополитическо-гето от типа на Сирия да се появи и в рамките на Стария континент. Затова на следващия ден Франсоа Оланд и Ангела Меркел, в петък вечерта, пристигнаха в Москва, където проведоха над пет-часова среща с руския президент Владимир Путин.

Какво предлагат европейските лидери?

Държави като Великобритания, Франция и Германия – лидерите в рамките на Европейския съюз, заявиха, че са против доставянето на оръжия за Украйна. Те изразиха мнението, че това само ще увеличи напрежението и може да доведе до опасен сблъсък между САЩ и Русия на територията на Украйна. ООН също се обявиха против доставките на оръжие. По всички изглежда обаче, че САЩ искат да доставят оръжие на режима в Киев. Не Обама, а фигурите, които доминират американската външна политика. Барак Обама е обвиняван, че е създал хаос в американската външна политика  и на международната арена, но критиките идват от лица като Джон Макейн, който два дни след срещата Меркел-Оланд-Путин в Москва разкритикува Германия, затова че не оказват подкрепа за доставките на оръжие за Киев. Тук е редно да направим паралел със преждеслучващото се в Сирия. Украйна може да се превърне в европейска Сирия. За американците и Сирия и Украйна са еднакво далеч, те защитават геополитическите си интереси, но за Европа Сирия е далеч, а Украйна е в „задния двор“. След злощастните кампании в Афганистан, Ирак и Либия, където със съвсем просто око се вижда какво остави НАТО след себе си Европа даде да се разбере, че е изморена да воюва за интересите на САЩ. Паралела между Украйна и Сирия е удачен не само, защото обрисува идентични сблъсъци между САЩ и Русия и техните съюзници, но и защото обрисува разкола в американската външна политика. Част от кабинета на Обама, навярно и самият той, са умерени. Спомняте си, че Барак Обама охлади отношенията със Саудитска Арабия, обвини Турция че подкрепя Даеш („Ислямска Държава“), но в последствие подкрепата на САЩ (заедно с гореизброените им съюзници и още други) за „бунтовниците“ в Сирия беше обновена. А истината е, че през цялото време ЦРУ никога не спря да подпомага т.нар. „бунтовници“ в страната, а многократно, уж по грешка, бяха хвърлени американски оръжия в територии контролирани от ИД в Ирак. Подобна „грешчица“ се случи дори и в Кобани – градът, който геройски беше освободен от кюрдите, които изтласкаха черната чума от стратегическия град. И всичко това се случи, докато САЩ бомбардираха рафинерии, хвърлиха оръжия на ИД, а Турция открито бомбардираше омразните им кюрди. Тоест в САЩ има няколко структури, които едновременно прокарват различни външни политики. Това не е прецедент, наблюдавали сме го и при други американски президенти.

Оланд и Меркел за пореден път признаха, че ДНР и ЛНР трябва да получат по-голяма автономия в рамките на Украйна. Всеки с елементарни познания по история е наясно, че нямаше как тези територии, управлявани от Русия още от времето на Екатерина II да се съгласят със случващото се в момента. Да не говорим, че по-голямата част от Югоизточна Украйна гласува за Партията на регионите, тоест за Виктор Янукович, който беше свален няколко месеца преди провеждането на редовните избори в страната. Това изглежда необяснимо, но показва, че САЩ искаха ескалацията на напрежението. Именно след визитата на шефа на ЦРУ Киев обяви, че започва т.нар. „антитерористична операция“ в Източна Украйна. Самия шеф на американското разузнавателно управление пристигна в Киев с американски експерти с основната цел да кординира началната фаза на операцията.

Френския президент и немския канцлер предложиха на Путин опълченците да задържат териториите, от които са изтласкали украинската армия. А Кери побърза да пристигне в Киев, точно защото опълченците предприеха ключова офанзива, след която беше обсаден стратегическия жп-възел Дебалцево. Ден преди визитата на Кери и успоредната визита на Оланд и Меркел в Киев опълченците изгониха украинската армия от Углегорск. Малко преди това и успоредно с превземането на Углегорск опълченците пометоха украинската армия в Мариупол. Несъстоятелността на украинската армия, в която се шири отчаяние, изнервя американците и те силно искат да предоставят военна помощ на Киев. Същевременно масово украинските мъже бягат в Русия и правят всичко възможно, за да избегнат постоянната мобилизация, срещу която от месеци насам се водят протести и една от многото причини, водещи до недоволството от новата власт в Киев.

Оказа се, че докато Меркел и Оланд са пътували за Москва американците са дали „зелена светлина“ на Киев да форсира нови настъпления в Югоизтока. Още същата вечер, след преговорите в Москва, украинската армия е предприела настъпление по всички линии срещу опълченците. На следния ден украинския президент Петро Порошенко размаха многозначително няколко руски паспорта, които нарече „най-голямото доказателство за руското присъствие“ в Украйна. Паспортите били на „руски войници и офицери“. Дори поддръжниците на режима в Киев и военното стълкновения срещу Русия запазиха мълчание. Защото тези „доказателства“ са смехотворни. А на всичкото отгоре били „най-големите“. Първо руските войници не заминават на мисии извън граница с паспорти в джобчетата. Руските войници не са с паспорти, а със специални военни билети, които предават преди да заминат на мисия, а след това получават обратно едва, когато се върнат. По някои информации размаханите от Порошенко паспорти по време на Мюнхенската конференция са били на руски футболисти. Всъщност няма значение дали са били на футболисти, или просто на лица с руски паспорти. Когато на следния ден Руската Федерация поиска официално копия от „доказателсвата“ Украйна отговори, че „не може да предостави копия на паспортите“. Може би в Киев и мастилото за принтери вече е дефицит.

Редно е да си припомним, че в назряването на украинската криза, тоест малко преди форсирането на свалянето на Виктор Янукович, немския канцлер Ангела Меркел беше заявила, че

„Държава като Украйна, намираща се между Европа и Русия не може и не трябва да бъде заставяна да избира да е само с едните, или само с другите.“

След това, под натиска на Вашингон, уж за „единство“ държави като Германия подкрепиха свалянето на украинския президент и новата власт в Киев. После приеха, макар и губейки и мърморейки, приемането на санкции срещу Русия. Сега и Франция и Германия се обявиха против нови санкции, защото и двете държави претърпяха сериозни загуби от тях.

Сега Франция и Германия (дори и най-стабилния партньор на САЩ в Европа – Великобритания) се обявяват против ескалацията на войната в Украйна. Трябва да си спомним, че Великобритания винаги е била много чувствителна в такива моменти. И до днес на Острова се пазят и помнят уроците от Първата световна и гледат да не се замесват във войни на Стария континент. Нежеланието на европейците Украйна да се превърне в „европейски Афганистан“ е повече от разбираемо и нормално. Но Вашингтон не дава пет пари. Както казах, и Украйна и Сирия са далеч от САЩ.

Надежда има. Това е последния шанс, както и самия Франсоа Оланд заяви, за мирно решение на конфликта в Украйна, избухнал след преврата в Киев и възскачването на пробутания като „про-европейски“ олигархичен качамак на върха на държавата. Сравнение с Порошенко, Виктор Янукович си беше „дребен мошеник“.

Проблема е, че Европейския съюз и НАТО са два американски проекта след Втората световна, с които обединяват за свое удобство държавите от Европа, членуващи в тях, за да ги контролират. Безспорно е, че Съединените щати са тези, които управляват НАТО, а Брюксел има известна свобода, но силно ограничена. Тогава въпросът е – ще успее ли Европа поне този път да изрази собствена позиция и да следва собствения си интерес, а не този на Съединените щати. Защото отношението на САЩ към всичките им партньори е като на прислужници. Нека не забравяме, че АНС са подслушвали дори немския канцлер Меркел, както и милиони граждани на Франция, Германия, Италия и кой-знае още колко европейски държави. Този скандал е показателен.

Порошенко ще слуша само САЩ

Порошенко е в задънена улица, защото няма избор. Водейки войната в Изтока той запазва някаква подкрепа за себе си и отклонява внимание от фалиралата икономика и провалените и кухи неслучили се обещания, които само преди година европейските лидери и чиновници сипеха на „Майдана“. Европа прие само да асоциира Украйна, но така че страната да отвори пазара си за европейските компании, докато вноса за Европа от Украйна беше париран. Тези дни стана ясно, че EС не само не иска да дава пари на Украйна, но ограничава и стоките от страната.

Въпреки обещанията ЕС е ограничил доставките на украински стоки. В същото време ЕС е увеличил значително вноса на стоки за Украйна. Експертите са наясно, че това означава, че Украйна, която се отказа от Русия, а сега не изнася и за Европа е обречена окончателно да дефолт.

След асоциацията, ЕС е увеличил експорта си към Украйна с 2,1%, а доставките за Русия са намалени с 34,7%. Очевидно Украйна компенсира загубите от санкциите срещу Русия. ЕС намали митата с 98%, но пък 14 от 28-те държави значително намалиха вноса на украински стоки.

Великобритания с 23,1%, Ирландия с 46,7%, България с 5,3%, Естония и Дания с по 16%, а Малта с цели 68,3%.

Обещаните милиарди, които ЕС, САЩ и МВФ „калкулираха“ преди свалянето на Янукович също не се появиха на бял свят и Украйна окончателно премина линията, зад която фалита стана неизбежен. През 2014г. Украйна се оказа, че е дала повече пари на кредиторите си, отколкото е получила. А от МВФ блокираха траншовете и заявиха, че са били „твърди оптимистични“ в прогнозите си за Украйна. Същото обясни и самия премиер Арсений Яценюк, който разясни, че през 2014 г. Украйна е дала на кредиторите $14 млрд.долара, а е получила около $9 млрд.долара. Отделно Европейския съюз притисна Украйна да започне да изплаща дълговете си към руската „Газпром“, припомни Яценюк. Министерството на финансиите пък обясни, че $11 млрд.долара са били дадени на западните кредитори.

Колкото до членството в Европейския съюз новата комисия беше повече от ясна, след като първата ѝ работа беше да затвори вратите на съюза за нови членове до 2020 г. А дали след това фалиралата страна, в която бушува гражданска война ще бъде приета в ЕС? Има ли още наивници, които вярват в тази приказка? Лидерите на редица водещи европейски държави заявиха, че Украйна няма място в ЕС. Ако за НАТО има някакво разделение да бъде ли приета, или не (всичко сочи обаче, че и в НАТО няма да бъде приета), то за ЕС всички са категорични. На изпроведяк Мануел Барозу бе сред хората, които го заявиха съвсем кратко и ясно:

„Държава като Украйна няма място в Европейския съюз“

Но всички тези цинични обещания Европа даваше на Украйна под натиска на Вашингтон, за да се замажат очите на протестиращите и да се оправдае окървавяването на пл.“Независимост“ от крайнодесните радикали (които сега вече организират протести и сблъсъци срещу Порошенко).

Така че на Петро Порошенко му остава само и единствено да се надява, че т.нар. „ястреби“ в САЩ ще предоставят военна помощ на Украйна и той ще може да продължи войната. Защото, ако това не се случи има само един въпрос – кога Киев ще признае невъзможността да се справи със сепаратистите и дали това ще стане преди новия „Майдан“, който рано или късно ще се случи, или след това.

Интересно е как биха реагирали Съединените щати, когато на площад „Независимост“ отново се съберат гневни тълпи, които искат оставката този път на техните протежета в Киев. Дали това пак ще са „борци за демокрация“ ? Със сигурност няма да са „борци за европейско бъдеще“, защото и на децата стана ясно, че Украйна няма да бъде приета в Европейския съюз, не и в близките 50-60 години, както каза германския външен министър. А дали ЕС ще просъществува още 50-60 години е доста спорен въпрос.

По всичко личи, че мирно решение на украинския конфликт няма да има. Не и ако Европа за пореден път подпомогне военните аспирации на Съединените щати за прокарването на геополитическите им интереси. Техните, не тези на Европа и нейните граждани. Този път залога е много по-различен от загубите в Ирак и Афганистан. Този път Европа е на път да се превърне за трети път в опустошен от война континент. Който както след Втората световна американците и руснаците ще си преразпределят отново.

2 Коментари to “Европа каза: В Украйна не може като в Сирия”

  1. И все пак ми се струва, че Путин допусна изключително груба грешка през септември миналата година като спря опълченците.Какви точно са причините, нам ,не е съдено да знаем! Ако, не беше я сторил днес може би щяхме да сме забравили за майдановците. За съжаление, днес ситуацията е много по-сложна и непредвидима. Кой, докъде е готов да стигне, знае само онзи на небето.И най-важното- нямаше да се стигне до колосалния брой жертви и разрушения!

  2. Отдавна беше казано, че както украинският така и американският народ са заложници в мръсната игра на „рицарите“ от Уолстрийт за налагане на тяхното неограничено господство над целия свят. Въпросът е дали Барак Обама ще издържи на натиска на техните марионетки в парламента.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s