Около решението на правителството да изтеглим нов дълг от 16 млрд.лв. и появата на пазените в тайна документи за дълговете на България стана ясно, че България върви по пътя на Гърция и няма връщане назад
След като тайните договори за държавния дълг на България станаха публично достояние (четете по-долу), стана ясно, че България се готви да изтегли един доста екзотичен кредит на стойност 16 млрд.лв., който ще може да променя параметрите си постоянно напред във времето – от сумите до лихвите и от сроковете до условията.
На 6 февуари световната рейтингова агенция „Мудис” публикува съобщение, с което информира, че е присъдила рейтинг на България по Глобалната средносрочна програма за емитиране на държавни ценни книжа на България (нов дълг под формата на облигации) за 8 млрд. евро. (EUR8 billion Global Medium Term – GMTN) Т.е. ще взимаме поредните заеми от международните финансови пазари и затова сме получили оценка колко сме платежоспособни, за да знаят онези, които ще ни дадат парите.
Рейтинга, даден на България е „Baa2“ – не е особено надежден, но достатъчен, за да позволи изтеглянето на въпросния нов заем. Оставяме настрана, че от десетилетия рейтинговите агенции дават оценки, които им се заплащат именно от оценяваните. Крахът на големи финансови структури с най-високи рейтинги в началото на световната криза показа от какви пороци страда тази система на оценяване.
Участниците в операцията
1. Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид – Лондон,
2. Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, (HSBC)- Лондон
3. Сосиете Женерал – Лондон
4. Уникредит Банк АГ – Мюнхен, Германия
5. Ситибанк Н.А. – клон Лондон,
6. Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ
7. Банк ъф Ню-Йорк Мелън
Естествено има и звена, които създават платформата, както се изразяват специалистите, за такива финансови операции – рейтингови агенции (3 бр.), Люксембургската борса, системи за разплащане и клиринг, адвокатски къщи и т.н. Другият участник е МФ, българското правителство и парламент.
Основната фигура освен България въпреки поименика, който изброих, е…американската Ситигруп. Ролята на американската Ситигруп е обезпечена от една българка, заемаща висок пост в нея – Ани Райчева. От пет години Райчева е начело на нов ключов екип – занимаващ се с активи, включително пакети с ипотечни облигации, с уникални характеристики и деривативни инструменти, обвързани с индекси. В рамките на банката, хората се отнасят към фокуса на нейната група като към стратегическа инвестиционна търговия и се счита, че нейното звено е от решаващите за финансовото благополучие на огромната корпорация.
Кой и как изчисли, че е нужен дълг с обем от 8 млрд.евро?
8 млрд. евро ( с равностойност почти 16 млрд. лв.) се взимат за тази година, следващата и по-следващата. Следователно средно на година се падат по 5.33 млрд. лева. Тези 5.33 млрд представляват 29,2% от сумата на всички приходи по републиканския бюджет и 26.1% от сумата на всички разходи по него. Накратко – става дума не само за впечатляващи у нас размери на суми (по света 8 млрд.евро на финансовите пазари не са никакво чудо), а за колосални по размери средства спрямо сметките за портфейла на държавата ни.
За едва 1 година (от края на 2013 до началото на тази) средната продължителност на емисиите в обръщение (за вътрешния дълг) е паднала от над 8 години на 6.92.
Вътрешния дълг с остатъчен срок на погасяване до 1 година е 24.4% от общия му размер. Тоест, освен лихви трябва да се погасят и главници за 2.013 млрд. в рамките на 12 месеца. (други 4 млрд. надвисват за плащане в срок от 1 до 5 години – без новите заеми, които ще взимат).
При външния дълг 33.8% от сумата трябва да се погаси в срок до 12 месеца. Това са 2.393 млрд. евро. Като извадим вече погасения доларов заем на Велчев през януари остават едни близо 1.6 млрд. евро. – почти 3,2 млрд. лв. Само погашенията на заеми за следващите 12 месеца са 5.3 млрд. лева. Отделно са лихвите, засега изчислени за 0.85 млрд. (вероятно сумата им ще нарасне). Стават 6.15 млрд. лв.
Вървим по пътя на Гърция и няма връщане назад
Републиканският бюджет е 18,2 млрд. приходи и съответно разходи и трансфери 20,4 млрд.
Следователно разходите на България за дълга ѝ представляват 34% (над една трета) от приходите и 30% от разходите и трансферите на бюджета. Държавата няма как да ги плати освен, ако спре да харчи абсолютно никакви пари за здравеопазване, армия и образование – дългът на България е станал неизплатим!
Затова е направен бюджетен номер – погашенията на главниците са извадени от бюджета и са под линия, като се финансират с нови заеми, а в бюджета са посочени плащанията само за лихви. Понеже тази сума от над 6 млрд. е невъзможна за държавата – няма как да я плати, та затова се взимат новите заеми – м.г.. за 8 млрд. и тази също поне за толкова, както са записали. (общо са 16 млрд. до тук без новия скандал за тези 16 млрд.). Това се нарича дългова спирала. В Гърция дълговата спирала стигна точката, от която няма връщане назад през 2008 г., а през 2010 вече го научи и разбра целият свят. У нас ситуацията се развива по абсолютно сходен начин и при тези калинки – управляващите елити, които се изреждат на руля на властта, няма никаква възможност за обръщане на тренда.
Колко ще ни струват тези 8 млрд.евро?
Някои опоненти на управляващите – например от БСП изчислиха, че Заем с годишен процент на разходите (ГПР) 10.25% за срок от 30 години би струвал 24 139 000 000 евро (24.139 МЛРД ИЛИ РАВНОСТОЙНОСТ 47.312 млрд. лева). Това е тройно повече от взетото.
Но защо лихва от 10%? Защото до този размер е записана в Проспекта на Глобалната средносрочна програма за емитиране на държавни ценни книжа на България.
Обаче изчислените от опонентите на програмата 24.139 млрд. евро, които ще трябва да върнем при такава лихва, наистина са погрешни. Но не защото в случая не ги бива в сметките. Не ги бива управляващите, понеже лъжат за срока на заема. Ако заемите бяха толкова дългосрочни – 25-30-годишни, тогава нямаше да има проблеми.
В този случай операцията с тези 8 млрд. щеше да се нарича „реструктуриране“. Заменяш дълг, който сега трябва да изплатиш с друг, който ще се изплаща за години и години напред. Вярно, лихвата е непомерно висока, обаче вноските по главниците заради дългия срок са ниски. Така вместо да платиш главници за 5.3 млрд. тази година, ще платиш средногодишно само по 176 млн. (при 30-годишен заем) за три десетилетия напред. Тази разлика между милионите и милиардите компенсира по-високата лихва с излишък. Общо с лихвите стават 706 млн за година срещу иначе дължими сега между 5-6 млрд. Така излизаш от ямата на фалита, макар че в крайна сметка изпълзяването ще ти струва по-скъпо.
Заемите обаче не са дългосрочни, а по дефиниция (GMTN) са средносрочни. (5 до 10 години). Проблемът е, че и това не е вярно вече въпреки названието. Могат да са от 9 месеца, но могат дори и да са до … 100 години! (има една такава емисия в света).
Най-често са 10-годишни. Но ако българските книжа излязат с този срок, то това не е никакво преструктуриране на дълга, а просто едно отлагане във времето, през което проблемите ще станат още по-големи и неизбежната катастрофа – още по-тежка.
Сетихте ли се какво прочетохте по-нагоре – та нали структурата на Ани Райчева в Ситигруп се занимава именно с такива екзотични операции. Най-вероятно именно тя и нейните хора са готвили документацията, понеже у нас няма нито един специалист или що-годе донякъде вещ в тази област.
Онова, което ще гласува Парламентът въобще няма да има значение. Дори сегашното правителство да не излъже, дори министърът да не премълчи или да послъже, то още утре условията по тези заеми могат да се променят и то радикално. Без ратификация от Народното събрание, без решение на правителството, по искане от инвеститорите, само от МФ по договорка с агентите/посредниците по емисията.
Много такива детайли разкрива документацията, пазена в тайна, за държавните дългове на България.
Документите може да разгледате на следните ftp адреси:
Къде ще отидат тези 8 млрд.евро?
Каква част ще потънат в бездънната черна яма на банките ни и фирмените обръчи. Някои автори направиха свои изчисления, които посочиха разминаване между нужди и искани суми.
След като прегледахме данните за всички емисии и всички международни договори за заем от документите по-горе Равносметката на падежите:
ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ
– 1758,8316 млн. – от предишни години
– 2069,664 млн- – краткосрочен, взет през 2014 г.
– вноски по погашения от 159,809 млн. за структурните реформи (25-годишни заеми). Те се погасяват на равни 20-годишни вноски – по 7,9945 млн. на година или общо за трите години 2015-2017 стават 23,9835
Общо стават 1758,8316+2069,664+23,9835=3852,4791 млн.
Но през януари тази година са погасени главници за 150 млн. Следователно сумата е 3702,4791 или 1893,0475 млн. евро. Една бележка – през януари и февруари са взети 350 млн. лв. нови заеми на вътрешния пазар. Иначе за годината са планирани почти милиард и по всичко личи, че той ще бъде надхвърлен. Тези вътрешни заеми няма да ги слагам в сметката, защото обслужват текущи нужди, а не връщане на главници.
ВЪНШЕН ДЪЛГ
– от 1 януари имахме да погасяваме дълг с остатъчен до падежа година срок на стойност 2393 млн. евро. От тях е погасен в средата на миналия месец (януари) борч, взет навремето от Милен Велчев за 893,4 млн. евро равностойност. Така че тази сума трябва да я извадим от разчетите за бъдещи плащания
– проблем тук са не облигационните емисии, а данните по заемите, взимани от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и тези за инвестиционни нужди. Тяхната сума като погашения на главници се сочи за 1190,43377 млн. евро. Но тя е посочена за 5 години напред, а не само до края на 2017.
Наложи се да прегледаме масива си с всички договори. При Световната банка погашенията се плащат на годишни вноски, при ЕИБ основно накрая на срока на заема, при инвестиционните – и по двата начина. Равносметката се стопи почти наполовина – на 657,245 млн. евро. Така по външния дълг сумата възлезе на 2156,845 млн. евро (възможни са дребни отклонения)
Лихвите са предвидени отделно в бюджета (без тези за новия дълг, с който амбицията да не се прехвърля 1% плащания за тях от размера на БВП отива по дяволите) Затова не ги броя – записани са като разход и осигурени като средства. . Общата сума на главницата по вътрешния дълг е 4049,8925 млн. евро.
Но вместо 4 милиарда евро България се кани да вземе 8 милиарда!
Освен това има и други приходи, невключени в бюджета, които могат да отидат за нуждите. Например заема (2 млрд.), даден на Фонда за гарантиране на влоговете, трябва да бъде върнат от него за сметка на вноските на банките Има и едни 900 млн. помощ от държавата, които Първа инвестиционна банка щеше да връща първоначално в края на ноември м.г., второначално – през март т.г., а засега като предпоследно – през май 2016. Само по тези два парафа сумата е 2,9 млрд лв. или 1,4827 млрд. евро, които трябва да постъпят в хазната. Но кой знае защо, правителството не ги е включило в разчетите си.
Така, че сметката не само не е 8 млрд. евро (почти 16 млрд. лв.), както лъже ГЕРБ, управляващата коалиция, премиерът и министър Горанов, а 4 милиарда. Плюс двата „забравени“ приходни източника пада на 3 милиарда.
Така теглим 5 милиарда евро (10 млрд.лв.) повече, които не се знае за какво, къде и при кой ще отидат.
Alter Information 