България – големия губещ от енергийната война между САЩ и Русия

Очевидно Брюксел се опитва да прехвърли върху Москва отговорността за провала на проекта за газопровода „Южен поток“, въпреки, че именно Европейският съюз и САЩ бяха онези, които постоянно и последователно поставяха препятствия пред реализацията му, включително извивайки ръцете на българското правителство, доколкото страната ни е първата на територията на Европа, през която трябваше да премине газопроводът

gas.si

Провежданата от Брюксел по внушение на Вашингтон енергийна политика не отговаря на националните интереси на редица държави от Югоизточна и Централна Европа, включително на България.

В този смисъл, решението на българските управляващи да следват стриктно внушенията на САЩ и брюкселските „еврократи“, означава, че те трябва да са готови да понесат и всички евентуални последици от него, например ако по вина на Украйна отново бъдат прекъснати руските газови доставки за Европа.

Както посочва в свой коментар британският „Файненшъл таймс“: „ЕС се опитва да постави богатите на природен газ, но „политически чувствителни“, държави, като Азербайджан и Туркменистан, в центъра на новата енергийната стратегия на Съюза“. Тази стратегия беше официално представена на 25 февруари 2015, като в основата и е тезата, че ЕС трябва да сложи край на зависимостта си от Русия и да подкрепи ролята на Украйна като транзитна страна за руските газови доставки. В същото време се предлага да се разшири партньорството с Норвегия, която е вторият най-голям доставчик на петрол и газ за Европа. Според евромисаря по енергийния съюз Марош Шевчович, Русия ще остане „много важен доставчик“ за ЕС, но нейното влияние ще бъде намалено. Освен това стратегията предвижда членовете на ЕС да бъдат лишени от част от суверенитета си в енергийната сфера в полза на Европейската комисия. Преди подписването на нови споразумения с трети страни, каквито са доставчиците на газ, страните членки ще трябва да представят договорите на ЕК, която пък ще се произнася за съответствието им „със законите на ЕС“.

Първата реакция на редица енергийни експерти след публикуването на стратегията бе, че нито Азербайджан, нито Норвегия, да не говорим за Туркменистан (чиито газови доставки в западна посока по начало са крайно съмнителни, а износът на туркменски газ е ориентиран най-вече към Русия и Китай) могат да покрият енергийните потребности на Европа.
Истината е, че поне досега обещанията в енергийната сфера, които се дават на София от Брюксел и Вашингтон, нямат реално покритие. Това се отнася и за предложената от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер „компенсация“ под формата на евентуалното присъединява на страната ни към Шенгенското пространство, което на практика, ще доведе само до по-нататъшен ръст на емиграцията на най-активните в икономическо отношение български граждани, които няма да могат да бъдат използвани за решаване проблемите на националната ни икономика, а ще допринасят (работейки като „гастарбайтери“) най-вече за възхода на други европейски (и неевропейски) икономики.

Изпълнявайки препоръките на ЕС и САЩ, България рискува в крайна сметка да се окаже принудена да купува природен газ на значително по-високи цели от тези, които днес плаща за руския. В тази връзка ще напомня, че решението на Полша да купува катарски природен газ например, ще наложи на тази страна да плаща за него с 30% повече, отколкото за руския, т.е. Варшава на практика ще трябва плаща за реализацията на политическите амбиции на Брюксел и Вашингтон (а до голяма степен и за тези на собствения си елит).

Редица авторитетни енергийни експерти подчертават, че в средносрочна перспектива Европа и особено държави като България не разполагат с реални алтернативи за мащабни доставки на неруски природен газ на приемлива за тях цена. Много е вероятно широко рекламираният напоследък „Южен газов коридор“, да се окаже също толкова нереалистичен като провалилите (макар и също широко рекламирани, като алтернатива на руските енергийни доставки) проекти за газопровода „Набуко“ или за петролопровода АМБО.

Но, докато Брюксел очевидно блъфира, залъгвайки енергийно зависимите от Русия държави като България, че има откъде да получат природен газ, ако скъсат с нея, предупреждението на председателя на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер, че газовият транзит през Украйна може да бъде спрян и, че Русия е готова да преориентира енергийните си доставки към други пазари, може да се окаже също толкова реално, както и предходните руски предупреждения за възможното прекратява на проекта за газопровода „Южен поток“.

Унгарският пример

Междувременно, докато у нас, както и в съседна Сърбия, опитите за реанимацията на „Южен поток“ и оставането на двете държави в „голямата енергийна игра“ изглеждат доста плахи и противоречиви, Унгария например действа много по-решително. Унгарският елит не просто демонстрира способност самостоятелно да анализира ситуацията (както в енергиен, така и в по-общ план) в Европа, но и посочва възможните пътища за подобряване на отношенията между Брюксел и Москва.

Вместо да следва примера на чиновниците от ЕС и да предявява на руснаците все нови и нови претенции, по време на последното посещение на руския президент Путин в Будапища през февруари 2015, унгарският премиер Виктор Орбан подкрепи идеята за изграждането на газопровода, станал известен като „Турски поток“, изразявайки готовност страната му да се превърне в ключов партьор на Москва в новата схема за доставка на руски енергоносители за Европа. В тази връзка, той подчерта, че: „За нас е от жизнено важно значение да има газопровод, който да гарантира доставките на природен газ за Унгария, заобикаляйки Украйна. Ще продължим да търсим възможности за сътрудничество, защото страната ни продължава да е заинтересована от това, газопроводът от юг да стига до нас и той да бъде изграден“. Орбан засегна и темата за санкциите на ЕС срещу Русия: „Смятаме, че изолацията на Русия от Европа е нецелесъобразна. Сигурен съм, че трябва, колкото се може по-бързо да подобрим отношенията между ЕС и Москва и Унгария работи за намирането на съответните решения“.

На свой ред, руската страна потвърди готовността си да гради партньорски отношения с Унгария в рамките на проекта „Турски поток“. Както посочи президентът Путин: „Ако не ни пречат, можем на практика да реализираме част от „Южен поток“ през Турция. Например, да използваме споразуменията и съвместните си предприятия с Унгария, Сърбия и други партньори за да стигнем до австрийския газов хъб в Баумгартен. Всичко това е възможно, ако партньорите ни са готови за сътрудничество“. В случая за нас, българите е особено важно, че в Будапеща Путин заяви: „след това сме готови да минем и през България“.

Според повечето експерти, в резултат от срещите между Орбан и Путин, Унгария и Русия са съумели да решат не само по-отдалечените, но и текущите проблеми на взаимодействието между двете страна в енергийната сфера. В частност, беше взето политическо решение за подписване на ново споразумение за доставките на руски природен газ, вместо сега действащото, което изтича в края на 2015. Макар че предстои да бъдат уточнени техническите подробности, вече е ясно, че Будапеща може да разчита на сериозни „бонуси“ от руснаците, най-вече по отношение цената на доставяния от тях газ. Освен това Унгария няма да плаща за неизползвания руски газ и ще може по-пълноценно да използва (т.е. да запълни) наличните си газови хранилища.

Впрочем, в съседна Чехия също са склонни да последват унгарския пример. Там например, за по-тясно сътрудничество с Русия в енергийната сфера и против налагането на санкции срещу нея, освен президентът Милош Земан, се обявяват финансовият министър Андрей Бабиш и министърът на индустрията Ян Младек. Съвсем наскоро техните две министерства съобщиха, че Чешката експортна банка ще отпусне още няколко милиарда в подкрепа на чешкия износ в Русия. Ключов елемент от енергийната концепция на страната пък стана планът за изграждането на нови блокове на АЕЦ „Темелин“, което в крайна сметка вероятно ще бъде осъществено от „Росатом“, въпреки прекратения през миналата година търг.
Този очевидно ориентиран към по-далечна перспектива подход контрастира с подходите на някои други държави от Централна и Югоизточна Европа, като особено противоречив и странен изглежда подходът, възприет от България и Сърбия. Българските управляващи например, действат така, сякаш са осъзнали значението на проекта за газопровода „Южен поток“ едва след като Москва реши да го прекрати. Така, премиерът Бойко Борисов използва проведения в София европейски форум, посветен на свързването на страните от Югоизточна Европа с европейските енергийни системи, за да представи официално идеята си за газов хъб в България, който да се захранва с природен газ от газопровода „Южен поток“, на който Москва сложи кръст и реши вместо него да строи „Турски поток“. Еврокомисарят за единния енергиен съюз Марош Шефчович обаче охлади надеждите му, посочвайки, че ЕК залага на бързото приключване на вече започнатите с нейни пари газови инфраструктури проекти в региона: „Големи надежди са били залагани върху големи проекти в България – трябва да спрем с подобни проекти, които осигуряват огромно количество само от един доставчик. Трябва да се промени начина на работа и да се работи върху малките проекти, интерконекторите“.

В съседна Сърбия пък решиха да се правят на обидени, призовавайки Брюксел да „притисне“ Москва за да я накара да възобнови реализация на проекта. В същото време, твърденията на сръбския министър на транспорта и инфраструктурата Зорана Михайлович, че страната и е изразходвала за този проект 30 млн. евро за „необходимите гаранции и създаването на съвместно предприятие“ в рамките на „Южен поток“, както и още 8 млн. за отчуждаването на земи по трасето на газопровода, се оценяват по-скоро като опит на управляващите да снемат от себе отговорността за това, че планираните работи по изграждането на газопровода на сръбска територия така и не стартираха.

Възможно е обаче, сред посещенията на Путин в Анкара (декември 2014) и Будапеща (февруари 2015), двете страни, а вероятно не само те, да преосмислят приоритетите на енергийната си политика и да започнат да действат по-прагматично, съобразявайки се най-вече със своите собствени национални интереси, още повече, че, както вече посочих по-горе, прекъсването на руския газов транзит през Украйна става все по-вероятно.

One Comment to “България – големия губещ от енергийната война между САЩ и Русия”

  1. Няма да правим колелата кръгли! Ще диверсифицираме с квадратни!
    Откъде накъде ще ползваме газ, добивана на територията на Русия?! Та тя не говори английски език!

    Ще горят в ада търговците на смърт!!!

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s