ЦРУ и пропагандата в световните медии – Карл Бърнстейн

В българското медийно пространство почти не се разглежда темата  за пропагандата, дирижирана от ЦРУ, чиито инструменти са  водещи американски и глобални медии, както и локални издания. Публикациите в западните медии по правило се приемат безкритично. Темата за ЦРУ-пропагандата на практика е тема-табу за родните медии

1ff7874ced0dc7879370842b9a4f0f96

През 1953 г. Джоузеф Алсоп, по онова време един от водещите американски журналисти, заминава за Филипините, за да отразява на провеждащите се там избори. Той не отива там по заръка на своя синдикат. Не отива и по молба на някой от вестниците, които публикуват негови материали. Той заминава по искане на ЦРУ.

Алсоп е един от повече от 400-те американски журналисти, които според документацията в централата на ЦРУ през последните двадесет и пет години тайно са изпълнявали задачи, поставени от Централното разузнавателно управление. Отношенията на някои от тези журналисти с разузнавателната централа са тайни, на други явни. Тези отношения се изразяват в сътрудничество, съгласуване и прикриване. Журналистите са изпълнявали широка гама от секретни задачи – от обикновено събиране на информация до посредничество с шпиони от комунистическия лагер. Репортери са споделяли своите записки с ЦРУ. Редактори са споделяли своя персонал. Някои от журналистите са носители на „Пулицър”, изтъкнати репортери, които са се възприемали като неофициални посланици на своята страна. Повечето не са били водени от толкова възвишени подбуди: чуждестранни кореспонденти, за които връзките с ЦРУ са били от полза за работата им; нещатни журналисти и фрийлансъри, които са били заинтересовани от храбростта на шпионската работа, колкото от писането на статии; и, най-малобройната група – щатни агенти на ЦРУ, работещи на прикритие като журналисти в чужбина. В много от случаите, документите на ЦРУ показват, че журналисти са били ангажирани да изпълняват задачи за ЦРУ със съгласието на ръководствата на водещи американски медии.

1aac735c0cff3461de42f4690c790405_article

Във времето, когато САЩ подкрепяше муджахидините и водачът им Осама Бин Ладен в Афганистан бъдещия терорист номер едно беше определен от изданието „Индепендънт“ като боец за мир и антикомунист. Тогава Ладен не беше „терорист“, а „саудитски бизнесмен“ и „господин Осама бин Ладен“. В последвалите години обаче Ладен се превърна в най-издирвания от САЩ терорист, хвърлена му бе вината за атаките от 11 септември, а „Ал Кайда“ и муджхахидините и борбата срещу тях струва трилиони долари на американските данъкоплатци.

 

Историята на намесата на ЦРУ в американските медии продължава да бъде обвита с официални еквилибристики и лъжи поради следните основни причини:

■ Използването на журналистите е сред най-продуктивните средства за събиране на разузнавателна информация, прилагани от ЦРУ. Въпреки че Агенцията намали значително използването на журналисти след 1973 г. главно в резултат на натиск от страна на медиите, някои журналисти-оперативни работници все още работят в чужбина.

■ Според служители на ЦРУ по-нататъшни разследвания по тази тема неизбежно ще доведат до разкриване на редица смущаващи връзки на ЦРУ с някои от най-влиятелните медии и водещи имена в американската журналистика пред 50-те и 60-те години.

Сред медийните ръководители, които са се поставили в услуга на ЦРУ са Уилиам Пейли от Columbia Broadcasting System, Хенри Лус от Tirne Inc., Артър Хейс Сулцбергер от New York Times, Бари Бингам-старши от LouisviIle Courier-Journal и Джеймс Копли от Copley News Service. Други медийни организации, които са сътрудничили на ЦРУ са ABC, NBC, Асошиейтед прес, United Press International, Ройтерс, Hearst Newspapers, Scripps‑Howard, списание Newsweek, MBC, Miami Herald, SaturdayEvening Post и New York Herald Tribune.

Досега най-ценни според служители на ЦРУ са връзките с New York Times, CBS и Time Inc.

Използването на журналисти от ЦРУ е в много по-големи мащаби, отколкото се признава публично или пред членове на Конгреса в закрити заседания.

Специалните отношения на ЦРУ с водещите вестници и радио-телевизионни компании, са позволили на агенцията в продължение на повече от две десетилетия да разположи в чужбина свои агенти на прикритие. В повечето случаи, документите сочат, че високопоставени служители на ЦРУ (обикновено директор или заместник-директор), са контактували лично с определените лица в топ мениджмънта на сътрудничещата медия. Сътрудничеството е под две възможни форми: осигуряване на работно място и „журналистическо прикритие” (по терминологията на ЦРУ) за оперативен работник на ЦРУ, който да бъде изпратен в някоя чужда столица; и предоставяне на секретно сътрудничество от страна на действащи журналисти, в това число някои от най-известните имена в медийния бранш.

На терен журналистите са използвани за вербуване на чужденци, за придобиване и оценка на информация или за пласиране на фалшива информация. Много от журналистите са подписвали споразумения за секретност, с които се ангажират да не разкриват отношенията си с ЦРУ; някои са сключили трудови договори с агенцията; някои са били ангажирани за изпълнение на конкретни задачи. Други са имали по-малко структурирани отношения с агенцията, въпреки че са изпълнявали сходни задачи: те са били инструктирани от служители на ЦРУ преди пътувания в чужбина, а след това са предавали информация и са използвани за посредници с агенти на ЦРУ в чужди държави.

От гледна точка на ЦРУ няма нищо нередно в подобни връзки, а етичните аспекти са проблем на самата журналистическа професия, а не на разузнавателната общност. По думите на Стюарт Луъри, бивш кореспондент на Los Angeles Times, цитирани в Columbia Journalism Review:

„Ако дори един американец в чужбина, който притежава журналистическа карта, е платен информатор на ЦРУ, то подозрението пада върху всички американски журналисти… За да се преодолее кризата на доверието, пред която са изправени медиите и правителството, то журналистите трябва да са готови да насочат върху самите себе си същите прожектори, с които така безмилостно осветляват другите“. Но както отбелязва Луъри: „Когато беше разкрито, че журналисти са агенти на ЦРУ, историята предизвика кратко объркване и след това беше забравена.“

През 1976 г. по време на разследването на ЦРУ, извършено от Сенатската комисия по разузнаването, председателствана от сенатора Франк Чърч, мащабите на намесата на ЦРУ в медиите станаха ясни на няколко членове на комисията, както и на двама или трима от нейните сътрудници. Но високопоставени служители на ЦРУ, включително бившите директори Уилям Колби и Джордж Буш, убедиха комисията да ограничи обхвата на своето разследване и да представи в своя доклад погрешни сведения за реалния мащаб на намесата на ЦРУ. Докладът съдържа девет страници, в които използването на журналисти от ЦРУ е представено умишлено по неясен начин и с подвеждаща терминология. Не се споменава действителния брой на журналистите, които са ангажирани със секритни задачи от ЦРУ. Нито пък адекватно е описана ролята на медийните ръководители, които са сътрудничили на ЦРУ.

Мъгляви данни за взаимоотношения на ЦРУ с журналисти и медии започнаха да изтичат през 1973 година, когато за първи път стана ясно, че ЦРУ е наемало журналисти. Тези данни, в съчетание с новоразкрита информация, служат като справочник за използването на журналисти от ЦРУ за разузнавателни цели.

Те включват:

■ The New York Times. Отношенията на ЦРУ с изданието са определяни от служители на агенцията като най-ценните сред вестникарските издания. В периода 1950-1966 г. около десет служители на ЦРУ са работили под прикритие във вестника на базата на договорености с издателя на вестника Артър Сулцбергер. Тази съвместна работа е част от обща политика на изданието за сътрудничество с ЦРУ, установена от Сулцбергер.

Високопоставен служител на ЦРУ, който е проучвал в продължение на два часа на 15 септември 1977 г. част от документите на ЦРУ относно журналисти, каза, че е намерена документация за пет случая, в които Ню Йорк Таймс е осигурил прикритие за служители на ЦРУ между 1954 и 1962 г. Всеки от тези случаи е уреждан от ръководния състав на изданието и документите съдържат стандартната за ЦРУ терминология.

Служителите на ЦРУ, които са работили под прикритие в New York Times са изпратени като нещатни кореспонденти на вестника в чужбина или като членове на технически екипи в чуждестранни бюра вестника. Повечето са били американци, а двама или трима чужденци.

През 50-те години Сулцбергер е подписал секретно споразумение с ЦРУ – факт, потвърден от неговия племенник Си Ел Сулцбергер. Съществуват различни тълкувания на целите на споразумението: Си Ел Сулцбергер казва, че то представлява нищо повече от ангажимент да не се разкрива класифицирана информация, предоставена на издателя. Това твърдение се подкрепя от някои служители на ЦРУ. Други в агенцията поддържат мнението, че споразумение съдържа ангажимент да не се разкриват отношенията на вестника с ЦРУ, особено тези, които са свързанис работата под прикритие.

■ The Columbia Broadcasting System (CBS) e безспорно най-ценният актив на ЦРУ в областта радио-телевизионната индустрия. Президентът на CBS Уилям Пейли и Алън Дълес (б.ред. директор на ЦРУ от 1953 до 1961 г.) имат добри работни отношения. През годините CBS предоставя прикритие на служители на ЦРУ, включително най-малко един добре известен чуждестранен кореспондент и няколко нещатни журналисти; установява канал за комуникация между бюрото на на телевизията във Вашингтон и централата на ЦРУ; дава на агенцията достъп до видеоархива на CBS News; предоставя на ЦРУ правото да мониторират информациите на кореспондентите на CBS във Вашингтон и Ню Йорк.

■ Списанията Time и Newsweek. Според източници от ЦРУ и Сената, архивът на ЦРУ съдържа писмени споразумения с бивши външни кореспонденти и нещатни журналисти от двете списания. Същите източници отказват информация дали ЦРУ е прекратило всички свои отношения с лица, които работят за двете издания.

■ Телевизионните мрежи ABC и NBC. Според служители на ЦРУ ABC осигурява прикритие за агенти на ЦРУ през 1960-те. Един от тях е Сам Джафи, който изпълнява секретни задачи за ЦРУ. Самият Джафи призна само, че е предоставял информация на ЦРУ. Пред сенатската комисия представителите на ЦРУ са отказали информация за това дали и към момента агенцията поддържа отношения с двете телевизии.

■ Други по-големи медийни организации – според служители на ЦРУ агенцията има договорености с New York Herald Tribune, Saturday‑Evening Post, Scripps‑Howard Newspapers, Hearst Newspapers, Associated Press, United Press International, Reuters и Miami Herald.

За да се разбере ролята на повечето журналисти-оперативни работници, е необходимо да се изоставят някои митове за работата под прикритие за американските разузнавателни служби. Малко американски агенти са „шпиони“ в популярния смисъл на думата. „Шпионаж“ – придобиването на секретна информация от чуждо правителство, почти винаги се прави от чуждестранни лица, които са наети от ЦРУ и са по под контрола на ЦРУ в собствените си страни. Основната роля на американеца, който работи под прикритие в чужбина е да помага в набирането и „обработката“ на чужди граждани, които са каналите на секретна информация, достигаща американското разузнаване.

Много журналисти са използвани от ЦРУ, за да подпомагат този процес и те имат репутацията на едни от най-добрите в тази област. Особеното естество на работата на чуждестранен кореспондент е идеално за такъв тип дейност, защото получава необичайно широк достъп от приемащата страна, може да пътуват в области, често извън маршрутите на други американци, прекарва голяма част от времето си в създаването на източници в правителствата, академичните институции, военния елит и научните общности. Медийният кореспондент има възможност да формира дългосрочни лични взаимоотношения с източници – може би повече от всяка друга категория оперативни работници – и е в състояние да прави правилни преценки за податливостта и готовността на чужди граждани за вербуване като шпиони.

„След като чужденец е вербуван, водещият офицер често трябва да остане на заден план“, обясни служител на ЦРУ. „Така че можете да използвате журналист да предава съобщения до и от двете страни“. Журналистите на терен получават своите задачи по същия начин, както всеки друг оперативен работник под прикритие. Ако, например, журналист е базиран в Австрия, той обикновено ще е под общото ръководство на резидента на ЦРУ във Виена и докладва на оперативен офицер там. Някои кореспонденти или репортери, базирани в САЩ, които правят чести пътувания в чужбина, се отчитат директно пред служители на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния.

Задачите, които те изпълняват са повече от това да бъдат „очи и уши“ на ЦРУ; да докладват какво са видели или дочули във фабрика в Източна Европа, на дипломатически прием в Бон, около периметъра на военна база в Португалия. В други случаи техните задачи са по-сложни: лансиране на на дезинформация; организиране на партита и приеми, предназначени да съберат американски агенти и чужди шпиони; облъчване с „черна“ пропаганда на чуждестранни журналисти; използване на техните хотелски стаи или офиси за явочни квартири; предаване на инструкции и пари на контролирани от ЦРУ членове на чужди правителства.

Автор: Карл Бърнстейн

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s