Моралната криза на родните интелектуал-евроатлантици

Alter Information публикува статията от личния блог на журналиста Александър Симов

314958_2041640811633_1562708830_31639203_2055912576_n

Любимият виртуален сатирик на Русия, измисленият герой Лев Щарански, карикатурен образ на типичния руски интелектуалец, който дава акъл и съвети по всяка тема, особено, ако е политическа има един крилат лаф:

„совестливо и гадливо на душе“ (в нескопосан превод това че рече – „съвестно и гадно ми е на душата“, а защо направо да не го преведем с рима – „на душата ми е съвестливо и гадлив”о, все пак напук на русофобите българският и руският език са доста близки). Интересно съчетание на емоции, но ако припомним пак един анекдотичен лаф – интелектуалецът това е човек, който като застане сутрин пред огледалото не знае какво точно иска – да се обръсне или да се застреля. Вън от шегата обаче именно такова усещане за гадливост човек може да изпита, ако си направи труда да прочете поредното парламентарно обръщение на президента Росен Плевнелиев и нещастният опит в него да се очераят приоритетите на България занапред. От няколко години насам обитателят на „Дондуков“ 2 е въвел традицията да прави политически консултации, а след това да обобщава резултатите от тях в реч, но крайният резултат рядко е бил толкова нескопосан, арогантен, дебилен и плашещ като последния му опит да се прави на оратор. В него Плевнелиев за пореден път разкри истинското си лице – един човек, който не само не е в състояние да зададе някаква стратегическа визия за развитие на страната, но и който се опитва да продаде на българите своята абсолютна посредственост и слепота за смущаващо новаторство и писък на актуална политика.

Поредният мисловен продукт на президента представлява един тотален бъркоч от клишета, повтарящи се отново и отново трафаретни фрази, нулева степен на оригиналост и абсолютно самозабравяне. Плевнелиев сякаш описва някаква България от алтернативна реалност и вероятно от затворения комплекс в който живее президента реалността изглежда именно така. Но реалните българи са затиснати от съвсем други грижи и вероятно, ако повечето от тях съберат сили да прочетат какво им предлага техният държавен глава, ще успеят да изобретят изцяло нови псувни, за да изразят истинското си политическо отношение към тази карикатурна фигура.

Плевнелиев е апотеоз на скуката. Какви са реалните проблеми според него? Съдебна система, електронно правителство, Шенген, ала-бала и най-вече – давайте да отвържем кесията и да си купуваме сигурност, тоест да инвестираме в старо натовско въоръжение. Неговата визия спира дотук. Бодра посредственост. Стратегическа импотентност. Криза на мислене. Евроатлантическа пламенност. Това са диагнозите на президентските изхвърляния. И е крайно време да обърнем внимание върху абсолютното несъвпадение на дневния ред на политическите елити и обикновените българи. Защото, колкото по-голяма става тази пропаст, толкова повече ще се късат връзките на нормалното политическо съществуване и ще живеем в една страна, разяждана от чужди замисимости, грантова интелигенция и американска агентура, която не спира да заплашва всеки с различно мислене.

Един пример за тази пропаст. В речта на държавния глава нито един път не се появява думата „бедност“ или пък „неравенство“. А точно това са двата проблема, които системно разкъсват социалната тъкан на обществото и разделят България на малки островчета, където все още може да се диша и на огромни пустини, където хората трябва да кретат с по 300 лева на месец и докъде ни линейки, ни полиция, ни господ не достига. Бедността в България е така всеобхватна и безнадеждна, че хората не са в състояние да си направят дори елементарен план за своя живот или пък да са сигурни, че техните деца ще живеят по-добре. И тази постоянна бедност ражда и социалната агресия на която всички сме свидетели. Но в погледа на Плевнелиев този проблем отсъства напълно. За него не е проблем това, че пенсиите на хората не стигат и за две седмици, не е проблем, че в 21 век има фабрики в които се отнасят към хората като роби, не е проблем това, че оскотяването става трайно явление, а недохранването се появява отново по българските земи, все едно те отчаяно се опитват да се върнат към времената описани така трагично от Христо Смирненски. Точно по времето на Смирненски хората са говорили за класова война и е чудно дали не е време да изкопаем от миналото тази фраза отново, защото крещящото самозабряване на богаташа, който минава за президент вече намеква за някакъв класов триумф, направо класово високомерие. Европейските фондове са важна тема, но едва ли са по-важна от това дали ще останат българи, които да се възползват от тях.

Бедността е огромен проблем, защото именно тя кара огромни групи от хора да емигрират, защото са наясно, че у нас не могат и никога няма да получат добри доходи. Младите българи продължават да бягат от България, но тази тема също не беше в състояние да трогне обитателят на „Дондуков“ 2. За него беше много по-важно чисто лобистки пак да подхване темата за енергийната ефективност и санирането като едва ли не връх в държавническото мислене. „Сигурен съм, че осъществяването на приетия мащабен план за енергийна ефективност и саниране на българските жилища, ще осигури на милиони българи и на икономиката много по-големи и видими ползи отколкото всеки един от проектите на големия шлем“, бяха точните думи на президента. Само човек, който е дишал незаконни химически препарати може да произнесе такива думи. Те са абсурдни, нелепи и наистина издават радикален дефект на мисленето. Да превърнеш санирането в някаква свръхцел е все едно да направиш параклис на четката си за зъби. То може да бъде средство за постигането на нещо, но самото то да е цел е подмяна на всичко смислено в политиката и опит за оправдаване на мащабната акция по купуване на гласове, която ГЕРБ са замислили.

Лично мен винаги много ме радва, когато поредният политик, поредният временен турист по върховете на държавата започне да говори за електронно правителство. Май един ден ще се окаже, че електронното правителство в България се правеше по-дълго отколкото опитите ни да стигнем до комунизма. Тази дъвка обаче е ефектна, защото не означава абсолютно нищо, а същевременно може да бъде безкрайна черна дупка за присвояване на пари. Какво електронно правителство обаче в държава, която при първия по-неочакван сняг се връща в 18-ти век? Когато снегът се появи в средата на март изведнъж огромни части от страната останаха без електричество, електропреносната мрежа се усука, стълбове бяха повалени, а снегорините се превърнаха в нещо митично. Всяко бедствие отново и отново с непосилна тъга подсказва на обикновените хора, че в България няма никаква държава, че всички живеем само в спомен за държава и не бива да разчитаме на никой друг, ако искаме да се спасим от проблемите.

И пробутването на отровните десни рецепти за либерализация в енергетиката не е път страната да бъде спасена от липсата на държава. Защото ЕРП-атата за пореден път се опитаха да използват проблемите, за да настояват за цената на тока. Ако президентът си беше на мястото вместо да дрънка за саниране щеше да настоява за проверка и ревизия на всички електроразпределителни дружества. Нека да се провери досега те инвестирали ли са в мрежата и защо електрическите стълбове почнаха да се чупят като солетки. От 10 години насам при всяко увеличение на тока магическата причина за това е „нуждата от средства за инвестиции“, ами хайде да видим къде са отишли те.

В речта на Плевнелиев отсъстват и другите големи проблеми на страната. Нямаше нито една дума за крещящата битова престъпност. Сегашното управление е голям майстор да преследва агентите на някаква измислена „хибридна война“, но никакво го няма, когато трябва да спаси населението от терора на всекидневните кражби и посегателства. Те също са странично следствие от смазващата бедност, но е факт, че не организираната, а неорганизираната престъпност става основен проблем на страната. Инвестицията в стари самолети няма да спре бандите, които върлуват по селата.

Плевнелиев, разбира се, бе напълно ням и по темата, че чужди сили се опитват да превърнат България във фронтова държава в една война, която не се одобрява от над 80 на сто от хората в страната. Някъде да сте го чули да се възмути от опитите да ни наредят в битката срещу Русия?

Президентът не спомена и нито една дума за това, че тъпото превръщане на България в геополитически ястреб и фанатичната подкрепа за политиката на санкции срещу Русия вече са на път да доведат до фалит целия туристически бранш. Отдръпването на руските туристи може да срине цял сектор в нашата икономика и това е следствие от сляпото следване на чужди съвети, а не на национален интерес. И това се дължи именно на истинските агенти на хибридната война – платените анализатори и телевизионни проповедници, които шестват от екран на екран да ни заливат с лъжи и остарели идеологически схеми. Но този проблем е бяло петно за тази власт, тя не е в състояние да чуе какво мислят хората и това предвещава доста бурно лято и есен, близка до най-високото политическо напрежение.

Само, че как си представяте Плевнелиев да посочи истински реален проблем? Нали тогава неговите богати приятелчета ще почнат да го гледат на кръв. Той е майстор в произвеждането на политически талашит, автор на небивалици, фабрика за бял шум. Когато правиш имитация на политика, няма как да поставиш истинските проблеми, а дори и да знаеш за тях. Господарят на псевоуправлението поставя псевдоприоритети. Управлението вече е на толкова ниско ниво ниво, че не е в състояние да формулира реални интереси, а не издиктувани отвън дивотии. Това е морална катастрофа, последиците от която ще чувстваме много дълго време. Тъжно и хладно, дами и господа.

А пък тези дни прочетох една статия на един либералните журналисти, който изкарваше Плевнелиев могъщ държавник и в безгръбначието на думите му виждаше даже упрек към управляващите. Да, ясно е, че склонността на много хора да виждат голи жени във формите на пролетните облаци, които прелитат над София е нелечима.

Жълтите павета вече са диагноза.

4 коментара to “Моралната криза на родните интелектуал-евроатлантици”

  1. И тоя палячо и ментора му Боко са недоразумения, но жалко че са на власт, а ние ги търпим.

  2. Много правилно говори и постъпва правилно във всичко и навсякъде Президентът Плевнелиев.А че много хора няма да харесат това и няма да го обичат-той не е длъжен да се съобрази с това и с всеки.Длъжен е да се държи и да постъпва като държавен глава на държава от ЕС и НАТО.

  3. Прекрасна статия и анализ. Жалко, че не може да се публикува в ежедневник. Сигурен съм, че този палячо има правилна самотценка, но поне да не живее в заблуда за всенардна любов

  4. Прекрасен анализ.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s