Eдна статия за най-свидните жертви на братоубийствената война в Украйна – децата на Донбас. Цялото цивилно население от началото на войната беше умишлено бомбардирано, мишени бяха болници, училища, жилищни сгради. И нито една българска медия не показа тези военни престъпления…
Това е резултатът от зверските бомбардировки на спонсорирания от САЩ режим в Киев срещу цивилни сгради, инфраструктура и невинните жители на Донбас.Цивилните бяха умишлено бомбардирани. Тези военни престъпления бяха пренебрегнати от ООН, както и от българските и западни медии.
В нарушение с международния закон децата на Донбас бяха лишени от правото си на живот и образование…
Нека си спомним грозните думи и обещания на украинския президент Петро Порошенко от края на 2014-та, изречени в Одеса:
„Нашите деца ще продължат да ходят на училище и детска градина, докато техните ще продължат да живеят в мазетата“
До момента украинските власти правят всичко възможно, за да спазят това обещание.
Имах възможността да бъда в Перевалск – в непосредствена близост до фронтовата линия. Украинската армия обстрелваше кварталите и жилищните сгради до денят, в който опълченците завзеха Дебалцево и обкръжиха украинската армия в капан. Поехме по шосето, което познавам много добре. Карахме през града, където виждах последствията от безразборния обстрел с артилерията на украинската армия. Стигнахме до поредното училище, унищожено от украинските сили. Футболното игрище отпред беше разбито, а посредата имаше огромен кратер от бомба. До самото училище имаше още един огромен кратер от ракета „Ураган“.
После се оказа, че трети снаряд също е ударил училището…
В училищната сграда попаднахме на голям фрагмент от снаряд „Ураган“, който приличаше на смачкана алуминиева кофа.
Нито един прозорец не беше останал от страната, гледаща към Дебалцево. Очевидно, това не е било произволен обстрел, защото всички удари по училището са директни. Училището е било мишена…
Обиколихме из училището – фасадата му, която гледаше към териториите, контролирани от опълченците беше почти непокътната. Това училище беше едно от най-красивите и приветливи в целия Перевалски регион: само преди две години спечели конкурс за обновление и беше напълно ремонтирано и освежено.
Сега гравираният надпис „Мир за целия свят“ прави цялата гледка още по-тъжна.
Отвътре беше още по-тъжно. Всички мебели и обзавеждане бяха разпръснати на парчета, стърчаха изкъртените рамки на прозорците, които бяха изпочупени, срутена мазилка по подът, парчета от дърво и тухли навсякъде, всичко беше разбито.
В полу-разрушения училищен коридор имаше снимки на герои, загинали във Великата отечествена война – отново убити от украински куршуми, от онези, които подкрепяли нацистката окупация.
„Никой не е забравен.
Нищо не е простено.“
Бих искала да отбележа, че уважавам и ценя стойността на историческата памет, на която винаги е наблягала нашата образователна система. В зората на украинския конфликт, един от основните елементи на анти-руската пропаганда беше фалшифицирането и подмяната на историята, която се преподава в училищата. Съветски и руски герои бяха изместени в учебниците от бандеровци и нацистки колаборационисти. Но хората в Донбас помнят и пазят своята история. И ние я научихме не само от училище, а от разказите на нашите баби и дядовци, които са я видяли със собствените си очи и ни разказваха отново и отново, за да я помним винаги.
Чух детско гласче отвън – малко момиче идваше насам, заедно с няколко възрастни. То посочи към най-разрушената част от училището и каза:
„Моят клас беше там“.
Седем-годишната Вика беше много тъжна; почти всичките ѝ приятелчета бяха напуснали градът и сега най-вероятно и тя и нейните родители щяха да направят същото.
Заедно влязохме в класната стая, където Вика и другите първокласници са се учели. Отново, същата сцена: натрошени стъкла навсякъде, разбити прозорци, размазани чинове, дупки по стените…
Някой беше написал на дъската „Смърт на фашисткия окупатор“.
Деца от Донбас, не ходете на училище…
Автор: Олга Лозанова,
Украйна
