На 02 Април, водещите световни сили и Иран постигнаха успех при договарянето на рамката на ядрената програма на Иран и отпадането на западните санкции срещу страната. Единственият недоволен от успешните преговори се оказа израелския премиер Бенямин Нетаняху, който е привърженик на идеята за война срещу Иран
Въпреки многото неуспехи на международната арена, американския президент Барак Обама направи нещо много добро в края на своят мандат: успя да предотврати за дълго една евентуална война срещу Иран.Обама беше американския президент, който положи големи усилия, за да затопли отношенията с иранците. Всъщност най-накрая някой в Белия Дом осъзна, че колкото и десетилетия да налага санкции и да се опитва да изолира дипломатически някоя държава – например Куба и Иран той няма да постигне своите цели. Нито ще успее да промени властта в тези страни.
Барак Обама го осъзна и въпреки опитите за саботаж отвътре – от т.нар. „ястреби“ и неокони, които са готови да вкарат САЩ във война къде ли не и отвън – от съюзници като Израел все пак той успя да възстанови нормалните дипломатически отношения с Куба, както и да постигне успех по преговорите за иранската ядрена програма.
Случи се така, че в Техеран на власт дойде Хасан Рухани на мястото на неотстъпчивия Махмуд Ахмадинеджат, който често правеше изказвания от рода на това, че „Израел трябва да бъде унищожен“ и като цяло отказваше да преговаря с американците. За което, разбира се, имаше огромно основание. Така Обама и Рухани се засякоха в подходящ момент.
Според неофициално изтекли данни Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай плюс Германия са договорили следното:
– Иран ще намали със 75% инфраструктурата си за обогатяване на уран. Вместо инсталираните 19 000 центрофуги в завода в Натанц, ще останат малко над 5000 и така ще бъде за срок от поне 10 години.;
– Това ще бъде единственият обект с такива възможности, той ще обогатява до 3.67%, т.е. далеч под ниво на материал за ядрено оръжие, няма да съхранява обогатено ядрено гориво и ще бъде превърнат в център за ядрена физика.;
– Иран ще промени дизайна и ще изгради наново реактора си с тежка вода в Арак, като САЩ ще одобрят този дизайн.;
– Изразходваното ядрено гориво от Арак ще бъде изнесено от страната, докато се изчерпи технологичния му капацитет.;
– Иран няма да строи друг реактор с тежка вода в следващите 15 години.;
– Запасите от обогатен уран ще бъдат драстично намалени от 8 тона до 300 кг.;
– По този начин се увеличава поне на 1 година времето, за което Иран – ако реши да направи подобна крачка – ще е в състояние да се сдобие с достатъчно материал за ядрена бомба.;
– Тези параметри ще бъдат постигнати в рамките на половин година.;
– След удостоверяването на промените и започването на 20 години на международен мониторинг, ще започне отмяната на значителна част от санкциите, тъй като те бяха свързани именно с ядрената програма.;
– В наблюдението ще участва Международната агенция за атомна енергия, която ще следи ядрените материали да не бъдат преместени в някое неизвестно място или завод.;
Това означава, че в следващите две десетилетия САЩ и Иран излизат на пътя, който изключва войната, от която се страхуват всички нормални хора. Санкциите постепенно ще бъдат сваляни, което ще помогне на Иран да си стъпи на краката.
В момента Запада води икономическа война срещу Иран и налага т.нар. „осакатяващи санкции“ срещу Техеран. Те удрят директно по износът на петрол и цялостната иранска икономика. Войната включваше и случаи, в които Израел, тоест Мосад, е организирал убийствата на ирански ядрени учени. Напрежението между Израел и Иран е огромно. Според израелците Иран правил всичко възможно да се сдобие с ядрено оръжие, което може да използва срещу тях. Понякога, разбира се, вечното мърморене на Израел е свързано с опитите на страната да отклони вниманието от себе си, тъй като Израел има голям ядрен арсенал, който отказва да постави под международен контрол и дори твърди, че не притежава ядрени оръжия. Сочейки постоянно Иран, Израел разсейва публиката от себе си. Освен това, сегашните успешни преговори доказаха, че за Иран не е било топ-приоритет да си създават ядрено оръжие.
Американците искат да „балансират“ играта. Те знаят, че Иран е един от най-важните съюзници на Русия. Това също е важен аспект. Иран дори беше заявил, че е готов да се присъедини към БРИКс. Благодарение на Владимир Путин до голяма степен санкциите и ембаргото срещу Иран се обезсилиха.
От години САЩ и Европа налагат т.нар. „осакатяващи“ икономически санкции спрямо Иран. И тежките резултати от тях взеха връх през изминалата година, когато Иран отчете най-ниските нива на износ на петрол от 1986г досега. 80% от експорта на страната е именно петролът. Суровината осигурява половината от целия бюджетен приход на Иран.
Миналата година Иран и Русия договаряха колосална петролна сделка, която може да увеличи експорта на ирански петрол с цели 50%. Това веднага подкопа водещата роля на САЩ в преговорите по иранската ядрена програма. Става дума за бартерна сделка за износ на 500хил. барела дневно ирански петрол срещу неопределени руски стоки.
Лицемерието, което лъха от Тел’авив
е пословично. Израелския премиер Бенямин Нетаняху веднага заяви, че е недоволен от успешните преговори. Както знаете, Обама и Нетаняху не са в много добри отношения. Те охладняха още повече през лятото на 2014 година, когато Обама призова Нетаняху да прекрати поредното израелско клане в Газа, което взе рекорден брой жертви от началото на окупацията до днес. Според американския президент Нетаняху е „курешка“ – изказване, което той направил пред свои съветници и за което впоследствие се извини. Израел обаче има силно лоби и влияние над американската политика. Страната получава огромна безвъзмезна помощ за отбрана от САЩ – всяка година по $3 млрд.долара. от 2007 насам. Сегашния договор изтича през 2017г., а се говори за увеличаване на безвъзмездната помощ за Израел. В САЩ действа и организацията Американско-израелски комитет по обществени въпроси. (AIPAC) е създадена от лидерите на американските еврейски организации в САЩ през 1954 г. и един от най-мощните инструменти за прокарване на про-израелската политика на официален Вашингтон.
Дотук добре. Но вмешателството и наглостта на Израел спрямо най-големия си протектор в лицето на Съединените щати започна да отива твърде далеч. Някои наричат Израел „разглезеното хлапе на САЩ“ и в това има голяма доза истина.
Наскоро се оказа, че сред държавите, които Израел е шпионирал най-усилено е именно САЩ. Това беше публична тайна всъщност.
Но по-интересните разкрития, които най-вероятно лично Обама е избрал да бъдат пуснати сега, в този удобен момент, когато неприятния за него Нетаняху непрестанно се опитва да провали мирните преговори с Иран, са данните на ЦРУ за ядрения арсенал, който Израел отрича да признае, че притежава.
След толкова много години Пентагонът най-накрая призна, че знае за съществуването на ядрените оръжия на Израел. Израел, който лицемерно сочи срещу Иран и кой ли не, който заграбва все повече палестински земи и унищожава правото на нормален живот на палестинците – като се почне от достъпа до питейна вода и се стигне до „луксове“ като нормалното функциониране на спорта в Палестина – няма и едно нещо от живота на палестинците, което да не е разрушено от политиката на Тел’авив…
Потвърждаването на тази слабо пазена тайна е като раздрусването на кошер, пълен с пчели. Както за американското правителство, така и за най-големия им съюзник в Близкия Изток – Израел. До момента Израел отказва да се включи в Договора за неразпространение на ядрени оръжия именно, защото макар и да отрича е въоръжен до зъби с ядрени оръжия, което само подклажда повече напрежение в Близкия Изток, където на територията на Палестина през 1948г. се появи държавата Израел.
Вашингтон също знае какво ще намерят инспекторите, ако Израел приеме да постави под международно наблюдение оръжията, с които разполага. От 1960г. Сената в САЩ забрани изрично да се предоставя помощ на държави, които разработват или разполагат с ядрени оръжия. Това означава, че безвъзмездната помощ, която американците дават на Израел трябва да бъде прекратена. Изключението, което се прави специално за Израел е в нарушение с американския закон. Това е причината американските президенти да мълчаха за ядрените оръжия на най-големия им съюзник в Близкоизточният регион.
Критическия отдел за оценка на държавите от НАТО и Израел дава обобщени данни за израелския ядрен арсенал, но пък размерите са повече от впечатляващи. Още по-интересно е, че инфраструктурата и лабораториите, които са наблюдавани от екипът са 1:1 с американските. Най-вероятно става дума за поредния гигантски шпионаж на Израел над САЩ.
Не е ясно с колко точно ядрени бомби разполага Израел, но според повечето оценки са около 200 бр., или повече…
Така че е редно Израел да замълчи. Поне, когато говори за ядрени оръжия. Или нарушаване на международното право – Израел е рекордьор по нарушаване на международното право. Само официално от създаването си до 2010 година ООН е санкционирало Израел 79 пъти. Случвало се е, когато ООН разкритикува Израел „случайно“ да бъде бомбардирана централаната на ООН, или пък някой бежански лагер на организацията, претъпкан с избягали от разрушените си от Израел домове палестинци.
И нека бъде ясно: анти-ционизмът няма нищо общо с анти-семитизъм. Иначе ще се окаже, че ортодоксалните евреи също са „анти-семити“. Обвиненията наляво-надясно, които раздава Бенямин Нетаняху в „анти-семитизъм“ са изтъркан репертоар, с който е време Израел да скъса. Вечното оплакване и играене на ролята на „жертва“ втръсна на всички. Нелепо е, когато ООН те призове да спреш поредната си кървава кампания в Газа да наречеш организацията „анти-семитска“. Нелепо. В момента, благодарение на мас-медиите, терминът „ционизъм“ се приема като някаква профанщина, но това не е така. Нека припомним две неща: през 1975г. държавите от ООН приеха с мнозинство (България също гласува „за“) признаването на ционизма като престъпна идеология. По-късно от „престъпна идеология“ ционизма отново се превърна в нещо легитимно, тъй като още от 1948 г., когато първия израелски президент се заклева под портрета на Теодор Херцел официален Тел’авив се води от ционистката доктрина.
Равносметката
е повече от ясна: на 2-ри април беше постигнато нещо важно за отдалечаването на света от поредната унищожителна война, която би засегнала всички. Израел ще направи всичко възможно да шантажира успешните договорености и да върне САЩ на пътя срещу иранците. Важно е кой ще бъде следващия американски президент. Има някаква надежда, ако това не бъде републиканец.
Не можем да очакваме, че Иран ще спре да си сътрудничи с Русия, както правят във Сирия, например. Но САЩ вече имат пространството да преговарят с Техеран и да използват свалянето на санкциите като „моркова и пръчката“. От друга страна, когато Иран си стъпи на краката ще бъде още по-неприятно за САЩ, ако те се присъединят в БРИКс, каквото желание вече изказаха.
Сега нелепото обяснение на САЩ за ядрената обсада над Русия чрез т.нар. „противоракетен щит“, че той не бил насочен срещу Русия, а за да защитава Европа от евентуална ядрена атака на Иран по държава от Стария континент трябва да бъде заменено с ново. И нека този път поне звучи правдоподобно…
Цената на петрола. Няма да се снижи, както някои незапознати си представят. Санкциите срещу Иран ще бъдат сваляни постепенно и Иран няма да започне да изнася петрол още утре едва ли не. Освен това прогнозите са за увеличение на цената до края на 2015г., а не обратното. Тук най-важна е ролята на саудитите.
Alter Information 