Световния банков-концлагер и изчезването на парите

Ситуацията с банките на САЩ, върху които се държи цялата западна икономическа и финансова система, е трагична

mc

Започвайки от 2009 г. всички крупни банки на САЩ са задължени на държат изпит под названието „стрес-тест“. Проверява се способността на банките да се противопоставят на резките изменения на икономическата и финансова конюнктура. По-просто казано, оценява се способността да оцеляват в случай, че в САЩ започне пълномащабна финансова криза, като през 2007-2008 г.

През годините на тестирането повечето американски банки получаваха оценката „задоволително“ с голямо натягане. Някои банки трябваше да повторят изпита.

Изпитващият е основният виновник за плачевното състояние на американските финанси – Федералната резервна система на САЩ.

Изпитвани бяха нейните подразделения, които, неизвестно по какви причини, за наричани системообразуващи банки, за които от четири години казват too big to fail, т.е. размерите и мащабите на тези банки са толкова големи, че фалитът само на една от тях може да има фатални последици за цялата икономика на САЩ.

Какви са били активите на най-големите шест американски банки към септември 2014 г. JP Morgan – 2,527 трилиона долара, Bank of America – 2,123 трилиона, Wells Fargo – 1,636 трилиона, Citigroup – 1,882 трилиона, Goldman Sachs – 868,93 милиарда, Morgan Stanley – 814,51 милиарда долара.

Както се вижда сумарните активи на голямата шестица на американските банки през есента на 2014 г. е била 9,85 трилиона долара, при общи съвкупни активи на цялата банкова система 15,35 трилиона, т.е. на тези шест банки са се падали почти 2/3 от всички активи на банковата система на САЩ. Заради това банкрутът на която и да било от тях ще има фатални последици за САЩ.

В началото на 2014 г. количеството на банките в САЩ беше 6981, което означава, че огромното мнозинство от тях са дреболии на фона на голямата шестица. През 80-те години банките бяха над 18 000. През последните 30 години умряха над 11 000 банки, а през 2013 г. тяхното число за първи път падна под 7000 което е по-малко от 1934 г. Основната причина за чистката в сектора беше финансовата криза от 2007-2008 г., когато от пазара отпаднаха всички банки с активи под 100 милиарда долара.

На стрес-тестиране всяка година са подлагани 20-30 от най-големите банки. Главният ориентир за получаване на положителна оценка от изпита е показателят за достатъчността на капитала, т.е. така наречената ликвидност. Банката трябва да има собствен капитал при това в ликвидна форма, за да може в случай на извънредна ситуация да покрие своите задължения пред клиентите, държащи депозити в банката, и пред други банки кредитори.

На банките, за разлика от фирмите в другите сектори, е позволено да работят с непълно покритие на своите задължения. Тайната на тяхната устойчивост се крие в това, че в критични моменти, в спасяването на банките се хвърля централната банка, кредитор от последна инстанция, и държавата, предоставяща кредити на потъващата банка или увеличаваща собствения капитал на банката.

През финансовата криза 2007-2008 г. в банковата система на САЩ, според различни оценки, бяха напомпани от 1 до 2 трилиона долара бюджетни държавни пари, т.е. държавата спасяваше банкстерите, а не хората. И въпреки това щедрото подпомагане не спаси гиганта Lehman. Впрочем, в навечерието на кризата, показателят за достатъчността на капитала в основните банки – Citi, Morgan, и др., беше на равнището около 4 процента.

А как изглежда този показател след кризата. Ето резултатите от стрес-теста за 2014 г. на голямата шестица: Welse Fdrgo – 8,2, Citi – 7,2, Goldman – 6,9, JP Morgan – 6,3, Banc of America – 5,9.

През 2015 г. няма никакви радикални изменения в сравнение с 2014 г. Оценката на достатъчността на капитала на JP Morgan е 6,5, на Goldman – 6,3, на Morgan Stanley – 6,2. От големите банки в първата десетка най-добър показател имаше Bank of NY Mellon – 12,6.

Като цяло в банковата система на САЩ този показател е около 5 процента, което се счита за минимално допустимо за банките, подлагани на тестиране, т.е. ситуацията с устойчивостта на американските банки е на ръба на катастрофата.

В Европа също се правят тестове, но тук изискванията са по-големи, отколкото в САЩ. Някои европейски банки, на фона на американските изглеждат направо като отличници. Например при Deutsche Bank коефициентът на достатъчността на капитала е равен на 34,8 процента.

ФРС на САЩ не скрива, че четирите водещи банки на САЩ през 2015 г. с труд са издържали теста – Goldman, Chase, Morgan, Citi. На тези банки бяха поставени условия и ограничения за реализация на представените финансови инвестиционни планове. Главното ограничение е изплащането на дивидентите на акционерите. Освен това проблемните банки имат ограниченията при изкупуването на своите акции, тъй като тази операция често е начин за повишаване на пазарното капитализиране на банката.

Банките на САЩ днес се разплащат за пълната извънконтролност, която съществуваше във финансовия сектор на САЩ от началото на 80-те години до кризата през 2007-2009 г.

При Роналд Рейгън започна процесът на дерегулирането на банковия сектор. Важен етап стана 1999 г., когато беше отменен законът Глас-Щигол, един от първите банкови закони, приет още при Рузвелт през 1933 г. Той въвеждаше строги граници между търговските и инвестиционни банки, което възпираше спекулациите на банкерите на финансовите пазари, подлагащи на риск парите на своите клиенти.

Последният крупен акт на дерегулирането на банковата дейност беше при Буш-младши през 2004 г. когато комисията по ценните книжа на САЩ разреши на инвестиционните банки без ограничения да кредитират сделки по покупки на ценни книжа и именно това доведе някога до борсовата криза през 1929 г., началото на Великата депресия. Банките се възползваха и надуха балона на пазара на капитала, обезпечени с ипотечни кредити.

Днес банките на Уолтстрийт се държат на магия и тяхното съществуване е въобще „чудо на чудесата“. Банковата система на САЩ е под огромно вътрешно напрежение. Банкстерите заложиха под Америка мина, наричана „банкова система на САЩ“. И тя е на път да изгърми.

На горния фон наглостта на американските банки е безкрайна. Вместо да се опитат поне да се стегнат, те тръгнаха по пътя на въвеждането на безналичната демокрация, т.е. на банковия концлагер.

За какво става дума.

През последните години в много страни, преди всичко в САЩ, се активира процесът за изтласкване на наличните пари /хартиени купюри и разменни монети/ от безналични пари. Днес на Запад делът на наличните пари в паричната маса е около 10 процента, а в развиващите се страни – около 15 процента.

Доводите на привържениците на 100-процентната безналичност са добре известни. На първо място, аргументът, че преходът към безналични пари ще позволи да бъдат излекувани много язви на съвременното общество – разпространението на наркотиците, тероризма, корупцията, организираната престъпност. Истина е, че използването на мръсни налични пари дава анонимност на престъпника. На наличните пари се гради сивата икономика, чиято същност е бягството от данъци. Разходите за пускане, обращение и унищожение на наличните пари са доста скъпи за обществото, не по-малко от 1 процент от брутния национален продукт. Действа и екологичният аспект при унищожение на хартиените пари. Последната група аргументи в полза на безналичните пари са изгодите, които получават гражданите – те нямат допир с купюрите, заразени с микроби, избягват риска да бъдат ограбени или да ги загубят, разчетите в магазините, транспорта и хотелите се нуждаят от по-малко време и т.н.

Правителствата на западните страни приемат различни закони, водещи към изтласкване на наличните пари от обращение. Преди всичко установяват лимити за обема на операциите с използване на наличност. Например в Испания и Франция такъв лимит беше установен на равнището 3000 евро, като във Франция ще бъде спуснат до 1000 евро. В Италия още отсега лимитът е 1000 евро. Във Франция за една седмица един човек може да похарчи само 3000 евро в налични. Да се изтеглят от сметката без да бъдат контролирани могат само 10 000 евро, а да се обмени валута без документ за самоличност – в пределите на 1000 евро. Всички тези платежи се контролират строго от правителството. Своят принос дават и банките. Някои, преди всичко в САЩ, обявяват че прекратяват всички операции с налични пари. Други налагат високи комисионни за своите услуги, или на преводи на пари, ако клиентът ги плаща с налични. Така например през април голямата американска банка Chase ограничи използването на налични пари. На своите клиенти изпрати писма, в които се казва, че те не могат да използват налични пари за изплащане на кредити, ипотеки, автомобилни кредити, да внасят пари в инвестиционни фондове и т.н. Отгоре на всичко банката отказа да съхранява налични пари в депозитните сейфове. Значи, банката може да пази оръжие в тези сейфове, но пари не може.

В някои страни към борбата срещу наличните пари се включиха компаниите, осъществяващи превози на пътници. Така например в Швеция пътуването с автобус не може да се плати с налични пари. В Швеция се появи и първият в света магазин, в който покупките се плащат с махане на ръка. Всичко е основано на апарат, който сканира рисунката на вените.

В САЩ делът на безналичните операции възлиза на 80 процента от всички финансови транзакции.

Операциите с налични пари в Европа са само 9 на сто, а в САЩ – 7 на сто. На първо място е Южна Корея с 2 на сто.

Но лошото в случая е, че кампанията за елиминиране на наличните пари се води от банкерите. Причините са няколко. На първо място във финансовия свят отдавна има тенденция към снижаване на лихвите по активните кредитни и пасивните депозитни операции на банките. След финансовата криза 2007-2009 г. лихвите по депозитите станаха въобще минусови, т.е. отрицателни.

В такава ситуация стимулите за хората да си държат парите в банките изчезват. Преходът към 100-процента безналичност ще обезпечи банкерите от бягството на клиентите, т.е. ще настъпи „банково закрепостяване“.

На второ място, безналичните пари са пари, които банкерите правят от въздуха. Във всички страни законно платежно средство са наличните пари, емитирани от централните банки. Клиентите носят законните налични пари на депозити, а банките срещу всеки такъв долар пускат във вида на кредити няколко безналични долари. Това мошеничество в особено крупни размери стана банкова норма още през ХІХ век. В литературата това се нарича „напълно обезпечаване на банковите задължения“. Колкото по-малък е делът на наличността в общия обем на паричната маса в страната, толкова по-голяма е възможността на местните банки да правят пари от въздуха и да мамят своите клиенти.

На трето място, висшата цел на банкерите, преди всичко на Федералната резервна система на САЩ, е абсолютната власт. Преходът към парична система, основаваща се само на безналични пари ще означава изграждането на световен банков концлагер. Всички операции с безналичните пари ще се окажат под електронен похлупак.

Системата от 100-процентна безналичност е банков концлагер, икономически тоталитаризъм, безналичен глобофашизъм.

Автор: Красимир Иванджийски

One Comment to “Световния банков-концлагер и изчезването на парите”

  1. НАКЪДЕ ОТИВАМЕ

    „И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се постави БЕЛЕГ (кодов номер) на десницата или на челата им; за да не може НИКОЙ да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. …а числото му е шестстотин шестдесет и шест.“

                                                                                                   Откровение на Йоан 13:16-18
    

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s