Предстоящата сделка Путин – Обама

Минския формат на преговори между Франция и Германия от страна на Запада и Москва се оказаха изчерпани. Така от три месеца насам САЩ пое инициативата и започна директни преговори с Путин. По всичко личи, че съвсем скоро Вашингтон и Кремъл ще се договорят по украинския въпрос, а според проф. Кшищоф Рак от авторитетния център за стратегически анализи „Centrum Forbes“ освен, че и двете страни нямат изгода от протакване на украинския конфликт, то САЩ ще отстъпят от Украйна и НАТО ще спре да струпва свои структури по границите на Русия като компенсация за съгласието на Русия относно сделката по ядрената програма на Иран и предстоящите икономически трудности за Русия, тъй като сделката ще доведе до запазване на ниските цени на нефта и военното преструктуриране на Русия най-вероятно ще се забави

Barack Obama, Vladimir Putin

Русия очевидно няма намерение на разпалва нова студена война със Запада. Тя не е достатъчно силна за това, освен това не успя да разедини сериозно западните държави. А тъй като последните, на свой ред, не са склонни да започват кръстоносен поход срещу Русия, постигането на помирение между тях е само въпрос на време. Как ще изглежда поредното „презареждане“ в отношенията между Москва и Вашингтон?

Преговорният маратон

Политиците са уморени от Украйна. Те преговарят вече втора поредна година и дори подписаха в Минск два договора за прекратяване на военните действия, но това не доведе нито до мир, нито до споразумение между Москва и Запада.

През юни 2015 държавите от Европейския съюз се споразумяха предварително, че ще удължат действието на санкциите срещу Русия до края на 2016. Това обаче не означава, че дипломатите са прекратили преговорите, напротив те навлизат в своята решаваща и вероятно заключителна фаза. В момента инициативата се поема от американците. Досега европейците преговаряха от името на Запада, но поради липсата на напредък, западноевропейските лидери изгубиха желание да продължават диалога с Путин. Така, най-големият привърженик на тесните контакти и преговорите с Москва – Германия, инициира удължаването на санкциите, а Франция се отказа от договора с руснаците за доставката на военните кораби „Мистрал“. Точно в този момент обаче, в играта се включи Вашингтон, който до този момент спазваше „тактическа дистанция“ и стоеше на една крачка зад германците и французите, съгласувайки с тях само отделни детайли от позицията на Запада на преговорите с Русия.

Включването на Америка

След като през февруари 2015 подписа споразумението Минск-2, Путин продължи да води вялата си война с Киев. Отвреме навреме той отправяше заплахи, че може да предприеме мащабно настъпление, стигайки до Одеса, Киев, а вероятно и до Лвов. Приближените му пък предупреждаваха, че ако бъде принуден Кремъл може да използва и ядрено оръжие срещу Запада. Тази демонстрация на мускули не доведе до някакви сериозни резултати, затова и стартира нов етап на преговорите. Този път те се водят в друг състав. Съдейки по всичко, тъй нареченият „нормандски формат“, т.е. преговорите с участието на Русия, Франция и Германия, се е изчерпал. Канцлерът Меркел, която беше поела основната отговорност за хода на преговорите, загуби интерес към тях заради безрезултатността на усилията си.

На свой ред, Кремъл, включително и по чисто престижни съображения, предпочита да сключи окончателното споразумение именно със САЩ (най-силната държава не само в западния свят, но и на планетата), а не с техните партньори Франция и Германия, да не говорим за „пришитата“ към тях Украйна. Защото в случая не става дума просто за разрешаването на ситуацията по руско-украинската граница, а за нещо много по-важно – формулирането на новите принципи на силовия баланс в Евразия.

Американско-руските консултации продължават вече три месеца. Новият етап в преговорите стартира с майското посещение на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Сочи, по време на което той разговаря с Путин и шефа на руската дипломация Лавров. В резултат беше решено да започне американско-руски диалог на ниво зам. министри на външните работи, като по този начин бе създаден нов дипломатически формат с цел подготовката на споразумението между двете държави. През юни пък се проведе първият от много месеци насам телефонен разговор между Путин и Обама. Подробностите за тези разговори остават неизвестни. Самият факт, че двете страни държат да ги пазят в тайна означава обаче, че контактите касаят най-важните въпроси, включително постигането на всеобхватно споразумение между Русия и западните държави. Редица признаци сочат, че преговорите вече са доста напреднали. На първо място сред тях е подписаното в средата на юни споразумение с Иран, страни в което са и Вашингтон, и Москва. На пръв поглед, то е изключително неизгодно за руснаците, защото в резултат от него през следващите години цените на петрола и газа вероятно ще си останат ниски. А съвсем доскоро износът на енергоносители осигуряваше половината от приходите в руския бюджет. В тази ситуация, плановете на Кремъл за превъоръжаване са поставени под въпрос, същото се отнася и за планираните от него инвестиции, особено в големите инфраструктурни проекти. Впрочем, могат да възникнат и трудности дори със социалните плащания, да не говорим за задълбочаващата се рецесия.

Така че други варианти просто няма: САЩ и западноевропейските държави ще трябва щедро да компенсират подкрепата на Кремъл за „иранската сделка“. При това не с пари. Трудно може да се приеме за случайно съвпадение изказването на високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, който само няколко дни след подписването на споразумението с Иран заяви, че на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 няма да бъде взето решение за разполагането на постоянни бази на пакта в Полша. Той се аргументира с това, че през 1997 западните държави са поели ангажимент пред Москва да не разполагат „сериозни сили“ на територията на новите страни-членки на алианса. Не е случайно и, че напоследък Вашингтон оказва все по-силен натиск върху Киев да изпълни конституционните си задължения по отношение на откъсналите се територии в Донбас. Както винаги, „всичко е просто бизнес“. Силните държави си уреждат сметките за сметка на слабите.

Солидарността между държавите

Следва да се откажем от илюзиите, че справедливостта, честността и доброто играят сериозна роля в международната политика. Наивно е да вярваме, че преговорите между Запада и Москва целят да накажат Русия заради случилото се с Украйна. Истината е, че държавите и техните лидери се интересуват само от конкретната полза. И никой няма намерение да умира заради Киев.

Западните държави и Русия са обречени едни на други. Затова те в крайна сметка ще се споразумеят. Москва още дълго ще може да продава своя петрол и газ в Европа, особено в Западна. Там е най-важният и стратегически пазар. Големите договори с Китай засега са по-скоро само в плановете на Кремъл. Западноевропейските държави нямат никакво намерение да се отказват от руските енергоносители, тъй като смятат доставките от Изток за евтини, сравнително сигурни и стабилни. Никой в Кремъл няма да поиска да затвори кранчето на Германия, което обаче не важи по отношение на поляците или украинците. Показателно в тази връзка е, че т.нар. западни санкции не засегнаха търговията с най-важната руска стратегическа стока – петрола и газа.

От геоикономическа гледна точка, Русия предстовлява суровинна база и своеобразна периферия на Запада, което се приема и от двете страни за оптимален модел на двустранните им отношения. Истината е, че западните държави се боят най-много от евентуалното разпадане на Русия. При това те свързват най-мрачните си сценарии не с руската армия, нито със спецалните служби и дори не с хипотетичния масов хаос. Разпадането на руската държава носи в себе си не просто заплахата от глобален скок в цените на стратегическите суровини, но и загубата на контрола над огромно количество ядрено оръжие. Именно затова Западът гледа да не досажда прекалено на Москва.

Разпределянето на сферите на влияние

Путин иска Западът да прекрати износа на своите либерално-демократични ценности на Изток, както и да спре експанзията на НАТО и ЕС. Затова той се стреми да постигне с него споразумение за разпределяне на сферите на влияние, което да засегне и Украйна, и Централна и Източна Европа, както и други стратегически региони в Евразия. И можем да очакваме, че тези негови стремежи ще срещнат разбиране сред лидерите на западните държави. Какви ще бъдат обаче последиците от подобно споразумение за Полша? Нашият регион ще остане открит за влиянието на Москва и ще продължи да представлява своеобразна „сива зона на сигурност“. Ще се запази и зависимостта му от руските енергоносители.

Всъщност, съществуването на подобни „сиви зони за сигурност“ цели да защити западните държави. Техните ръководители не са склонни сляпо да се доверяват на Кремъл. А така, ако Путин все пак реши да атакува техните зле защитени периферии, те ще имат време да организират собствената си отбрана. Тоест, ще водят поредната „странна война“ без да участват в активни военни действия.

От друга страна, ако те решат да разположат големи военни части на територията на новите членки на НАТО за да не допуснат превръщането на региона в „сива зона на сигурност“, това моментално би ги ангажирано във военна конфронтация с руснаците. Нещо, което те не желаят. Тоест, неравнопоставеният статут на отделните страни членки на пакта дава на държавите стратегическа еластичност. Затова и следващата среща на върха на НАТО вероятно ще завърши с нашето (т.е. на Полша – б.р.) стратегическо поражение.

Този нов силов баланс ще продължи да съществува поне докато Путин управлява Русия. Затова новата система ще се характеризира с ниска степен на институционализация, доколкото бъдещето и до голяма степен ще зависи от съдбата на сегашния силен човек в Кремъл.

 

2 коментара to “Предстоящата сделка Путин – Обама”

  1. Муни, Кроват ли си или креват е без значение.
    Значи, новио президент ще се справи с Русия. Оно САЩ не се „справиха“ навремето с КОРЕЯ, С ВИЕТНАМ, ДНЕС С АФГНИСТАН И ИРАК, и бяха бити и прогонвани, та днес ЩЕ СЕ СПРАВЯТ С РУСИЯ-
    Ти имаш ли малко мозък поне, защото ако имаше, щеш да ти е ясно, че САЩ ще бъдат бити, както стана навремето с Наполеон и с Хитлер.
    НЕ САЩ , а Русия е първа сила в Света в момента.
    Това го знае всеки, с поне малко ум в главата.

  2. Всичко това звучи много оптимистично, но нека не забравяме кой определя политиката на САЩ ! Обама действително е доста сговорчив президент и тъкмо затова е обект на злостна критика от проводниците на тази политика в Конгреса и правителството. Реакциите от сключения договор с Иран и от уклончивата политика в Украйна съвсем не са еднозначни. Много чакат с нетърпение появата на нов президент, който да се справи със съперничеството на Русия, каквото и да би коствало това на човечеството!

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s