Европейската „енергийна война“ и стратегията на „Газпром“

Както сочат последните данни, през второто тримесечие на 2015 руският енергиен гигант „Газпром“ е съумял да пречупи тенденцията към понижаване на газовите доставки на европейския пазар

Russian President Vladimir Putin stands in front of the map of Russia and Commonwealth of Independent States between working meetings at his residence Novo-Ogaryovo just outside Moscow, August 11, 2006. REUTERS/ITAR-TASS/PRESIDENTIAL PRESS SERVICE (RUSSIA) - RTR1GAL3 Така, в сравнение с кошмарното за „Газпром“ първо тримесечие на настоящата година, през второто износът на природен газ е нараснал с 27,4%, достигайки 34,8 млрд. куб. м. При това най-бързо нарастват обемите на купувания от Франция руски газ (с цели 82,5%, достигайки 2,7 млрд. куб. м). Следват я Италия (ръст с 40,7%, т.е. 7 млрд. куб. м) и Германия (ръст с 22,7%, т.е. 11,7 млрд. куб. м).

Какво показват цифрите? От една страна, през първата половина на 2015 „Газпром“ е намалил газовия си износ с цели 14,8% (като той е достигнал 93,4 млрд. куб. м), което е съпоставимо с най-лошите му показатели през кризисната 2009. От друга страна обаче, ръстът на износа към Европа през второто тримесечие дава основания да се прогнозира, че, като цяло, през 2015 компанията ще продаде поне толкова природен газ, колкото и през миналата 2014, а най-вероятно и повече.

Сред обяснението за случващото се е, че „Газпром“ по собствена инициатива реши да ограничи доставките на енергоносители на европейския пазар от септември 2014 до март 2015. Именно това срина статистическите му показатели, затова пък принуди европейските компании активно да изразходват газовите запаси, съдържащи се в подземните им хранилища. В резултат от това, макар че Западна Европа сега ускорява темповете и мащабите на закупуване на руски природен газ, нивото на запълване на газохранилищата и все още е по-ниско от средните показатели за последните години.

Напоследък, в полза на „Газпром“ е и развитието на събитията в Украйна. Както е известно, на 14 август 2015 енергийният министър на тази страна Владимир Демчишин призна, че тя няма да може да мине без руския газ и, че Киев „съвсем скоро“ ще вземе решение за възобновяване на доставките от Русия. Според него, „ако по някаква причина не получим нови доставки на руски газ, ще трябва да активираме плана за действия в извънредна ситуация“.

Тези опасения на украинския министър имат своите основания. Така, по данни на Асоциацията на европейските оператори на подземни газохранилища, в средата на август 2015 обемът на съхранявания в украинските хранилища природен газ е бил едва 13,549 млрд. куб. м. В същото време, за да се гарантира очакваният ръст на потреблението през зимата на 2015-2016 страната се нуждае от поне 19 млрд. куб. м. Така че на правителството ще се наложи или да купи недостигащите около 6 млрд. куб м директно от „Газпром“, или пък (заради конфронтацията между Москва и Киев), да получи същото количество руски газ, но от ЕС. В последния случай обаче, Европейският съюз ще трябва максимално бързо да възобнови собствените си запаси, отново купувайки газ от руснаците. Тоест, и в единия, и в другия случай Брюксел ще трябва да плати на „Газпром“ за да достави недостигащото количество газ на Украйна.

Междувременно, правителството в Киев вече обяви, че очаква да получи през септември 2015 300 млн. долара заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за закупуване на природен газ. Освен това то преговаря активно със Световната банка (СБ) за друг заем от 50 млн. долара, предназначен за същата цел, както и с Международната финансова корпорация (IFC) за още 200-250 млн. долара.

В крайна сметка, излиза, че Европейският съюз просто няма друг избор, освен да възобнови пълномащабното си сътрудничество с „Газпром“. Още повече, че спадът на добивите в най-голямото в ЕС газово находише Гронинген доведе до това, че Холандия, която е третия най-голям газов производител в Европа след Русия и Норвегия, от юли насам се оказва вносител на този енергоносител. Което означава, че ако тенденцията се запази, през 2015 „Газпром“ може да увеличи износа си за ЕС с цели 20%, достигайки рекордните показатели от 2013 (137 млрд. куб. м).

И така, може ли да се твърди, че руският енергиен гигант е на път да спечели „газовата война“ с ЕС и как това би могло да повлияе върху геополитическите позиции на Москва?

Според президента на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов, фактът, че „Газпром“ увеличава продажбите на газ в Европа е от стратегическо значение за Русия. В тази връзка той напомя, че обикновено през лятото закупуването на природен газ се забавя, което от една страна се дължи на ниското потребление през този сезон, а от друга – на сегашната ниска цена на енергоносителите. В същото време обаче, ниската (при това в дългосрочна перспектива) цена на природния газ буквално „убива“ алтернативните източници на енергия и най-вече „възобновяемите“. Същото впрочем се отнася и за шистовия газ и петрол. Последните бяха станали изгодни на фона на високите цени на петрола, само че сега ситуацията е точно обратната, затова европейските държави отново са заинтересовани да купуват евтините руски енергоносители.

Експертите напомнят за следната зависимост по отношение цените на природния газ: ако в определен момент петролните цени стигнат „дъното“, в рамките на следващата около половин година ще паднат и цените на газа, включително на този, доставян от руския „Газпром“. В тази връзка те посочват, че именно през второто тримесечие на 2015 беше пиковият момент в процеса на падане цените на газа, след като в края на миналата година цените на петрола драстично намаляха. Този фактор, също стимулира държавите от ЕС да активизират закупуването на руски газ. Впрочем, в тази посока действат и някои други фактори. Както вече споменах, през лятото Украйна трябва да запълни с газ подземните си хранилища за да си гарантира спокойна зима 2015-2016. За Брюксел е важно това наистина да се случи, защото – освен всичко друго – там разглеждат тези запаси като свой, собствен резерв, който, в случай на нужда, може да бъде насочен към Европа.

Съвсем не е случайно, че европейските държави толкова бързат да попълнят запасите в  своите газохранилища. Причината е, че в Брюксел отново се опасяват от евентуално прекъсване на руските доставки по вина на Украйна. Както е известно, правителството в Киев наскоро обяви, че до 1 ноември в подземните хранилища на страната трябва да има не 19 млрд. куб. м, както се твърдеше досега, а само 17 млрд. Което е почти толкова, колкото имаше в хранилищата и през 2014, като 11 млрд. куб м от тях бяха използвани от самата Украйна. Тоест, очевидно Киев се опитва в своята газова политика да се придържа към миналогодишния график: украинците не купуват газ от Русия, а го вземат от ЕС и се ориентират към натрупването на минимални запаси. Истината обаче е, че Киев може да не успее да събере дори и този минимум тъй като преди една година например (т.е. в средата на август 2014) в хранилищата на Украйна се съхраняваше с 2 млрд. куб. м природен газ повече, отколкото страната разполага в момента.

Всичко това несъмнено създава сериозни рискове за Европа (включително за България) и в същото време е от полза за стратегията на „Газпром“ и Русия.

Освен това, ЕС се стреми да се презастрахова, тъй като в Европа не са забравили, как през есента на 2014 на Германия спешно се наложи да запълва с газ подземните си хранилища за да избегне риска от прекъсване на доставките заради ситуацията в Украйна. И тъй като тази ситуация не се е променила особено, същите мотиви движат държавите членки на Съюза и в момента. С други думи, те просто са принудени да възстановят коректните си партньорски отношения с „Газпром“.

Що се отнася до надеждите за мащабни ирански газови доставки, след постигнатата през юли 2015 във Виена „сделка“ с Техеран, спадът в цените на енергоносителите, фиксиран през летните месеци до голяма степен се държеше именно на нея. Яростната съпротива на влиятелното „израелско лоби“ в САЩ срещу „иранската сделка“ обаче, прави тези надежди до голяма степен илюзорни. В същото време, други реални алтернативи на руските газови доставки за ЕС, поне в момента не се очертават. В резултат от това в Европа се формират условия, позволяващи на „Газпром“ да реализира значителна част от експортния си потенциал именно на пазара на Стария континент.

Разбира се, при сегашните ниски цени на газа, руската корпорация едва ли може да разчита на кой знае какви печалби от това, но е несъмнено, че тези доставки ще укрепят геополитическите позиции на Русия в „енергийната война“, разпалена от Брюксел във връзка с украинската криза.

Нещата стоят по следния начин. Колкото повече нараства обемът на руския природен газ, пласиран на европейския пазар, толкова по-обвързан с Москва ще се чувства Брюксел, а това означава и, че руснаците ще имат повече възможности за влияние върху ЕС. Истината е ,че руският газов монополист е в състояние да достави на европейските държави толкова газ, колкото те поискат, при това на твърде ниски цени, което прави тези доставки безалтернативни. От друга страна, евтиният газ на „Газпром“ може да донесе на Москва повече политическа, отколкото икономическа полза. Така например, той може да ерозира формиращата се в момента (най-вече под натиска на САЩ) система за изолиране на Русия от останалата част на континента. Да не говорим пък за минимизирането на такива враждебни действия като призивите в рамките на „санкционната война“ Европа въобще да се откаже от закупуването на руски газ.

Независимо от опитите на някои да ни убедят в противното, икономиката си остава ключов фактор, определящ политиката. При това, колкото е по-силна икономическата взаимозависимост между ЕС и Русия, толкова по-трудно ще е тя за бъде ерозирана с помощта на чисто политически инструментариум. В тази смисъл, сегашните успехи на „Газпром“, сами по себе си, са ключов фактор за ограничаване възможностите на Брюксел да ескалира санкциите срещу Москва. Възможно е ЕС да разшири „черния списък“ на руснаците, на които е забранено да влизат в Съюза, но на практика страните членки ще бъдат заинтересовани от запазването на стабилни отношения с Русия.

Накрая, „газовият въпрос“ ще се окаже ключов фактор за хода на преговорите относно украинската криза, при това сегашният момент в тези преговори се очертава като изключително важен. Както е известно, през есента на 2015 трябва да се проведат избори в контролираната от бунтовниците зона в Донбас, което е сред основните етапи на реализацията на споразуменията от Минск. Пак през есента ще се активизира и проблемът с руските газови доставки. Всичко това създава добра основа за преговори между Русия и ЕС, в резултат от които Брюксел да мотивира украинския президент Порошенко да коригира позицията си относно изборите в т.нар. Донецка и Луганска републики. Както е известно, Киев би искал те да се проведат по неговите правила, както и украинското правителство веднага след тях да поеме контрола върху границата между републиките и Русия. В Кремъл са наясно, че ако заради остлабването на икономическия потенциал на Русия, способността и да оказва натиск върху ЕС намалее, това ще позволи на Киев да прави каквото си иска в Донбас, докато Западът най-вероятно ще си затвори очите за всички евентуални нарушения от негова страна на споразуменията от Минск. Ето защо фактът, че „Газпром“ отново се превръща в ключов инструмент на руската геополитика не може да не радва управляващите в Москва.

 

 

 

 

 

 

Автор: Димчо Петракиев (Център за анализи и прогнози в енергийната сфера), сп. „Геополитика“

 

 

 

 

 

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s