Какви са различията между Русия и Иран за Сирия и ще се задълбочат ли те?

Докато Москва води преговори Вашингтон и влиза в периодични контакти със Саудитска Арабия и фракции от умерената опозиция в Сирия става все по-очевидно разминаването в позициите им с Техеран. Видно е, че Русия няма намерение да проточва военната си намеса в Сирия и предпочита конфликтът да се реши по дипломатичен път, а военните им ангажименти следва да приключат около Коледа. Путин е готов да приеме сформирането на временно правителство, с или без Башар Асад, след което да бъдат инициирани нови избори, докато Техеран е непоколебим в позицията си за бъдещето на сирийският лидер

42966

На провелата се среща на Г-2О в Турция руския лидер Владимир Путин и американския му колега Барак Обама не само стиснаха ръцете си, но и поговориха очи в очи в продължение на двадесет минути. 

Разговорите между двамата лидери със сигурност не са се харесали на иранците, които оказват твърдата си дипломатическа и военна подкрепа на режима в Дамаск и сирийския президент Башар ал Асад, но същевременно нямат контактите с Вашингтон и техните опоненти от Персийския залив, с които русите преговарят. Иранците вече разкритикуваха на няколко пъти руснаците за това, че водят преговори със Запада и фракции от въоръжената сирийска опозиция и са готови на отстъпки. Последва и нежеланието на иранския външен министър да участва изобщо на срещата във Виена. До последно, за да „вдигнат цената“ си персите поставяха под въпрос участието на своя външен министър, който все пак присъстваше във Виена, но пък едва ли са му се харесали договорките между Москва от една страна и Вашингтон и съюзниците им от друга.

Шефа на иранското разузнаване Махмуд Алауи отправи най-силните критики към руската политика в Сирия. Той я нарече

„директна заплаха за иранската национална сигурност”.

Ръководителят на иранските паздарани Мохамед Али Джаафари пък обвини Русия, че

„се е ангажирала в Сирия, за да защити собствените си интереси”

На проведената среща във Виена лидерите се ангажираха с инициативи, обобщени в три страници. Сред основните ангажименти са включени консолидация на опозиционните групи, работа над създаването на ново правителство и изготвяне на конституция на Сирия и произвеждане на избори до 18 месеца – все неща, с които иранците не са никак съгласни. 

В заключителната декларация на срещата за Сирия във Виена се казва още, че ще бъде създадена мониторингова мисия под егидата на ООН, която да следи за спазването на режима на прекратяване на огъня. Правомощията на мисията ще бъдат утвърдени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Йордания пък ще състави списък, в който ще бъдат определени кои групи в Сирия са терористични и кои не. Джон Кери разкри още, че е постигнато споразумение да се ускорят усилията по слагане край на конфликта в Сирия със започване на преговори между правителството и опозицията на 1 януари, изготвяне на нова конституция до 6 месеца и произвеждане на свободни и честни избори до 18 месеца. Все още обаче не е постигнато категорично споразумение между Москва и Вашингтон за бъдещето на Башар Асад. 

185580

 

В същото време приближения до Москва чеченски лидер Рамзан Кадиров домакинства среща с представители на сирийската опозиция в Грозни.

 

Сайтът „Табнак”, който отразява позициите на генералния секретар на влиятелния Съвет за целесъобразността на интересите на режима и бивш ръководител на Корпуса на ислямските гвардейци (КИГ) генерал Мохсен Ризай публикува анализ, разкриващ различията между Русия и Иран по отношение на войната и бъдещето на Сирия. В публикувания в събота материал се отбелязва, че пет седмици след активната военна намеса на Русия в арабската страна се очертават обстоятелства, които е възможно да внесат различия в оценките и плановете на Москва, от една страна и на Техеран и Дамаск, от друга. Според анализа чрез въздушните удари на своята авиация Русия активно се стреми да покаже политическите и стратегическите си намерения в Сирия.

На първо място, видимо Техеран не е ентусиазиран за установяването на контакти между Москва и сирийската опозиция, в това число и със Сирийската свободна армия (ССА). Авторът на анализа подчертава, че дори и Западът не е признал напълно това военно формирование. Тези контакти обаче са ясен аргумент,

„че Русия излиза от иранския курс и политика в Сирия”.

На второ място, Русия се страхува да не затъне в „сирийското тресавище”. Поради тази причина Москва полага усилия да постигне съгласие със САЩ и със арабските страни. Това щяло да стане обаче съобразно руските, а не иранските интереси. Всъщност преди 10 дни в лондонският вестник „Ал Хая” излезе с
непотвърдена информация относно времевата рамка на активните руски военни бомбардировки в Сирия. Лансираната дата за техния край е 6 януари 2016 г.

Авторите на доклада признават, че Иран, за разлика от Русия, не е успял да изгради такива активни дипломатически контакти още в началото на кризата. Техеран е поставил акцент върху „военните усилия да запази съществуването на Хизбула в Ливан и защитата на националните интереси на Иран в региона, така че те да не бъдат засегнати в бъдеще”. Материалът отбелязва, че Иран, за разлика от Русия не вижда място за сирийската въоръжена опозиция в бъдещото правителство в Дамаск. Иранската визия за бъдещето на Сирия се базира върху факта, че правителството на Башар Асад трябва да задържи контрола върху Дамаск, крайбрежието, Кунейтра и някои централни провинции. Става въпрос за т.нар. „малка Сирия”, както я определи преди 15 дни турският премиер Ахмед Давутоглу.

Контактите на Москва със ССА се възприемат като отстъпление от предишна позиция на Русия. Тогава тя е отстоявала принципа, че всички сирийски въоръжени групировки са терористи. В това се състои и една от основните разлики между Техеран и Дамаск, от една страна и Москва, от друга. Сирия и Иран искат да унищожат въоръжената опозиция, докато Москва иска да преговаря с нея. По този начин иранският автор счита, че Русия влиза в противоречие с интересите на своите два партньора. Зам.-външният външен министър на Сирия Фейсал Микдад отхвърля понятието „преходен период” и говори за „разширено правителство и национален диалог”. Стана ясно, че при посещението на Асад в Москва Дамаск е предложил на Москва единствено „четири второстепенни министерски кресла за опозицията”. Москва не се е съгласила с това. Разликата е в интерпретацията на декларацията от Женева 1 от 2012 г., в която ясно се казва, че в „Сирия трябва да се създаде преходно правителство с пълни правомощия”. За разлика от Москва, Дамаск и Техеран не са страна по този първи консенсусен документ за уреждането на кризата в Сирия и не желаят да го признаят.

Все пак сайтът отстоява мнението, че Иран не би следвал да има против преговори, ако чрез последните Русия се стреми да разцепи или отслаби опозицията. В анализа се казва, че преди и Иран е влизал в преговори с отделни течения на сирийската въоръжена опозиция. Такъв е случаят преди няколко месеца относно сключването на споразумение за прекратяване на огъня и евакуацията на цивилните от близкия до столицата град Забадане. Там иранците играха съществена роля при преговорите със сунитската милиция „Ахрар аш шам”.

В същото време в анализа се критикува възможността преговорите на Русия с опозицията да доближи Запада и арабските държави до позициите на Москва. Според материала подобен тип преговори влизат в разрез с иранските национални интереси.

Анализът на влиятелния сайт извежда на преден план различията между Иран и Русия по отношение на битката в Северна Сирия и по-специално тази за втория по големина сирийски град Халеб. Иранският автор акцентира върху факта, че Техеран, заедно със сирийската армия и Хизбула, е доказал категорично, че желае военната победа на сирийската армия, нанасяйки разгром на бунтовниците. Поставя се акцент върху факта, че значителна част от жертвите, дадени в битката за Халеб, са от страна на КИГ. Това се дължало на факта, че от 1979 г. насам военното присъствие на Иран в Сирия е най-значимото, от която и да е друга част на света.
Материалът завършва с извода, че военните операции в провинция Халеб показват най-голямото различие в стратегическите цели на Сирия и Иран, от една страна и Русия, от друга. Москва възприема въздушните удари там като предварително условие и сериозен дипломатически коз в ръцете на нейните представители при предстоящите преговори. В същото време за нейните партньори битката за Халеб единствено цели постигането на съкрушителна победа и отстраняването на натиска върху правителството на Башар Асад на останалите фронтове.

2 коментара to “Какви са различията между Русия и Иран за Сирия и ще се задълбочат ли те?”

  1. Политиката е много тънък майсторлък и в нея успяват само големите майстори. Русия не може да си позволи да бъде на първо място изпълнител на иранските мечти, защото тя е играч от съвсем друг ранг и ако воюва в Сирия, тя следи с много по-голямо вниматие дейсвията на хиените, които чакат удобен момент, за да скочат на нейната собствена територия. Кампанията в Сирия ни най-малко не е намалила тяхната настървеност.

  2. Много добър анализ, който не може да се прочете/чуе в бг-медиите никъде. ОБАЧЕ! Според мен Иран, колкото и да е ангажиран военно от много години насам в Сириа, според мен бърза прекалено много. Трябва да се примирят, че имат второстепенна роля в тази война, довчера бяха под жестоко ембарго и икономическа война от страна на САЩ и Запада сега да гледат да си стъпят на краката. Рано или късно Асад ще си отиде, предполагам единственото, което оттук нататък ще получи от Русия е гаранция за живота му, както стана с Янукович макар че паралелите не са точно удачни, но да приемем така.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s