Европа плаща цената за разрухата, която сее в Близкия Изток заедно със САЩ

Френските управляващи рушаха, съвместно с американските и британските си съюзници, държавността в Либия и Сирия, като по този начин създаваха отлични условия за появата на десетки хиляди нови терористи. Което нямаше как да не повиши неимоверно заплахата от терористични нападения на територията на Европа. Простата истина е, че водещите западни държави, включително Франция, започнаха голяма война в Близкия Изток и в момента ставаме свидетели на това, как тази война се прехвърля в самата Европа

parisshooting

На 13 ноември 2015 Франция стана жертва на най-голямата терористична атака в историята на страната. Отговорността за нея беше поета от Ислямска държава, според която „това е отмъщение на Сирия и е френския 11 септември” (съобщениято беше цитирано от италианския телевизионен канал Sky Tg24). Повечето експерти обаче смятат, че високото ниво на координация на действията на терористите говори по-скоро, че то е дело на Ал Кайда – самостоятелно или съвместно с Ислямска държава.

Както е известно, Франция е част от ръководената от САЩ антитерористична коалиция, която повече от година твърди, че води борба с Ислямска държава и другите терористични групировки в Сирия и Ирак. Въпреки, че тече от доста време, операцията не може да се похвали с кой знае какви успехи. Според редица анализатори, това се дължи на факта, че коалицията не се бори срещу т.нар. „умерена опозиция”, в чиито редове се сражават много радикални ислямистки групировки, а предпочита да я използва като свой съюзник за свалянето на сирийския президент Башар Асад. Показателни в това отношениe са обвиненията, които участниците в антитерористичната коалиция, включително французите, сипят срещу Русия след началото на нейната операция в Сирия заради това, че бомбардира не само Ислямска държава, но и ислямистите от т.нар. „умерена опозиция”. Така, в средата на септември, френския премиер Мануел Валс заяви, че не може да има никакви компромиси със светския сирийски режим и „трябва колкото се може по-бързо да затворим страницата с престъпленията на Асад”. Впрочем, буквално в навечерието на атаките в Париж, западните експерти (а и някои техни български колеги) продължаваха да спорят, дали терористите от Ислямска държава или Башар Асад е по-голямото зло в случая. Впрочем, какво да говорим за Асад, след като през последната една година редица американски политици, включително президентът Барак Обама, опитвайки се да дефинират основните заплахи пред глобалната сигурност, посочваха Русия редом с Ислямска държава. Между другото, новата британска стратегия за сигурност, чието официално представяне ще стане през втората половина на ноември, също поставя терористичната заплаха редом с „агресивната политика на Москва”.

Както е известно, през януари 2015 Франция вече беше жертва на терористична атака, при която ислямистите разстреляха неколцина членове на редакцията на сатиричния седмичник Charlie Hebdo. Впоследствие те осъществиха още няколко по-малки нападения в различни части на страната. Сега мнозина се надяват, че след новите мащабни атаки в Париж, европейските лидери най-сетне ще преразгледат подходите си в борбата с терористичната заплаха, която императивно изисква обединяването на усилията на всички нейни противници в глобален мащаб и то не само на думи, а и на практика.

Защо беше „проспана” терористичната атака?

По принцип, през последните години френските специални служби се отнасяха изключително сериозно към борбата с тероризма. За съжаление обаче, те игнорираха средата, където се генерира тероризмът, т.е. територията на близкоизточните държави, където самата Франция активно участваше в разрушаването на местните държавни институции, създавайки по този начин необходимите предпоставки за последвалия терористичен бум.

Така, докато броят на заловените от специалните служби на територията на Франция терористи се изчисляваше в десетки, в същото време френските управляващи рушаха, съвместно с американските и британските си съюзници, държавността в Либия и Сирия, като по този начин създаваха отлични условия за появата на десетки хиляди нови терористи. Което нямаше как да не повиши неимоверно заплахата от терористични нападения на територията на Европа. Простата истина е, че водещите западни държави, включително Франция, започнаха голяма война в Близкия Изток и в момента ставаме свидетели на това, как тази война се прехвърля в самата Европа.

Друга грешка на Париж  беше, че френският елит допусна САЩ и Великобритания да поемат ефективното лидерство на западния свят и да забъркат Европа (включително нейният гръбнак в лицето на френско-германската ос) в „хибридната” нова студена война с Русия. В резултат от това Франция беше лишена от възможността да си сътрудничи с Москва в борбата с Ислямска държава.

Засега все още е трудно да се каже, дали последните терористични нападения в Париж ще променят подхода на френското ръководство към съвместната борба с тероризма. Така, макар че Париж има интерес да си сътрудничи с Москва в тази сфера, на практика французите от няколко години насам действат против собствените си интереси. Необмислената политика на френския елит, закономерно доведе до последната трагедия в Париж, но не е ясно, дали тя ще промени мисленето му.

Междувременно, следва да сме наясно, че е напълно възможно подобни терористични нападения да бъдат осъществени и в други европейски държави. Акцията в Париж целеше прекратяването на френското военно участие в Сирия. Тоест, всички, които се опитват да се борят с Ислямска държава, могат да станат жертва на ислямисткия терор.

В същото време, за никого не е тайна, че повечето от най-значимите международни терористични организации възникнаха с дискретната подкрепа на Запада, като това се отнася и за Ал Кайда, и за Ислямска държава, и за редица други групировки, създадени с парите на близкоизточните съюзници на САЩ и с участието на американските стратези. Що се отнася конкретно до Ислямска държава, Западът и особено Съединените щати положиха сериозни усилия за формирането на нейното ръководство, предвид факта, че голяма част от принадлежащите към него се подготвяха в различни военни лагери на иракска територия след 2003.

Според мнозина геополитически анализатори, целта на създаването на подобни терористични дестабилизиращи формации е възникването на „управляван хаос” в региона на Големия Близък Изток. Сред знаковите събития в тази посока беше прословутата реч на Барак Обама в Университета на Кайро през 2009, след която Северна Африка и Близкият Изток бяха залети от вълна от „цветни революции” в рамките на т.нар. „арабска пролет”. Проблемът обаче е, че съвременният свят става все по-непредсказуем и непрекъснато в една или друга негова точка възниква хаос, който далеч невинаги може да бъде „управляван”. Просто защото силите, които биват използвани за дестабилизацията на един или друг регион, все по-често излизат изпод контрол, превръщайки се в самостоятелни играчи, които Западът вече не може да управлява.

Разбира се, на фона на трагедията в Париж, не можем да не споменем и сбърканата имиграционна политика на Франция, и идиотските карикатури на пророка Мохамед или подигравките с взривения над Синайската пустиня самолет с руски туристи, които си позволи френското сатирично издание Charlie Hebdo, и подкрепата за оглавената от ислямските радикали „арабска пролет”, и призивите за свалянето на Башар Асад и предаването на властта в Сирия на тотално доминираната от джихадистите опозиция, и участието в бомбардировките на Либия, и подкрепата за намесата на Саудитска Арабия в йеменската гражданска война, и крайно лицемерната политика на Париж в Ливан. Истината е, че при управлението на Оланд Франция окончателно се превърна в сателит на САЩ, както и в проводник на близкоизточната политика на Саудитското кралство и особено на Катар, който плащаше за тези услуги на Париж, предоставяйки на френските компании изгодни договори в петролно-газовата сфера. Разбира се, не можем просто да заключим, че Франция сама си е виновна за сполетялата я трагедия и с това нещата да приключат. Време е обаче, Западът, включително и Франция, да преосмисли радикално стратегията си за борба с тероризма, защото тя може да бъде успешна само, ако се води съвместно с такива държави като Русия и Китай, а не против тях. Пример за това бяха събитията от 11 септември 2001, когато светът се сплоти за да се противопостави заедно на международния тероризъм. След това обаче, подчинявайки се на агресивния курс на Вашингтон спрямо Москва, възприет във връзка със събитията в Украйна и Сирия, много европейски държави, включително Франция, промениха отношенията си към Русия и дори започнаха санкционна война срещу нея. В резултат от това днес терористите вече осъществяват акциите си в самото сърце на Европа и то след като Москва нееднократно предагаше на САЩ и големите държави от ЕС да предприемат съвместни действия срещу Ислямска държава и другите екстремисти в Сирия, където – между другото – в лагерите на джихадистите трупаха и продължават да трупат военен опит стотици граждани на различни европейски държави, в това число много граждани на Франция. Досега обаче, Западът категорично отказваше да работи съвместно с руснаците, което принуди Кремъл да изпрати своята авиация в Сирия и да започне да унищожава джихадистите там, вместо да чака чеченските доброволци в редовете на Ислямска държава да се върнат в Русия и да подновят терористичната си война срещу централната власт. В същото време, Франция, Германия и редица други европейски държави продължиха да стимулират имигрантския поток от Близкия Изток, приемайки стотици хиляди нелегални имигранти от Сирия, Ирак и къде ли не още, които от август 2015 насам съзнателно бяха пуснати от бежанските лагери в Турция и насочени към ЕС с финансовата помощ на Саудитска Арабия и Катар и прякото съучастие на Анкара. Паралелно с тях стартира мащабната инфилтрация на ислямски терористи (в рамките на общите „бежански” потоци) на Стария континент. Между другото, тук е мястото да припомня едно съвсем скорошно изявление на шефа на турското външно разузнаване (MIT) Хакан Фидан, цитирано от германската информационна агенция AWD (която на свой ред се позовава на турската агенция Anadolu): „Ислямска държава е реалност и трябва да признаем, че не можем да изкореним с военна сила една толкова добре организирана и популярно образувание като ИД. Затова призовавам западните ни партньори да преразгледат досегашните си представи за политическите течения в исляма, да се откажат от сегашната си цинични визия за проблема и да не допуснат Владимир Путин да реализира плановете си за смазване на ислямската революция в Сирия”. Според Фидан, макар че страната му споделя тревогата на Запада от това, че към Ислямска държава се насочват доброволци от целия свят, включително и от Европа, за да бъде решен този проблем се налага (ни повече, ни по-малко!) в Истанбул да бъде създадено официално представителство или офис на Ислямска държава. На фона на подобни изявления, да се разчита, че евентуална турска сухопътна операция в Северна Сирия ще бъде насочена срещу Ислямска държава, а не срещу силите на сирийските кюрди и армията на правителството в Дамаск, би било поредната непростима проява на наивност от страна на Запада.

Разбира се, остава и въпросът, как славещите се със своя висок професионализъм и компетентност специални служби на Франция, Германия, Великобритания и САЩ „проспаха” случилото се? Защото в Париж не станахме свидетели на самоубийствена атака на самотен терорист-камикадзе, а на масова терористична атака. Или може би, някой е имал информация за подготовката и, но е предпочел да не я съобщи (какъвто изглежда е случаят с взривяването на руския самолет в Египет)? Или пък някой от регионалните спонсори на Ислямска държава и Джабхад ан-Нусра е решил по този начин да тласне Париж и ЕС, като цяло, да предприемат по-активни действия против режима на Асад? А съшо да провали Виенските преговори за разрешаване на сирийската криза? В тази връзка си струва да припомня, че в навечерието на атаките в Париж Ислямска държава осъществи мащабен терористичен акт в Ливан, който е тясно свързан с Франция още от времето когато беше неин протекторат. Това несъмнено беше тревожен знак, който обаче не беше разбран правилно в Париж.

Остава само да вярваме, че десетките загинали във френската столица не са умрели напразно и, че Европа най-сетне ще се опомни и ще се присъедини към Русия, Иран, кюрдите и другите сили, борещи се активно срещу Ислямска държава и останалите ислямистки формации в Сирия и Ирак, без да се съобразяват с внушенията на САЩ. А също да престане да се заиграва с държавите, които спонсорират близкоизточните ислямисти и да предприеме необходимите действия за пълната им изолация.

Войната вече се води в Европа

Най-важното, което следва да осъзнаем ние, европейците след случилото се в Париж обаче е, че войната, която беше разпалена в Големия Близък Изток с активното участие на САЩ и най-близките им европейски съюзници, вече се е прехвърлила на Стария континент и тепърва ще придобие застрашителни размери, ако не бъде пресечена още в зародиша си. За да стане това обаче, Европа следва официално да признае, че се намира в състояние на война с ислямистите и техните спонсори и да действа съобразно с това – включително като предприеме мащабни сухопътни военни операции във всички райони на Близкия Изток, където ислямистите разполат със сериозна база, подкрепяйки усилията на Русия и Иран в региона, а също като блокира всички маршрути за прехвърляне на нелегални имигранти към Стария континент, използвайки за целта военния си флот и създавайки имигрантски лагери не на Балканите или в Южна Италия и по гръцките острови, а най-вече в Северна Африка и Близкия Изток. Налага се също да бъде изоставена фалшивата „хуманитарна” реторика и спешно да се предприемат конкретни мерки за постепенното връщане на всички нелегални имигранти обратно там, откъдето са дошли. Това действително ще бъде тежък и труден процес, но днес осъществяването му все още е възможно. Утре обаче, вече ще бъде късно. На този фон сълзите на българския Върховен главнокомандващ по повод на случилото се в Париж изглеждат нелепо. Защото когато се води война, един главнокомандващ следва не да рони сълзи, а да мисли и да работи за това, как тази война да бъде спечелена и как собствената му страна да допусне колкото се може по-малко жертви в нея.

Сред милионите имигранти, които в момента заливат Стария континент, има не само домакини, търсещи спасение, но и хора, които не са се помирили с това, че бяха лишени от домовете и семействата си и горят от желание да отмъстят на европейците за това. Напук на твърденията на германския канцлер Меркел, сред тях не доминират „инженерите и лекарите”, затова пък има мнозина, които в миналото бяха част от армиите и специалните служби на свалените диктатори Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи и знаят как да организират терористична война в Европа. Както и хора, които са специално изпратени от Ислямска държава и други подобни организации за изпълнението на съвсем конкретни задачи. С други думи, сред т.нар. „бежанци” има достатъчно готов материал за формирането на терористични групировки непосредствено на територията на Стария континент.

Впрочем, можем да погледнем на случващото се и от друга гледна точка. След като Европа се опитва да наложи в Близкия Изток своя либерално-демократичен модел, защо пък определени сили в Близкия Изток да не поискат същото, т.е. да наложат своя религиозно-автократичен модел в Европа? Тоест, след като САЩ и Европа се намесват в близкоизточните проблеми и решават, кой и как трябва да управява Ирак, Либия или Сирия, Близкият Изток се опитва да реши симетричната задача, но със собствените си методи и съобразно собствените си възможности. Нито един близкоизточен режим не може да си позволи да изпрати самолетоносач към френските брегове, но пък може да изпрати в Париж свои емисари, които да започнат там война, следвайки собствените си жестоки и неразбираеми за изнежените европейци правила. И Европа, и Франция би трябвало да помислят за всичко това още преди 10-15 години, когато тези процеси започнаха да се очертават. Трябваше да предвидят, до какво ще доведе политиката на тотално отваряне, безграничната толерантност и мултикултурализма, когато от Близкия Изток към Европа тръгнат безкрайните потоци от нелегални имигранти и не само те.

Ако държавите на континента бяха се ориентирали към друг модел на изграждане на обединена Европа, основаващ се на традиционните християнски ценности на континента, и бяха съхранили инстинкта си за самосъхранение, вместо наивно да вярват, че европейските войни завинаги са останали в миналото, т.е. ако не бяха се отучили да се защитават, щяха бързо да разберат, че става дума за истинска война срещу тях и да действат по съответния начин. Как обаче днешната „открита и толерантна Европа” ще може да се защити от нашествието на нелегални имигранти и терористи? На практика, това няма как да стане. Защото никакви специални служби не могат да проверят както трябва милионите, заливащи континента имигранти. Никаква полиция не може да гарантира, че сред тях няма потенциални или реални терористи. Горчивата истина е, че европейският елит започна да осъзнава всички тези проблеми едва когато няколко десетки милиона преселници от Африка и Близкия Изток успяха да узаконят пребиваването си в Европа, без обаче да успеят (всъщност, значителна част от тях дори не го искат) да се интегрират в приелите ги общества. Не по-малко очевидно е също, че ако иска да спечели (или поне да не загуби) войната, която самата тя започна заедно със САЩ в Близкия Изток, но която вече се прехвърля на територията на Стария континент, Европа се нуждае, както от нов политически елит, така и от качествено нов геополитически проект за своето бъдеще.

 

 

Aвтор: Никола Петров

One Comment to “Европа плаща цената за разрухата, която сее в Близкия Изток заедно със САЩ”

  1. Авторът е от Националния консервативен форум, а материалът е от сайта на сп. Геополитика

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s