Реки от злато…

Стотици ВЕЦ нанасят тежки екологични поражения на българските реки, докато собствениците пълнят джобове с щедри субсидии за „зелена” енергия

Четири частни водноелектрически централи са се наредили на пълноводната река Влахинска, спускаща се в стръмно ждрело от Пиринския първенец връх Вихрен към Струма. Общата инсталирана мощност на техните турбини е близо 7 мегавата и само през 2014 година тук са произведени над 29 000 мегаватчаса електроенергия. В пари това се равнява на около 5 млн. лева: обществото плаща на собствениците на малки ВЕЦ щедри „зелени” субсидии.

Последиците за околната среда от този доходоносен бизнес са плачевни. След пускането в експлоатация на първите ВЕЦ през 2006 г. големи участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и крайречните гори. Популациите на балканската пъстърва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагоприятни ефекти вероятно има и за едрите бозайници. Също и напояването на околните градини става проблемно. Поречието на река Влахинска е включено в защитената зона „Кресна – Илинденци”, в която се концентрира уникално биологично разнообразие. Авторитетни учени отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки. Вместо да се търсят начини за намаляване на вредите от ВЕЦ, ново инвестиционно предложение за удвояване на капацитета на една от съществуващите централи си пробива път през институциите.

Малки ВЕЦ, големи проблеми

Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда околната среда. Първата асоциация е за заоблени перки, задвижвани от водата и оползотворяващи естествената енергия, създавана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използваната технология е съвсем различна от горната идилична картина. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запращат към турбините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие инвестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съвсем буквално, остават на сухо. По принцип има изисквания колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Българските институции не разполагат със сертифицирана апаратура, която да измерва водния отток, изтъква Димитър Куманов от Сдружение „Риболовен клуб Балканка”. И да имаха такава уреди, служителите на регионалните басейнови дирекции и екоинспекции са подложени на натиск: ако се покажат твърде стриктни към ВЕЦ, които често са собственост на важни бизнесмени или политици, те бързо ще се простят с работното си място.

Поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото.„От една година нашият риболовен клуб не лови риба, а обикаля страната и заснема какво остава от реките след построяване на ВЕЦ на тях”, споделя Куманов. Изводът му е, че поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото. Той изрежда: Крива река над Сестримо с ВЕЦ „Света Петка“: суха като барут. След ВЕЦ „Бързия“ – никаква вода в реката. ВЕЦ „Давидково 2“, ВЕЦ „Сливка“, ВЕЦ „Хладилника“… Глоби все пак се налагат. Веднъж например е констатирано, че Петровска река в продължение на 7 км. е оставена абсолютно суха и собственикът на ВЕЦ-а там е санкциониран с 5 хил. лв. За сравнение, бабичка, хваната да бракониерства с мрежа е наказана с 6 хил.лв.Реките ги няма, няма го и животът – не само в тях, а и около тях.

Костадинов, експерт по язовири и водни електроцентрали в екологичната организация WWF допълва: „Строежите в реките дават много бърз и всеобхватен ефект. Реката е свързана екосистема: ако построиш ВЕЦ на това място, отражението от него може се усети на 3 км. надолу по течението, на 3 км нагоре, или и в двете посоки“. Според Костадинов един от основните проблеми на ВЕЦ е прекъсването на биокоридорите, по които протича хранителната и размножителна миграция на рибите. У нас предписанията за изграждане на т.нар. рибни проходи, по които да минава пъстървата или се пренебрегват, или се изпълняват некачествено, съгласни са Костадинов и Куманов. Издигането на бентове освен това спира преноса на седименти, заради което в доста засегнати реки се получава вдълбаване на коритото. Димитър Манев от Българското каяк общество добавя още нюанси: „Реките ни са пълноводни едва три месеца в годината. Пиковото им ниво не е повече от месец, а през останалото време са на абсолютния минимум. ВЕЦ допълнително влошават ситуацията, като се стигне до момента, когато вече не може да се говори за река. За няколко сезона тя прораства с растителност и започва да изчезва. Около ВЕЦ-овете винаги се натъкваме на тотална разруха и унищожаване на коритото и бреговете“. Най-интересното тепърва предстои: обществото субсидира собствениците на ВЕЦ като производители на чиста енергия, тоест награждава приноса им към опазването на климата и околната среда.

Директорите на водопада  

DAMS_TO_BE

Карта на ВЕЦовете в България, ако всичките планирани централи бъдат построени.

Да се върнем към река Влахинска, нейните ресурси и фирмите, които ги оползотворяват. Най-долу по реката се намира МВЕЦ „Сокол“ на фирма „Бийстън енерджи“ АД. Централата е произвела над 8 000 мегаватчаса електроенергия през 2014 г., според базата данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Опитите да разберем колко е спечелила от това фирмата удрят на камък, тъй като „Бийстън“ не е публикувала в Търговския регистър нито един годишен финансов отчет. Глобата за подобен пропуск е до 3000 лв. годишно, което не е чак толкова висока цена за анонимност. Все пак с повече упоритост в книгата на акционерите може да се открие, че една пета от дяловете на „Бийстън енерджи“ притежава Иван Пушкаров – икономически министър в две правителства от началото на прехода. Водещ съдружник е Димитър Соколов, бивш заместник – министър на енергетиката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генерален директор на енергийния бизнес на „Мултигруп“.

Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на известния благоевградски приватизатор Иван Пишиев. На върха са двете централи на „Хидроекоенерго Тас“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Стайков. Играч в тютневия бизнес, до 2009 г. Стайков заема престижната длъжност заместник – председател на Българската търговско – промишлена палата. Любопитна подробност в биографията му е, че още през 1991 г. той специализира бизнес лобизъм в САЩ. Стайков вади над 16 000 мегаватчаса „зелена“ енергия от река Влахинска. Както проличава, във Влахинския ВЕЦ клуб обществото е подбрано.

За лош късмет на инвеститорите към реката имат интерес и няколко екологични организации: в с. Влахи има Образователен център за едрите хищници, Училище за природа и ферма „Семпервива“ с единственото у нас голямо стадо каракачански овце. Сигналите за потенциалния отрицателен ефект от ВЕЦ върху реката не са взети под внимание преди десетина години, когато се проектират и съгласуват първите централи. Но опитът да се удвои капацитета на МВЕЦ „ТАС“ на Тодор Стайков вече идва в повече. На 1 декември 2014 г. РИОСВ – Благоевград спира инвестиционното предложение, тъй като пораженията върху защитена зона „Кресна – Илинденци“ ще нараснат неприемливо с новите съоръжения.

„Хидроекоенерго ТАС“ обжалва в Административния съд в Благоевград и привежда в своя подкрепа заключения на плеяда експерти. Оценките в полза на инвеститора са подписани от хора с научни титли, но има основания да се усъмним в обективността им. Фирмата, изготвила ОВОС за разширения МВЕЦ например е същата, която през 2010 г. прецени, че новата открита златна мина и флотационна фабрика на „Дънди прешъс металс“ край Крумовград не крие рискове за хората и природата. За протокола, това е „Данго проект консулт“ ЕООД. Независими чужди експерти са коментирали, че нивото на неговия ОВОС за „Дънди“ е безобразно.

Доц. д-р Валентин Богоев, ръководител на Катедра по Екология и опазване на природната среда на Софийския университет прави заключение, че разширяването на Влахинския ВЕЦ няма да увреди природата. В неговата оценка е допусната елементарна грешка, занижаваща (дали неволно?) с един порядък площта на защитената зона, засегната от строителството. При това доцентът се концентрира върху „точковия“ ефект на мястото, където ще се изградят новите съоръжения и не коментира кумулативния ефект от 4-5 ВЕЦ на малка планинска река. Най-същественото: Богоев е автор на няколко положителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф игрище край Разлог.

На другото блюдо на везните е авторитетът на проф. д-р Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей, на доц. д-р Стоян Бешков от НПМ и на доц. д-р Георги Хинков от Института за гората при БАН. Тези учени аргументират позиции, че екосистемите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и разширение на съоръженията е недопустимо. Благоевградският административен съд не им се доверява, отменя отказа на РИОСВ и задължава регионалната екоинспекция да се произнесе отново по казуса. Темида е сляпа, но съдия Стоянка Пишиева, произнесла се по делото, е сродница на собственик на Влахинска ВЕЦ.

Поредната подмяна

В 15 часа на 30 октомври 2015 г. малките ВЕЦ произвеждат 3.3% от електроенергийния товар на България, при 4% за фотоволтаиците и 5% за вятърните централи. Есенните месеци у нас са маловодни, така че МВЕЦ се справят наистина отлично. При това недоволството срещу „скъпата зелена енергия“ ги подминава: хората имат негативи към „перките“ и „соларите“, но към малките водни турбини са сякаш неутрални. Към днешна дата в България работят близо 250 ВЕЦ. Част от тях са подязовирни или иригационни, броят на малките ВЕЦ е около 200. Независимо дали са новопостроени или приватизирани стари, те осигуряват редовен и значителен доход на своите собственици.

До тази година НЕК заплащаше енергията от различните видове МВЕЦ на цена от 156 до 197 лв. за мегаватчас без ДДС. През февруари 2015 г. Държавната комисия за енергийно регулиране понижи цената до 112.48 лв./МВтч при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа. Дори след това понижение, енергията от малките ВЕЦ се изкупува двойно по-скъпо от тази на големите държавни ВЕЦ. Които впрочем през повечето време не работят, за да се даде простор на частната инициатива. Може би точно това има предвид Пушкаров, когато в интервю от 2012 г. казва: „По нагласа имам доста силни социални тежнения“.

Сходни тежнения към зелени субсидии имат и банките, които са финансирали строежа на доста МВЕЦ: в нашиия конкретен случай предприятието „Хидроекоенерго“ е заложено в „Уникредит Булбанк“ срещу заем от 2 млн. евро. Новите по-ниски цени на ДКЕР не изглеждат добре на фона на лихвите по кредити и на търсените от бизнеса печалби. Натискът за разширяване на МВЕЦ тепърва ще се засилва и състоянието на екосистемите и популациите все по-често ще се третира като досадна пречка. У нас все още няма методика за определяне на минималния воден отток. Не трябва да се допуска ВЕЦ да вземат повече от 30% от водите на една река, но на практика всички водни централи в България взимат повече, констатира Любомир Костадинов от WWF. Според него сме свидетели на поредната подмяна в България: малките ВЕЦ може действително да решат енергийните проблеми на развиващия се свят. Става дума за наистина малки съоръжения, някои на цена 1000 долара, които се монтират в руслото на реките, без да ги променят. Това, което е създадено да носи енергия до бедни хора в отдалечени райони, у нас се е превърнало в източник на лихви и печалби за рентиерите.

Перфектната кражба

Разработка на бившата държавна фирма „Енергопроект“ от 2000 г. е установила около 900 потенциални точки за малки ВЕЦ по нашите реки. Този документ, и досега пазен за вътрешно ползване, е разпалил интереса на бизнеса: почти целият хидроенергиен потенциал на България е резервиран. Освен завършените към 200 обекта, разрешения има за още 250, без да броим други поне 500 издадени разрешения за водовземане. Предстоят им дълги съгласувателни процедури, но първата крачка вече е направена. Ако всичко това се реализира, обликът на българските планини коренно ще се промени, рибното ни богатство – доколкото то е останало, ще бъде затрито, а сметките на потребителите на ток критично ще набъбнат.

„Водата е най-ценният обществен ресурс, за вода ще се водят войни“, обобщава Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“. „Изземвайки водата на реките, ВЕЦ извършват най-голямата и най-ловката кражба на обществени ресурси в България, перфектна престъпна схема“. Освен че окупират публичен ресурс и увреждат околната среда, обществото плаща субсидии на малките ВЕЦ пред погледа на всички държавни служби, които се хранят с данъци. Наистина, не е ли направило никому по върховете впечатление, че на малката Влахинска река са построени 4 ВЕЦ, чиито собственици годишно си поделят кръгло пет милиона лева? Разбира се, може и много повече: във водосбора на Огоста има 30 малки ВЕЦ, а на река Благоевградска Бистрица – 12. Е, осем от тях са на напорния водопровод на града и „само“ 4 са изградени по течението на планинската река, но пък за още 4 ВЕЦ-а има издадени разрешения… Едва ли бихме го казали по-добре от доц. Георги Хинков: „Останал е един малък незасегнат участък от река Влахинска. Ще позволите ли това чудесно местенце да бъде превърнато в смрадлив канал? Колко са останали непокътнатите такива места в България. Малко са вече.“

 

 

Автори: Димитър Събев, Руслан Йорданов

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s