Две години след „Евромайдан“ – Красива приказка с ужасен край

Две години след „Евромайдана“ и неслучилите се обещания, лъжите, избухналата братоубийствена война и влошаването на икономическото положение Украйна бе разграбена и изоставена. Всичко това може да се опише в цифри, да съжаляваме или да злорадстваме, а може и да се напише като една тъжна, но поучителна, приказка…

Port_Royale_3_Artwork_2

Тя тъжно  впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра.

Нейния възлюбен, тъмнокожия принц, който обещаваше да я освободи и спаси от властната й сестра, я беше изоставил отдавна. Вече почти не й обръщаше внимание. Занимаваше се с някакви големи афери в Арабския свят. Той бе влиятелен човек и можеше лесно да й помогне, но не го направи. Излъга я и се възползва от нея. Нейните приятели от Европа, които спомогнаха за годежът й с тъмнокожия принц, за който тя мечтаеше, също я изоставиха малко след сватбата. Тя упорито ги молеше да й дадат пари назаем, за да не измръзне през зимата, тъй като нямаше пари да си плаща сметките за отопление.

 
 
Сега братята й се караха и дори се убиваха един друг. Те се скараха, след като тя се ожени за тъмнокожия принц. Много от тях не бяха съгласни бялата като снежинка украинка да се омъжи за този мургав принц. Те още тогава подозираха, че той ще я нарани и ще се възползва от нея. Дори вече се носиха слухове, че той се бил уговорил с властната й сестра да разтрогнат брака си и да я изостави. Тя често пееше някаква песен която почваше с думите „Още не съм умряла“. Понякога излизаше навън. Вече само кучетата се разхождаха по калните и тъмни улички. Някои падаха и умираха от глад, случваше се да види и човешки трупове, от които озверелите псета ядяха. Беше тъмно, мрачно, студено.

В такива моменти тя си спомняше за обещанията, които й даваха новите й приятели и черния принц, който кацна с белия самолет, след като бе изпратил свои глашатаи да уредят бракът им. Те й обещаваха, че след като се скара със сестра си не трябва да се притеснява за нищо. Казваха, че ще се грижат за нея и братята и сестрите й, че едва ли не ще живее като в приказка. А след като се омъжи за принца, тя не беше ли принцеса?

 
 
Често плачеше. Не защото е гладна, или защото й е студено. Плачеше, че е останала съвсем сама. Къде са сега приятелите, принца с белия самолет? Сестра й също вече я няма. И тя е останала сама – да гледа как братята и се избиват, а сестрите й бягат от дома и се женят за първия срещнат чужденец, само и само да се отърват.
 
 
Остава й само утехата: „Още не съм умряла…“ Ала живот ли бе това?“

2 коментара to “Две години след „Евромайдан“ – Красива приказка с ужасен край”

  1. Каква приказка бе…тука в Америката имаме страхотни режисьори. Тая история с украйна трябва да се направи на кино. КАто психо-трилър с романтични елементи и мнооого секс сцени.

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s