Един от най-великите романисти на 19 век, а и не само, авторът на „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“, Фьодор Достоевски е известен не само с романите си, но и с интересните си изявления и позиции по редица политически и философски въпроси.
С остроумието си и остротата на перото си той вдъхновява редица други велики личности. По времето, когато живее Достоевски не се е считало за „антисемитизъм“, или някаква форма на политическа некоректност да се изказва свободно мнение, било то и негативно, по адрес на световното еврейство. Днес обаче те са налице. В редица държави и то западни дори критиката спрямо политиката на днешен Израел е подсъдна. Да не става дума за исторически изследвания относно достоверността на официалната версия за Холокоста. В много държави, като например България, САЩ, Канада, Германия и др., е забранено и подсъдно да се успорва официалната версия за гоненията срещу евреите през Втората световна война. Десетки историци и изследователи дори са вкарвани в затвора в Съединените щати.
По силата на днешното българско законодателство български творци като Вазов с неговия „Жидов гроб“ и Любен Каравелов с публицистичната статия „Какво видях в еврейското гето“, например, би трябвало да бъдат осъдени. Достоевски пък вместо международен авторитет, чийто творби стават известни и се публикуват в цял свят още приживе, щеше да бъде заклеймен като „антисемит“ и „расист“, а творбите му щяха да бъдат доста трудно отпечатани на Запад. Чувствителността на световното еврейство на каквато и да било критика срещу тях е първична реакция на възмущение как някой смее да критикува „богоизбрания народ“, придружено с напомняне, че евреите са жертви. Тоест, критиката срещу политиката на официален Израел е приравнена, удобно, като „антисемитизъм“.
“Според мен евреите няма да загубят много, ако не четат човеконенавистническите произведения на Достоевски”, заявява Владимир Опендик от списание „Шалом“ през 2003г.
Ето някои откъси от творчеството на Ф.Достоевски посветени на евреите, или както той ги нарича „жидовете“:
„Двигател на евреите от толкова векове е само жаждата да се напият с нашата пот и кръв. Евреите ще погубят Русия“;
„За да съществуват 40 века на земята, да загубят толкова години своята политическа независимост, закони, даже вяра – да губят и всеки път пак да се съединяват, да се възраждат в предишната си идея и в друг вид, отново да създават себе си и законите и почти вярата – не, такъв оцеляващ народ не може да съществува без статус ин стату. (държава в държавата)… Тук не само самосъхранението е главната причина, а някаква идея, движеща и влечаща, нещо такова, световно и дълбоко, за което може би човечеството няма сила да произнесе своята последна дума. Не са настанали все още времената и сроковете и окончателната дума на човешеството за това велико племе още предстои.“;
„Кога и защо съм заявявал ненавист към евреите? Заради това, че наричам евреина “жид”? Първо, не мисля че е обидно и второ – употребявам го за обозначаване на известна идея “жид, жидовщина, жидовско царство.“;
И макар че понякога в личната си кореспонденция показва отношение към евреите като към Исай Фомич Бумщейн от “Записки от мъртвия дом”, занимават го не дребните мошеничества, моралната и телесна нечистоплътност (които не са само белег на евреите), за които пише и Любен Каравелов в „Какво видях в еврейското гето“, а други по-тревожни прозрения.
„Дойде Царя Освободител и освободи коренния народ. И какво? Кой се нахвърли на него като на жертва първи, кой се възползва от пороците му, кой го оплете с вековната си жажда за злато, кой замени помешчиците, с тази разлика, че помешчиците, макар да експлоатираха хората не разоряваха крепостните си, стараеха се да не изтощават работната сила, а на еврея не го е грижа за изтощението на руската сила, взима си своето и си заминава… И ще настане такова време, което не ще може да се сравни не само с крепостничеството, но даже и с татарщината.“
Четвърт век преди т.н. “Протоколи на Сионските мъдреци” Достоевски предсказва:
“Не случайно там, в Европа, евреите царуват на борсата, неслучайно те движат капиталите, неслучайно те са властители на кредита и неслучайно, повтарям това те са властители на цялата международна политика… наближава царството им, пълното им царство!… върхушката евреи ще се възцари над човечеството по-силно И по-твърдо и ще се стреми да даде на света свой облик и своя същност.”.
Разбира се, тези проникновени слова на Достоевски не са адресирани до отделно взетия евреин, като човешка личност. Руският народ, според Достоевски, не мрази евреите.
„Няма преднамерена ненавист към евреинът, има може би известна несимпатия, може би доста силна. Но тя произтича не от това че някой е евреин, а от други причини, заради които не е виновен коренния народ, а самият евреин.“
Признавайки безусловно правото на евреите с руснаците по въпроса за местожителството, той прави едно уточнение.
“Не дай Бог”- предупреждава той – “те да получат нещо повече, нещо изключително, което е повече от това на коренното население…. евреина, където се е заселвал – той е угнетявал и умъртвявал народа, човечеството там все повече се е свивало, равнището на образованието е падало, разпространявало се е отчаянието. Духът на евреинът диша с бежалостност към всичко, което не е еврейско.“
Alter Information 