Три сценария за бъдещето на американско-руските отношения

През следващите две години украинският конфликт ще продължи да играе основна роля в отношенията в триъгълника САЩ-ЕС-Русия. Основният печеливш в него обаче, вероятно ще се окаже Китай. Това е изводът в доклада „САЩ и Русия след Украйна“, публикуван наскоро от влиятелния американски „Център за национални интереси“ във Вашингтон , бившата Фондация Ричард Никсън

1442922551-obama-putin2.jpg

Докладът включва три сценария, изготвени от различни анализатори, в стила на т.нар. „алтернативна история“. Всички те описват възможното развитие на събитията в Украйна и около нея през 2016-2018, както и руско-американските отношения, разглеждани в този контекст. Сценариите са особено интересни, тъй като в тях изрично се посочват пунктовете, представляващи изключителен интерес за САЩ. По-долу ще очертая накратко трите сценария.

Първият сценарий, озаглавен „Функционални взаимоотношения“, разглежда възможността за подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Според автора му Самюел Чаръп, след като развитието на ситуацията в Сирия окончателно се окаже в задънена улица, Вашингтон и Москва ще потърсят реално дипломатическо решение на близкоизточните проблеми. За нормализирането на отношенията им обаче ще трябва ситуацията в Украйна да придобие положителна динамика. Чаръп смята това за възможно, прогнозирайки, че разцеплението между президента Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк ще доведе до провала на сегашната управляваща коалиция, а новото украинско правителство ще заеме много по-мека и помирително позиция спрямо откъсналите се области в Източна Украйна. В резултат от това градусът на антируските настроения ще спадне, а санкциите на ЕС срещу руския финансов и енергиен сектор ще бъдат премахнати още през 2016. На свой ред, САЩ ще бъдат принудени да последват решенията на ЕС относно санкциите, а в чисто политически план до края на 2016 можем да очакваме, че отново ще започне да функционира и Съветът Русия-НАТО.

Освен това, САЩ и Русия ще започнат преговори за военното присъствие в районите на Прибалтика и Черно море, както и за тежкото въоръжение на НАТО, разположено в Източна и Централна Европа. Чаръп предполага, че в крайна сметка ще бъде постигнато някакво приемливо ниво на регионална стабилност. Русия ще избегне „цветната революция“, но на Кремъл вероятно ще се наложи да предприеме макар и символични реформи за „усъвършенстване управлението“ на страната.

Вторият сценарий, озаглавен „Разцепеният алианс“, предвижда евентуалната  поява на разцепление сред европейските съюзници на САЩ, касаещо отношенията с Русия. Според автора му Никълъс Гвоздев, военният конфликт в Източна Украйна ще продължи да „замръзва“, а неутралният статут на Украйна ще удовлетвори повечето членове на ЕС. Освен това, в началото на 2017 германският канцлер Ангела Меркел ще се готви за избори, затова тонът на Берлин към Москва значително ще се смекчи.

Примерът на Германия ще бъде последван и от други ключови държави от ЕС. На свой ред, НАТО също ще се сблъска с вътрешни противоречия, които ще блокират опитите за формулиране на ясен план за действия спрямо Русия и към средата на 2016 европейците ще предприемат частична отмяна на санкциите. Това пък ще накара американските политици да се запитат, дали САЩ могат да си позволят да рискуват търговските си отношения с Европа или да застрашат формиращото се Трансатлантическо партньорство?

В крайна сметка, мълчаливото съгласие на Вашингтон с отказа на Брюксел от санкциите ще ерозира американските усилия за продължаването на мащабния коалиционен натиск върху Кремъл. През 2017 новата президентска администрация на САЩ ще трябва да концентрира вниманието си или към Москва, или към Пекин. Състоянието на военния бюджет няма да и позволи да работи едновременно и срещу Русия, и срещу Китай, затова тя ще се ориентира към сложна стратегия, съчетаваща натиска и взаимодействието.

Третият сценарий, озаглавен „Продължаващо противопоставяне“, пък визира евентуално влошаване на отношенията, водещо до дългосрочна конфронтация между САЩ и Русия. Според неговия автор Матю Рожански, през 2016 Кремъл ще продължи да се придържа към планираните военни разходи, като в резултат от това Москва ще запази значителните си възможности за проектиране на сила.

В същото време, без задълбочаването на конфликта в Украйна, нито отиващата си администрация на Обама, нито новата президентска администрация, която ще я замени през 2017, ще могат да оправдаят втвърдяването на американските санкции срещу Русия. През 2016 антируските санкции на ЕС отново ще бъдат продължени. Във връзка с изострянето на украинския конфликт, европейските държави ще бъдат убедени, че трябва да запазят тесните си съюзнически връзки със САЩ.

Така, НАТО отново ще се превърне в доминиращ инструмент за колективна сигурност. В периода на изостряща се криза в Украйна и влошаване на отношенията си със Запада, Москва ще потърси политическо, икономическо и стратегическо партньорство с Пекин. Заради своите търговски отношения със САЩ и Европа обаче, Китай няма да посмее открито да застане на руска страна. Пекин ще използва развитието на евразийските институции за да постигне признаване и одобрение за новата китайска регионална и глобална водеща роля. В резултат, нито една от страните, участващи в геополитическия спор за Украйна, няма да реализира амбициозните си проекти за регионална икономическа интеграция, разработени през предходното десетилетие, а Китай ще се окаже основния победител и печеливш от влошаването на отношенията между Русия и Запада.

И според трите сценария излиза, че в момента за САЩ е важно да консолидират позициите си в Украйна и да фиксират получените предимства в глобалната геополитическо конфигурация. При това американците ще гледат да не допуснат, печелейки срещу Русия, да загубят срещу Китай.

Доколко реални са трите сценария?

Сега нека се опитаме да анализираме, какво се крие зад прогнозите на Центъра за национални интереси и доколко реалистични са те. Както е известно, американските експерти обикновено изготвят подобни сценарии за да моделират развитието на ситуацията и да си изяснят, в кои сфери американските интереси изглеждат най-защитени и реализуеми на практика, както и къде са най-уязвими. В този смисъл, прогнозите на Центъра за национални интереси показват, че от гледната точка на Вашингтон, кризата в Украйна безспорно доминира в рамките на европейската структура за сигурност. Което, в общи линии, си е точно така.

Друг въпрос е, че американските прогнози за евентуално разцепление между Порошенко и Яценюк не следва да се възприемат прекалено буквално. Едва ли може сериозно да се твърди, че украинските елити контролират ситуацията в страната. На практика, в момента във Вашингтон много сериозно се обсъжда възможността за федерализацията на Украйна. Както е известно, Киев отхвърли предложенията на Москва в тази посока, но сега идеята за „федерализацията“ се лансира от Запада. Освен това тя се приема добре от по-голямата част от украинските интелектуални кръгове. В тази ситуация, сценарият за евентуален конфликт между Порошенко и Яценюк подсказва, че практическата реализация на „федерализацията“ на Украйна може да тръгне именно по този сценарий.

Самите САЩ биха могли да представят процеса на федерализация по няколко различни начина. Например, под формата на автономизацията на отделни райони от Донецка и Луганска област. Или пък на предоставянето им на специален статут. При всички случаи обаче ще става дума именно за федерализацията на Украйна и то не само на Източна, но и на Западна. Защото местните елити в западните украински провинции също искат да играят по-сериозна роля и разривът им с центъра се задълбочава. Според Вашингтон, една „федерална“ Украйна би могла да се превърне във важен елемент на новата система за сигурност в Европа и тъкмо около тази идея вероятно ще се търси и компромисът с Русия.

За САЩ НАТО си остава ключовата институция, на която те ще разчитат в Европа. Самият алианс обаче очевидно не е готов да се превърне в централния елемент на общоевропейската система за сигурност. Затова НАТО най-вероятно ще си остане само един от елементите на колективната отбрана на ЕС.

Разбира се, „замразяването“ на конфликта в Източна Украйна и федерализацията на страната е само първият – и най-вероятният от американски гледна точка, сценарий. На теория обаче е възможен и друг сценарий – а именно, опитът конфликтът в Източна Украйна да бъде разрешен по военен път. Истината обаче е, че Киев просто няма сили за това, а Западът ще избягва пряката си военна намеса, което впрочем се отнася и за Русия.

Както вече споменах, в третия от споменатите по-горе сценария, Матю Рожански твърди, че „нито една от държавите, ангажирани в геополитическия спор за Украйна, няма да реализира амбициозните си проекти за регионална икономическа интеграция, разработени през предходното десетилетия“. В крайна сметка, както евразийската, така и европейската интеграция на Украйна в момента изглеждат почти еднакво илюзорни. Всъщност, сблъсъкът около Украйна показва именно наличието на сериозно разминаване на интересите, което не позволява реализацията на предишните интеграционни проекти. За целта очевидно ще бъде необходимо постигането на нови споразумения.

Що се отнася до сценария за евентуално разцепление между ЕС и САЩ заради разногласията им относно политиката спрямо Русия, тук също следва да бъдем предпазливи, тъй като поне засега Европа изглежда прекалено тясно обвързана със Съединените щати. Освен това, сегашните проблеми, с които се сблъсква ЕС, включително мигрантското нашествие и заплахата от терористични нападения, вероятно допълнително ще ерозират способността на Съюза да играе самостоятелна геополитическо роля. В този смисъл проектът на Вашингтон за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) няма само търговски, но и геополитически и цивилизационен характер. Според мнозина западноевропейски анализатори, САЩ в крайна сметка окончателно ще пречупят и подчинят Европа, тъй като поне засега не се очертават реални сили, способни да се противопоставят успешно на мощния американски натиск.

Също толкова предпазливо би трябвало да се отнасяме и към съдържащите се в два от споменатите по-горе три сценария прогнози, че през 2016 Европа ще отмени санкциите срещу Русия, което пък ще доведе и до смекчаване на американската позиция към Москва. Както известно, още преди началото на украинската криза САЩ открито заявяваха, че санкциите са традиционен инструмент за натиск върху Русия. Конфликтът в Украйна просто им позволи отново да го използват (и то пълномащабно) за сдържането на Москва. Що се отнася до важния въпрос за продължителността на санкциите, ще напомня само че прословутата „санкционна поправка“ Джексън-Ваник, приета още в далечната 1974, в отговор на наложените от СССР ограничения върху емиграцията на негови граждани от еврейски произход, беше отменена едва през 2012. Според мнозина експерти, САЩ биха отменили санкциите само, ако Русия официално се откаже от претенциите си да играе сериозна роля на международната сцена, което, разбира се, няма как да стане.

Що се отнася до тезата, че Китай може да се окаже големия печеливш от украинската криза, следва да посочим, че в условията на сблъсъка между Русия и Запада, Пекин действително получава възможност да прокарва собствените си геополитически проекти. Освен това, оставайки „в сянка“, китайците ще действат все по-активно в Централна Азия и Европа. Те вероятно ще спечелят нови позиции и в Северна Африка и Близкия Изток. В резултат Пекин не само ще увеличи геополитическата си тежест, но и може да стане посредник в задкулисните преговори между Запада и Русия, което гарантира на китайците сериозни предимства.

Ако проектираме сегашната ситуация към 2018 (която се визира в доклада на Центъра за национални интереси), можем да прогнозираме, че през следващите три години Русия вероятно ще се опита да си осигури предимство в акумулирането на мощ. Това включва както модернизацията на наличното и въоръжение, така и появата на качествено нови оръжие, които да помогнат на Москва да постигне военен паритет с Вашингтон. В същото време Русия ще търси постигането на тактически компромис със САЩ за да може в резултат от това да се формира един по-стабилен модел, базиращ се на баланса на силите. Другият възможен вариант ще бъде свързан с изострянето на ситуацията или в Близкия Изток, или в Източна Украйна. Тук обаче много ще зависи от това, кой ще влезе в Белия дом през 2017, както и какви сили ще стоят зад него и, дали ще са склонни на преформатиране на отношенията с Русия.

Автор: Стефан Маринов,
 Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 

5 коментара to “Три сценария за бъдещето на американско-руските отношения”

  1. Що се отнася до въпроса „кой ще влезе в Белия дом и какви сили ще стоят зад него“ не зная дали е основателно да има дискусия. Многократно сме изтъквали, че американската политика не се определя от правителството, а от тъмните сили, които стоят зад него. Тези сили имат възможността да направят всичко така, че за президент да бъде избран техният кандидат, а не кандидатът представляващ интересите на избирателите. В случай, че това не се получи, знаете какво се случва с нежелания от тях президент …
    Целта на Уол Стрийт е световната диктатура. Русия под ръководството на Путин се противопоставя на тази цел. При положение, че се оказва невъзможно да постигнат целта си по друг начин, те няма да се спрат и пред екстремния вариант – трета световна война с всичките ѝ страхотни последствия. За съжаление такава война ще има, защото така е писано. Не знаем само кога ще се случи, но според настоящото напрежение в международните отношения, вероятно няма много време до тази ужасна катастртофа …!

    • За съжеление си прав.

    • Мммдам 2028 – 32 …. свиквай анонимен ! Свиквай с мисълта! Разликата само е че ще свърши мааалко по бързо от I – та и II – та, но това си е … технологично погледнато ….. И Русия и България ще пребъдат обаче, да знаеш!

  2. ето го моят сценарий: рАша омира?

Писането на кирилица е задължително

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s